040/20.10.2008

от СЕК, свободната енциклопедия

Изх. № 040/20.10.2008 г.

                                                                                   До
                                                                                   Д-р Веселин Божков 
                                                                                   Председател
                                                                                   Комисия за регулиране на съобщенията (КРС)
                                                                                   София, ул. “Гурко” 6

                                                                                   Копие
                                                                                   г-н Валентин Хараламбов
                                                                                   Зам.-председател, КРС

                                                                                   г-н Петър Рендов
                                                                                   Член, КРС

                                                                                   г-н Валентин Георгиев
                                                                                   Член, КРС

                                                                                   г-н Тодор Костурски
                                                                                   Член, КРС

Относно: Обществено обсъждане на Проект на решение за определяне на пазара на терминиране на гласови повиквания в индивидуални мобилни мрежи като съответен пазар, подлежащ на ex ante регулиране, анализ и оценка относно наличието на ефективна конкуренция на съответния пазар, определяне на предприятия със значително въздействие върху съответния пазар и налагане на специфични задължения на тези предприятия

Уважаеми г-н Председател,

Уважаеми членове на Комисията за регулиране на съобщенията,

С Решение №1962 от 11.09.2008г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията) бе открита процедура за провеждане на обществено обсъждане на проект на решение за определяне на пазара на терминиране на гласови повиквания в индивидуални мобилни мрежи като съответен пазар, подлежащ на ex ante регулиране, анализ и оценка относно наличието на ефективна конкуренция на съответния пазар, определяне на предприятия със значително въздействие върху съответния пазар и налагане на специфични задължения на тези предприятия (Решението) с приложение към него (Приложението)(заедно „Проекта”). В тази връзка представяме следното становище на Сдружението за електронни комуникации (СЕК), съдържащо конкретни забележки и предложения по Проекта:

I. Необходимост от анализиране на пазара за достъп и генериране на гласови повиквания в индивидуални мобилни мрежи

1. Налагане на задължение на мобилните оператори за осигуряване на възможност за достъп до мрежите им по модела на MVNO

В представения за обществено обсъждане Проект не е разгледан пазарът за достъп и генериране на повиквания в мобилни мрежи. Въпросният пазар не е определен като подлежащ на анализ относно необходимостта от ex ante регулиране в Препоръка на Европейската Комисия (ЕК) 2007/879/ЕО от 17 декември 2007г. за съответните продуктови пазари в сектора на електронните съобщения, подлежащи на ex ante регулиране (Препоръката), но присъства в списъка с такива пазари на аналогичната препоръка на ЕК от 2003г. Съгласно Разяснителна бележка, придружаваща Препоръката на ЕК 2007/879/ЕО от 17 декември 2007г . (Разяснителната бележка), отпадането на дефинирания през 2003 г. пазар за достъп и генериране на повиквания в мобилни мрежи се дължи на факта, че в по-голямата част от страните членки на Европейския съюз (ЕС) националните регулатори са установили наличие на ефективна конкуренция на този пазар, важен фактор за която е наличието на широко разпространена практика за сключване на договори с мобилни виртуални оператори (Mobile Virtual Network Operators, MVNO). До момента MVNO модели съществуват в Холандия, Франция, Дания, Великобритания, Финландия, Белгия, Португалия, Испания, Италия, Австрия и Прибалтийските държави. Независимо от отпадането на въпросния пазар от новата Препоръка, ЕК насърчава националните регулаторни органи да следят отблизо развитието му, тъй като при извършване на преценката за отпадане не е било поставено за цел да се обхванат националните специфики на ограничения брой държави, където факторите, улесняващи ефективната конкуренция са ограничени. ЕК посочва и че е възможно на пазари с малко на брой предприятия да се установи негласно единодействие (tacit collusion) на мобилните оператори за непредоставяне на достъп до мрежите им, тъй като подобно поведение би им позволило да поддържат високи цени във вреда на потребителите (с. 44 и 45 от Разяснителната бележка).

