031/25.08.2008
от СЕК, свободната енциклопедия
Изх. № 031/25.08.2008 г.
До
Д-р Веселин Божков
Председател
Комисия за регулиране на съобщенията (КРС)
София, ул. “Гурко” 6
Копие
г-н Валентин Хараламбов
Зам.-председател, КРС
г-н Петър Рендов
Член, КРС
г-н Валентин Георгиев
Член, КРС
г-н Тодор Костурски
Член, КРС
Относно: Обществено обсъждане на проект на Наредба за условията и реда за осъществяване на достъп и/или взаимно свързване
Уважаеми г-н Председател, Уважаеми членове на Комисията за регулиране на съобщенията,
С Решение № 1167 от 17.07.2008 г., Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията) откри процедура за провеждане на повторно обществено обсъждане по реда на чл. 36 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) на проект на Наредба за условията и реда за осъществяване на достъп и/или взаимно свързване (Проекта/Наредбата).
С оглед направените промени в сравнение с предишния проект на Наредбата и предложените, но неприети бележки в предходната процедура по обществено обсъждане, представяме следното становище на Сдружението за електронни комуникации (СЕК), съдържащо конкретни забележки и предложения по Проекта:
I. ОБЩИ ЗАБЕЛЕЖКИ
1. В представения за обществено обсъждане нов проект на Наредбата са отпаднали изцяло Глава V (Предприятия със значително въздействие на пазара) и Глава VI (Цени, ценови контрол и задължение за отчитане на разходи). Съгласно публикуваната на Интернет страницата на КРС Таблица с постъпилите в КРС становища по проект на Наредба за условията и реда за осъществяване на достъп и взаимно свързване (Таблицата), са направени предложения от предприятия, които вече са определени за имащи значително въздействие на съответните пазари (а именно – „Мобилтел” ЕАД и „Космо България Мобайл” ЕАД) за отпадане/заличаване на Глава V и Глава VI. Макар че КРС е отказала да приеме тези предложения (с мотиви, подробно развити на стр. 5, 6, 65, 66 и 67 от Таблицата), в крайна сметка, Глава V и Глава VI липсват от повторно подложения на обсъждане Проект.
Считаме, че отпадането на Глава V и Глава VI от проекта е нецелесъобразно и в голяма степен води до лишаване от практическо значение на Наредбата. Проблеми с условията на достъп и взаимно свързване съществуват именно с предприятията, които вече са определени за притежаващи значително въздействие на съответни пазари („Мобилтел” ЕАД, „Космо България Мобайл” ЕАД и „Българска телекомуникационна компания” АД (БТК)). След въвеждане на Правна рамка 2002 във вътрешното право, при анализ на пазарите на едро за терминиране на обажданията в индивидуалните фиксирани и мобилни мрежи, всяко предприятие, предоставящо обществени гласови телефонни услуги, следва да бъде определено за предприятие със значително въздействие на пазара на терминиране на обаждания в собствената си мрежа. Ето защо именно относно предприятията със значително въздействие на пазара и техните специфични задължения е необходимо да се създаде уредба за условията и реда за осъществяване на достъпа и взаимното свързване. На практика при всеки договор за достъп или взаимно свързване поне едно от предприятията – страна по договора – е предприятие със значително въздействие на пазара. В тази връзка изразените становища, че с Наредбата следва да се уредят само общите положения на осъществяване на достъп и взаимно свързване, са лишени от логика и практическо приложение – достъпът и взаимното свързване се осъществяват между конкретни предприятия, поне едно от които е със значително въздействие на съответен пазар, поради което този факт трябва да се вземе предвид и при изготвяне текстовете на Наредбата.
Предлагаме възстановяване на заличените Глава V и Глава VI от проекта, като те бъдат разширени и обогатени с предложените от Сдружението при предишното обсъждане на Проекта разпоредби. От особено значение е да се предвидят общи правила за налагане на задължения за публикуване на типово предложение, за одобрение и изменение на типовите предложения. В противен случай КРС ще бъде изправено пред необходимост при налагане на специфични задължения на отделните предприятия да разписва детайлно такива правила за всеки отделен случай, което крие риск от неравнопоставеност на предприятията и създаване на по-трудно предвидима среда за тяхната работа.
В случай, че това предложение не бъде прието, предлагаме създаването в Глава IV (Договори за достъп и/или взаимно свързване) на нови чл. 21, 22 и 23 (подробно разписани в т. 4.4 – 4.6 по-долу), с които да се запълни съществуващата нормативна празнина относно приемането, съдържанието и изменението на типовите предложения при наложено специфично задължение за публикуване на такива.
II. ЗАБЕЛЕЖКИ ПО ГЛАВА ВТОРА - ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ ДОСТЪП И/ИЛИ ВЗАИМНО СВЪРЗВАНЕ
2.1. Предлагаме текстът на ал. 5 на чл. 4 да придобие следната редакция:
"(4) При липса на наложено задължение по предходната алинея услугата транзит се предоставя при постигане на договореност между страните."
Новата редакция се налага от факта, че при терминиране на международен трафик е практически невъзможно постигането на тристранни споразумения за реализиране на транзит.
2.2. Предлагаме създаване на нова ал. 6 на чл. 5 със следното съдържание:
"(6) При предоставяне на мрежовите услугите по взаимно свързване, маршрутизирането на трафика следва да се подчинява на следните общи правила: 1. При услугите терминиране и транзитиране: Трафикът трябва да преминава през най-близката до търсения потребител точка за взаимно свързване. 2. При услугата генериране при избор на оператор за всяко повикване и на абонаментна основа: Трафикът трябва да преминава през най-близка до търсещия потребител точка на взаимно свързване."
Мотиви: Считаме нормативното закрепване на предложените в ал. 6 по-горе принципи на маршрутизиране на трафика в наредбата за препоръчително, тъй като те отразяват технологично и пазарно най-адекватното решение за маршрутизирането на телефонните повиквания, респективно най-подходящия начин за осъществяване на терминирането и транзитирането на трафика. Съобразно тях е нужно терминирането на повикванията да бъде извършено в най-близката до търсения абонат точка на взаимно свързване, която може да бъде и локална – т.нар. „far end handover”. Единствено при предоставяне на услугите за избор на оператор за преносна среда се прилага друг принцип на маршрутизиране – т.нар „near end handover”. Целта е при набиране на код за избор на оператор трафикът да минава по най-краткия възможен маршрут до мрежата на оператора, предоставящ услугата, поради което той следва да бъде маршрутизиран през точката за взаимно свързване, която е най-близка до крайната точка, от която абонатът започва повикването. Свеждането на начините на маршрутизация до т.нар. принципи на терминиране в далечния и близкия край ще осигури яснота и обективност при прилагането на законодателството и ще осуети възможността да се злоупотребява с начините на маршрутизиране в ущърб на добрата търговска практика, разпространена в ЕС.
