30.10.2007

от СЕК, свободната енциклопедия

                                          ДО
                                          Г-Н ЙОРДАН ЦОНЕВ
                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 
                                          КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
                                          НА НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Относно: Внесения от Министерски съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите

Уважаеми господин Цонев,

Във връзка с внесен за обсъждане в Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите внесен от Министерския съвет представяме на вашето внимание становището на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и Сдружението за електронни комуникации. Законопроектът има за цел привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на европейското право за защита на потребителите, и в частност с разпоредбите на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за нелоялните търговски практики на търговци спрямо потребителите. Наред с това, законопроектът предвижда изменение на чл. 53 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Нормата на въпросния член, съдържаща забрана за приемане на авансови плащания от търговците при договори от разстояние, съществено затруднява развитието на дистанционните продажби и електронната търговия в България, за което КРИБ и СЕК нееднократно са информирали обществеността и отговорните държавни институции. На 23 февруари 2007г. въпросът за необходимостта от изменение на чл. 53 от ЗЗП бе разгледан от Съвета за икономически растеж към Министерския съвет. Бе взето решение за създаване на Работна група със задача – изготвяне на предложение за балансиране на интересите на различните участници при извършване на продажби по електронен път и осигуряване високо ниво на защита на потребителите („Работната група”). Работната група се председателства от г-жа Нина Радева - заместник-министър на икономиката и енергетиката, и в нея участват представители на Министерство на икономиката и енергетиката, Комисия за защита на потребителите, КРИБ, браншови организации в сферата на информационните технологии, електронните съобщения и електронната търговия, потребителски организации и пр. В рамките на дейността на Работната група КРИБ и СЕК нееднократно са изразявали своето становище, че е необходима пълна и безусловна отмяна на чл. 53 от ЗЗП, като норма която възпрепятства развитието на електронната търговия в България, напълно блокира електронните плащания и е в противоречие с духа на европейското законодателство за защита на потребителите и за насърчаване на електронната търговия. Разпоредбата освен това създава предпоставки за неравнопоставено третиране на българските търговци в сравнение с търговците, установени извън страната, от което икономиката и бюджета на Република България търпят съществени вреди.

Във внесения в Народното събрание на 1 юли 2007г. от МС ЗИД на ЗЗП, с пар. 12 на законопроекта се предвижда следното: „§ 12. В чл. 53 думите “преди изтичане на сроковете по чл. 55” се заличават.” След тази корекция чл. 53 би имал следната редакция: „Чл. 53. Доставчикът няма право да изисква или да приема авансово плащане.”

В същото време, доколкото ЗИД на ЗЗП не предвижда изменение на нормата от административно-наказателните разпоредби на закона, съдържаща санкция за неизпълнение на чл. 53, тя би запазила досегашната си редакция, а именно: „Чл. 207. Който в нарушение на чл. 53 изисква или приема плащане от потребител по договора за продажба от разстояние преди изтичането на срока по чл. 55, в който потребителят има право да се откаже от сключения договор, се наказва с глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция, в размер от 1000 до 10 000 лв.”

От така цитираните разпоредби могат да се направят следните два извода: 1. Забраната за изискване и приемане на авансово плащане при дистанционни продажби става абсолютна, като не се ограничава единствено до изтичане на срока по чл. 55 от ЗЗП, в който потребителят има право да се откаже от сключения договор; 2. При искане или приемане на плащане преди изтичане на срока по чл. 55 от ЗЗП, на търговците ще продължат да бъдат налагани глоби и имуществени санкции в размер до 10 000 лв.

Видно е, че вместо да удовлетвори исканията на партньорите си в Съвета за икономически растеж, с внесения законопроект МС на практика затяга режима на плащанията при продажби от разстояние и прави нормативната уредба още по-рестриктивна, неясна и затрудняваща дейността на електронните магазини. Предложената промяна на чл. 53 от ЗЗП по никакъв начин не способства за преодоляване на установените в процеса на прилагане на закона недостатъци. Ето защо, оставаме на ясната си и категорична позиция, че единственото възможно решение за премахване на пречките пред развитието на електронната търговия в България, установени с някои от разпоредбите на влезлия в сила през юни 2006 г. Закон за защита на потребителите, се изразява в:  пълна и безусловна отмяна на чл. 53 и чл. 207 от ЗЗП,  изменение на чл. 55 от ЗЗП с оглед привеждането му в съответствие с Директива 97/7/ЕО на Европейския Парламент и Съвета за закрила на потребителите при дистанционни договори (Директива 97/7/ЕО).

