037/24.09.2008
от СЕК, свободната енциклопедия
Изх. № 037/24.09.2008 г.
До
Д-р Веселин Божков
Председател
Комисия за регулиране на съобщенията (КРС)
София, ул. “Гурко” 6
Копие
г-н Валентин Хараламбов
Зам.-председател, КРС
г-н Петър Рендов
Член, КРС
г-н Валентин Георгиев
Член, КРС
г-н Тодор Костурски
Член, КРС
Относно: Обществено обсъждане на проект на Функционални спецификации за преносимост на географски номера при промяна на доставчика на фиксирана телефонна услуга и/или при промяна на адреса в рамките на един географски национален код за направление
Уважаеми г-н Председател, Уважаеми членове на Комисията за регулиране на съобщенията,
С Решение №1683 от 18.08.2008г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията) бе открита процедура за провеждане на обществено обсъждане по реда на чл. 36 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) на проект за Функционални спецификации за преносимост на географски номера при промяна на доставчика на фиксирана телефонна услуга и/или при промяна на адреса в рамките на един географски национален код за направление (Проекта/Функционалните спецификации/ФС). В тази връзка представяме следното становище на Сдружението за електронни комуникации (СЕК), съдържащо конкретни забележки и предложения по Проекта:
I. ОБЩИ ЗАБЕЛЕЖКИ 1.1. Считаме, че навсякъде в Проекта терминът „Потребител/-и” е използван погрешно и следва да се заличи. Съгласно т. 11 от пар. 1 на ДР на Проекта, „Потребител” е лице, което ползва предплатени услуги на доставчик. Тази дефиниция изглежда механично привнесена от текста на Фунционалните спецификации за осъществяване на преносимост на национално значими номера при промяна на доставчика на обществена мобилна телефонна услуга (обн. ДВ, бр. 8 от 25.01.2008г.), но няма същия смисъл и значение при прносимостта на географски номера във фиксираните мрежи. Доставчиците на фиксирана телефонна услуга по принцип не предоставят изцяло предплатени услуги – с всеки свой клиент те сключват индивидуален договор, с месечни абонаментни такси. Единствено абонатите на тези доставчици, със сключен индивидуален договор и предоставен за ползване номер от ННП, могат да поискат пренасяне на географския си номер. Ето защо т. 11 от пар. 1 на ДР може да отпадне от Проекта, а навсякъде в текста на ФС, където се говори за преносимост на номерата на абонатите и потребителите, следва да останат само „абонатите”.
1.2. Предлагаме изменение на процедурата за осъществяване на преносимост, като се премине към принципа за подаване на документи „на едно гише” – единствено при приемащия доставчик. Считаме, че уредената в чл.37 – чл.46 на Проекта процедура за осъществяване преносимост на номерата не е оптимална за нуждите на развитие на българския телекомуникационен сектор. Предвид необходимостта от развитие на конкуренцията в сферата на обществените фиксираните телефонни услуги, характеризираща се понастоящем с господстващото положение на Българска телекомуникационна компания АД (БТК), и предвид факта, че преносимостта на номерата е изключително важно и ефективно средство за постигане на ефективна конкуренция, е наложително процедурата, позволяваща на потребителите да изберат предприятието доставчик на посочените услуги, да бъде максимално опростена, както по отношение на действията, изискващи участието на потребителя, така и с оглед времето, което той трябва да отдели. Предвидените в Проекта правила принуждават потребителите, които желаят да се възползват от възможността за смяна на предоставящия услугата доставчик при запазване на номера, да изпълнят поредица от действия, които се разминават във времево и пространствено отношение и изискват както координация и познаване на процедурата, така и време и усилия каквито голяма част от потребителите не биха желали да отделят. Това лесно може да доведе до забавяне и усложняване на практическото имплементиране на преносимостта за голяма част от потребителите. Ето защо с изложените по-долу изменения на конкретни текстове от Проекта, СЕК предлага въвеждане на процедура, изискваща минимално време и усилия от страна на потребителите и администриране и координиране на процеса от страна на съответните доставчици на обществена телефонна услуга. Това следва да бъде постигнато чрез въвеждане на принципа „едно гише”, при който потребителят трябва единствено да подаде заявление до приемащия доставчик, а останалата част от отношенията в рамките на процедурата, като издаване на удостоверение за преносимост, достигането му у приемащия доставчик, установяването на наличието или липсата на основания за отказ за извършване на преносимостта, съгласуване на взаимните действия на доставчиците по техническото й осъществяване и др. следва да се администрират от самите доставчици.
II. ЗАБЕЛЕЖКИ ПО ГЛАВА ПЪРВА – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ 2.1. Предлагаме ал. 2 на чл. 3 от Проекта да бъде изменен както следва: „(2) Доставчиците осигуряват на абонатите, упражнили правото си по ал. 1, право за запазване на номера при … Мотиви: Направеното предложение има редакционен характер и цели да изясни разликата между хипотезите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 3, а именно, че разпоредбата на ал. 2 се прилага тогава, когато вече е упражнено най-малко един път правото за пренасяне на номера по ал. 1.