2.3. Предлагаме в чл. 6, ал. 5 да се добави нова т. 2 (метро сегмент), като сегашните т. 2 и т. 3 бъдат съответно преномерирани на т. 3 и т. 4, а ал. 5 придобие следния вид:
"(5) В случаите, когато структурата и йерархията на обществена електронна съобщителна мрежа с фиксирани крайни точки позволява използването на различни нива за осъществяване на взаимно свързване, услугите по чл. 5 се предлагат в национални точки на взаимно свързване в следните сегменти: 1. локален сегмент, като:
а) при предоставяне на услугата по чл. 5, ал. 1, т. 1 повикването изходящо от крайна точка на мрежата на предприятието на викащия потребител се прехвърля в мрежата на друго предприятие през точка на взаимно свързване в локален комутационен възел, към който е свързан крайният (викащият) потребител б) при предоставяне на услугата по чл. 5, ал. 1, т.2 повикването се терминира през точка на взаимно свързване в локален комутационен възел, към който е свързан крайният (виканият)потребител.
2. метро сегмент, като: а) при предоставяне на услугата по чл. 5, ал. 1, т. 1 повикването, изходящо от крайна точка на мрежата на предприятието на викащия потребител, се прехвърля в мрежата на друго предприятие през точка на взаимно свързване в комутационен възел разположен на по-високо ниво в мрежата от локалния комутационен възел в същото населено място и има директна връзка с локалния комутационен възел на крайния (викащият) потребител. б) при предоставяне на услугата по чл. 5, ал. 1, т. 2 повикването се терминира през точка на взаимно свързване в комутационен възел разположен на по-високо ниво в мрежата от локалния комутационен възел в същото населено място , от където по директна връзка се предава към локалния комутационен възел на крайния (виканият) потребител.
3. единичен сегмент, като…"
Мотиви: Считаме за неприемливо отпадането на метро сегмента, което се наблюдава в представения за обсъждане проект. Този сегмент понастоящем е един от най-използваните и отпадането му може да доведе до значително влошаване на ценовите условия, при които се терминира телефонен трафик в мрежата на БТК.
В случай, че при отпадане на метро сегмента регулаторът постанови намаляване на цените за терминиране при единичен сегмент под сегашните цени на метро сегмента, това би било приемливо решение, но не съществува гаранция, че такъв подход би бил възприет, поради което отпадането на метро сегмента на нормативно ниво крие немалко рискове. Ето защо, в случай, че предложението ни за промяна на текста на чл. 8, ал. 3 не бъде прието, настояваме за включване в Наредбата на гаранции, че БТК няма да може да наложи по-високи цени за взаимно свързване при условията на единичен сегмент, отколкото сега съществуващите при метро сегмент, в каквато посока сме направили и предложение в т. 6 по-долу.
2.4. Предлагаме чл. 7 от проекта да отпадне. Съображенията ни са свързани с факта, че интерфейсите, предназначени за свързване на крайни електронни съобщителни устройства могат да бъдат крайни устройства за една мрежа, което прави забраната за осъществяване на взаимно свързване чрез тях нежелателна.
2.5. Предлагаме ал. 3 на чл. 9 да се допълни както следва:
"(3) Предприятията по чл. 4 осигуряват възможност за пренос и терминиране на трафик в мрежата си, като не поставят ограничения за произхода му, като цените за пренос и терминиране не могат да бъдат различни в зависимост от мрежата, от която е генериран, нейното географско покритие или технологията на осъществяване на преноса, доколкото са спазени изискванията на ЗЕС и тази наредба."
Мотиви: С направеното по-горе предложение за разширяване на изрично включеното задължение за недискриминация при предоставянето на услугата терминиране се цели гарантиране на задължението на предприятията да терминират в мрежите си всеки подаден им в точка на взаимно свързване трафик, независимо от А-номера, при недискриминационни условия и без разлика в цената. Липсата на дискриминация означава, че трафикът не може да бъде таксуван по различен начин, забраняван, терминиран през различни точки и пр. само на базата на това откъде произхожда (т. е. по А-номер). Опора на това предложение може да бъде намерена в Препоръка 98/195/ЕО за взаимно свързване в условията на либерализиран далекосъобщителен пазар , съгласно която, цените за терминиране на трафик не трябва да бъдат различни в зависимост от това дали повикванията са генерирани от фиксирани или от мобилни мрежи, нито в зависимост от това дали са генерирани от мрежи от същата държава или от друга страна-членка. С предложеното допълнение на ал. 3 ще се преустанови съществуващата в момента практика на определени предприятия да забраняват терминиране в мрежите си на трафик, изходящ първично от мрежи, различни от тази, с която е осъществено взаимно свързване, както и да налагат различни цени в зависимост от произхода на трафика (дали трафикът произхожда от съответната мрежа, от друга мрежа или е международен).
Когато за обслужването на даден телефонен трафик не са налице различни разходи спрямо тези за обслужване на друг, недопустимо би било дискриминирането на единия от тези видове трафик, например чрез по-високо тарифиране, само с оглед различието на А-номера. В противен случай би се нарушил принципът за равнопоставеност в отношенията между предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, както и този на разходоориентираност на цените за взаимно свързване на предприятията със значително пазарно въздействие (чл. 166, ал. 2, т. 5 от ЗЕС) – при еднакви разходи предприятието осъществяващо терминирането би получило различни суми в зависимост от това какъв е произходът на трафика (международен, от селекция и пр.). Подобни ограничения и неравностойно отношение с оглед произхода на терминирания трафик (дали е първоначално генериран от мрежата на предприятието или от друга мрежа) или технологията на осъществяване на преноса (IP или PSTN), наложени от предприятия с господстващо положение на пазара от позицията на по-голямата им пазарна сила, могат да доведат до невъзможност за осъществяване на дейността на определени предприятия – например оператори с изградени IP мрежи, оператори, предоставящи услугата достъп до гласова телефонна услуга чрез услугата избор на оператор и др. Ето защо считаме за необходимо законоустановеният принцип на равнопоставеност на предприятията да бъде доразвит и уточнен за целите на взаимното свързване, за да не се дава възможност за необосновано ограничаване или отказ от взаимно свързване, както и осъществяването му при дискриминационни ценови условия.
2.6. Предлагаме чл. 11, ал. 1 да се измени както следва:
"Чл. 11. (1) При предоставяне на необвързан достъп следва да се осигури ползването най-малко на следните услуги, навсякъде където е поискано и е технически възможно: 1. самостоятелно ползване на достъп до абонатната линия; 2. съвместно ползване на достъп до абонатната линия; 3. пренос (Backhaul) при необвързан достъп; 4. съвместно разполагане при необвързан достъп; 5. дистанционно съвместно разполагане 6. достъп до междинна точка от абонатната линия (sub loop)."