Аргументите ни в тази посока са следните:

1. Чл. 53 в съчетание с чл. 55 от ЗЗП водят до абсурдната ситуация да поставят извън закона всяка форма на авансово плащане при електронната търговия и продажбата на стоки и услуги от разстояние. Чл. 53 във връзка с чл. 55 от ЗЗП, който забранява получаването на авансови плащания/плащания за предплатени услуги в период от 7 работни дни от сключване на договора, на практика съдържа забрана за сключването на договори за предоставяне на каквито и да е услуги от разстояние. Немислимо е доставчикът да се съгласи една услуга (напр. електронна съобщителна услуга, при която се дава възможност за осъществяване на телефонни обаждания в чужбина) да се ползва безплатно 7 работни дни, като в края на този период потребителят може да се откаже от договора и да не заплати нищо за ползването; така забраната за получаване на авансово плащане води до де факто забрана на самото сключване на договори за предоставяне на услуги от разстояние. Нормална търговска практика както в страната, така и в останалите страни-членки на ЕС е при сключване на договори от разстояние да се предплаща цената на желаната услуга. Лишаването на търговеца от възможността да получи авансово плащане означава той да поеме целия риск за събиране на вземането си от потребител, с когото няма трайно установени търговски отношения и за когото няма дори сигурни данни относно точната самоличност. Стриктното спазване на забраната по чл. 53 от ЗЗП означава преустановяване на сключването на договори от разстояние при предоставяне на услуги, което уврежда интересите както на търговците, така и на потребителите, които се лишават от лесен и удобен начин да получат стоките и услугите, от които имат нужда. Прилагането на разпоредбата на чл. 53 от ЗЗП препятства нормалното функциониране на електронните магазини в страната и ограничава възможността на българските потребители да се възползват от улесненията, които предоставят електронната търговия и плащанията по електронен път. Спазването на изискването на чл. 53 от ЗЗП от страна на търговците рефлектира негативно върху потребителите като ги препятства от възможността да използват едни от най-удобните съвременни начини за плащане, а именно чрез дебитни и кредитни карти и чрез използване на системи за микроразплащания.

2. Разпоредбата на чл. 53, забраняваща на доставчиците да приемат авансови плащания при продажба на стоки и услуги от разстояние, няма аналог нито в европейското право, нито в законодателството на страните-членки на ЕС. Директива 97/7/ЕО не съдържа изискване подобни разпоредби да бъдат въвеждани в законодателствата на страните членки.

3. Необходимост от изменение на чл. 55 от ЗЗП В отклонение от нормите на Директива 97/7/ЕО е и чл. 55 от ЗЗП, уреждащ правото на потребителите на отказ от сключени договори от разстояние, в частта, с която се дава уредба на предоставянето на услуги. Чл. 6, ал. 3 на Директива 97/7/ЕО предвижда, че правото на отказ от сключения договор от разстояние не може да бъде упражнявано при предоставянето на услуги, в случай, че изпълнението им е започнало със съгласието на потребителя преди изтичането на 7-дневния срок за отказ. Съгласно чл. 55, ал. 2, т. 1 на ЗЗП, правото за отказ от сключения договор от разстояние в срок от 7 работни дни не се прилага за предоставяне на услуги, чието изпълнение е започнало с изричното съгласие на потребителя и е приключило преди изтичането на срока по ал. 1. Видно е, че ЗЗП съдържа изискване, което не съществува в европейското право – по време на 7-дневния срок за отказ не само да е започнало предоставянето на услугата, но и да е приключило. Това изключва възможността от разстояние да бъдат сключвани договори за предплатени услуги със срок на изпълнение над 7 дни – т.е. услуги, при които цените за тяхното предоставяне се заплащат авансово от потребителите, доколкото това е единственият начин да се гарантира събирането на вземането на доставчика.

