028/03.09.2007

от СЕК, свободната енциклопедия

Изх.№ 028/03.09.2007 г.

                                        ДО
                                        Г-Н ПЛАМЕН ВАЧКОВ
                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ
                                        ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ИНФОРМАЦИОННИ  ТЕХНОЛОГИИ         
                                        И СЪОБЩЕНИЯ

                                        КОПИЕ
                                        Г-Н СТОЙЧО СТОЙКОВ
                                        ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ
                                        ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ 
                                        И СЪОБЩЕНИЯ

                                        ГР. СОФИЯ, УЛ. „ГУРКО” № 6

Относно: Обществено обсъждане на Проект на Наредба за условията и реда за издаване на телефонни указатели, включително работата с базите данни, тяхното прехвърляне и ползване, както и предоставяне на телефонни справочни услуги

Уважаеми господин Вачков,

Уважаеми господин Стойков,

Във връзка с открита процедура по обществено обсъждане на Проект на Наредба за условията и реда за издаване на телефонни указатели, включително работата с базите данни, тяхното прехвърляне и ползване, както и предоставяне на телефонни справочни услуги („Проекта”), представяме становище на Сдружението за електронни комуникации (СЕК) по Проекта.

1. С оглед изискването на чл. 5, ал. 3 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския Парламент и Съвет за универсалната услуга и правата на потребителите, свързани с електронни съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга/Директива 2002/22/ЕО), както и предвиденото в чл. 186 от Закона за електронните съобщения, предлагаме чл. 3 да бъде допълнен, както следва:

„Чл. 3. Предприятията, задължени да предоставят универсална услуга по чл. 182, ал. 2, т. 3 и т. 4, спазват принципа на равнопоставеност и реципрочност при работа с информацията, предоставена от други предприятия. ” Видно от чл. 5, ал. 3 на Директива 2002/22/ЕО, принципът на равнопоставеност е относим именно към информацията, предоставена от другите предприятия на предприятието, предоставящо универсалната услуга, а не за информацията, касаеща единствено абонатите на това предприятие.

2. В чл. 4 от Проекта следва да бъдат направени някои изменения и допълнения, като сегашният текст на посочения член да стане алинея 1, със съответно отразени в нея корекции, и да бъде създадена нова ал. 2. Измененията в досегашния текст на чл. 4 се налагат с оглед на необходимостта разпоредбата да бъде приведена в съответствие с чл. 258, ал. 2 от Закона за електронните съобщения. От своя страна, новата ал. 2 е необходима, за да въведе изискването на т. 39 от преамбюла на Директива 2002/58/ЕО на Европейския Парламент и Съвет за обработката на лични данни и защита на неприкосновеността в електронния съобщителен сектор (Директива за неприкосновеността и личните данни/Директива 2002/58/ЕО)., която също е приложима към разглежданата материя.

Във връзка с това, предлагаме следната редакция: „Чл. 4 (1) Предприятията, които изготвят телефонни указатели, са длъжни предварително и безвъзмездно да информират абонатите за предназначението на телефонния указател, в който ще бъдат включени данните им, за възможността и условията, при които в него могат да бъдат включени техните данни при заявено съгласие, за обстоятелството, че информацията включена в телефонния указател се ползва за предоставяне на телефонни справочни услуги, както и за всяка възможност за ползването им чрез функциите за търсене при телефонни указатели в електронна форма, позволяващи потребители да открият име или наименование и адрес на абонатите само въз основа на телефонен номер. (2) Предприятията, които предоставят обществени телефонни услуги, независимо дали самите те изготвят телефонни указатели по реда на тази наредба, са длъжни да предоставят на абонатите си информацията по предходната алинея, включително информация за обстоятелството, че впоследствие информацията може да бъде предоставяна на други предприятия, изготвящи телефонни указатели и предоставящи телефонни справочни услуги.”

Направеното уточнение със създаване на нова ал. 2 е от изключително значение по следните две причини:

1. На първо място, в съответствие с т. 39 от преамбюла на Директива 2002/58/ЕО се изяснява, че задължението за информиране на потребителите е за всички предприятия, предоставящи гласови телефонни услуги на абонатите си и събиращи техните данни. В практически аспект това означава, че не само предприятието, предоставящо универсална услуга - БТК, а всички телефонни оператори ще информират абонатите си за това, че при наличие на съгласие от тяхна страна, данните им ще бъдат събрани за създаване на телефонни указатели.