Мотиви: Считаме, че не е препоръчително изброяването на възможните за предоставяне услуги да бъде изчерпателно, какъвто би бил случаят ако в чл.11, ал. 1 не бъдат добавени думите “най-малко на”. Целта на разпоредбата е да посочи онези услуги, които задължително трябва да бъдат осигурени, а не да ограничава предприятията, желаещи да предоставят и други.
Предлагаме в чл. 11, ал. 1 след думата „услуги” да се добави текстът „навсякъде, където е поискано и е технически възможно”. Чрез това допълнение нормираните в ал. 1 услуги ще имат обвързващ предприятието със значително пазарно въздействие характер и предоставянето им ще бъде факт, за разлика от сегашната ситуация, при която нито backhaul, нито отдалечено колокиране се предоставят за нуждите на необвързания достъп.
Във връзка с предложените текстове на т. 1 и т. 2, считаме че тези услуги следва да бъдат включени при описанието на обхвата на услугата “предоставяне на необвързан достъп до абонатната линия”, доколкото те отразяват основна част от възможностите й и липсата им, особено в случай че се възприеме изчерпателното изброяване на услугите, може да доведе до неоправдано ограничаване и изместване съдържанието на услугата за предоставяне на необвързан достъп.
2.7. Предлагаме в чл. 11 да се добавят нови ал. 3, 4 и 5 със следното съдържание:
"(3) Предприятието по чл. 2 предоставяне информация за местата за съвместно разполагане и междинните точки на абонатната линия, която включва най-малко информация относно: местоположение и точен адрес на главните репартитори и уличните шкафове и районите, които покриват; брой на абонатните линии, обслужвани от съответните главни репартитори и улични шкафове, броя на предприятията и местата, на които и където вече е предоставен самостоятелен и съвместен достъп до абонатната линия, данни за незаетите и нови линии, диференцирани съответно като абонатни линии за самостоятелен необвързан достъп и такива за предоставяне на съвместен достъп.
(4) В случай, че по време на действието на сключени договори за необвързан достъп, предприятието по чл. 2 планира да премести главни репартитори или улични шкафове, то е длъжно да информира за това засегнатите предприятия най-малко 12 месеца преди започване на планираните дейности, като ги уведоми и за възможните начини и условия за продължаване на изпълнението на задълженията си по сключените договори. Всички технически изменения, свързани с преместването, са за сметка на предприятието по чл. 2.
(5) В случай, че до предприятието по ал. 2 бъде отправено искане за самостоятелно ползване на достъп до абонатната линия и за прехвърляне на номера, свързани със същата абонатна линия, то е задължено едновременно да предостави ползване на абонатната линия и да извърши прехвърлянето на номерата."
Мотиви: Намираме посочването на информацията по ал. 3, за изключително важно с оглед практическото осъществяване на услугите по необвързан достъп.
Предложената ал. 4 касае случаите на планирани промени в инфраструктурата и техническите съоръжения с които се осигуряват услугите. Считаме, че в такива промени не би следвало да се осъществяват без да се държи сметка за правата на предприятията, чиято възможност да използват и предоставят услуги ще бъде временно ограничена. Минимално изискване в такава ситуация следва да бъде навременното уведомяване и посочване на временна алтернатива за използване или предоставяне на съответната услуга. Изричното посочване, че извършените измененията са за сметка на задълженото предприятие по ал. 1 на същия чл. 25 е предложено с цел предотвратяване на опити за изискване от и без това засегнатите предприятия да поемат и разходи във връзка с техническите преустройства.
Ал. 5 установява връзката между посочените две услуги, поради която предоставянето на едната от тях, когато е налично искане и за двете често би било в противоречие както с интересите на предприятието, което иска да му бъдат предоставени, така и на крайните потребители, които желаят да се ползват от тях.
2.8. Предлагаме да бъде създаден нов чл. 13 със следния текст:
"Чл. 13. (1) Когато на предприятие със значително въздействие върху пазара е наложено специфично задължение за отдаване под наем на абонатни линии при спазване на принципите на прозрачност и равнопоставеност, предприятието следва да публикува типово предложение.
(2) Типовото предложение съдържа най-малко условията, посочени в чл. 167, ал. 3 от ЗЕС, които са приложими за реализиране на услугата отдаване под наем на абонатни линии.
(3) Цените, определени в типовото предложение за отдаване под наем на абонатни линии, следва да отговарят на изискването за разходоориентираност и да бъдат съобразени с пазарните цени на дребно за предоставяните чрез отдадената под наем абонатна линия услуги, така че да не се допуска създаване на ценова преса."
Мотиви: В Наредбата следва да се уреди изрично възможност за налагане от КРС на специфично задължение за предоставяне на wholesale line rental (WLR) – отдаване под наем на абонатни линии от предприятията с господстващо положение, притежаващи съществено съоръжение – изградената електронна съобщителна мрежа за предоставяне на фиксирана телефонна услуга с покритие в цялата страна. WLR позволява на алтернативните оператори да предоставят едновременно различни видове съобщителни услуги (например линия под наем и фиксирана гласова телефонна услуга) под собствена марка, на един абонат, който получава една сметка и заплаща целия пакет от услуги на един доставчик. Във връзка с предоставянето на услугата за наем на абонатна линия е и услугата за избор на оператор за всяко повикване или на абонаментна основа – условията за предоставянето й са изрично предвидени като съдържание на типовото предложение по чл. 167, ал. 3 от ЗЕС. Съчетаването им дава възможност крайният потребител да има отношения единствено с алтернативния оператор. Господстващото предприятие има отношения единствено с алтернативния оператор, а те следва да се уреждат по еднакъв начин с всички алтернативни оператори, като така им позволяват да имат конкурентно поведение помежду си и спрямо господстващото предприятие. Практиката в европейските държави (Великобритания, Холандия, Австрия, Белгия, Дания, Франция, Ирландия, Италия, Португалия и Швеция и др.), обаче, показва, че налагането на задължението за предоставяне на WLR е съпроводено със силно противодействие от страна бившите монополисти, които благодарение на различни пропуски в новата рамка забавят налагането на това задължение, което от своя страна се отразява отрицателно на конкуренцията върху съответните пазари. С оглед предотвратяване на подобни затруднения за българския регулатор и ускоряване на развитието на пазара, предлагаме в Наредбата изрично да се предвиди възможност за налагане на задължение за WLR, като по този начин се утвърди една добра европейска практика, както и да се посочат условията, при които задълженото предприятие следва да публикува Типово предложение.
Следва да се отбележи, че задължение за публикуване на Типово предложение за предоставяне на WLR е наложено на и изпълнено от историческите оператори в голяма част от европейските държави – Дания, Франция, Гърция, Словения, Италия, Испания, Швеция и др.