2.2. Предлагаме чл.4 от Проекта да отпадне. Мотиви: Считаме изричното правило, че подлежащите на преносимост номера следва да отговарят на изискванията на действащата нормативна уредба за ненужно, доколкото съгласно чл.107 от ЗЕС конкретните номера, предоставяни на дадено предприятие за осъществяване на обществена телефонна услуга, са част от съдържанието на разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера, издавано от Комисията. Доколкото ползването на определени номера, се разрешава от Комисията, следва логичното заключение, че те отговарят на изискванията на нормативната уредба – т.е. не е възможна хипотеза, в която на предприятие, предоставящо обществена фиксирана телефонна услуга, са предоставени от КРС първично номера, които да не отговарят на изискванията на действащата нормативна уредба.
III. ЗАБЕЛЕЖКИ ПО ГЛАВА ТРЕТА – ПРЕНОСИМОСТ НА ГЕОГРАФСКИ НОМЕРА ПРИ ПРОМЯНА НА ДОСТАВЧИКА НА ФИКСИРАНА ТЕЛЕФОННА УСЛУГА
3.1. Предлагаме чл. 15 от Проекта да отпадне. В случай, че комисията не приеме предложението ни, предлагаме следното редакционно изменение на ал.1, т.2 на чл.15: „2. При УАТЦ с капацитет над 10 номера, освен пренасяне на всички номера, се допуска и пренасяне на блокове от кратен на 10 брой номера.” Мотиви: Считаме, че не следва да бъдат налагани нормативни ограничения относно броя на номерата от обхвата на една учрежденска автоматична телефонна централа, които подлежат на преносимост. Доколкото функционалността на самата централа често предполага известни технически ограничения на тази възможност, не е оправдано да се въвеждат и формални такива, каквото е предвиденото изискване пренасяните номера да бъдат последователни и броят им да бъде 10, 100 или 1000. Подобно ограничение правилно не е предвидено нито спрямо възможността за преносимост на част или на цяла група от номера, асоциирана с главен номер (чл.12 от Проекта), нито по отношение на преносимостта на серийни номера и индивидуални номера на линии от една серия (чл.14 от Проекта).
3.2. Считаме за необходимо в Глава трета на обсъжданите Функционални спецификации да бъдат включени правила, уреждащи правните последици на пренасянето на географски номер по отношение на сключени преди това договори за предоставяне на достъп до обществена телефонна услуга чрез услугата избор на оператор на абонаментна основа. Съгласно чл.135, ал.1 от ЗЕС предоставяне на услугата избор на оператор за всяко повикване и на абонаментна основа е задължение единствено за предприятия със значително въздействие върху съответния пазар на дребно. Такова предприятие в България е единствено БТК. Това означава, че във всеки случай, в който приемащ доставчик при преносимост на номер не е БТК, предприятието, сключило с потребителя договор за предоставяне на достъп до обществена телефонна услуга чрез услугата избор на оператор на абонаментна основа, би могло да се окаже в невъзможност да изпълнява своите договорни задължения, тъй като приемащият доставчик няма да е задължен да предоставя услугата избор на оператор. Още повече, съгласно чл. 16 на ФС, ползването на допълнителни услуги, различни от обществената фиксирана телефонна услуга, не следва да бъде пречка за пренасяне на номера. Не е изяснено, обаче, какви ще са правните последици при пренасяне на номер, за който има сключен договор за достъп до обществена телефонна услуга чрез избор на оператор на абонаментна основа. Считаме, че в тези случаи за пренасяне на номер при наличие на действащ договор за пре-селекция, ще бъде необходимо и съгласие на предприятието – оператор на преносна среда. В противен случай то може да бъде изправено пред невъзможност да изпълнява своите договорни задължения към потребителя. Считаме, че изясняването на въпроса за прекратяването или продължаването на действието на договорите за достъп до обществена телефонна услуга чрез услугата избор на оператор на абонаментна основа, както и за уреждането на отношенията между страните по тях в случай на неизплатени задължения на потребителите, е от изключителна важност. Липсата на правила в това отношение неминуемо ще доведе до противоречива практика в ущърб както на потребителите, така и на предприятията.
3.3. Считаме, че е необходимо чл.17 от Проекта да предвиди по-подробна и детайлна уредба на въпроса за съгласуване на процесите по пренасяне на географски номер и осъществяване на необвързан достъп. Препращане към съгласуване между доставчиците и срокове, „различни от определените” във ФД, може да има като последица единствено забавяне осъществяването както на необвързания достъп, така и на преносимостта, което би било във вреда на потребителите. Наред с това, съгласуването между предприятията, неуредено с конкретни нормативни правила би довело до опасност от налагане на интересите на икономически по-силната страна и съответни негативни последици за конкуренцията.
3.4. Считаме за необходимо правилото на чл.25 от Проекта да бъда разширено с предвиждане на по-детайлни правила относно правата и задълженията на предприятията, предоставящи достъп до обществена телефонна услуга чрез услугата избор на оператор за всяко повикване или на абонаментна основа. С оглед нормалното осъществяване на повиквания следва да се предвиди задължение за тях не само да извършват маршрутизирането на повикванията, а и да осигуряват тяхното транзитиране през мрежите си.