2. На следващо място, веднъж събрани, данните могат да се използват както за изготвяне на собствен телефонен указател на конкретния оператор, така и да се предоставят на останалите оператори за изготвяне на техни телефонни указатели. За целта абонатите трябва да бъдат предварително уведомени за последващо предоставя на данните им на лица, различни от лицето, с което имат договорни отношения и на което предоставят доброволно данните си.

3. Предлагаме да бъде създаден нов чл. 4а, който да отрази чл. 25, ал. 2 от Директива 2002/22/ЕО, както следва: „Чл. 4а. Предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, за ползването на които предоставят телефонни номера на абонатите си, са длъжни при поискване да предоставят на предприятията, които изготвят и публикуват телефонни указатели в печатна или електронна форма, както и на предприятията, предоставящи телефонни справочни услуги, необходимата им информация и бази данни в договорен формат при условия, които са справедливи, обективни, разходоориентирани и равнопоставени.”

Бихме искали да обърнем внимание на факта, че до моментът нито Законът за електронните съобщения, нито Проектът за наредбата въвеждат в българското законодателство разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Директива 2002/22/ЕО. Посочената разпоредба е от изключително значение за създаване на условия за развитие на конкуренцията при изготвяне на телефонни указатели и предоставяне на телефонни справочни услуги. Невъвеждането на тази норма би означавало, че единствено операторът, предоставящ универсална услуга по чл. 182, ал. 2, т. 3 и т. 4, ще може да изготвя телефонни указатели и предоставя телефонни справочни услуги с информация за абонатите на всички телефонни оператори, което би било в разрез с европейското право и практиката на останалите страни-членки на ЕС. Невъвеждането на разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Директива 2002/22/ЕО със сигурност би довело и до започване от Европейската комисия на процедура по чл. 226 от ДЕО за установяване на нарушение от страна на Република България при имплементиране на Рамка 2002 в областта на сектора на електронните съобщения. Ето защо е от изключителна важност чрез поставения за обсъждане Проект да се уреди задължението на всички предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, при поискване от предприятията, които изготвят телефонни указатели или предоставят телефонни справочни услуги, да им предоставят необходимата им информация и бази данни в съгласуван между страните формат, при спазване на предвидените в Директива 2002/22/ЕО принципи.

4. С цел съответствие на разпоредбата с нормата на чл. 5, ал. 1 от Директивата за универсалната услуга, като и подобряване редакцията на текста, предлагаме в чл. 6 от Проекта да бъдат внесени следните изменения:

„Чл. 6. Предприятията, които са задължени да предоставят универсалната услуга по чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за електронните съобщения, издават телефонен указател в печатен и електронен вид. Формата на указателя се одобрява от Комисията за регулиране на съобщенията. Указателят в електронен вид се актуализира ежегодно, а този в писмен вид – най-малко веднъж на три години.”

Предложеното изменение цели да уточни, че е невъзможно предприятията, които са задължени да предоставят универсалната услуга по чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за електронните съобщения, да издават телефонен указател единствено в печатна форма. В този случай те биха били задължени да го актуализират веднъж на три години, докато чл. 5, ал. 1 от Директивата за универсалната услуга предвижда, че актуализацията на указателя трябва да се извършва най-малко веднъж годишно. Единствено в случай, че указателят се издава и в печатна, и в електронна форма (т.е. кумулативно, а не алтернативно) е възможно актуализацията на указателя в печатен вид да се извършва по-рядко от един път в годината.

5. Чл. 7 от Проекта трябва да претърпи някои корекции. Аргументите ни затова са следните:

5.1. Ал. 2 на член 7, следва да бъде изменена, за да се внесе яснота в задълженията на предприятията, на които е възложено предоставянето на универсалната услуга, а именно да предоставят своите бази данни на другите предприятия, предлагащи обществени телефонни услуги. Необходимостта от това се налага с цел съответствие на разпоредбата с релевантното европейско законодателство, и по-конкретно с чл. 25, ал. 2 от Директивата за универсалната услуга, където не се прави никакво разграничение при задължението за предоставяне на информация, в зависимост от това дали съответното предоставящо предприятие е такова, на което е възложено предоставянето на универсалната услуга или не. Предлагаме следната редакция: „(2) Печатното издание на телефонния указател, както и телефонният указател в електронна форма, издаван и актуализиран от предприятията по чл. 5 може да съдържа информация за телефонните номера и други данни за абонатите на съответните предприятия, както и информация за телефонните номера и други данни за абонатите на други предприятия, предоставящи обществени телефонни услуги.”