Допълнителен аргумент за необходимостта от проучване от КРС на пазара за достъп и генериране на повиквания в мобилни мрежи е фактът, че по отменения Закон за далекосъобщенията, с Решение №1316 от 20.06.2006г., КРС е определила две предприятия („Мобилтел” ЕАД (Мобилтел) и „Космо България Мобайл” ЕАД (Глобул)) за оператори със значително въздействие върху пазара на мобилни далекосъобщителни мрежи предоставяне на гласови телефонни услуги чрез тях. На двата оператора са наложени задължения, свързани с взаимно свързване, без да се прави разграничение дали става въпрос за услуги по генериране или терминиране на гласови повиквания. Ето защо при анализ по новата регулаторна рамка е необходимо да се изследват и двата пазара по Препоръката на Европейската комисия от 2003г. (Пазар 15 и Пазар 16). Подобен подход КРС е предприела при анализ на пазарите на национални и международни транзитни услуги в обществена телефонна мрежа за предоставяне на обществени телефонни услуги в определено местоположение в Република България. Тези пазари не попадат в обхвата на препоръчителните пазари, подлежащи на ex-ante регулиране, съгласно Приложението към действащата в момента Препоръка за съответните пазари от 2007г. Въпреки това, КРС е изследвала тези пазари с оглед необходимостта от потвърждаване, промяна или отмяна на така наложените задължения.

Считаме, че същият подход трябва да бъде приложен и с анализа на пазара за достъп и генериране на повиквания в мобилни мрежи, като едва след извършване на детайлно проучване КРС следва да прецени дали този пазар подлежи или не на детайлно регулиране. Становището ни е, че КРС следва да разгледа и анализира пазара за достъп и генериране на повиквания в мобилни мрежи независимо, че не е включен в обновената Препоръка на Комисията, тъй като анализ на този пазар до момента не е извършван на национално ниво в България и не би могло да се предположи, че на него е налице ефективна конкуренция единствено поради факта, че такава има в повечето държави от ЕС. Напротив, налице са обстоятелства, даващи основание да се предполага, че на него няма ефективна конкуренция на национално ниво, като част от тях са изтъкнати и от КРС в рамките на анализа на пазара за терминиране на повиквания в индивидуални мобилни мрежи. В Раздел IV, т.2.1. от Приложението Комисията изрично посочва като показател за наличието на високи структурни бариери на пазара на терминиране отсъствието на виртуални мобилни оператори. В рамките на обсъждания проект на анализ на пазара на терминиране на повиквания в индивидуални мобилни мрежи КРС установява, че негласното единодействие представлява потенциален конкурентен проблем поради наличието на многобройни фактори улесняващи съществуването му (броя на конкурентите, съотношението на техните пазарни дялове, наличието на високи и непреходни бариери за навлизане на пазара и др.). Същото важи и за прилагането на прекомерно високи и асиметрични цени, както и за наличието на ценова дискриминация от страна на мобилните оператори. Наблюденията и изводите на КРС съвпадат с разсъжденията на ЕК относно факторите, препятстващи ефективната конкуренция на пазара на достъп и генериране на повиквания в мобилни мрежи и развиване на дейност от MVNO.

Считаме, че е от особено значение за насърчаване на конкуренцията и защита интересите на потребителите в рамките на процеса по изготвяне и обсъждане на пазарни анализи КРС да осигури възможност за достъп до мрежите на съществуващите мобилни оператори на мобилни виртуални мрежови оператори. Това може да се осъществи чрез налагане на предприятията със значително въздействие на пазара на мобилни мрежи и услуги в България на задължения, аналогични на тези наложени на Българска телекомуникационна компания” АД (БТК) в качеството му на предприятие със значително въздействие на пазара за генериране на повиквания от определено местоположение на обществени телефонни мрежи. Посочените задължения следва да бъдат за осигуряване на взаимно свързване за целите на генериране на повиквания, включване на цените и условията за генериране в Типовите предложения за взаимно свързване, които предприятията следва да изготвят съгласно Проекта, задължения за прозрачност и равнопоставеност, както и за разходоориентираност на цените за генериране.