3.5. Предлагаме чл.28 да отпадне като следващите текстове се преномерират съответно, а чл.26 да се измени както следва: “Чл. 26. (1) Даряващите и приемащите доставчици информират комисията на всеки шест месеца и при поискване, за пренесените от и в мрежите им географски номера за всеки географски код. (2) В случаите, предвидени в закон и при наличие на искане за това, доставчиците предоставят информацията по предходната алинея и на специализираните органи с оглед изпълнение на задълженията им, свързани с националната сигурност и обществения ред.” Мотиви: Доколкото чл.26 и чл.28 от Проекта предвиждат еднотипно задължение на доставчиците за предоставяне на информация на държавен орган с оглед изпълняваната от последния обществена функция, не е необходимо това задължение да бъде разкъсвано в отделни текстове на Функционалните спецификации. Предложеното изменение е свързано и с прецизиране на реда и условията за изпълнение на задължението на доставчиците спрямо органите за националната сигурност и обществения ред, които не са уточнени в текста на чл. 26 и чл.28 на Проекта.
3.6. Предлагаме ал.1 на чл.31 да бъде изменена както следва: “(1) При повиквания към пренесен номер викащият абонат е необходимо да бъде информиран безвъзмездно от първия доставчик, в чиято мрежа повикването попадне и чиято база данни съдържа информация, че търсеният номер е пренесен.” Мотиви: Предложението ни за изменение на чл.31 е свързано с необходимостта от уточнение на носителя на задължението за информиране на потребителя във всеки конкретен случай. Нормативното уреждане на този въпрос ще изключи възможността за спорове между доставчиците и за отлагане и неизпълнение на предвиденото задължение, което би довело единствено до несигурност във вреда на потребителите. Съображенията за икономичност и избягване на ненужни разходи за транзитиране в случай, че потребителят се откаже от осъществяване на повикването, налагат задължението за предоставяне на информация да бъде именно първият доставчик, който има технологичната възможност да установи, че избрания номер е пренесен.
3.7. Предлагаме в чл. 35 ал. 3 и ал. 4 да бъдат изменени и допълнени както следва: (3) Редът и начинът за обмен на информация от базите данни, както и формата на предоставяната информация, се договарят между всички доставчици и предприятията по ал. 1, използващи собствени бази данни в срока по пар. 3 на Преходните и заключителни разпоредби. (4) При непостигане на договореност между доставчиците в срока па ал. 3, комисията може да задължи доставчиците да използват определен формат и да определи ред и начин на обмен на информация от базите данни, като се съобрази с изразените от тях становища в процеса на договаряне.” Мотиви: Ал. 3 и ал. 4 на чл. 35 от Проекта са в еднаква степен важни за практическо реализиране на обмена на информация между базите данни на доставчиците. Ето защо няма логика КРС да може да наложи задължителен формат за предоставяне на данните, но да не може да направи същото досежно реда и начина на обмена на предоставената информация. В тази връзка предлагаме, чрез новата редакция на ал. 3 и ал. 4, при липса на постигнато съгласие, КРС да има правомощия за реално налагане на условия и ред за обмен на информация между базите данни на доставчиците. Важно е също така да се предвиди и конкретен срок, а именно – един месец след публикуване на ФС, в който доставчиците да постигнат съгласие, или да оставят въпроса за окончателно решаване от КРС.
3.8. Предлагаме ал.3 на чл.36 да отпадне, а в останалата част на текста да бъде внесено следното изменение: “Чл. 36. (1) Комисията поддържа обща информационна база данни за пренесени номера на доставчиците на фиксирани и мобилни телефонни услуги, която обслужва най-малко централизирания обмен на информация между мрежите. (2) Изграждането, управлението, достъпът до базата данни по ал. 1 и интерфейсът за свързването й с базите данни по чл. 34, както и разпределението на съответните разходи, се определят от комисията след съгласуване с доставчиците и заинтересовани предприятия извън домейна на преносимост в срока по пар. 3 на Преходните и заключителни разпоредби.” В случай, че КРС не уважи изложените по-долу съображения за изменение на Проекта, предлагаме ал.3 да остане, а ал.2 да се измени като от нея отпаднат думите “както и разпределението на съответните разходи”.