Цената за услугата отдаване под наем на абонатни линии следва да е разходоориентирана с оглед нуждите за преустройване на съществуващата мрежа за целите на предоставяне на WLR услугата, и съобразена с изискването господстващият оператор да не прилага ценова преса. За тази цел е препоръчително определяне на цени за отдаване под наем на абонатна линия, което да бъде извършено при определяне съотношението им с тези за съответните услуги, предлагани чрез отдадената под наем абонатна линия на пазара на дребно. Този подход е възприет в не малка част от държавите-членки на Европейския съюз, като Португалия, Швеция, Холандия, Италия, Гърция, Германия, Франция, Австрия и др.
2.9. Предлагаме да бъде създаден нов член 14 със следния текст:
"Чл. 14 (1) Когато на предприятие със значително въздействие върху пазара е наложено специфично задължение за предоставяне на достъп до каналната мрежа при спазване на принципите на прозрачност и равнопоставеност, предприятието следва да публикува типово предложение.
(2) Типовото предложение съдържа най-малко условията, посочени в чл. 167, ал. 3 от ЗЕС, които са приложими за реализиране на достъп до каналната мрежа.
(3) Цените, определени с типовото предложение за предоставяне на достъп до каналната мрежа, следва да отговарят на изискването за разходоориентираност с оглед нуждите за поддръжка и подобрения на каналната мрежа и съоръженията, необходими за осъществяване на достъп до нея.
(4) Задълженото предприятие следва да предоставя на заинтересувалите се оператори информация за всички нововъведения, касаещи възможностите на каналната мрежа с оглед нейния обсег, капацитет или характер на предоставяните чрез нея услуги, включително при оборудване на уличния шкаф с DSLAM."
Мотиви: Съгласно чл. 164 на ЗЕС, с разглежданата наредба следва да се определят условията и редът за осъществяване на достъп и/или взаимно свързване. Дефиницията за достъп се съдържа в т. 8 на пар. 1 от ДР на ЗЕС и гласи, че достъпът включва, между другото, и „ … достъп до физическа инфраструктура, включително сгради, канали, шахти, кули, мачти и стълбове;”.
Считаме, че сред изброените случаи на достъп от особено значение е при какви условия господстващия оператор ще предоставя достъп до каналната си мрежа на конкурентните предприятия. Известно е огромното значение, което има достъпът до каналната мрежа за изграждане на мрежите от ново поколение (Next Generation Networks/NGNs), съответно установяването и конкурентното развитие на пазарите на предлаганите чрез тях услуги. Считаме, че предвид липсата на алтернативно средство, чрез което операторите на кабелни мрежи за разпространение на телевизионни програми или за предоставяне на фиксирани обществени телефонни услуги и широколентов достъп до Интернет да осъществяват дейността си, реализирането на задължението за равнопоставеност при предоставяне на достъп до каналната мрежа, е от решаващо значение както с оглед навлизането на пазара, така и с оглед състоянието на конкуренцията между участниците на него. Предвид съществуващите проблеми при реализирането на този тип достъп – недобра поддръжка на каналната мрежа на БТК, чести откази на направените от конкуренти искания за достъп до нея и спорове относно цената, сме на мнение, че налагането на задължение за публикуване на Типово предложение за достъп до каналната мрежа в най-голяма степен ще допринесе за реално прилагане на принципа на равнопоставеност на операторите, предоставящи електронни съобщителни услуги. Ето защо считаме, че е от изключително значение да се предвиди възможност за вменяване на задължение на господстващия оператор при определени условия да публикува Типово предложение за достъп до каналната си мрежа.
Подобен подход не би бил изолиран – в Португалия чл. 26 на Закон No 5/2004 изрично урежда задължението на водещия оператор да сключва споразумения за предоставяне на достъп до канална си мрежа, мачти и други инсталации срещу съответно разходоориентирано заплащане, както и да публикува типово предложение, съдържащо условията за достъп до и използване на посочената инфраструктура. Това задължение на господстващото предприятие съществува по силата на закона, без да са необходими предварителен анализ на пазара и преценка в този смисъл на националния регулаторен орган. В Полша част от съдържанието на аналогичното типово предложение на “Телекомуникация Полска” е императивно определена от националния регулатор.
Направеното по-горе предложение за ал. 3 относно разходоориентираността на цените за достъп, също е възприето в други европейски държави – Франция, Италия, Португалия, Испания, и има значение както с оглед осъществяване на задължението за прозрачност, така и за справедливото разпределение на ползите от използването и тежестите от поддръжката на каналната мрежа.
Задължението за предоставяне на информация, предвидено по-горе, е тясно свързано с необходимостта от прозрачност и равнопоставеност в отношенията между операторите, както и с интензивността и конкурентното развитие на пазарите на електронни съобщителни услуги.
Предвид на предложението за включване на нов чл.14 в текста на наредбата, следващите членове трябва да бъдат съответно преномерирани, но в настоящото становище бъдат коментирани с номерацията им според проекта.
2.10. В поставения на обществено обсъждане проект за наредба не се съдържат никакви правила за съвместно разполагане при взаимно свързване. Чл. 167, ал. 1, т. 2 от ЗЕС изрично предвижда, че в Типовото предложение трябва да се включат “услуги по съвместно разполагане”.
Въпросът за съвместното разполагане е от съществено значение за уреждане на материята за осъществяване на взаимно свързване на мрежите на предприятията. С оглед на горепосоченото, считаме че е нужна регулаторна намеса, като в Наредбата се включат разпоредби, касаещи и съвместното разполагане.
2.11. Предлагаме т.1 от чл.14 да отпадне, тъй като формулировката „технически най-подходящите точки” е максимално широка и позволява злоупотреби от страна на предприятията със значително въздействие върху пазара. В случай, че се запази, то следва да бъдат установени ясни и обективни критерии за преценка от страна на предприятието със значително въздействие върху пазара на „„технически най-подходящите точки на неговата мрежа”.
В допълнение считаме, че текстът на чл. 14 да стане ал. 1, в която да бъде създадена нова т. 3 (нова т.2 в случай на отпадане на настоящата т.1). , както и нова алинея 2:
"3. да осигурява достъп и/или взаимно свързване на други предприятия в срок не по-дълъг от два месеца от датата на подаване на искане за достъп или взаимно свързване.
(2) Ако в посочения в ал. 1, т. 3 срок предприятията не сключат договор за достъп или взаимно свързване, предприятието, поискало достъп и/или взаимно свързване, може да отправи писмено искане до комисията за съдействие за постигане на съгласие или за даване на задължителни указания по реда, предвиден в Закона за електронните съобщения (ЗЕС)."
