033/10.09.2008

от СЕК, свободната енциклопедия

Изх. № 33/10.09.2008 г.

                                                                     До
                                                                     Д-р Пламен Вачков 
                                                                     Председател
                                                                     Държавна агенция за информационни технологии и съобщения

Относно: Обществено обсъждане на проект на Наредба за размера, разположението и специалния режим на упражняване на сервитутите на електронните съобщителни мрежи, съоръженията и свързаната с тях инфраструктура

Уважаеми г-н Вачков,

Във връзка с процедура по обществено обсъждане на проект на Наредба за размера, разположението и специалния режим на упражняване на сервитутите на електронните съобщителни мрежи, съоръженията и свързаната с тях инфраструктура (Проекта, Наредбата), представяме становището на Сдружението за електронни комуникации, както следва:

1. Считаме, че е необходимо нанасяне на някои съществени изменения в структурата и съдържанието на предложения Проект:

Съгласно чл. 292 от ЗЕС Наредбата следва да регламентира реда и начина за определяне на размера, разположението и специалния режим за упражняване на сервитутите. Въпросната разпоредба не предвижда с Наредбата да се определя конкретен размер (било той минимален или максимален) на сервитутните ивици, тяхното разположение и не предвижда посочване на изрични ограничения, които могат да бъдат налагани на служещия имот. Наредбата може единствено да опише ред, по който собствениците на господстващия и служещия имот следва да упражнят дадените им съгласно закон права да договорят параметрите на сервитутното право, за всеки конкретен случай, както и да съдържа технически изисквания (както е посочено в разпоредбата на чл. 291 от ЗЕС), при спазването на които следва да възникнат и да се развият договорните отношения между собствениците на господстващия и служещия имот. Конкретен размер на сервитутната ивица следва да се определи в отделно споразумение, като нейното наличие или отсъствие следва да се определя от вида на електронната съобщителна мрежа, от една страна, и наличието или липсата на ограничения (и техния вид) върху служещия имот, от друга страна.

Следва да се подчертае, че разпоредбата на чл. 288 от ЗЕС изрично предвижда, че сервитути по този закон са:

• право на преминаване и/или прокарване и • ограничение в ползването на поземлен имот, в който е упражнено право на преминаване и/или прокарване.

Доколкото в разпоредбата е налице изброяване на видовете сервитутни права, които могат да възникнат върху определен служещ имот, то в Наредбата е необходимо да се отчете вероятността върху служещия имот да не възникнат ограничения в ползването. В тези случаи би следвало съответната електронна съобщителна мрежа да получи само право на преминаване и/или прокарване през този имот. Считаме, че това разделение ще позволи във всеки конкретен случай, при отчитане на особеностите на съответното съоръжение, да се определи или не сервитутна ивица, както и да се определи различен размер на обезщетението в зависимост от вида и обема на ограниченията, ако възникват такива.

Предвид изложеното, считаме че в проекта на Наредба следва да бъдат направени най-малко следните изменения:

1.1. Заглавието на Наредбата да бъде допълнено по следния начин: „Наредба за реда и начина на определяне на размера, разположението и специалния режим на упражняване на сервитутите на електронните съобщителни мрежи, съоръженията и свързаната с тях инфраструктура”

1.2. Да бъдат премахнати определените минимални размери на сервитутните ивици за отделните елементи на вече изградени електронни съобщителни мрежи, като бъде оставена възможност те да бъдат определяни по договаряне от страните в правоотношението, при отчитане особеностите на конкретното съоръжение и вероятността от възникване на ограничения в служащия имот. В тази връзка, Приложение №1 към чл. 7, ал. 1 трябва да отпадне.

1.3. Да бъде разписан процедурен ред, чрез който страните да постигнат посочената договореност, както и да определят възможни ограничения върху служещия имот и/или правото на преминаване и/или прокарване.

1.4. Да бъдат разписани техническите изисквания към отделните видове съоръжения, елементи от електронни съобщителни мрежи, при отчитане на които страните ще могат да определят вида на сервитута и произтичащите от него правни последици.

2. В случай, че Наредбата запази първоначалната си структура и съдържание, считаме, че в определени текстове на Проекта трябва да бъдат нанесени следните конкретни изменения:

2.1. Считаме, че в чл. 4 от Проекта е небходимо да се направят уточнения, конкретизиращи кои елементи на електронните съобщителни мрежи се имат предвид. Също така, необходимо е да се изключат текстовете, касаещи проводи и съоръжения, разположени по улици и тротоари, защото настоящия вариант на текста противоречи на общата логика и смисъл на ЗЕС.

