039/08.10.2008
от СЕК, свободната енциклопедия
Изх. № 039/08.10.2008 г.
До
Д-р Веселин Божков
Председател
Комисия за регулиране на съобщенията (КРС)
София, ул. “Гурко” 6
Копие
г-н Валентин Хараламбов
Зам.-председател, КРС
г-н Петър Рендов
Член, КРС
г-н Валентин Георгиев
Член, КРС
г-н Тодор Костурски
Член, КРС
Уважаеми д-р Божков,
Уважаеми членове на Комисията за регулиране на съобщенията,
Във връзка с провеждане на процедура по обществени консултации относно обявени намерения за издаване на 2 бр. разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър в обхват 1800 MHz – 2x10 MHz и 2x15 MHz – по GSM стандарт, открита с Решение № 1893/04.09.2008 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), представяме на Вашето внимание становището на Сдружение за електронни комуникации по въпроса.
I. Необходимост от издаване на нови разрешение в обхват 1800 MHz.
Приветстваме намерението на КРС да издаде 2 нови разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър в обхват 1800 MHz. Потвърждаваме изказаното в предходни процедури по обществени консултации становище на Сдружението за електронни комуникации, че изграждането на допълнителни мобилни клетъчни мрежи би способствало за навлизане на нови участници на пазара и би имало положително въздействие върху развитието на конкуренцията и защита на интересите на потребителите, като ще допринесе за предоставянето на по-конкурентни и качествени услуги на атрактивни за потребителите цени.
Считаме, че при търговете за издаване на нови разрешения следва да се повторят изискванията, наложени с Решение №737 от 03.07.2008г. на КРС за обявяване на търг за разрешение за ползване на 2x5 MHz в обхват 1800 MHz, a именно: • Кандидатите да притежават опит в осъществяване на обществени електронни съобщения; • Кандидатите да отговарят на минимални изисквания за реализиран оборот за предходната година; • Кандидатите или свързани с тях лица да притежават разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър в обхват 1800 MHz по стандарт GSM за територията на Република България.
II. Необходимост от намаляване на таксите за ползване на радиочестотния спектър в обхват 1800 MHz
Независимо от горното, намираме, че при сега съществуващите финансови условия за провеждане на търг за ползване на радиочестотния спектър в обхват 1800 MHz, трудно биха се намерили кандидати, готови да заплатят изключително високите първоначални такси по издаване на разрешенията.
Показателен в това отношение е проведеният по-рано през годината неуспешен търг за предоставяне на 4-ти GSM лиценз поради прекалено завишените размери на административните такси за издаване на разрешения, които се получават при прилагане на формулата по чл. 2, ал. 7 на Тарифата за таксите, събирани от КРС по ЗЕС (Тарифата). Становището ни, че таксите за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър в обхват 1800 MHz, са прекомерни и представляват реална административно-финансова бариера за навлизане на нови участници на пазара, се потвърждават и от факта, че въпреки първоначално заявения интерес, на търга за издаване на 4-ти GSM лиценз (разрешение за ползване на 2x5 MHz в обхват 1800 MHz) не се яви нито един реален кандидат. Това принуди КРС да прекрати обявения търг с тайно наддаване. Като основна причина за незавършения търг в медиите бе посочена твърде високата първоначална цена от 38 000 000 лв., заплащането на която би направило нерентабилно, дори в средносрочна и дългосрочна перспектива, изграждането на 4-та GSM мрежа в условията на силна конкуренция с вече навлезлите на пазара 3 оператора. Изводът, който може да бъде направен е, че за да бъде ефективно усвоен свободния честотен спектър в обхват 1800 MHz, е необходимо съществено намаляване на първоначалната административна такса за издаване на разрешение, за да се позволи възвращаемост на направените инвестиции в изграждане на нови GSM мрежи.