Мотиви: Предложената разпоредба на ал. 2 на чл. 14 от Наредбата следва да гарантира практическото осъществяване на задължението за взаимно свързване между предприятията, като даде възможност на всяка от страните, пожелала сключването на договор за предоставяне на взаимно свързване или достъп, да защити интереса си в случай на несъдействие на насрещната страна, чрез сезиране на регулаторния орган. По този начин причините за евентуалното нежелание за предоставяне на достъп и/или взаимно свързване ще бъдат подложени на обективна преценка от страна на Комисията с оглед конкретната фактическа и правна обстановка и ще се създадат условия за упражняване правомощията на регулатора по чл. 160 от ЗЕС с оглед предотвратяване на опитите за недобросъвестно ограничаване на конкуренцията във вреда на потребителите.
III. ЗАБЕЛЕЖКИ ПО ГЛАВА ТРЕТА - ОГРАНИЧАВАНЕ ИЛИ ОТКАЗ НА ДОСТЪП И/ИЛИ ВЗАИМНО СВЪРЗВАНЕ
3.1. Считаме, че новоприетата т. 4 на чл. 17, ал. 1 от Проекта следва да отпадне.
Новата т. 4 на чл. 17, ал. 1 предвижда, че предприятията могат да откажат или да ограничат осигуряването на взаимно свързване при неспазване на нормативните изисквания за предоставяне на електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
Т. 1 на чл. 17, ал. 1 съдържа основните нормативни изисквания, неспазването на които може да доведе до ограничение или отказ на осигуряване на взаимното свързване, а именно: • осигуряване възможност на потребителите да ползват услугите с качество не по-лошо от това, осигурено в собствената им мрежа; • осигуряване на оперативна съвместимост между услугите, като: 1. се използват стандартизирани интерфейси и протоколи; 2. се гарантират сигурността на работата на мрежата при възникване на непреодолима сила в резултат на природни бедствия или аварии в мрежата; 3. се осигурят запазване целостта на мрежата при възможно нарушаване функционирането и/или управлението на мрежата или на елементи от нея. • спазване на нормативните изисквания, свързани със защита на личните данни и тайната на съобщенията.
Посочените нормативни изисквания са основните, касаещи взаимното свързване на мрежи, и всяко разширяване на възможните основания за отказ или ограничаване на осигуряването на взаимно свързване крие опасност от злоупотреби от страна на предприятията, които да могат да ограничават или отказват взаимно свързване и при твърдяно неспазване на нормативни изисквания, нямащи нищо общо с взаимното свързване на мрежите на предприятията. С оглед избягване на възможностите за безоснователно ограничаване или отказ от взаимно свързване, т. 4 трябва да бъде заличена и разпоредбата да бъде възстановена в първоначалния си вид.
3.2. Считаме, че заличеният чл. 16 от Проекта трябва да бъде възстановен. С него се въвежда разпоредбата на чл. 163 от ЗЕС, която създава възможност КРС да се намеси по въпроси на достъпа и/или взаимното свързване и извън реда, предвиден за налагане на специфични задължения на предприятията със значително въздействие на пазара. Това е отделен ред за осъществяване на достъп и/или взаимно свързване, и следва да бъде развит в Наредба, чиито предмет е да даде детайлна уредба на условията и реда за осъществяване на достъп и/или взаимно свързване. Систематично погледнато, чл. 164 от ЗЕС, съдържащ делегацията за издаване на Наредбата, се намира непосредствено след разпоредбата на чл. 163 и не следва точно тази разпоредба да бъде оставяна извън приложното поле на разглеждания Проект.
Предлагаме следната редакция на чл. 16, нов чл. 18 от Наредбата:
"Чл. 18. (1) Комисията може да се намеси по въпроси на достъпа и/или взаимното свързване по своя инициатива, при необходимост или по молба на някоя от страните при липса на споразумение, когато това е оправдано с оглед постигане на целите по чл. 4 и при спазване на принципите по чл. 5.
(2) Предприятията следва да осъществяват достъп и/или взаимно свързване при съобразяване със задължителните указания на комисията, наложени с решение по ал. 1."
IV. ЗАБЕЛЕЖКИ ПО ГЛАВА ЧЕТВЪРТА - ДОГОВОРИ ЗА ДОСТЪП И/ИЛИ ВЗАИМНО СВЪРЗВАНЕ
4.1. Предлагаме в чл. 19, ал. 2, т. 1, след думите „услуги по взаимно свързване” да се добави текстът:
„които се отнасят до всички видове номера, ползвани от предприятията – географски и негеографски, кодове за достъп до негеографски услуги и кратки национални номера;”
Мотиви: Получавайки от КРС съответния индивидуално определен ограничен ресурс номера, всяко предприятие следва да има правото и задължението да нормира в договорите си за взаимно свързване услугите за трафик към всички видове номера – географски и негеографски, включително кодове за достъп до негеографски услуги и кратки национални номера. Понастоящем уредбата на услугите, свързани с негеографските номера, в типовото предложение на БТК за взаимно свързване и договорите за взаимно свързване е крайно незадоволителна, поради което негеографските номера са в голяма степен неоползотворен ресурс. Наредбата следва да закрепи нормативно императива за уреждане в договорите за взаимно свързване на трафика от и към всички видове номера, като условията за предоставяне на услуги с безплатен достъп, персонален номер и такива с добавена стойност, достъпни чрез негеографски номера (0700, 0800 и 090) не следва да бъдат изключвани от приложното поле на договорите за предоставяне на взаимно свързване и договарянето им между операторите не следва да бъде оставено единствено на тяхното усмотрение.
4.2. Предлагаме в чл. 19 да се създаде нова ал. 5 със следното съдържание:
"(5) Договорите за взаимно свързване се сключват за неопределен срок, без възможност за едностранно безвиновно прекратяване."
Мотиви: Предложението за ограничаване възможностите на предприятията за едностранно безвиновно прекратяване на договорите за взаимно свързване се прави с оглед чл. 158 от ЗЕС, който предвижда не само право, но и задължение за предприятията, предоставящи услуги посредством обществени електронни съобщителни мрежи, да осъществяват взаимно свързване между мрежите си. Интересите на потребителите на две мрежи налагат непрекъсваемост на взаимната свързаност. Ето защо е необходимо договорите за взаимно свързване да се сключват като безсрочни. Аргумент в полза на това предложение е и фактът, че дори да прекратят договора по между си, предприятията ще имат не само правото, но и задължението да сключат отново договор за взаимно свързване – чл. 158 от ЗЕС, като междувременно ще се накърнят интересите на техните потребители, които ще бъдат лишени от възможността да ползват услугите, предоставяни от мрежата на другото предприятие.
С въвеждане на предложената разпоредба ще се прекрати и порочната практика договори за взаимно свързване да се сключват за определен срок (една или две години), както и да се включва възможност за тяхното едностранно безвиновно прекратяване от всяка от страните. Реализирането на тази възможност би означавало увреждане на интересите на крайните потребители, без да е налице каквото и да било нарушение или неизпълнение на задължение от страна на което и да е от взаимосвързаните предприятия.