В Глава 17 на ЗЕС са предвидени два отделни взаимноизключващи се вещноправни режима за изграждане на мрежи – Раздел II (Сервитути) и Раздел III (Право на ползване). Съгласно чл. 287, ал. 2, във връзка с чл. 295, ал. 1 от ЗЕС сервитути възникват само и единствено в имоти публична и частна собственост, които не са: линейни инженерни мрежи на транспорта (пътища, улици, тротоари) и т. н. Улиците и тротоарите представляват елементи на линейни инженерни мрежи на транспорта съгласно чл. 295, ал. 1 от ЗЕС. С други думи мрежите, изграждани в такива имоти (пътища, улици и тротоари), попадат извън обхвата на наредбата. С оглед на горното предлагаме в чл. 4 от Проекта да отпаднат думите „разположени по улици и тротоари заедно с други подземни, наземни и надземни проводи и съоръжения на техническата инфраструктура” и разпоредбата да придобие следната редакция:

„Чл. 4. Сервитутните права за елементи на електронните съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура, представляващи подземни, наземни и надземни проводи и съоръжения в урбанизирани територии, се упражняват съгласувано със собствениците и ползвателите на имотите или другите титуляри на сервитутни права по реда на чл. 299 от Закона за електронните съобщения.”

2.2. Предлагаме чл. 6, ал. 1 от Проекта да бъде изменен така:

„Чл. 6. (1) Наличието или размерите на сервитутните ивици на електронните съобщителни мрежи, съоръжения и свързана с тях инфраструктура се определят в зависимост от…”

2.3. По съображенията, изложени в т. 1 по-горе, предлагаме чл. 7, както и приложение №1 към чл. 7, ал. 1 да отпаднат.

2.4. Чл. 8, ал. 1 от Проекта следва да се прецизира в следните 2 насоки:

2.4.1. На първо място, необходимо е да бъде дадено определение на термина „подход към сервитутната ивица”.

2.4.2. На следващо място, изискването да се ползват единствено съществуващата улична или пътна мрежа както и полски и горски пътища, изключва възможността за изграждане на електронни съобщителни мрежи и извършване на ремонтни работи в частни или публични имоти, на места, до които няма изградена пътна мрежа, дори при наличие на изрично съгласие на собственика на имота за това, поради което е необходимо изменение на разпоредбата.

2.5. В чл. 9, ал. 2 е необходимо да се дадат ясни и точни критерии в кои случаи е налице необходимост от маркиране на границите на сервитутната ивица със специални знаци.

2.6. В чл. 11 следва да се определи редът за получаване на съгласие и за извършване на СМР или ремонтни работи в случай, че сервитутната ивица се ползва съвместно от няколко предприятия.

2.7. Предлагаме в разпоредбите на чл. 13, т. 3, 4 и 5 от Наредбата посочените задължение да бъдат превърнати в права на титуляра на сервитутното право. Не считаме, че във всички случаи на учредени сервитути следва да бъде задължение на титуляра да изсича и покастря дървета, клони и пр., намиращи се в сервитутните ивици. Същевременно, ако растенията застрашават мрежата от увреждане, предприятието следва да има право да ги отстрани.

2.8. Чл. 14, ал. 2, т. 1 следва да се приведе в съответствие с действащата нормативна уредба – търговците, регистрирани в Търговския регистър, нямат съдебна регистрация, нито код по БУЛСТАТ.

3. В случай, че не бъде прието предложението ни за отпадане на Приложение №1 към чл. 7, ал. 1 на Проекта, имаме следните конкретни предложения за изменението му:

3.1. Бележки по т. 2 от Приложение 1 към чл. 7, ал. 1

Считаме, че посочените размери на сервитутните ивици са прекален големи и следва да бъдат намалени съществено. При високи кули и стълбове общата площ на сервитутната ивица ще води до такова по размер обезщетение, че ще стане нерентабилно изграждането и поддържането на подобни съоръжения.

3.2. Бележки по т. 3 от Приложение 1 към чл. 7, ал. 1

Понятието „Разпределителна кутия” (касета) не е дефинирано в проекта на наредба, което прави много неясно неговото съдържание. Подобни кутии се използват не само от доставчици на фиксирана гласова телефонна услуга, но и от предприятия, предоставящи кабелна телевизия, както и от Интернет доставчици. Така тези кутии, разположени извън имотите на абонатите на тези доставчици, в коридорите на жилищни сгради или по фасадите на сградите, наброяват в цялата страна стотици хиляди.