5.2. С оглед предложената редакция на ал. 2, ал. 3 на чл. 7 от Проекта следва да отпадне, тъй като е в противоречие с принципите, постановени в чл. 25, т. 2. от Директивата за универсалната услуга. Предоставянето на данни на абонатите от предприятие, предоставящо обществени телефонни услуги, на предприятие, издаващо телефонен указател при отправено искане е негово задължение, а не право. При предоставяне на тези данни това трябва да се извърши при условия, които са справедливи, обективни, разходоориентирани и равнопоставени, както е предвидено в чл. 25, ал. 2 от Директивата за универсалната услуга и в предложения нов чл. 4а по-горе.

6. В чл. 9 от Проекта се налагат някои изменения и допълнения, както следва:

6.1. С оглед направените в т. 2 и т 3 по-горе предложения предлагаме следното допълнение на чл. 9, ал. 3: (3) Данните се представят по отделно за абонати – физически лица, подредени по азбучен ред на фамилното име, и за абонати – еднолични търговци и юридически лица, подредени по азбучен ред на фирмата. Форматът на предоставяне на данните се договаря между предприятията по чл. 6 и останалите предприятия при условия, които са справедливи, обективни, разходоориентирани и равнопоставени.”

6.2. Считаме, че последното изречение на чл. 9, ал. 4 следва да отпадне, като чл. 9, ал. 4 придобие следната редакция:

(4) Данните за абонатите се предоставят на предприятията по чл. 6 в тримесечен срок, считано от получаването на писменото искане по ал. 1 и след сключване на договор между страните съобразно условията по ал. 3.

Считаме, че текстът на чл. 9, ал. 4, последно изречение от Проекта е в противоречие чл. 9, ал. 1, която предвижда, че базите данни за абонатите се предоставят, доколкото спрямо съответните данни е налице заявено съгласие на абоната за включването им в телефонния указател. Съгласието е заявено или към момента на сключване на договора или към по-късен момент и би следвало да е право на предприятията да уведомяват допълнително крайните си потребители, че отново могат да се възползват от това право, а не задължение, защото е свързано с допълнителни, неоправдани разходи от тяхна страна. Не би следва да се допуска останалите предприятия, предоставящи обществени телефонни услуги да понасят неоправдано високи разходи реорганизация за на собствените си бази данни. Освен това е неудобство за потребителя да бъде притесняван с искания за предоставяне на лични данни от негова страна всяка година или няколко пъти годишно (защото освен предприятието по чл. 6 от наредбата и други предприятия могат да поискат данните за абонатите). Тази разпоредба би могла да намери отношение единствено по отношение на потребители, заявили включване на допълнителни данни по чл. 15, ал. 3, поради необходимост от заплащане от тяхна страна. Това обаче следва да се включи като клауза в договора между предприятията, както и в договора на абоната за възмездно включване на допълнителни данни в телефонните указатели, и не следва да бъде предмет на правна уредба на ниво подзаконов нормативен акт, доколкото касае чисто договорни отношения и търговски интерес на страните.

6.3. Трябва да бъде създадена нова ал. 5 на чл. 9, предназначена да внесе яснота при случаите, в които абонатите са се възползвали от възможността, която им предоставя чл. 15, ал. 3 от Проекта. Предлагаме следния текст: „(5) В случай, че абонатите са се възползват от правото си по чл. 15, ал. 3, 6, 7 и 8 и предоставянето на данните е определено като възмездно, те заплащат възнаграждението на предприятието, на което са абонати.”

7. Считаме, че трябва да бъде създаден нов чл. 9а (вж. т. 5.1. по-горе) със следното съдържание:

„Чл. 9а. При отправено искане, предприятията по чл. 6 са длъжни да предоставят на предприятията по чл. 5 част или всички данни по чл. 10, в зависимост от поискания от предприятията обем, при условия, които са справедливи, обективни, разходоориентирани и равнопоставени.”