4.3. Предлагаме текстът на чл. 20 да стане ал. 1, като се добавят ал. 2 – 4 със следното съдържание:
4.3.1. "(2) Задължение по чл. 1 не възниква в случай, че страна по договор за достъп и/или взаимно свързване не отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1 и/или чл. 4, ал. 1."
Мотиви: Намираме, че е неоправдано на Комисията да се представят всички договори за достъп и/или взаимно свързване. Така, например, договори за взаимно свързване могат да сключват и предприятия, които не отговарят на изискването на чл. 4, ал. 1 да притежават предоставени за първично ползване номера от Националния номерационен план, при условия, че сключването на такива договори не е задължение за предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, нито подлежи на контрол или регулиране от КРС. Съгласно чл. 4, ал. 2 договори за взаимно свързване могат да сключват и предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, които не предоставят обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги на територията на Република България. Необосновано е такива договори да се предоставят на Комисията – това означава нейното затрупване с копия на хиляди договори, като договори за международен роуминг, договори за международно терминиране, договори с VoIP доставчици и пр. Очевидно е, че КРС не е в състояние, нито е необходимо да се запознава и изследва съдържанието на всички тези договори.
4.3.2. "(3) Комисията може да се намеси по своя инициатива, в случай че условията на договорите по ал. 1 противоречат на изискванията на ЗЕС или актовете по прилагането му, като даде задължителни указания на страните за отстраняване на нарушенията, когато това е оправдано с оглед постигане на целите по чл. 4 и при спазване на принципите по чл. 5 от ЗЕС.
(4) В случай на промяна в законодателство, уреждащо условията и реда за осъществяване на достъп и/или взаимно свързване, предприятията следва да приведат сключените договори за достъп и/или взаимно свързване в съответствие с приложимите нормативните изисквания в срок до 30 дни от влизането им в сила, освен ако в нормативен акт не е предвидено друго."
Мотиви: Допълването на чл. 20 с ал. 3 и ал. 4 по предложения начин е обосновано с оглед по-детайлното установяване контролните правомощия на Комисията при установено от нея противоречие на тези условия със закона. Следва да се отбележи, че информирането на Комисията за сключени договори за достъп или взаимно свързване не се прави самоцелно, а именно с оглед установяване и отстраняване на евентуални нарушения на законоустановения режим, като по този начин се защитават интересите на потребителите и се осигурява нормалното функциониране на конкуренцията на пазара. За реализирането именно на тази функция на Комисията предлагаме текстовете на ал. 3 и 4 – за да не бъде уведомяването й лишено от практически последици, Комисията следва да има изрично предоставено правомощие за намеса със задължителни за страните указания в случаите, когато прецени че е налице противоречие с изискванията на ЗЕС или актовете по прилагането му.
Наред с това, евентуалната промяна на законодателните изисквания, предполага съобразяването на договорите по ал. 1 с новите условия, което логично води до необходимост да се извърши подобна преценка за законосъобразност и на новите договорни клаузи. По този начин се постига на практика един по-ефективен контрол за законосъобразността на посочените споразумения.
4.4. Предлагаме създаване на нов чл. 21 със следното съдържание:
"Чл. 21. (1) Когато на предприятие със значително въздействие върху пазара с решение на комисията е наложено специфично задължение за публикуване на типово предложение за предоставяне на услуги по взаимно свързване, то съдържа най-малко условията, посочени в чл. 167, ал. 3 от ЗЕС, които са приложими към взаимното свързване.
(2) С решението си по ал. 1 комисията определя кои услуги задължително трябва да бъдат описани в типовото предложение на задълженото предприятие. Предприятията по чл. 135 от ЗЕС задължително включват в типовото предложение и условията и реда за предоставяне на услугата избор на оператор за всяко повикване и на абонаментна основа.
(3) Задължените предприятия предоставят услуги по изграждане на свързваща линия, съвместно разполагане и съвместно ползване на оборудване, цените за които се поделят между предприятията, съобразно обема на изходящия трафик от съответната мрежа. Използваният коефициент се осъвременява на всеки три месеца."
Мотиви: Задължението за предприятията по чл. 135 от ЗЕС, посочено в ал. 2 на предложението ни, произтича от тяхната особена позиция, определена от непосредствената им свързаност с крайните абонати, и от необходимостта да се гарантира на практика изпълнението на законовото им задължение по чл. 135, ал. 1 чрез включване в типовото им предложение на условията за това.
Предвидените в ал. 3 изисквания за изграждане на свързваща линия, съвместно разполагане и съвместно ползване на оборудване са свързани с практическите нужди, наложени от естеството на взаимното свързване. Предложението за поделяне между страните на разходите по свързването се аргументира с реципрочните задължения за двете свързали мрежите си предприятия да предоставят на своите абонати възможност за осъществяване на повиквания към мрежата на насрещното предприятие. Доколкото взаимното свързване е изпълнение на законови задължения на свързващите мрежите си предприятия, резонно е разходите по изграждането и поддържането му като физическа инфраструктура да се поделят между двете предприятия.
4.5. Предлагаме създаване на нов чл. 22 със следното съдържание:
"Чл. 22. (1) В двумесечен срок от налагане на специфичното задължение за изготвяне на типово предложение за взаимно свързване или за достъп, задълженото предприятие предоставя на Комисията предложение, което се поставя на обществени консултации по реда на чл.37 от ЗЕС. В случай, че на задълженото предприятие е наложено и задължение за ценови ограничения и/или разходоориентирани цени, то предоставя заедно с предложението си и документите за ценообразуване на цените за взаимно свързване или за достъп.
(2) С решение по чл. 167, ал. 7 от ЗЕС Комисията одобрява без забележки или задължава предприятието да измени типовото си предложение. Със същото решение Комисията може да наложи ценови ограничения при ползване на някой от методите по чл. 220, ал. 2 от ЗЕС.
(3) В случай, че бъде задължено да измени типовото си предложение, в 14-дневен срок от получаване на решението на Комисията предприятието представя на Комисията измененото типово предложение за окончателно одобрение. Комисията одобрява типовото предложение с решение в 14-дневен срок от повторното му представяне.
(4) В случай, че предприятието не внесе измененото типово предложение в срока по ал. 3 или Комисията установи, че предприятието не е изменило типовото предложение съгласно дадените указания или не е отразило точно наложените ценови ограничения, Комисията одобрява типовото предложение с измененията, които е изискала с решението по чл. 167, ал. 7 от ЗЕС.
(5) След одобряване на типовото предложение по реда на ал. 2, ал. 3 или ал. 4, в едноседмичен срок от получаване на решението на Комисията задълженото предприятие го публикува на официалната си Интернет страница. Комисията публикува в същия срок текста на типовото предложение на официалната си Интернет страница."