Мотиви: Логично е нормативното имплементиране в България на европейската комуникационна правна рамка да поеме посоката на развитие възприета в останалите държави-членки на Европейския Съюз (ЕС), доколкото тя е израз на продължително усъвършенстване на технологичните и нормативните решения в областта. Предложението ни за изменение на ал.1 се базира на сравнителния анализ, показващ безспорната тенденция за въвеждане на единна база данни за географски и негеографски номера за целите на преносимост на номерата. Най-скорошен пример в това отношение са Испания и Великобритания, в които от 2007г. към базата данни за пренесени фиксирани номера са включени и пренесените мобилни номера. Единна база данни за фиксирани и мобилни номера съществува и в Гърция, а централна база данни за мобилни номера с възможност за присъединяване на предприятия доставчици на фиксирана телефонна услуга е предвидена в Австрия и Германия . Въвеждането на предложението би довело до сериозни технологични предимства, като прилагането изцяло на директно маршрутизиране на принципа “търсене за всички повиквания” след консултиране с информацията в общата база данни на пренесените номера. Подобно технологично разрешение води до унифициран метод на маршрутизация, свеждане до минимум на възможните грешки и разходите по транзитиране на повикванията, което би било от полза както за доставчиците, така и за потребителите. По отношение на предложението за изменение на ал.2 считаме, че участието на КРС в процеса на изграждане и поддържане на общата база данни, като обективен и независим регулатор на пазара на електронни съобщителни услуги, значително би ускорило създаването й и би довело до избягване на съмнението за влияние върху проектирането и функционирането й в определена частна полза, каквото би възникнало в случай, че активна страна в процеса са едно или няколко предприятия. Предвиденото в обсъждания Проект нормативно разрешение за договаряне между доставчиците би довело да значително затруднение и забавяне на процеса по практическо имплементиране на преносимостта на номерата, поради нуждата да се постигне договореност между повече от 20 предприятия, притежаващи номерационен капацитет (географски и негеографски номера). Доколкото преносимост на фиксирани номера следва да е налице от 01.01.2009 г. е ясно, че единствено с навременната намеса на Комисията за регулиране на съобщенията може да бъде компенсирано съществуващото забавяне на процеса по въвеждане на преносимост за фиксирани номера. Поддръжката на общата база данни от националния регулаторен орган е разпространена практика в страните-членки на ЕС. Като примери в тази насока могат да се посочат Унгария и Естония, в които централизираните бази данни се организират и поддържат от съответните регулаторни органи. Подобно е разрешението и в Гърция, където след провеждане на търг органът определя оператор на общата база данни за пренесени мобилни и фиксирани номера, който действа под надзора на националния регулатор за срок от пет години . Предложението за отпадане на ал.3 от чл.36 е редакционно. В случай, че Комисията приеме посочените по-горе аргументи за изменение на ал.2, би се стигнало до смислово повторение относно начина на разпределение на разходите по изграждане и поддръжка на общата база данни. Алтернативното ни предложение за запазване на ал.3 и отпадане на думите “както и разпределението на съответните разходи” от ал.2 е свързано с необходимостта за избягване съмненията относно начина на разпределение на разходите, уреден по различен начин в ал.2 и ал.3 във вида, в който чл.36 е представен в Проекта.
3.9. Предлагаме следното изменение на ал.2 от чл.38 от Проекта: „(2) При непостигане на съгласие между доставчиците в срока по пар. 3 на Преходните и заключителни разпоредби, по отношение на съдържанието на процедурата по ал. 1, комисията с решение налага процедура за осъществяване на преносимост, като се съобразява с изразените от доставчиците становища в процеса на договаряне.”
Мотиви: Заложеният в Проекта текст на ал.2, макар и предвиждащ намеса на комисията за решаване на спорните въпроси, оставя възможност за продължителни и неограничени със срок преговори между голям брой доставчици, при това по отношение на един доста широк кръг от обстоятелства, които са предмет на уреждане от предвидената Процедура. Отново следва да се подчертае и фактът, че предприятията с номерационен капацитет за предоставяне на обществена фиксирана телефонна услуга в страната са около двадесет на брой – значително повече от представящите мобилни телефонни услуги. Ако съгласуването на правилата за аналогичната процедура по чл.24 от Функционалните спецификации за осъществяване на преносимост на национално значими номера при промяна на доставчика на обществена мобилна телефонна услуга е било възможно в обозрими срокове между три предприятия, това далеч не означава, че същото е относимо за близо двадесет конкурентни предприятия в сферата на предоставяне на обществена фиксирана телефонна услуга, особено предвид силното противопоставяне между интересите на БТК и останалите доставчици. Ето защо е необходимо да се въведе максимален срок, след изтичането на който, ако предприятията не са се договорили помежду си, Процедурата да може да бъде наложена административно от КРС, като по този начин се защитят интересите на потребителите и на предприятията, които наистина желаят да се възползват от възможността за реализиране преносимост на номерата.
3.10. Предлагаме ал.1, т.3 на чл.39 от Проекта да отпадне. Мотиви: Считаме, че не е оправдано част от основанията за отказ на преносимост да бъдат посочени във Функционалните спецификации, а друга да се оставя за уточняване със споразумение между доставчиците. Доколкото преносимостта на географски номера следва да бъде факт в съвсем кратки срокове, не е целесъобразно основни параметри на процедурата, каквито са основанията за отказ, да не бъдат уточнени в началния период на прилагането й. Това би могло да доведе до забавяне и усложняване на редица процедури за пренасяне на номера, възникване на спорове между абонати и доставчици и несигурност за абонатите. Ето защо считаме за удачно всички основания за отказ на даряващия и приемащия доставчик да бъдат изрично и изчерпателно определени от Комисията чрез съответни текстове във Функционалните спецификации – такова е и императивното изискване на чл. 134, ал. 4, т. 5 от ЗЕС.
3.11. Предлагаме създаване на нова т. 11 в ал. 1 на чл.39 от Проекта със следния текст: „11. Срок на валидност на удостоверението за пренасяне на номера” Мотиви: Доколкото в чл.45 от Проекта изрично се предвижда изтеклият срок на валидност на удостоверението за преносимост като основание за отказ за пренасяне на номер, считаме, че е необходимо изрично указване, че установяването на такъв срок ще бъде направено с процедурата по чл. 38.