Следва да се отбележи и че в действащата Регулаторна политика за управление на радиочестотния спектър за граждански нужди, е предвидено изрично, че „… С оглед създаване на предпоставки за насърчаване и развитие на конкуренцията на пазара на мобилни мрежи и услуги при необходимост Комисията за регулиране на съобщенията може да изиска от мобилните предприятия осигуряване на възможност за достъп до мрежите им по модела на MVNO (Mobile Virtual Network Operator).” Начинът КРС да реализира заявеното намерение е именно в процедурата по извършване на пазарни анализи да наложи съответните специфични задължения, като за целта е нужно да проучи пазара за генериране на повиквания в мобилни мрежи.

2. Необходимост от създаване на условия за национален роуминг

С Решение № 1893 от 04.09.2008г., КРС обяви намерение да проведе търг за издаване на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа по стандарт GSM в обхват 1800 MHz. Едновременно с това, анализът на пазара за терминиране на гласови повиквания в индивидуални мобилни мрежи показва наличие на условия, при които осъществяването на дейност от страна на четвърти GSM оператор би се оказало значително затруднено. Налице е високо ниво на проникване на мобилните услуги на дребно, като броят на потребителите представлява 130% от населението на страната. Наред с това темпът на растеж на броя потребители през периода 2005г. – 2007г. намалява, като нарастването през 2007 г. е 19,9% – с 12 % по-малко от това през 2006г., което е сигурен признак за високата степен на насищане на пазара. В очертаната силно конкурентна среда един нов мрежови оператор би срещнал особени трудности, като не може да бъде определено със сигурност дали същият би получил очакваната възвращаемост на инвестицията. Проблеми биха могли да възникнат и във връзка с установеното от Комисията наличие на ценова дискриминация от страна на настоящите мобилни оператори за терминиране на повиквания от мобилни мрежи извън собствените им мрежи и свързаната с това голяма разлика в цените на дребно за повиквания в рамките на всяка от мрежите и извън нея, което води до ефект на „затваряне на мрежата”.

Допълнителни затруднения произтичат от характеристиките на наличния свободен ресурс – радиочестотен спектър. Обхватът с честота 1800 MHz е неподходящ за изграждане на електронна съобщителна мрежа извън населените места, поради по-слабото проникване на радиовълните и следващата от това необходимост за разполагане на инфраструктура със значително по-голяма гъстота от нужната за предоставяне на услуги в обхват 900 MHz. Изграждането на такава инфраструктура е възпиращ фактор за навлизане на пазара за всяко предприятие, доколкото размерът на първоначално необходимата инвестиция би бил огромен, а предоставяните услуги идентични с тези на съществуващите предприятия, поради което завоюването на пазарни позиции, достатъчни за възвръщане на вложените средства и отчитане на положителни парични потоци би било невъзможно. Алтернативно, в случай, че така инфраструктура не бъде изградена, липсата на покритие извън населените места би довела до значителна разлика между предоставяните от сега действащите и новия оператор услуги и големи трудности при привличане на потребители.

В тази ситуация единствено възможен изход е налагане на задължение на настоящите мобилни оператори да осигурят възможност за сключване на национални роуминг споразумения. Считаме, че това трябва да бъде направено в рамките на анализите на пазарите на терминиране на повиквания в мобилни мрежи и този на достъп и генериране на повиквания в такива мрежи, който да бъде изготвен във връзка с изложените по-горе съображения. Наред с предвидените за действащите предприятия със значително влияние на пазара специфични задължения за осигуряване на взаимно свързване и достъп до технически интерфейси, протоколи и други технологии за целите на терминиране на повиквания в мрежите им и за разходоориентирани цени за терминиране, аналогични задължения следва да бъдат предвидени за целите на генериране на повиквания, което е необходимо за осигуряване на национален роуминг.