8. Необходимо е чл. 10 да бъде редактиран, като ал. 4 и ал. 8 отпаднат, а останалите алинеи с известни корекции се преномерират съответно. Не е необходимо двете части на общия телефонен указател да имат различна структура, като частта за абонатите на предприятия, ползващи негеографски номера да не бъде разделяна на области. След като адресите на тези лица са част от минимално необходимата информация, която трябва да се включи в телефонния указател, е логично те безпроблемно да могат да бъдат подредени по области. Предложението ни за включване на нова ал. 9 на чл. 10 е продиктувано от практическия въпрос, който се повдигна по време на преговорите по предоставяне на данни по Наредба № 19. Стана ясно, че за „БТК” АД е невъзможно да отпечата телефонни указатели едновременно за всички административни области, въпреки че според нас задължението за издаване на общ указател обхваща едновременното издаване на телефонен указател за всички абонати, към даден момент. Ако приеме, че все пак е допустимо подобно поведение в този случай, членовете на СЕК биха били изправени пред казус, в който даден краен потребител е заплатил възнаграждение за включване на допълнителни данни в печатното издание за, например, обл. Варна, а това издание би могло да излезе едва след една година – при тази хипотеза ако междувременно настъпи промяна в данните на абоната, би следвало тази промяна да може да бъде извършена и то без да се налага допълнително заплащане от негова страна, тъй като вината за забавянето не е негова.

Предлагаме следната опростена редакция на чл. 10: Чл. 10 (1) Предприятията по чл. 6 издават и актуализират общ телефонен указател на предприятията предоставящи обществена телефонна услуга – печатно издание с определени структура и съдържание. (2) Телефонният указател се разделя на отделни части – първа част за номерата на абонатите на предприятия, предоставящи обществени телефонни услуги чрез използване на географски номера и втора част за номерата на абонатите на предприятия, предоставящи обществени телефонни услуги посредством негеографски номера. (3) Номерата на абонатите на предприятия, предоставящи обществени телефонни услуги чрез използване на географски и негеографски номера, се обособяват в отделни части по области, като първо се вписват абонатите – физически лица, и след тях абонатите - еднолични търговци и юридически лица. (4) Абонатите – физически лица, се вписват по азбучен ред на фамилното име, а абонатите еднолични търговци и юридически лица - по азбучен ред на фирмата. (5) Когато абонатът е заявил включването на номера, предоставени от едно или повече предприятия, то номерата се подреждат според желанието на абоната. В случай, че абонатът не се е възползвал от правото си да укаже как да бъдат подредени номерата, те се подреждат по азбучен ред според наименованието на предприятието, което е предоставило за ползване съответните номера. (6) Минимално необходимата информация в телефонния указател за даден абонат включва: 1. за физическите лица – име (лично и фамилно), адрес и телефонен номер; 2. за едноличните търговци и юридическите лица – фирма, адрес и телефонен номер. (7) В телефонния указател могат да се съдържат допълнителни данни за абонатите, като: информация за други телефонни номера на абоната, информация за други лица, с които съвместно ползват абонатната линия, номер на факс, адрес на електронна поща, професия, предмет на дейност (за абонатите – еднолични търговци, юридически лица) и др. (8) Допуска се издаване на актуализирани части от телефонния указател за номерата на абонатите на предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги. Актуализацията се извършва при спазване изискванията на чл. 9. (9) При неиздаване на общ телефонен указател - печатно издание едновременно за всички области, при издаване на всяка отделна част се прилага процедурата по чл. 9.

9. В чл. 15, ал. 1 накрая предлагаме да се добави изразът „за всяка област” и текстът да придобие следната редакция:

„Чл. 15. (1) Предприятията, които изготвят и публикуват телефонен указател в печатна и/или електронна форма, включват безплатно в указателя данни за абоната съгласно чл. 10, ал. 7 и ал. 8, които се отнасят до номера на един телефонен пост, предоставен от едно предприятие за всяка област.” Считаме, че предвид провежданите между членове на СЕК и „БТК” АД разговори се достига до общото съгласие, че крайните потребители би следвало да имат право на включване на един телефонен номер, предоставен от едно предприятие, но за всяка област. Така например за компаниите с клонове или офиси в много градове (напр ютилити предприятията – водоснабдяване, топлофикации, електроразпределни дружества) е важно да могат да посочат телефонни номера във всяка област - потребителите на телефонните указатели не биха искали да се свържат с централата на електроразпределително дружество на седалището му в гр. София, респ. да заплащат междуселищен разговор, ако живеят в гр. Бургас.