3.12. Предлагаме чл.40 от Проекта да се измени както следва: „Чл. 40. Преди издаване на удостоверение за пренасяне на номер следва да бъдат заплатени: 1. всички текущи задължения към даряващия доставчик на абонат, подал заявление за смяна на доставчика, пряко свързани с пренасяния номер и услугите, ползвани чрез него, които са с настъпил падеж преди датата на подаване на заявлението за пренасяне; 2. всички задължения към даряващия доставчик на абонат, подал заявление за смяна на доставчика, свързани с предсрочно прекратяване на срочни договори и/или такива за лизинг на крайни устройства или оборудване, пряко свързани с пренасяния номер и услугите, ползвани чрез него.”
Мотиви: Считаме, че изискването на ал. 1, т.1 от разглеждания текст абонатът или потребителят да е бил абонат или потребител на даряващия доставчик за най-малко 3 месеца преди подаване на заявление за преносимост е в пълно противоречие с целите на ЗЕС, на самите Функционални спецификации и на въвеждането на преносимост на номерата. Предложеното с Проекта ограничение не само няма опора в ЗЕС или в друг нормативен акт, а и несъмнено накърнява икономическите интереси на потребителите. Включването на обсъждания текст във Функционалните спецификации би довело до ситуация, в която потребител, започнал да използва услугите на дадено предприятие, но недоволен от тяхното качество, е изправен пред избора или независимо от това, че е недоволен, да продължава използването им в продължение на поне три месеца, или да преустанови ползването на некачествените услуги, но за сметка на необходимостта да получи нов телефонен номер. Останалите промени по разглеждания текст са свързани с неговото редакционно преструктуриране, насочено към опростяване и по-голяма яснота, както и с направеното предложение за изменение на чл. 42 от Проекта, съгласно което искането за издаване на удостоверение се отправя от приемащия доставчик, а не от абоната. Считаме, че целта на разпоредбата е към момента на издаване на удостоверението от даряващия доставчик, всички задължения на абоната към него по всички правоотношения помежду им да са погасени, което не е изменено в смислово отношение. Гаранция за осъществяването на правата на даряващия доставчик представлява и правото му да откаже издаване на съответно удостоверение в случай, че плащане не е извършено, уредено изрично в чл.43 на Проекта.
3.13. Предлагаме чл.41 от Проекта да отпадне, а следващите текстове да се преномерират съответно. В случай, че КРС не приеме това предложение, предлагаме чл.41 да се измени както следва: „Чл. 41. В случай на незаплащане на задължения по чл. 40, ал. 2 приемащият доставчик налага предвидени в процедурата по чл. 38, ал. 1 ограничения за ползване на услуги от абоната или потребителя по реда, определен в процедурата и в общите условия за взаимоотношения с крайните потребители на съответния доставчик.”
Мотиви: Въпросният текст е ненужен от гледна точка на логиката на разписаната в Проекта процедура за преносимост. Неплащането на задължения на абоната или потребителя към даряващия доставчик само по себе си е основание за отказ на преносимост от страна на последния и затова в този случай до предоставяне на услуги от страна на приемащ доставчик изобщо няма да се стигне. Правото на даряващия доставчик да откаже пренасяне на номера при наличие на неизплатени дължими суми от страна на потребителя е достатъчна гаранция за неговите права. Предвиденото налагане на ограничения в ползването на услугата от страна на приемащия доставчик не само е ненужно, а и е с неизяснено съдържание. Предвижданата възможност за заплащане на дължимите суми от страна на приемащия доставчик също е лишена от юридическа и логическа обоснованост – не би било оправдано приемащият доставчик да понесе тежестта на задълженията на потребителя. Ето защо, в случай, че комисията не приеме аргументите за отпадане на чл.41, би следвало да се предвиди уточняване на характера на ограниченията в предоставянето на услугата, както и отпадане на възможността за заплащане на дължимите суми от страна на приемащия доставчик.
3.14. Предлагаме следното изменение и допълнение на чл.42 от Проекта: „Чл. 42. (1) Процедурата по пренасяне на номерата се осъществява въз основа на заявление от абонат, подадено по образец при приемащия доставчик или при негов оправомощен дистрибутор или търговски представител. (2) В заявлението се съдържа упълномощаване на приемащия доставчик от страна на абоната за извършване на необходимите за прекратяването на договора му с даряващия доставчик действия и свързаните с това плащания по чл.40 от името на абоната. (3) Заявлението за пренасяне на номер е в стандартна форма – приложение към процедурата по чл.38, ал.1. (4) В срок до два дни от получаването на заявлението или от отстраняването на недостатъците по него, приемащият доставчик отправя писмено, включително по електронен път, искане до даряващия доставчик за издаване на удостоверение за пренасяне на номера, като заедно с това му изпраща копие от заявлението на абоната за пренасяне на номера, заверено с подписа на негов служител, оправомощен дистрибутор или търговски представител и извършва фактическите и правни действия, необходими за прекратяване на договора между даряващия доставчик и абоната и извършване на свързаните с това плащания, в случай, че не са извършени от абоната.”