4. Противоречие на чл. 53 и чл. 55, ал. 2, т. 1 от ЗЗП с Договора за създаване на Европейската общност Считаме, че разпоредбите на чл. 53 във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 1 от ЗЗП в сегашната си редакция представляват нарушение на Договора за създаване на Европейската общност. Доколкото ЗЗП важи и за доставчици, разположени в други държави-членки на ЕС, въпросът за забрана за авансово плащане на всички услуги по договори, сключени от разстояние, има общностен, а не единствено национален характер. Забраната създава пречки пред развитие на търговията между държавите-членки и може да се възприеме като прикрито ограничение на тази търговия, доколкото често при дистанционната търговия доставчикът е установен в държава, различна от тази на потребителя. Ето защо въвеждането на непредвидените в европейското законодателство ограничения на чл. 53 във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 1 на ЗЗП могат да се разглеждат като противоречащи на общностното право, гарантиращо свободното движение на стоки и услуги, и като такива следва да бъдат премахнати.

5. С наложените ограничения върху дистанционната продажба на услуги се създава силно неблагоприятен и рестриктивен режим за осъществяване на електронна търговия в страната Подобен подход е в противоречие с приетата през 2001 г. Актуализирана национална програма за развитие на информационното общество в Република България (Обн. ДВ. бр.36 от 12 Април 2001г.) и с духа и целите на Закона за електронната търговия (ЗЕТ), съдържащ правната уредба на предоставяне на услуги на информационното общество (в сила от 22 декември 2006 г.). Неадекватно законодателно решение е с един нормативен акт – Закон за електронната търговия – да се стимулира предоставянето на услуги на информационното общество, и в същото време с друг нормативен акт – Закон за защита на потребителите – да се премахват предпоставките за съществуване на електронната търговия въобще.

6. Не на последно място, прилагането на чл. 53 от ЗЗП води до неравнопоставено третиране на българските и чуждестранни доставчици на стоки и услуги при дистанционните продажби. Абсурдният правен режим, въведен с чл. 53 от ЗЗП, води до положение, при което повечето електронни магазини в страната работят в нарушения на закона само защото приемат плащания с кредитни и дебитни карти за предлаганите от тях стоки и услуги – нещо, което преди влизане на закона в сила през юни 2006 г. не представляваше нарушение. Пред тях е поставен изборът или да преустановят дейността си, или да продължат работа в нарушение на ЗЗП. На основание чл. 207 от ЗЗП търговците, опериращи такива електронни магазини, подлежат на имуществена санкция в размер от 1000 до 10000 лв. През изминалата година от влизане в сила на ЗЗП длъжностни лица от Комисията за защита на потребителите извършиха редица проверки и след установяване на извършени нарушения по чл. 53 от ЗЗП наложиха имуществени санкции на тези търговци. Това доведе до ограничаване на дейността на електронните магазини, отказ от приемане на плащания с кредитни и дебитни карти, преустановяване на сключване на договори от разстояние с потребителите. В същото време търговците, осъществяващи продажби на стоки и услуги от чужбина, не са препятствани да продължат да извършват дейността си. По този начин българските търговци се оказват неконкурентни на чуждестранните електронни магазини и доставчици на услуги – ако потребителят желае да предплати стока или услуга по електронен път, да заплати предварително за доставката на подарък на близък човек и пр., то той може да направи това само от търговец, който не е установен на територията на Република България, но не и от български търговец, в случай че последният стриктно изпълнява ЗЗП. Считаме, че посочените по-горе аргументи убедително доказват нуждата от решителна законодателна промяна, с която да бъдат премахнати наложените със Закона за защита на потребителите ограничения пред развитието на електронната търговия и дистанционната продажба на стоки и услуги. Необходимо е разпоредбите на Раздел II на Глава четвърта на ЗЗП – „Договор за продажба от разстояние” и административно-наказателните разпоредби на закона да бъдат приведени в пълно съответствие с Директива 97/7/ЕО чрез премахване на всички пречки пред развитието на дистанционната търговия и в частност отмяна на чл. 53 от закона.

Предлагаме следните конкретни изменения на ЗЗП 1. Чл. 53 се отменя изцяло. 2. В чл. 55, ал. 2, т. 1 на ЗЗП, думите „и е приключило” се заличават. 3. Чл. 207 се отменя.

Като се надяваме забележките и препоръките ни да бъдат взети предвид, оставаме

С уважение,

Теодор Захов Председател на УС на СЕК

Евгений Иванов Изп. директор и член на УС на КРИБ