Съгласно чл. 2, ал. 7 от Тарифата, административната такса за издаването на разрешение със срок 10г с ширина на честотната лента 2x10 MHz в обхват 1800 MHz би била 38 000 000 лв., докато административната такса за издаването на разрешение със срок 10г с ширина на честотната лента 2x15 MHz в обхват 1800 MHz би била 57 000 000 лв. За сравнение, за издаване на 3-ти GSM лиценз за срок от 20г. през 2004г. БТК заплаща 54 160 000 лв. Тогава БТК е получила честотна лента от общо 38,8 MHz в честотни обхвати 900 и 1800 MHz.
Видно е, че платената през 2004г. от БТК цена за MHz за година от действие на срока на лицензията е между 2 и 3 пъти по-ниска, от тази, които биха платили предприятия, които желаят да получат 4-ти или 5-ти лиценз. Няма никаква житейска или икономическа логика предприятията, които влизат последни на пазара и имат най-малки възможности да постигнат дори в дългосрочен план разумна възвращаемост на инвестицията си, да заплащат по-високи административни такси от предприятията, започнали работа преди тях.
Ето защо предлагаме размерът на еднократните административни такси за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс по чл. 2, ал. 7 да бъдат значително намалени при предстоящото приемане на Тарифа за таксите, събирани от КРС по ЗЕС за 2009г., в каквато връзка сме представили становище в процедурата по обществено обсъждане на Тарифата.
Считаме, че при издаване на 4-ти и 5-ти лиценз за мобилни мрежи следва да бъде намалена и годишната такса за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър по чл. 7, ал. 1 от Тарифата. С увеличаване на броя на операторите е нормално да се намалява размерът на дължимите такси, като по този начин се запази общия размер на постъпленията в бюджета на КРС, респ. в държавния бюджет. Същевременно новонавлизащите оператори ще бъдат поставени в една по-благоприятна икономическа среда, в която ще могат да съсредоточат усилията и инвестициите си към изграждане на мрежата си и развитие на своите услуги, вместо в заплащане на държавни такси, които да увеличават съществуващия бюджетен излишък.
Ето защо считаме, че измененията в Тарифата в посочената по-горе посока са една задължителна предварителна крачка, която следва да бъда направена, преди да се премине към провеждане на състезателни процедури за нови разрешения за изграждането на мобилни клетъчни мрежи за осъществяване на електронни съобщения в обхват 1800 MHz.
III. Необходимост от въвеждане на задължения за осигуряване на национален роуминг.
Съгласно обявения през м. септември 2008г. проект на КРС за пазарен анализ на пазара за терминиране на гласови повиквания в индивидуалните мобилни мрежи, проникването на мобилни услуги в България към 31.12.2007г. достига 130% и е над средното за страните-членки на Европейския съюз (117% по данни към 01.10.2007г.). Увеличението спрямо края на 2006г. е 19,9%, което е с 12 процентни пункта по-малко спрямо нарастването за 2006г. към края на 2005г. Намаляващият темп на растеж на броя потребители, както и достигнатата значителна степен на проникване на мобилни услуги на пазара, са ясен знак за високата степен на насищане на пазара и навлизане на етапа на зрялост в рамките на продуктови жизнен цикъл. Това означава, че бъдещи новонавлизащи оператори могат да разчитат единствено на привличане на клиенти на някой от действащите оператори след масирана рекламна кампания и предлагане на услуги на по-ниски цени. В очертаната силно конкурентна среда един нов мрежови оператор би срещнал особени трудности, като не може да бъде определено със сигурност дали същият би получил очакваната възвръщаемост на инвестицията.
В тази ситуация единствено възможен изход е налагане, в рамките на извършвания от КРС пазарен анализ, на специфични задължения на настоящите мобилни оператори да осигурят възможност за сключване на национални роуминг споразумения с новонавлизащите предприятия на пазара на мобилните услуги. Подобна стъпка е необходима и с оглед на честотната лента, която се обсъжда за предоставяне, а именно 1800 MHz. Предвид спецификата в този обхват, същият е неподходящ за изграждане на електронна съобщителна мрежа извън населените места, поради по-слабото проникване на радиовълните.
