05/16.04.2007

от СЕК, свободната енциклопедия

Наш изх. № 05/16.04.2007 г.


                                              ДО 
                                              Г-Н ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ -
                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
                                              КОМИСИЯТА ЗА  
                                              РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА
                                              СОФИЯ, УЛ. ГУРКО 6 
                                              КОПИЕ
                                              Г-Н ВАЛЕНТИН ХАРАЛАМБОВ
                                              ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ, КРС
                                              КОПИЕ
                                              Г-Н ПЕТЪР РЕНДОВ, ЧЛЕН, КРС
                                              КОПИЕ 
                                              Г-Н ВАЛЕНТИН ГЕОРГИЕВ, ЧЛЕН, КРС



Относно: Обсъждане на проект на Условия във връзка с определяне на задължения на операторите, предоставящи гласова телефонна услуга, за осигуряване на достъп до единния европейски номер за спешни повиквания 112


Уважаеми г-н Александров,

Във връзка с внесен за обсъждане проект на Условия във връзка с определяне на задължения на операторите, предоставящи гласова телефонна услуга, за осигуряване на достъп до единния европейски номер за спешни повиквания 112 (Условията), представяме становище на Сдружението за електронни комуникации.


I. ОБЩИ ЗАБЕЛЕЖКИ И КОМЕНТАРИ

Проектът на Условията, предмет на настоящето становище, цели осигуряване на възможност за въвеждане на единния европейски номер за спешни повиквания 112. Сдружението за електронни комуникации приветства въвеждането на единния европейски номер, с което ще се осигури по-голяма степен на защита на гражданите на различните страни-членки, попаднали в извънредни ситуации, както и ще бъдат изпълнени задълженията на Република България, произтичащи от членството в Европейския съюз.

В същото време имаме съществени възражения към подложения за обществено обсъждане проект, касаещи както момента на провеждане на обсъждането, така и съдържанието на документа:

1. Ненавременност на извършване на обсъждането Съгласно публикувано на сайта на КРС прессъобщение (достъпно на адрес: http://www.crc.bg/v2/bul/news155.htm), процедурата за обществено обсъждане на проект на условията във връзка с определяне на задължения на операторите, предоставящи гласова телефонна услуга, е открита във връзка с предстоящото приемане на Закона за електронни съобщения и предвидените в него разпоредби.

Подобен подход на регулатора е неразбираем и недопустим. Операторите – адресати на задължения по проекто-указанията не биха могли да познават Закона за електронни съобщения във вида, в който ще бъде приет, поради което не могат да обсъждат и доколко направените предложения, поставени на обществено обсъждане, са в съответствие с него. Нормалната логическа последователност е първо един закон да бъде приет от Народното събрание, да бъде обнародван, да стане известен на задължените по него лица, след което те да участват в обсъждане на подзаконови актове по неговото приемане.

Ето защо считаме, че предоставеният ни проект за Условия трябва да бъде оттеглен от КРС и поставен на обществено обсъждане едва след обнародване в „Държавен вестник” на Закона за електронните съобщения.

Във връзка с така направената забележка са и следващите ни общи забележки по проекта:

2. Неясна правна природа на поставените за обсъждане „условия” С Решение № 462 от 22 март 2007 г. КРС поставя на обществено обсъждане акт, наречен „условия”. Подобен нормативен или общ административен акт не е предвиден в сега действащия Закон за далекосъобщенията (ЗД); ето защо за далекосъобщителните оператори е неясно какъв точно документ е предмет на обществено обсъждане. На основание чл. 36, ал. 1 от ЗД на обществено обсъждане могат да се поставят общи административни актове (каквито посочените условия не притежават характеристика да са) или други въпроси от обществена значимост за развитие на далекосъобщенията. В конкретния случай остава неясно какъв точно акт се обсъжда, с каква правна сила, кой е компетентния да го приеме орган и пр.

3. Терминилогични неточности

3.1. В предложения за обществено обсъждане проект са налице някои терминологични отклонения, които следва да бъдат отстранени. Така например в новата рамка на Европейския съюз (aquis 2002), както и в проекта на ЗЕС, понятието „Оператор” не се използва, като е заменено с израза „Предприятие, предоставящо обществени съобщителни мрежи и/или услуги”. Същият подход следва да се възприеме и в разглежданите Условия, които във варианта им, предложен за обществено обсъждане, предвиждат задължения именно за „операторите”, предоставящи определени услуги.

3.2. Друг въпрос, на който следва да се обърне внимание, е именно въпросът относно лицата, за които биха възникнали задължения по силата на разглежданите Условия. Съгласно тяхното заглавие, Условията са свързани с определяне на задълженията на операторите, предоставящи гласова телефонна услуга. Предвид факта, че в окончателния вариант на ЗЕС подобен термин може да не се съдържа, е нужно неговото прецизиране след обнародване на ЗЕС.

3.3. В т. Х на проекта се споменава Национална служба „Пожарна и аварийна безопасност”. Съгласно сега действащия Закон за Министерство на вътрешните работи, точното наименование на службата е „Пожарна безопасност и защита на населението”.


II. КОНКРЕТНИ ЗАБЕЛЕЖКИ ПО УСЛОВИЯТА

Действащите към момента европейските актове, свързани с единния европейски номер за спешни повиквания 112 са:

- Директива 2002/22/ЕО на Европейския Парламент и Съвета за универсалната услуга и правата на потребителите, свързани с електронни съобщителни мрежи и услуги (Директива 2002/22/ЕО); - Директива 2002/58/ЕО на Европейския Парламент и Съвета за обработката на личните данни и защита на неприкосновеността в сектора на електронните комуникации (Директива 2002/58/ЕО) - Препоръка на Европейската комисия от 25 юли 2003 г. относно обработването на информацията за местоположението на викащия в обществените електронни съобщителни мрежи за целите на услугите по спешни повиквания (Препоръката).