10. Предвид това, че предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, независимо от това дали самите те изготвят телефонни указатели, са задължени да създават бази данни за абонатите си и да ги предоставят на предприятието, на което е възложена универсалната услуга, считаме, че чл. 17 трябва да гласи следното: „Чл. 17. Предприятията, които издават и актуализират телефонен указател в печатна и/или електронна форма, както и предприятията, които предоставят обществени телефонни услуги, независимо дали самите те изготвят телефонни указатели, уреждат взаимоотношенията си с абонатите по повод събирането и обработването на данните им и издаването и актуализирането на телефонни указатели в общите условия на договора с крайните си потребители или в индивидуалните договори с тях.”

11. Предлагаме чл. 18 от Проекта да отпадне предвид предложенията ни по чл. 10. Ако се прецени текстът да остане, следва да се добави изречение второ със следното съдържание:

„Чл 18. Предприятията по чл. 6 се задължават да информират предприятията, които им предоставят бази данни за абонатите си, за предстоящо издаване или актуализиране на телефонните си указатели. Уведомяването се извършва при спазване изискванията на чл. 9.”

12. В чл. 19 от Проекта следва да се направят следните изменения:

12.1. Чл. 19, ал. 3 от Проекта следва да отпадне, тъй като противоречи на чл. 258, ал. 2 и ал. 6 от ЗЕС. Законът за електронните съобщения изрично предвижда възможности за търсене в телефонните указатели в електронна форма, позволяващи на потребителите да получат информация за името и адреса на абоната само въз основа на телефонния номер, и е недопустимо с нормативен акт от по-нисък ранг, какъвто е наредбата, да се забранява нещо, позволено от закона.

12.2. Чл. 19, ал. 4 от Проекта също следва да отпадне, като ал. 5 стане ал. 3. Ал. 5 от Проекта повтаря текста на чл. 4, поради което е ненужна.

13. Чл. 21 от Проекта следва да придобие следната редакция:

„Чл. 21. Предприятията, които са задължени да предоставят универсалната услуга по чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за електронните съобщения, предоставят на крайните потребители на всички фиксирани и мобилни телефонни мрежи, телефонна справочна услуга за номерата на абонатите на предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, Това важно уточнение е необходимо и за да се създаде равнопоставеност между потребители на всички електронни съобщителни мрежи, като се гарантира, че предприятието, на което е възложено предоставянето на универсалната услуга, няма да може да отказва достъп до съответния номер за справочни услуги, каквото е и изричното изискване на чл. 25, т. 3 от Директивата за универсалната услуга.

14. В чл. 22 от Проекта се налагат някои изменения и допълнения, а именно:

14.1. Ал. 2 на чл. 22 следва да бъде изменена, поради това, че необосновано стеснява кръга на предприятията, които могат да предоставят телефонни справочни услуги. Такова стесняване изцяло противоречи на новия режим в областта на електронните комуникации и на принципа за либерализация на електронния съобщителен сектор. Поради това сме на мнение, че посочената разпоредба трябва да бъде изменена, както следва: (2) Телефонната справочна услуга, предоставяна от предприятията по чл. 20, може да обхваща информация за телефонните номера и други данни за абонатите на съответните предприятия, както и информация за телефонните номера и други данни за абонатите на други предприятия, предоставящи обществени телефонни услуги. Телефонната справочна услуга може да обхваща и информация за телефонните номера по чл. 11, ал. 1.”

14.2. С оглед предложената редакция на ал. 2, ал. 3 на чл. 22 от Проекта следва да отпадне, тъй като е в противоречие с принципите, постановени в чл. 25, т. 2. от Директивата за универсалната услуга. Предоставянето на данни на абонатите от предприятие, предоставящо обществени телефонни услуги, на предприятие, предоставящо телефонна справочна услуга при отправено искане е негово задължение, а не право. При предоставяне на тези данни това трябва да се извърши при условия, които са справедливи, обективни, разходоориентирани и равнопоставени, както е предвидено в чл. 25, ал. 2 от Директивата за универсалната услуга и в предложения нов чл. 4а по-горе.