Мотиви: Предложението ни е направено с оглед посочените в т.1.2 по-горе общи аргументи за цялостно изменение на процедурата за осъществяване на преносимост. Логиката на аргументираната по-горе процедура при спазване на принципа „едно гише” и минимално участие на потребителя в процеса, налага заявлението за пренасяне да се подаде при приемащия, а не при даряващия доставчик. Предложението ни за ал.2 е свързано с необходимостта от уреждане на отношенията, свързани с прекратяването на договора между абоната и даряващия доставчик, което при предложената от нас процедура следва да се осъществи без да е необходимо абонатът лично да осъществява контакт с даряващия доставчик. За целта е нужно съответно упълномощаване на приемащия доставчик, който да направи от името на абоната изявление за прекратяване на договора с даряващия доставчик и да заплати от негово име сумите, дължими във връзка с евентуално предсрочно прекратяване на договора, както и тези за задълженията на абоната, свързани с пренесения номер и услугите ползвани чрез него. Отношенията между абоната и приемащия доставчик във връзка с направените плащания следва да се уредят по предпочитан от тях начин. Предложението ни стандартната форма за заявлението за пренасяне на номер да бъде определено с процедурата по чл.38 от Проекта цели по-лесното практическо осъществяване на преносимостта на номерата. Евентуалното съгласуване на стандартната форма между доставчиците, би имало като последица забавяне на практическото осъществяване на преносимост, доколкото именно с подаване на този документ се поставя началото на процедурата за пренасяне на определен номер. Предлаганата ал.4 урежда последващите действия на приемащия доставчик, извършвани въз основа на предвиденото в ал.2 упълномощаване и насочени към издаване на удостоверение за преносимост и свързаното с това отстраняване на основанията за отказ, касаещи наличието на задължения на абоната към даряващия доставчик. Изпращането на даряващия доставчик на заверено от служител на приемащия доставчик копие от заявката на абоната е предвидено с оглед сигурността на даряващия доставчик, който по този начин може да бъде убеден, че абонатът действително е поискал пренасяне на номера си.
3.15. Предлагаме следното изменение на чл. 43 от Проекта: „Чл. 43. (1) Даряващият доставчик може мотивирано да откаже преносимост на номера само в следните случаи: 1. номерът е несъществуващ или не е предоставен на абонат или потребител на даряващия доставчик; 2. номерът не е активен; 3. абонатът не е дееспособен и не е надлежно представляван от трето лице; 4. заявлението е подадено от трето лице, което не е надлежно упълномощено от абоната; 5. даряващият доставчик вече е получил валидно заявление за пренасяне на същия номер, процедурата по което още не е приключила или е налице издадено удостоверение за пренасяне за същия номер, което е валидно; 6. не са заплатени всички текущи задължения към даряващия доставчик, които са пряко свързани с пренасяния номер и услугите, ползвани чрез него и които са станали изискуеми преди датата на подаване на заявлението; 7. не са заплатени всички дължими суми, свързани с предсрочно прекратяване на срочни договори с даряващия доставчик и/или такива за лизинг на крайни устройства или оборудване, пряко свързани с пренесения номер и услугите ползвани чрез него; (2) В случаите по ал. 1, т. 3, 4, 6 и 7 искането по чл.42 не се разглежда до отстраняване на недостатъците, като спирането на процедурата е за не повече от 30 дни. В случай, че в този срок недостатъците не бъдат отстранени, процедурата се прекратява с отказ за издаване на удостоверение. В останалите случаи по ал. 1 процедурата се прекратява с изричен писмен отказ за издаване на удостоверение.”
Мотиви: Предложената промяна в ал.1, т.1 е свързана с терминологично уточнение, доколкото изразът „не се ползва” няма точна дефиниция и крие опасност от превратно тълкуване на правото на даряващия доставчик на отказ в ущърб на правото на потребителите да искат пренасяне на номер. Отпадането на т.8 е във връзка с предложението и аргументите ни, свързани с промяна на субекта, който би могъл да изисква потребителска такса за преносимост. Отпадането на т.9 предлагаме с оглед аргументите, посочени по-горе относно необходимостта от защита на правата на потребителите и избягване попадането им в икономически и практически неизгодна ситуация на обвързаност с даден доставчик в продължение на поне 3 месеца, преди да получат възможност за пренасяне на предоставения им номер. Отпадането на т.10 е свързано с предложението ни относно необходимостта основанията за отказ да бъдат изцяло и изчерпателно уредени във Функционалните спецификации, а не в процедурата по чл.38, ал.1 на Проекта. Изменението на т.6 и т.7 е свързано с предвидената в предложения от нас текст на чл.42 от Проекта заплащането да бъде извършено от приемащия доставчик от името на абоната, а не единствено лично от абоната, както с цел уеднаквяване описанието на дължимите възнаграждения с това по предложената от нас редакция на чл.40 от Проекта. Новата редакция на ал.2 е свързана с посочените предложения за отпадане на т.8 и т.9 от ал.1, както и с описаната логика на предложената процедура за преносимост, при която до даряващия доставчик не се подава заявление от потребителя, а искане от получаващия доставчик. Изискването за писмен вид на отказа е предложено от съображения за яснота в отношенията между предприятията и абонатите.
3.16. Предлагаме следните изменения в редакцията на чл.44 от Проекта: „Чл. 44. (1) В случай, че не са на лице основанията за отказ по чл. 43, ал.1, даряващият доставчик издава удостоверение за пренасяне на съответния номер и го предоставя на приемащия доставчик. (2) Удостоверението следва да бъде издадено в срок до два дни от искането за това от страна приемащия доставчик съгласно чл.42.”