Предложените за обществено обсъждане Условия най-общо въвеждат изискванията на посочените по-горе актове, но съдържат някои отклонения.

1. Т. XI.1.2 и т. XI.1.3. предвиждат възможност комуникационната свързаност на Оператора с центровете за спешни повиквания да може да бъде извършвана през мрежата на друг лицензиран оператор. Считаме, че на оператора със значително въздействие на пазара на фиксирани гласови телефонни услуги трябва да бъде вменено като задължение да транзитира спешни повиквания, генерирани в мрежите на останалите оператори. По този начин ще се гарантира в най-голяма степен правото на потребителите на услугите на всички телефонни оператори на достъп във всеки един момент до единния европейски номер за спешни повиквания 112.

2. Съгласно чл. XII.1.1. от Условията Операторът е длъжен да създаде и подържа необходимата база данни за нуждите на системата за спешни повиквания с единен европейски номер 112. Подобно задължение е предвидено единствено в т. 8 на Препоръката, където то е прецизирано чрез посочване, че информацията във въпросната база данни следва да се отнася само до определяне на местонахождението на викащия, включително адрес на абоната. Освен това е посочено, че тази информация трябва да бъде актуална. Във връзка с това предлагаме разглежданата разпоредба да придобие следната редакция:

„Предприятията предоставящи обществени телефонни съобщителни мрежи са длъжни да поддържат актуални източниците на информация за местоположението, включително адресна информация, за целите на приложение на единния европейски номер за спешни повивания 112”.    

3. В т. XII.1.2. и т. XII.1.3. от Условията е предвидено задължение за Операторите относно предоставянето на информация за всеки техен абонат на центровете за спешни повиквания въз основа на заявка от тяхна страна, като форматът на тази информация следва да се определи от съответния център. Считаме, че това задължение също следва да се прецизира, чрез изрично посочване, че информацията, която трябва да бъде предоставена, може да се отнася само до местонахождението на викащия, а не каквато и да било информация. В тази връзка е препоръчително обединяване на т. XII.1.2. и т. XII.1.5, която съдържа именно конкретизация на информацията, която трябва да бъде предадена.

Освен това смятаме, че форматът на тази информация следва да е предварително нормативно определен, с цел да има яснота в задълженията, за да бъде осигурена възможност за качествено предлагане на услугата. Неуместно е да бъде предоставено на определена служба/организация да определя формата на тези данни, без да се конкретизира с какъв акт ще бъде направено това, дали ще се прави за всеки отделен оператор и пр. Ето защо предлагаме в т. XII.1.3. да се съдържа точният формат, в който да бъдат предоставяни данните за местоположението на викащите абонати.

4. Категорично считаме, че т. XII.1.4. от Условията трябва да бъде заличена, като противоречаща както на действащото българско законодателство, така и на приложимата европейска правна рамка. В т. XII.1.4. е предвидено, че Операторите са длъжни да предоставят цялата налична информация за абонатите си в центровете за спешни повиквания, както и че следва да актуализират тази информация два пъти месечно. Подобно задължение не е предвидено в никой от актовете, уреждащи единния европейски номер за спешни повиквания. Нещо повече, то противоречи на принципа за защита на личните данни в телекомуникационния сектор. В чл. 10 от Директива 2002/58/ЕС са предвидени изрично изключенията от защитните правила, включително в случаи на спешни повиквания. Те се отнасят само до идентифициране линията на викащия и до данни за местонахождението му, и то единствено при конкретна заявка/за конкретно повикване – „on a per-line basis”. Съгласно европейското законодателство, единствено за тези данни и при тези условия е допустимо изключение от правилото, че лични данни на потребителите не могат да се предоставят на трети лица, освен при наличие на тяхното изрично съгласие.

С разпоредбата на т. XII.1.4. се нарушава и общото правило на Закона за защита на личните данни, че лични данни на физическите лица могат да се разкриват без тяхно съгласие единствено тогава, когато това е нормативно установено – т.е. когато е предвидено изрично в закон. Доколкото в българското законодателство липсва задължение за операторите да предоставят личните данни на абонатите си на центровете за спешни повиквания, такова задължение не може да бъде въвеждано с акт с неясна правна природа, каквито са разглежданите „Условия”.

Задължението операторите на гласови телефонни услуги да предоставят цялата налична информация за абонатите си в центровете за спешни повиквания, както и да я актуализират два пъти месечно, е напълно необосновано, ненужно и непропорционално. Подобна практика не съществува в страните-членки на Европейския съюз, не се изисква от актовете на общностното право и нарушава правата на потребителите за защита на личните данни и неприкосновеност.

Предвид това считаме, че информация за абонатите, и то единствено информация свързана с определяне на тяхното местонахождение, следва да се предоставя само по заявка на центровете за спешни повиквания за всеки конкретен случай – така, както е посочено в чл. 10 от Директива 2002/58/ЕС и е достатъчно добре развито в т. XII.1.2. и т. XII.1.5 на проекта на Условията. Поради изложените съображения настояваме т. XII.1.4. да отпадне от разглеждания проект.


Като се надяваме направените забележки и предложение да бъдат взети под внимание от почитаемата Комисия, оставаме

С уважение,


________________________

Теодор Захов Председател на УС Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

Лични инструменти