Мотиви: Считаме, че законовата делегация на чл. 164 от ЗЕС позволява и изисква в Наредбата да се включат и правила за приемане и изменение на типовите предложения от задължените предприятия. Процедурите, разписани в ЗЕС за одобрение на типовите предложения, както и за техните последващи измененията, са непълни, поради което трябва да бъдат детайлизирани с наредбата, която урежда условията и реда на осъществяване на достъп и взаимното свързване. Необходимо е на подзаконово нормативно ниво да се създадат еднакви правила за поставяне на проектите за типови предложения на обществени консултации, както и за даване на срок, в който след налагане на съответното специфично задължение предприятията следва да изготвят проект и да го предоставят за консултации.
Смисълът на изготвянето на Типови предложения от задължените предприятия е именно в предоставянето на възможност както на регулатора, така и на останалите засегнати предприятия да изразят становища и да дадат предложения още в процеса на тяхното изготвяне. При решаване на въпроси от обществена значимост за развитие на електронните съобщения е необходимо провеждане на процедура за обществени консултации, тъй като това ще позволи в по-голяма степен отразяването на обществения интерес в конкретните разрешения.
Процедурата следва да дава възможност при установени недотатъци в проекта за Типово предложение, на предприятието да бъде наложено извършването на конкретни промени в него, като за това получава и съответен срок.
Предлаганата ал. 4 отразява виждането, че несъобразяването на предприятие с указанията на Комисията не следва да възпрепятства тяхното осъществяване на практика. Разпоредбата гарантира, че независимо от нежеланието на задълженото предприятие да измени Типовото си предложение или да въведе наложените му ценови ограничения, указанията на Комисията ще бъдат приложени и незаконосъобразност няма да бъде допусната.
Изискването за публикуване на решението за одобряване на Типовото предложение и самото него е предвидено във връзка с необходимостта от информираност и предназначението на типовото предложение.
4.6. Предлагаме да бъде създаден нов чл. 23:
"Чл. 23. (1) Типовото предложение се изменя ежегодно по инициатива на задълженото предприятие или на Комисията по реда на чл. 167, ал. 9 от ЗЕС. Предложението за изменение се внася за одобрение в Комисията не по-късно от 30 септември всяка година. Изменението на типовото предложение се одобрява и публикува по реда на чл. 22, ал. 2-5.
(2) След публикуване на измененото типово предложение, в 10-дневен срок от получаване на решението на Комисията задълженото предприятие изпраща проекти на допълнителни споразумения за изменение на сключените индивидуални договори на всички предприятия, с които има сключени индивидуални договори. В едномесечен срок предприятията сключват допълнителни споразумения към индивидуалните договори и ги изпращат за сведения в Комисията.
(3) При промяна в приложимата нормативна уредба, касаеща предоставянето на услугите по достъп или взаимно свързване, задължените предприятия изменят типовото предложение и го внася за одобрение в комисията в 30-дневен срок от влизане в сила на приложимите нормативни актове или промените в тях."
Мотиви: Предлаганият текст отразява необходимостта от актуализиране условията на типовите предложения във връзка с развитието и изменението на пазарните условия. За да се гарантира законосъобразността на измененията, тяхното утвърждаване следва да стане след провеждане на процедурата по обществени консултации на типово предложение, описана по-горе.
Тъй като причините, налагащи измененията в типовите предложения, са свързани с изменения в обективни фактори, както и с оглед продължителния характер на отношенията по договорите, сключени въз основа на типово предложение, считаме за необходимо направените промени да се отразят в тези договори. За да има желания ефект, изискването за прилагане на практика на измененията в типовите предложения чрез включването им в договорите, както и самото задължение за ежегодното им изменение, следва да бъде обвързано с конкретен срок. Посоченият срок за внасяне на предложение за изменение на типовите предложения в КРС до 30 септември дава възможност процесът по обществени консултации и одобрение да завърши до края на съответната календарна година, за да могат новите типови предложения и условията по тях да влязат в сила от 1 януари на следващата година.
При промяна в приложимата нормативна уредба определени клаузи на типовото предложение могат да станат нищожни (с аргумент от 168, ал. 8 от ЗЕС), което би довело до неясноти и спорове по прилагането му. В такива случаи не е удачно да се изчаква годишното изменение на типовото предложение, а е нужно в кратък срок то да бъде приведено в съответствие с актуалната нормативна уредба.
V. ЗАБЕЛЕЖКИ ПО ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ РАЗПОРЕДБИ
5.1. Предлагаме в пар. 1, т. 2 от ДР да се измени както следва:
"2. „Дистанционно съвместно разполагане” – услуга по изграждане и поддържане на свързващ кабел, за нуждите на необвързания достъп, между главния репартитор на селищната централа, уличен шкаф или друго еквивалентно съоръжение в електронна съобщителна мрежа за предоставяне на фиксирана телефонна услуга на предприятието предоставящо достъпа, и съоръжение на предприятието, което ползва необвързан достъп извън помещения на предприятието предоставящо достъпа, в рамките на зоната, обслужвана от съответната селищна централа."
5.2. Предлагаме в пар. 1, т. 6 от ДР след думите „селищната централа” да се добавят думите „или друго еквивалентно съоръжение в електронна съобщителна мрежа за предоставяне на фиксирана телефонна услуга”
Мотиви: Доводите в подкрепа на предложенията по т. 25 и т. 26 по-горе са свързани с необходимостта от уточняване на терминологията и даване на максимално точно и ясно легално определение.
5.3. Предлагаме в пар. 1 от ДР да се добавят нови т. 9, 10 и 11 със следното съдържание:
"9. „Предоставяне под наем на абонатна линия” означава предоставяне на целия капацитет на определена абонатна линия за предаване на информация между определени крайни точки на мрежата, което не включва маршрутизирането на съобщенията.
10. „Достъп до канална мрежа” означава възможност за използване капацитета на изградена подземна тръбна мрежа, използвана за изграждане на кабелни електронни съобщителни мрежи и изтегляне на съобщителни кабели в защитни и/или канални тръби.
11. „Избор на оператор за всяко повикване и на абонаментна основа” означава услуга, предоставяно от предприятие, предоставящо обществени телефонни мрежи и/или услуги, чрез която потребителите на мрежата му получават достъп до обществени телефонни услуги на предприятия, чиито мрежи са взаимно свързани, за всяко повикване посредством код за достъп и/или на абонаментна основа."
Мотиви: Включването на посочените легални определения дава яснота и уеднаквява разбиранията относно съдържанието на тези услуги и използваните термини, като едновременнно с това спомага за правилното разбиране и прилагане на разпоредбите на закона и наредбата.