Мотиви: Предложението е свързано с обоснованата по-горе необходимост от изменение на процедурата за осъществяване на преносимост и въвеждане на принципа на подаване на документи от абоната „на едно гише”.
3.17. Предлагаме от чл.45 от Проекта да се измени по следния начин: „Чл. 45. Приемащият доставчик може мотивирано да откаже преносимост на номер само в следните случаи: 1. удостоверението за пренасяне не е издадено на името на абоната/потребителя, желаещ пренасяне на номер и/или не е за номер посочен за пренасяне при приемащия доставчик; 2. заявените за пренасяне номера са в процедура по пренасяне към друг доставчик; 3. абонатът не е заплатил еднократна потребителска цена за преносимост, в случай, че такава се дължи.
„(2) Даряващият доставчик е длъжен да предоставя при поискване информация относно обстоятелството по т.2 на предходната алинея на всички доставчици от домейна на преносимост.”
Мотиви: Отпадането на чл.45, т.2 от Проекта е свързано с изменената процедура, в рамките на която удостоверението за пренасяне на даден номер достига у приемащия доставчик без междинно забавяне, директно от даряващия доставчик. Това изключва възможността за изтичане на срока на валидност на удостоверението преди достигането му у приемащия доставчик и обезсмисля наличието на такова основание за отказ на преносимост. Отпадането на т.4 е свързано със становището ни, че основанията за отказ следва да бъдат изцяло и изчерпателно уредени във Функционалните спецификации, а не в процедурата по чл.38, ал.1 на Проекта. Въвеждането на новата т.3 е свързано с предложението ни по т. 3.19. по-долу, свързано с промяна на субекта, който би могъл да изисква потребителска такса за преносимост.
3.18. Предлагаме ал.1 на чл.46 да се измени по следния начин: „Чл. 46. (1) Срокът за реализация на преносимост е до 15 работни дни, считано от получаване на удостоверението от приемащия доставчик и включва прозорец на преносимост не по-дълъг от 7 часа.”
Мотиви: Считаме, че заложената в проекта продължителност на сроковете за реализация на преносимост не е оправдана. Предвиденият срок от 25 работни дни означава, че преносимостта на телефонен номер ще се осъществява след период от повече от месец, което е не само неудобно за потребителите, а и ненужно. За сравнение аналогичният текст във Функционалните спецификации за осъществяване на преносимост на национално значими номера при промяна на доставчика на обществена мобилна телефонна услуга предвижда срок за реализация на преносимост до 10 работни дни и прозорец на преносимост не по-дълъг от 7 часа. Не би следвало разликата във сроковете за преносимост на фиксирани и на мобилни номера да бъде повече от два пъти.
3.19. Предлагаме следното изменение на чл.47, ал.1 от Проекта: „Чл. 47. (1) Приемащият доставчик може да определи в ценоразписа си еднократна потребителска цена за осъществяване на преносимост в съответствие на изискванията на Закона за електронните съобщения.” Мотиви: Считаме за необоснована предвидената потребителска такса за преносимост от страна на даряващия доставчик. Чл.50 на Проекта предвижда определяне от страна на даряващия доставчик на еднократна цена за действията, извършвани от него във връзка с преноса на номера, която следва да се заплати от получаващия доставчик. Тази цена е предвидена за покриване на всички разноски на даряващия доставчик, определя се при спазване принципа на разходоориентираност и подлежи на последващ контрол от Комисията. Недопустимо е в такава ситуация да се урежда нормативно още една такса в полза на даряващия доставчик, чието конкретно основание дори не е посочено. Предложението ни за изменение на ал.1 е обвързано и с това за цялостно изменение на процедурата за преносимост. Доколкото предлаганата от нас процедура предвижда липса на контакт между абоната и даряващия доставчик във връзка с преносимостта, би било неоправдано изключение да се направи за заплащането на подобна такса. Ето защо считаме за целесъобразно възможността за определяне на потребителска такса да се отнесе към приемащия доставчик, доколкото тя би могла да покрие част от задължението му спрямо даряващия доставчик, предвидено съгласно чл.50.
3.20. Предлагаме чл.50 от Проекта да се измени както следва: „Чл. 50. (1) Даряващият доставчик определя еднократна цена покриваща разходите, във връзка с проверка на идентификацията на абонат или потребител и наличието или липсата на основания за отказ на преносимост и издаване на удостоверение, въз основа на която се осъществява разплащането между даряващия и приемащия доставчик. (2) При определяне на цената по ал. 1 се спазва принципа на разходоориентираност, като следва да се отчитат разходите за предоставяне на услугата направени от даряващия доставчик при изпълнение на посочените в ал.1 действия. (3) Документите за ценообразуване и за разходите, направени от даряващия доставчик при изпълнение на действията по ал.1, които са отчетени при определяне на цената по ал. 1 се представят в комисията. (4) В случай, че прецени, че при ценообразуването не са спазени изискванията на ал.2, комисията определя задължителен за даряващия доставчик размер на цената по ал.1 в съответствие с посочените изисквания.” Мотиви: Изменението на ал.1 – ал.3 се налага, тъй като съгласно направеното предложение за изменение на процедурата, тя следва да се администрира от получаващия доставчик, което означава, че цената, определяна от даряващия следва да се отнася до останалите действия, които той извършва във връзка с осъществяване на преносимостта, а не до администрирането на процеса. Отпадането от ал.1 на думата „първоначална” е свързано с факта, че независимо от процедурата, която бъде възприета във Функционалните спецификации, освен посочената в чл.50 на Проекта еднократна цена, последващи финансови отношения между доставчиците във връзка с вече извършеният пренос не се предвиждат. Предложението за нова ал.4 е свързано с ролята на КРС, която считаме че следва не само да получава документите за ценообразуване и разходи, направени от даряващия доставчик, а и да прецени доколко те действително отговарят на съответните изисквания. Самото представяне на документите, в случай, че за КРС не е предвидено конкретно контролно правомощие не представлява никаква гаранция за спазване на правилата при изготвянето им.