15. Необходимо е да бъде създаден нов член 22а (вж. аргументите по т. 3 и т. 5.1. по-горе) със следното съдържание:

„Чл. 22а. Предприятията по чл. 6 са длъжни да предоставят на предприятията по чл. 20, както и на предприятията по чл. 21 в случай, че са различни от тези по чл.6, част или всички данни по чл. 10, в зависимост от поискания от предприятията обем, при условия, които са справедливи, обективни, разходоориентирани и равнопоставени.”

16. В чл. 24 предлагаме следните изменения:

„Чл. 24. Предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, уреждат взаимоотношенията си с крайните потребители по повод ползване на телефонни справочни услуги в общите условия на договора с крайните си потребители или в индивидуалните договори с тях.”

Възможно е предприятията, предоставящи телефонни справочни услуги да бъдат различни от предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги и имащи договорни отношения с крайните потребители. Така, при предоставяне на универсалната услуга по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗЕС, предприятието по чл. 21 ще предоставя телефонни справочни услуги на абонатите и потребителите на всички фиксирани и мобилни телефонни мрежи. Отношенията с тези абонати и потребители трябва да се уговорят в общите условия и договорите на тези предприятия, които предоставят обществени телефонни услуги, а не единствено в общите условия на предприятието по чл. 21. Именно тези предприятия ще събират от крайните потребители цената за ползване на телефонната справочна услуга, и е необходимо да е налице правно основание за това, като в договорите и общите им условия се включат клаузи по повод ползване на телефонни справочни услуги от потребителите (които телефонни справочни услуги могат, но не е задължително да се предоставят от същото предприятие).

17. Чл. 25 от Проекта следва да бъде редактиран с цел внасяне на яснота в посочената разпоредба. Предлагаме следния текст: „Чл. 25. (1) Предприятията по чл. 21 се задължават да предоставят на крайните потребители на всички фиксирани и мобилни телефонни мрежи телефонна справочна услуга 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.” Това важно уточнение е необходимо и за да се създаде равнопоставеност между потребители на всички далекосъобщителни мрежи, като се гарантира, че предприятието, на което е възложено предоставянето на универсалната услуга, няма да може да отказва достъп до съответния номер за справочни услуги, каквото е и изричното изискване на чл. 25, т. 3 от Директивата за универсалната услуга.

18. Чл. 26 от Проекта също се нуждае от известни корекции, а именно:

18.1. Чл. 26, ал. 2 от Проекта трябва да съответства на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Проекта, тъй като и в двата случая става въпрос за справка от страна на абонати, независимо че в единия случай се прави чрез телефонен указател, а в другия – чрез телефонна справочна услуга. Поради това предлагаме следния текст: „(2) Минималният обем от данни за справка за абонат на предприятие, предоставящо обществени телефонни услуги, включва име (лично и фамилно) или фирма, населено място и адрес на абоната, като е допустимо да се дава справка и по част от адреса или при посочено населено място.”

18.2. Ал. 3 на чл. 26 трябва да отпадне, доколкото противоречи на въведената със Закона за електронни съобщения възможност потребителите да получат информация за името и адреса на абоната само въз основа на телефонния номер.

19. Считаме, че досегашният текст на чл. 32 трябва да придобие следната редакция:

Чл. 32. (1) Предприятията, които получават бази данни за абонати на други предприятия, се задължават да използват тези бази данни само за осъществяване на дейностите, свързани с издаване и актуализиране на телефонните указатели и предоставяне на телефонната справочна услуга. „(2) Предприятията по чл. 6 са длъжни да предоставят на предприятията по чл. 5, чл. 20 и чл. 21 при поискване част или цялата информация по чл. 10, в зависимост от поискания от предприятията обем. Поисканите информация и бази данни се предоставят в съгласуван електронен формат при условия, които са справедливи, обективни, разходоориентирани и равнопоставени. Поисканите информация и бази данни се предоставят в едноседмичен срок, считано от получаването на писменото искане.” (3) Извън случаите по ал. 1 и ал. 2 не се допуска прехвърлянето на право на собственост и право на ползване върху базите данни по ал. 1 на трети лица. На мнение сме, че този текст е необходим поради причините, посочени в т. 5.1. по-горе, както и във връзка с принципите, посочени в чл. 25, т. 2 от Директивата за универсалната услуга.