Възможността да се използва чрез национален роуминг вече изградената мрежа в местата, където осигуряването на покритие в обхвата 1800 MHz е практически трудно осъществимо, би дало възможност на бъдещия доставчик да предоставя широка гама от мобилни услуги на конкурентни цени без непосилни първоначални капиталовложения и би било стимул за развитие на конкуренцията в сектора.

II. Брой определени самостоятелни определени пазари за терминиране на гласови повиквания в индивидуални мобилни мрежи

Във връзка с публикации в пресата, съдържащи твърдения, че „Радиотелекомуникационна компания” ЕООД (РТК) е отправило уведомление до КРС за намерението си да преустанови предоставяне на услуги посредством мрежа по стандарт NMT и/или CDMA от 05.08.2008 , считаме, че в случай, че такова уведомление действително е представено в Комисията, изследването на пазарните позиции и дейността на предприятието чрез тези стандарти в периода 2005 – 2007 не е нужно. В тази връзка не разбираме и необходимостта от определяне на отделен обособен пазар на едро за терминиране на гласови повиквания в мрежата по стандарт NMT и/или CDMA на „Българска телекомуникационна компания” АД. В случай, че NMT мрежата на РТК (впоследствие вляло се в „БТК Мобайл” ЕООД, което на свой ред е в процедура по вливане в БТК) е спряна от м. август т.г., считаме, че следва да бъдат определени не четири, а три пазара на едро за терминиране на гласови повиквания в мобилни мрежи, и трите по стандарт GSM и UMTS – тези на БТК, Мобилтел и Глобул.

III. Допълване на задължението за равнопоставеност чрез налагане на задължение за приемане на трафик без оглед мрежата на произход

Считаме, че е необходимо в т. 3 на Проекта („Задължение за равнопоставеност”) да бъде предвидено задължение и за трите доставчика (Мобилтел, Глобул и БТК) да приемат в мрежите си трафик без значение от коя мрежа произхожда той и какъв е съответният „А” номер, като извършват това при еднакви ценови условия. Понастоящем по договорите за взаимно свързване между фиксираните и мобилните оператори не се допуска приемане на повиквания, изхождащи от крайни потребители чрез услугите „избор на оператор” и „избор на оператор на абонаментна основа”. Трафикът, терминиран въз основа на тези договори, по изрично искане и настояване на мобилните оператори, е ограничен до трафик, първично генериран в мрежите на взаимосвързаните предприятия. По този начин се препятства терминиране на трафик, транзитиран от фиксираните оператори, включително трафик, произхождащ от чужбина и трафик от селекция.

С налагане на задължение за приемане на всички видове трафик ще се постигне пълнота на изрично включеното задължение за равнопоставеност и липса на дискриминация при предоставянето на услугата терминиране, което съгласно Проекта ще бъде наложено на всички предприятия, предоставящи мобилни мрежи и/или услуги, както и гарантиране на задължението на предприятията да терминират в мрежите си всеки подаден им в точка на взаимно свързване трафик, независимо от А-номера, при недискриминационни условия и без разлика в цената. Липсата на дискриминация означава, че трафикът не може да бъде таксуван по различен начин, забраняван, терминиран през различни точки и пр. само на базата на това откъде произхожда (т. е. по А-номер). Опора на това предложение може да бъде намерена в Препоръка 98/195/ЕО за взаимно свързване в условията на либерализиран далекосъобщителен пазар, съгласно която, цените за терминиране на трафик не трябва да бъдат различни в зависимост от това дали повикванията са генерирани от фиксирани или от мобилни мрежи, нито в зависимост от това дали са генерирани от мрежи от същата държава или от друга страна-членка.