IV. ЗАБЕЛЕЖКИ ПО ДОПЪЛНИТЕЛНАТА РАЗПОРЕДБА 4.1. В случай, че комисията приеме предложението ни по т.3.1. по-горе, предлагаме да отпадне дефиницията по §1, т.2 от Допълнителната разпоредба (ДР), доколкото определянето на израза „Блок от директно набирани номера” би се оказало излишно. В случай, че комисията не приеме споменатото предложение, предлагаме следното редакционно изменение на дефиницията: „2. „Блок от директно набирани номера” е група от кратен на 10 брой поредни номера в рамките на УАТЦ.”
4.2. Предлагаме от §1, т.10 от ДР да отпадне изразът „или ограничено”, поради липсата на дефинираност на това понятие и свързаните с нея възможности за превратно тълкуване и злоупотреби.
4.3. Във връзка с аргументацията си по т. 1.1. по-горе, предлагаме отпадне дефиницията на „Потребител” по §1, т.11 от ДР, поради неприложимост на разделението между абонат и потребител при преносимост на географските номера във фиксираните мрежи.
V. ЗАБЕЛЕЖКИ ПО ПРЕХОДНИТЕ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ 5.1. Предлагаме §3 от Преходните и заключителни разпоредби (ПРЗ) на Проекта да отпадне. Алтернативно предлагаме от разпоредбата да отпадне изразът „или от цифрови централи”. Мотиви: Текстът на §3 от Проекта е в явно противоречие с принципа за равнопоставеност на предприятията, заложен в чл.4, ал.1, т.2, б.„в” на ЗЕС, както и с разпоредбата на чл.134 от ЗЕС, еднозначно предвиждаща задължение за всички предприятия, предоставящи обществена фиксирана телефонна услуга да осигуряват правото на абонатите и потребителите да запазват номерата си при посочените във Функционалните спецификации условия. Ето защо считаме за наложително подобна дискриминационна както спрямо останалите доставчици, така и спрямо потребителите на БТК разпоредба, да бъде отстранена от Проекта. В случай, че КРС реши да пренебрегне горните аргументи, следва от посочения текст да отпадне изразът „или от цифрови централи”, тъй като не е налице основание за изключване на преносимост за цифрови централи на БТК. Съгласно поетите ангажименти от Република България по преговорна глава 19 и посоченото в Секторната политика до края на 2007г. БТК следва да осигури 81 % цифровизация на мрежата си, като това включва големите градове в България. Изключването на задължението на БТК да предоставя преносимост по технически причини би създало конкурентни предимства за най-големият доставчик, като ще му даде възможност да спре процеса на преносимост за голяма част от централите си. Предложението би довело и до неравнопоставено третиране в сравнение с мобилните оператори, които са задължени да направят съответните промени в централите и мрежите си така, че да се въведе преносимост на мобилните номера, като разходите за това се поемат от всяко от предприятията. Наличието на подобен текст във Функционалните спецификации би могло да служи за формално обосноваване на откази за извършване на пренос на номера от страна на БТК – предприятието с най-голям интерес да избегне или отложи въвеждането на преносимост на географските номера при промяна на доставчика на фиксирана телефонна услуга.
5.2. Предлагаме §4 да бъде изменен както следва: „Разпоредбата на чл. 36, ал. 1 влиза в сила от 1 април 2009 г.” Мотиви: Предвид забавянето в имплементирането на преносимостта, считаме че отлагането на изграждането на общата база данни за пренесените номера с цели шест месеца не е оправдано. Доколкото нейното наличие е едно от най-важните условия за качественото и бързо осъществяване на преносимост, е необходимо да бъдат положени усилия от страна на предприятията за възможно най-скорошното й създаване. В този смисъл нормативното определяне на толкова дълъг срок не отговаря на реалните цели пред доставчиците и би имало демотивиращо въздействие.
Надяваме се, че изложените предложения ще бъдат разгледани и взети под внимание с оглед подобряване текста на предложените за обществено обсъждане Функционални спецификации.
С уважение:
Невен Дилков
Зам. председател на УС
Сдружение за електронни комуникации (СЕК)
София 1000, бул. “Патриарх Евтимий” 36, вх. Б, ап. 13 тел. (+359 2) 9887360, 9887361 факс: (+359 2) 9877096 лице за контакт: Пламена Николаева (Секретар на СЕК) e-mail: plamena.nikolaeva@dpc.bg; info@bgsec.org