5.4. Считаме, че заличеният пар. 3 трябва да бъде възстановен като пар. 2 на Допълнителните разпоредби:
§ 2. С тази наредба се въвеждат разпоредби на Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно достъп до и взаимно свързване на електронни съобщителни мрежи и прилежащи съоръжения (Директива за достъпа), OВ, L 108, 24.04.2002 г., ОВ, специално издание на български език, 2007, глава 13, том 35, стр. 169.
Мотиви: На основание чл. 32, ал.2, т. 4 от Указ №833 за прилагане на Закона за нормативните актове в Допълнителните разпоредби на нормативния акт следва да се включват разпоредби, които посочват директивите на Европейския съюз, чиито изисквания се въвеждат в българското законодателство със съответния акт.
Доколкото с Наредбата се въвеждат, между другото, разпоредби от Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно достъп до и взаимно свързване на електронни съобщителни мрежи и прилежащи съоръжения (Директива за достъпа), предлагаме създаването на нов параграф 2 на Допълнителните разпоредби с посочения по-горе текст.
Не споделяме направените в процеса на обществено обсъждане на първия Проект предложения за отпадане на посочената разпоредба, с аргумента, че със Закона за електронните съобщения е транспонирана в цялост Регулаторна рамка 2002 на ЕС, включително Директивата за достъпа. Законът съдържа общата нормативна уредба на достъпа и взаимното свързване, като детайлната регламентация на условията и реда за тяхното осъществяване трябва да бъде дадена с Наредбата, в каквато посока е и изричната делегация на чл. 164 от ЗЕС.
При издаване на подзаконови нормативни актове по прилагане на ЗЕС вече многократно в Допълнителни или Преходни и заключителни разпоредби е посочвано изискванията на кои директивите на Европейския съюз се въвеждат в българското законодателство със съответния акт. Като примери могат да бъдат посочени: • Пар. 3 на ПЗР на Наредба № 5 от 13.12.2007 г. за условията и реда за издаване на телефонни указатели, включително работата с базите данни, тяхното прехвърляне и ползване, както и за предоставяне на телефонни справочни услуги; • Пар. 4 на ПЗР на Наредба № 40 от 7.01.2008 г. за категориите данни и реда, по който се съхраняват и предоставят от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за нуждите на националната сигурност и за разкриване на престъпления; • Пар. 2 на ДР на Методиката за условията и реда за определяне, анализ и оценка на съответните пазари и критериите за определяне на предприятия със значително въздействие върху пазара; и др.
Видно е, че е налице трайна нормотворческа техника по имплементиране на разпоредби от директиви от Регулаторна рамка 2002 на ЕС чрез подзаконови нормативни актове. Подобна практика не противоречи на Закона за нормативните актове, а е съобразена с факта, че с един законов акт не може да се уредят в цялост регулираните обществени отношения – това често става с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, чрез които се постига детайлност на уредбата, както и пълно имплементиране на съответните директиви на ЕС в националното законодателство.
VI. ЗАБЕЛЕЖКИ ПО ПРЕХОДНИТЕ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
6.1. Считаме, че в новосъздадения пар. 4 следва да бъдат направени следните изменения в ал. 1 и ал. 2:
§ 4. (1) Сключените договори за взаимно свързване и за достъп, които не са сключени въз основа на действащо типово предложение, се привеждат в съответствие с настоящата наредба в срок до един месец от влизане в сила на наредбата.
(2) Предприятията по §7 от Закона за електронните съобщения, за които продължава да е в сила задължението за осъществяване на достъп и взаимно свързване въз основа на типово предложение, следва да приведат типовите си предложения в съответствие с настоящата наредба и да внесат изменените типови предложения за одобряване от комисията в срок до един месец от влизане в сила на наредбата. При изменение на Типовото предложение на договора за взаимно свързване на „Българска телекомуникационна компания” АД цените на услугите за трафик в единичен сегмент не могат да бъдат по-високи от действащите към момента на влизане в сила на тази наредба цени на услугите за трафик в метро сегмент.”
Мотиви: В случай, че не бъде прието предложението ни за изменение на чл. 6, ал. 5 от Проекта и чл. 6 бъде приет в сегашния си вид, ще отпадне метро сегментът при осъществяване на взаимно свързване на мрежите, по цени на който в момента се осъществява основната част от терминиране на трафика между мрежите на предприятията, предоставящи фиксирани гласови телефонни услуги. Без гаранции, че цените на заместващия го единичен сегмент ще бъдат не по-високи от тези на сега съществуващия метро сегмент, ще се постигне ефект на повишаване на цените на услугите за трафик при взаимно свързване на фиксираните мрежи, които и в момента са сред най-високите в Европейския съюз. Ето защо е необходимо на нормативно ниво да се скрепи задължение на БТК, при сключване на анекси към съществуващите договори за взаимно свързване по типовото предложение, да предложи на конкурентните оператори цени, не по-високи от приложимите в настоящия момент в отношенията с тях.
6.2. Предлагаме създаване на нова ал. 3 в пар. 4 на Преходните и заключителни разпоредби:
"(3) След публикуване на изменените типови предложения, в 10-дневен срок от получаване на решението на комисията задължените предприятия изпращат проекти на допълнителни споразумения за изменение на сключените индивидуални договори на всички предприятия, с които имат сключени индивидуални договори. В едномесечен срок предприятията сключват допълнителни споразумения към индивидуалните договори и ги изпращат за сведения в Комисията."
Мотиви: Направеното предложение цени да създаде една ясна и ефективна уредба, с точно очертаване на задълженията на съответните предприятия за изменения на сключените договори въз основа на типови предложения. Безлични конструкции като „договорите … се привеждат в съответствие с типовото предложение”, на практика не съдържат задължения, тъй като не посочват адресат, нито дават срок за изпълнение на тези задължения. Ето защо трябва да е ясно, че във възможно най-кратък срок след одобрение на изменението на съответното типово предложение, именно задълженото предприятие трябва да изготви и изпрати на своите контрагенти предложение за изменение на сключените договори.
За да има ефект разглежданата разпоредба, в посочения срок предприятията не само следва да сключат допълнителни споразумения към договорите си за взаимно свързване, но и да уведомят за това КРС, за да може комисията да проследи изпълнението на техните задължения.
Надяваме се, че изложените предложения ще бъдат разгледани и взети под внимание с оглед подобряване текста на предложената за обществено обсъждане Наредба.
Като се надяваме направените предложения да бъдат взети предвид от почитаемата Комисия, оставаме
С уважение:
Невен Дилков
Зам. председател на УС
Сдружение за електронни комуникации (СЕК)
София 1000, бул. “Патриарх Евтимий” 36, вх. Б, ап. 13
тел. (+359 2) 9887360, 9887361
факс: (+359 2) 9877096
лице за контакт: Пламена Николаева (Секретар на СЕК)
e-mail: plamena.nikolaeva@dpc.bg; info@bgsec.org