IV. Необходимост от въвеждане на MVNO
Независимо от процеса на издаване на нови разрешения за изграждане на мобилни клетъчни мрежи за осъществяване на електронни съобщения, поддържаме нееднократно изразяваната позиция на СЕК, че от особено значение за насърчаване на конкуренцията и защита интересите на потребителите е КРС да осигури възможност за достъп до мрежите на съществуващите мобилни оператори на мобилни виртуални мрежови оператори (mobile virtual network operators - MVNO) - предприятия, които предоставят мобилни телефонни услуги, без да им е предоставен собствен радиочестотен спектър. До момента MVNO модели са стартирали в повечето страни-членски на ЕС – Холандия, Франция, Дания, Великобритания, Финландия, Белгия, Португалия, Испания, Италия, Австрия и Прибалтийските държави. В България стартирането на MVNO е свързано с процеса на либерализация на пазара и насърчаване на развитието на конкуренцията както при фиксираните, така и при мобилните телефонни мрежи и услуги.
В действащата Регулаторна политика за управление на радиочестотния спектър за граждански нужди, е предвидено изрично, че … „С оглед създаване на предпоставки за насърчаване и развитие на конкуренцията на пазара на мобилни мрежи и услуги при необходимост Комисията за регулиране на съобщенията може да изиска от мобилните предприятия осигуряване на възможност за достъп до мрежите им по модела на MVNO (Mobile Virtual Network Operator).”
Членовете на СЕК се обединяват около позицията, че при извършвания анализ на пазара за терминиране на гласови повиквания в индивидуалните мобилни мрежи следва да бъдат наложени задължения на мобилните предприятия, определени за предприятия със значително въздействие на пазара, за осигуряване на възможност на други предприятия за достъп до мрежите им по модела MVNO. Налагането на подобно задължение не е алтернатива на издаването на нови разрешения за изграждане на мобилни клетъчни мрежи за осъществяване на електронни съобщения, а независим процес със самостоятелно значение за развитието на конкуренцията при мобилните клетъчни телефонни мрежи и услуги. Докато създаването на една нова мобилна мрежа би отнело години, стартът на MVNO може да бъде реализиран в рамките на няколко месеца след сключване на договори с мобилните мрежови оператори. Наред с това MVNO може да избегнат много от фиксираните разходи, които евентуални нови мобилни мрежови оператори би трябвало да направят, като еднократни и годишни такси за издаване на разрешения/ползване на радиочестотен спектър, изграждане на мрежова инфраструктура и платформи за нови услуги.
Предвид на изложеното по-горе считаме, че за ефективно развитие на конкуренцията, защита на интересите на потребителите и насърчаване на инвестициите на пазара на електронни съобщителни услуги от значение е допускането не само на възможност за издаване на разрешения за изграждане на мобилни клетъчни мрежи за осъществяване на електронни съобщения, но и налагане на специфични задължения на съществуващите мобилни предприятия, притежаващи значително въздействие на пазара, за осигуряване на възможност за достъп до мрежите им по модела на MVNO. Ако това не бъде направено в хода на текущата процедура по пазарни анализи, подобни задължения няма да може да бъдат наложени най-рано до 2011 г., когато ще се проведат следващите пазарни анализи на пазарите на едро, което забавяне би обезсмислило налагане на подобно задължение за 2G мрежи и оператори.
Като се надяваме направените бележки и предложения да бъдат взети под внимание от почитаемата Комисия, оставаме
С уважение:
Теодор Захов
Председател на УС Сдружение за електронни комуникации (СЕК)
София 1000, бул. “Патриарх Евтимий” 36, вх. Б, ап. 13
тел. (+359 2) 9887360, 9887361
факс: (+359 2) 9877096
лице за контакт: Пламена Николаева (Секретар на СЕК)
e-mail: plamena.nikolaeva@dpc.bg; info@bgsec.org