20. Във връзка с изменението на Закона на нормативните актове новия чл. 7а в него, като основание за издаване на съответния нормативен акт задължително следва да се посочва и релевантният европейски акт, в случай че има такъв. С оглед на това предлагаме в Допълнителните разпоредби на Проекта да бъде добавен нов параграф, като следващите се преномерират съответно. Предлагаме следният текст:

„§ 2. Тази наредба въвежда в българското законодателство изискванията на Директива 2002/22/ЕС на Европейския Парламент и Съвет относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) и на Директива 2002/58/ЕС на Европейския Парламент и Съвет относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните комуникации).”

21. Считаме, че трябва да бъде създаден нов параграф 5 (по новата номерация) с цел да се гарантира, че предприятието, на което е възложено предоставянето на универсалната услуга, няма да може да отказва достъп до съответния номер за справочни услуги, каквото е и изричното изискване на чл. 25, т. 3 от Директивата за универсалната услуга. Еквивалентен текст съществуваше в пар. 6 на Наредба № 19 от 2006 г. за условията и реда за издаване на телефонни указатели, включително работата с базите данни, тяхното прехвърляне и ползване, както и предоставяне на телефонни справочни услуги; въпреки този текст абонатите на гласовите телефонни услуги на предприятията – членове на СЕК все още нямат достъп до номера за справочни услуги на БТК (144). Предлагаме следната редакция:

„§ 5. В срок до 3 месеца от влизане в сила на наредбата предприятията, които предоставят обществени телефонни услуги, следва да сключат допълнителни споразумения към съществуващите договори за взаимно свързване относно достъпа до номера за телефонна справочна услуга.”

22. Считаме, че трябва да бъде създаден нов параграф 6, с цел да бъдат уредени изискванията, предвидени в чл. 17 от проекта и предвид промяната в принципа на включване на данни в телефонните указатели от „opt out” на „opt in” и неадекватност на сегашните общи условия, а именно: „§ 6. В срок до 2 месеца от влизане в сила на наредбата предприятията по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 следва да въведат в общите си условия за взаимоотношенията с крайните си потребители правила относно изготвянето, актуализирането и публикуването на телефонни указатели, както и предоставянето на телефонна справочна услуга, както и правила относно предоставянето на данни за абонатите на мрежите си, необходими за осъществяване на телефонната справочна услуга. В общите условия следва да се съдържа най-малко информацията по чл. 4, ал. 1 и ал. 2, както и гаранции за защита на данните на потребителите по чл. 32.”

23. Във връзка със създаване на нови параграфи 2, 5 и 6, досегашен параграф 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Проекта следва да бъде преномериран на параграф 7.

Надяваме се предложенията ни да бъдат взети предвид при изготвяне на окончателния текст на Наредбата. Моля, в процеса на отразяване на становищата, представени в процеса на обществено обсъждане на проекта, да вземете предвид факта, че към настоящия момент, една година след издаване на Наредба № 19 от 21.07.2006 г. за условията и реда за издаване на телефонни указатели, включително работата с базите данни, тяхното прехвърляне и ползване, както и предоставяне на телефонни справочни услуги (обн., ДВ, бр. 63 от 2006 т.) тя все още се явява един неработещ документ. Това показва нуждата още на етап изготвяне на новата наредба да бъдат отстранени всички възможни пропуски и пречки, които биха възпрепятствали последващото и практическо прилагане, при дейното участие и диалог на всички заинтересовани страни, включително алтернативните оператори.

С оглед на важността на поставените въпроси за членовете на СЕК, бихме желали да проведем среща с представители на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, на която да аргументираме и обсъдим допълнително направените предложения. Моля да посочите удобен ден и час за провеждане на подобна среща.

С уважение,

Теодор Захов Председател на УС Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

София 1000, бул. “Патриарх Евтимий” 36, вх. Б, ап. 13 тел. (+359 2) 9887360, 9887361 факс: (+359 2) 9877096 лице за контакт: Пламена Николаева (Секретар на СЕК