Когато за обслужването на даден телефонен трафик не са налице различни разходи спрямо тези за обслужване на друг, недопустимо би било дискриминирането на единия от тези видове трафик, например чрез по-високо тарифиране, само с оглед различието на А-номера. В противен случай биха се нарушили предвидените в Проекта задължения за равнопоставеност в отношенията между предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, както и за разходоориентираност на цените за взаимно свързване и терминиране (т.3 и т.5 от Решението) – при еднакви разходи предприятието, осъществяващо терминирането, би получило различни суми в зависимост от това какъв е произходът на трафика (международен, от селекция и пр.). Ето защо считаме за необходимо наложеното задължение за равнопоставеност да бъде доразвито и уточнено за целите на приемане на трафик без оглед на произхода му, за да не се дава възможност за необосновано ограничаване или отказ от терминиране на повиквания, както и осъществяването му при дискриминационни ценови условия. Това би спомогнало и за развитието на пазара на националния и международния транзит, на който съгласно изложената от КРС информация няма активна дейност.

IV. Липса на задължение за БТК да изготви и публикува Типово предложение за взаимно свързване

Не виждаме основание БТК да бъде освободено от задължението за изготвяне и публикуване на Типово предложение за взаимно свързване. Не смятаме че налагането на такова задължение ще противоречи на принципа на пропорционалност, както е посочено на стр.84 от Приложението. Причината е, че БТК/БТК Мобайл няма да бъде само страна в договорите за взаимно свързване на собствената си мрежа по стандарт GSM и/или UMTS с мрежите на Мобилтел и Глобул, но и страна по договори за взаимно свързване с останалите алтернативни оператори. От направения анализ на пазарите на терминиране на гласови повиквания в индивидуалните мобилни мрежи е видно, че именно с БТК/БТК Мобайл са сключени най-малко договори за взаимно свързване с доставчици на фиксирана гласова телефонна услуга (т.нар. „алтернативни оператори”). От Приложение №1 към Решението, стр. 57-58 е видно, че докато Мобилтел и Глобул имат съответно 13 и 11 договора за взаимно свързване с алтернативни оператора, БТК Мобайл има сключени само 5 такива договора. Причините за това не са нежелание на алтернативните оператори да сключат договори с БТК Мобайл, а създаваните от последното дружество пречки пред сключване на балансирани и взаимоизгодни договори, които могат да бъдат сведени до следните най-съществени моменти: - Само БТК Мобайл поставя условие алтернативният оператор да заплати всички разноски по осъществяване на взаимното свързване; - БТК Мобайл предлага различни цени на различните алтернативни оператори, с което нарушава принципа на равнопоставеност - информацията е налична в КРС ( писмо вх. № 12-01-1845/25.06.2008); - БТК Мобайл отказва да приеме трафик, различен от този, първично генериран в мрежите на взаимосвързаните предприятия.

При наличие на толкова пречки, поставяни от БТК Мобайл пред процеса на взаимно свързване с доставчиците на фиксирана гласова телефонна услуга, различни от БТК, считаме че е необосновано и нецелесъобразно БТК/БТК Мобайл да бъде освободено от задължението да изготви Типово предложение за взаимно свързване при спазване на принципите на прозрачност и равнопоставеност.

Като цяло не споделяме генералния извод на КРС, че наложените специфични задължения на 3-те предприятия, определени за предприятия със значително въздействие на пазара на терминиране на гласови повиквания в индивидуалните мобилни мрежи, следва да бъдат диференцирани. Макар и БТК/БТК Мобайл да има значително по-малък пазарен дял в настоящия момент, фактът на вливане на БТК Мобайл в БТК и системният ефект, който ще има това вливане, изразяващ се в комбинирани оферти за предоставяне на мобилна и фиксирана телефония и широколентов достъп, както и възможно кроссубсидиране на отделните услуги, води до заключението, че след вливането БТК ще разполага с мощен инструментариум за постепенно налагане на господстващо положение и на 3-те пазара. В тази връзка е необходимо още на този етап, преди това да се е случило, на БТК да бъдат наложени същите задължения относно терминиране на гласови повиквания в мобилната й мрежа, каквито и на притежаващите относително по-голям пазарен дял към момента предприятия – Мобилтел и Глобул. Необходима е не диференцирана, а еднаква регулаторна намеса спрямо 3-те оператора, включително налагане на еднотипни специфични задължения.