При отредената им от Приложение 1 над 2 квадратни метра сервитутна площ, се дава правна възможност за парични искове от домсъвети и общини из цялата страна, в обем, невъзможен за заплащане от съответните предприятия, като се вземе предвид цената на квадратен метър жилищна площ в съответните населени места.

Не е ясно и какъв сервитут по чл. 288 от ЗЕС би възникнал в случая с разпределителните кутии – полагането на разпределителна кутия не представлява нито право на преминаване/прокарване, нито съставлява ограничаване на поземлен имот. Ето защо предлагаме т. 3 от Приложение 1 към чл. 7, ал. 1 на проекта да отпадне.

3.3. Бележки по т. 5 и т. 6 от Приложение 1 към чл. 7, ал. 1

Определената ширина на сервитутна ивица от 2 (два) и над 2 метра в Приложение 1, т. 5 и т. 6 от Проекта, не е съобразена с действителната ширина на положените пакети канални тръби. Така, например, максималната ширина на тръбната мрежа е 0.22 м (22 сантиметра) и предложената двуметровата сервитутна ивица многократно надхвърля нуждите от наличие на сервитутна площ.

На следващо място, определените минимални сервитутни площи, не могат да бъдат осигурени от собственика на имота. Изискванията на т. 5/т. 6от Приложение 1 от Наредбата за по един метър в страни от оста на трасето/от външната страна на стените на съоръжението, не са съобразени със случаите, при които трасето на подземната кабелна електронна съобщителна мрежа преминава в непосредствена близост до съществуващи сгради.

В допълнение разположената подземна канална мрежа по никакъв начин не обременява ползването на имотите и не променя по никакъв начин тяхното предназначение, предвид което не виждаме основания изобщо да бъдат определяни сервитутни ивици и допълнителни ограничения към мрежата. При тези мрежи е необходимо единствено да бъде реализирано право на преминаване и прокарване, което не е свързано с минимални размери на сервитутни ленти на съответните мрежи.

3.4. Бележки по т. 7 и т. 8 от Приложение 1 към чл. 7, ал. 1

На основание чл. 287, ал. 2 във връзка с чл. 295, ал. 1 от ЗЕС, считаме, че описаните в т. 7 и т. 8 мрежи, преминаващи под дъното на реки, морски пространства и пр. попадат извън обхвата на Наредбата, доколкото при изграждане на мрежи, преминаващи под водни и напоителни съоръжения и водни басейни – публична собственост, възниква право на ползване по чл. 295 от ЗЕС, а не сервитут. Ето защо предлагаме отпадане на т. 7 и т. 8 от Приложение 1 към чл. 7, ал. 1.

4. Възможни последици от приемане на Проекта без съобразяване с направените по-горе предложения

Съществуващите примери на общини в страната, наложили едностранно непосилни такси за учредяване на сервитутни права в ползва на предприятията, изграждащи обществени електронни съобщителни мрежи, са показателни за една изключително неблагоприятна и опасна за пазара на електронните съобщителни услуги тенденция. Потенциалните претенции за заплащане на възнаграждения от страна на публично-правни и частно-правни субекти в размер на стотици милиони (а възможни и милиарди) левове неминуемо ще доведе до значително поскъпване на достъпа до фиксирана гласова телефонна услуга, Интернет и кабелна телевизия за всеки краен потребител на територията на страната. По този начин ще бъде ощетен обществения интерес и възможността на гражданите да ползват евтини, качествени и достъпни електронни съобщителни услуги. Наличието на подобни претенции ще доведе до фалит на множество предприятия в сектора и сериозни сътресения на пазара.

Ето защо следва изключително внимателно да се изследва възможния икономически и социален ефект от приемане на Проекта в контекста на съществуващите изисквания за заплащане на обезщетение в зависимост от площта на поземления имот, включен в границите на сервитута, и наличната практика на определени общини да предвидят напълно непосилни размери на тези обезщетения от предприятията. Вярваме, че като орган, отговорен за формиране на държавната политика в областта на развитието на информационните технологии и информационното общество, ДАИТС ще защити интересите на предприятията от сектора и потребителите и няма да допусне създаването на непосилни финансови условия за бъдещи инвестиции, развитие и поддържане на електронните съобщителни мрежи в страната.

Като се надяваме направени предложения да бъдат взети предвид от ДАИТС, оставаме

С уважение:

Теодор Захов

Председател на УС

Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

София 1000, бул. “Патриарх Евтимий” 36, вх. Б, ап. 13

тел. (+359 2) 9887360, 9887361

факс: (+359 2) 9877096

лице за контакт: Пламена Николаева (Секретар на СЕК)

e-mail: plamena.nikolaeva@dpc.bg; info@bgsec.org