V. Допълване на задължението за ценови ограничения чрез въвеждане на принципа на разпределяне на разходите за осъществяване на взаимно свързване

Считаме за необходимо в т. 5 на Решението („Ценови ограничения, включително задължения за разходоориентираност”) да се предвиди изрично, че разходите за осъществяване на взаимно свързване както за целите на терминиране, така и за целите на генериране на повиквания, ще бъдат разделяни от страните по равно. Предложението ни е свързано с факта, че задълженията на двете свързали мрежите си предприятия да предоставят на своите абонати възможност за осъществяване на повиквания към мрежата на насрещното предприятие са реципрочни. Независимо от това, налице е практика предприятия със значително въздействие на пазара (а именно – БТК и БТК Мобайл) да изискват разходите по осъществяване на взаимно свързване да бъдат заплащани само от алтернативния оператор, поискал взаимно свързване. Последното не би било оправдано, доколкото съгласно чл.158 от ЗЕС договарянето на взаимно свързване е задължение на всички доставчици на електронни съобщителни услуги и не би могло тежестите, свързани с изпълнението му, да бъдат понасяни от едната от страните, особено в случаите, когато тя е икономически по-слаба. Резонно е вместо това разходите по изграждането и поддържането му като физическа инфраструктура да се поделят между двете предприятия. Ето защо в т. 5.1.5 б.б), 5.2.5. б.б) и 5.5.2. на Решението трябва да се предвиди, че освен че съответните предприятия прилагат цени и ценови условия на услугите, необходими за реализиране на достъп до мрежата и за терминиране на достъп до нея, не по-високи от определените съгласно действащите договори за взаимно свързване, но също така, и че разходите по осъществяване на взаимно свързване се поделят поравно между свързаните предприятия. Такава, всъщност, към момента е практиката по договорите за взаимно свързване с Мобилтел и Глобул, при които няма да има необходимост от никаква промяна. Единствено БТК/БТК Мобайл ще трябва да съобрази сключените си договори с предложеното правило, което гарантира равно третиране на операторите и незлоупотреба със съществуващото значително въздействие на пазара на терминиране на телефонни повиквания в мобилните мрежи.

VI. Допълване на задължението за ценови ограничения на БТК/БТК Мобайл чрез въвеждане на задължение за разделно счетоводство Считаме за необосновано направеното разграничение между Мобилтел и Глобул, от една страна, и БТК/БТК Мобайл, от друга. Въпреки че към настоящия момент БТК/БТК Мобайл има по-малък пазарен дял от Мобилтел и Глобул, явна е тенденцията от последните години за увеличаване на този пазарен дял. След вливането на БТК Мобайл в БТК са налице потенциални рискове от трансфери на ресурси, които биха могли да бъдат използвани срещу конкурентите – факт, отбелязан и в анализа на КРС, Приложение към Решението (стр. 92). Считаме, че с оглед равнопоставеност и равно третиране на операторите, и на 3-те трябва да бъдат наложени еднакви задължения за въвеждане на разделно счетоводство и разработване и прилагане на система за определяне на разходите. Още повече, че БТК като фиксиран оператор има наложели такива задължения, и за компанията няма да представлява съществен допълнителен разход и голямо затруднение да приложи системата за определяне на разходи и принципите на разделно счетоводство и относно терминирането на гласови повиквания в индивидуални мобилни мрежи.

VII. Непропорционалност на ценовите ограничения наложени на БТК за дейността й чрез мрежа по стандарти GSM и UMTS

В Раздел VII, т.5.4.5. на Приложението Комисията излага извода, че налагането на БТК на задължение за разходоориентираност ще бъде непропорционална мярка. Не оспорваме съображенията на Комисията, но считаме за необоснована предвидената с Проекта възможност за предприятието до одобряване на разходоориентирани цени на „Мобилтел” ЕАД и „Космо България Мобайл” ЕАД, с което следва да се съобразява, да прилага до 01.01.2010 г. разумни цени и ценови условия за терминиране на трафик в собствените си мрежи по стандарт GSM и UMTS, съгласно условията по действащите договори за взаимно свързване и достъп до мрежа по стандарт GSM и UMTS. Няма правна логика на БТК да се дава възможност да запази настоящите цени за периода до началото на 2010г. Това би означавало запазване на нива на цените, които съгласно еднозначните изводи на КРС са асиметрични, прекомерно високи и дискриминационни, както спрямо останалите предприятия, предоставящи мобилни услуги, така и спрямо предприятията, предоставящи фиксирани телефонни услуги. Така, за периода юли – декември 2009г., алтернативните оператори ще трябва да заплащат за минута терминиране в мобилната мрежа на Мобилтел или Глобул по 22,5 ст. (в часове на силен трафик), докато за същото на БТК/БТК Мобайл ще се заплаща съответната, приложима към конкретното предприятие, по-висока цена. В този случай, задължението предмет на разглеждане, влиза в колизия със специфичното задължение за равнопоставеност, наложено в т. 3.3 от Проекта на Решение, тъй като БТК/БТК Мобайл към 2008г. прилага различни цени за терминиране в мрежата си по стандарт GSM и UMTS, дори по отношение на трафик генериран от предприятия с аналогични мрежи (фиксирани). Този проблем от своя страна би довел до задълбочаване на съществуващите конкурентни проблеми. Подобно решение буди недоумение с оглед търсения от КРС ефект – равнопоставеност на операторите и засилване на конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни услуги, като би влязло в противоречие и с най-добрите европейски практики. Наред с това, с раздел XII, т.5.6.2. от проекта на решение за приемане на анализа на пазара на терминиране на повиквания в определено местоположение на индивидуални обществени телефонни мрежи, на алтернативните оператори е наложено аналогично ценово ограничение под формата на ценови таван – да определят цени за взаимно свързване не по-високи от наложените на БТК разходоориентирани цени. Съгласно т.5.6.3. от същия проект обаче, до одобряване на разходоориентирани цени на алтернативните доставчици на фиксирани мрежи и/или услуги е наложено задължение да спазват определените за БТК постепенно намаляващи ценови тавани за периода до 01.07.2010г. Очевидно е разминаването между двата подхода, възприети от Комисията в изготвените проекти. Ако КРС е отчела по-слабата пазарна позиция на БТК на пазара на мобилните услуги като мотив за предоставения период на запазване на сега действащите цени, то същото с още по-голяма сила би следвало да се отнася за алтернативните предприятия на пазара на фиксираните услуги, чиито общ дял на пазара и темпове на развитие са с пъти по малки от тези на БТК на пазара на терминиране на обаждания в мобилни мрежи по стандарт GSM.

Ето защо считаме, че Комисията следва да прецени кой от двата гореописани подхода счита за подходящ за целите на ex ante регулиране на двата пазара и да измени въпросните текстове в посока или към премахване на ограниченията за алтернативните доставчици на фиксирани услуги, или към налагане на БТК на аналогично задължение на пазара за терминиране на повиквания в мобилна мрежа, като предприятието бъде задължено да приложи предвидената в Приложението система на постепенно намаляване на цените за терминиране за периода до 01.07.2010г.

Като се надяваме направените предложения и забележки да бъдат взети предвид от почитаемата Комисия, оставаме

С уважение:

Теодор Захов

Председател на УС

Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

София 1000, бул. “Патриарх Евтимий” 36, вх. Б, ап. 13

тел. (+359 2) 9887360, 9887361

факс: (+359 2) 9877096

лице за контакт: Пламена Николаева (Секретар на СЕК)

e-mail: plamena.nikolaeva@dpc.bg; info@bgsec.org