026/25.07.2008
от СЕК, свободната енциклопедия
Изх. № 026/25.07.2008 г.
До
Д-р Веселин Божков
Председател
Комисия за регулиране на съобщенията (КРС)
София, ул. “Гурко” 6
Копие
г-н Валентин Хараламбов
Зам.-председател, КРС
г-н Петър Рендов
Член, КРС
г-н Валентин Георгиев
Член, КРС
г-н Тодор Костурски
Член, КРС
Относно: Обществени консултации относно възможностите за използване на част от наличния свободен ограничен ресурс – радиочестотен спектър в обхват 1800MHz – 2x25 MHz
Уважаеми д-р Божков,
Уважаеми членове на Комисията за регулиране на съобщенията,
Във връзка с провеждане на процедура по обществени консултации относно възможностите за използване на част от наличния свободен ограничен ресурс – радиочестотен спектър в обхват 1800 MHz – 2x25 MHz, открита с Решение № 859/12.06.2008 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), представяме на Вашето внимание становището на Сдружение за електронни комуникации по въпроса.
I. Необходимост от издаване на нови разрешение в обхват 1800 MHz.
Приветстваме инициативата на Комисия за регулиране на съобщения за провеждане на обществени консултации относно организиране на бъдещи състезателни процедури за издаване на нови разрешения за изграждането на мобилни клетъчни мрежи за осъществяване на електронни съобщения в обхват 1800 MHz. Считаме, че изграждането на допълнителни мобилни клетъчни мрежи би способствало за навлизане на нови участници на пазара и би имало положително въздействие върху развитието на конкуренцията и защита на интересите на потребителите, като ще допринесе за предоставянето на по-конкурентни и качествени услуги на атрактивни за потребителите цени.
Измежду двете предложени от комисията възможности (издаване на пет разрешения с капацитет 2x5 MHz или едно разрешение с капацитет 2x15MHz и едно разрешение с капацитет 2x10MHz), намираме за по-целесъобразно издаването на 2 разрешения с възможно най-голям честотен капацитет. Причините за това становище са следните:
Фактът, че при провежданата към настоящия момент състезателна процедура за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа по стандарт GSM с национално покритие, подаде документи само един кандидат, и то такъв, който не оперира на националния пазар, идва да покаже, че при сегашните размери на административните такси за издаване на нови разрешения и при ширина на предлаганите честотни ленти от 2x5 MHz, липсва какъвто и да било интерес за получаване на разрешения. Всички лица, проявили интерес и/или закупили тръжна документация, след направен икономически анализ, са достигнали до един и същи извод, а именно – че при наличие на 3 работещи GSM оператора, 4-ти оператор не би могъл да постигне възвращаемост на направените инвестиции при сегашните размери на лицензионните такси и при големината на предложения честотен спектър. Още към края на 2006 г. броят на абонатите, които отчитат мобилните оператори, надхвърля броя на населението на страната, което означава, че расте числото на потребителите, използващи повече от една SIM карта. Към момента проникването на мобилни телефони в страната е над 130%. При тези условия навлизане на нови участници, които биха разчитали на привличане на абонати единствено чрез предоставяне на гласови телефонни услуги чрез мобилни мрежи, изглежда почти невъзможно, с на практика нулеви шансове за възвръщане на значителните инвестиции, които трябва да се направят за получаване на разрешението и изграждане на мрежата. Единствената възможност за новонавлизащи оператори е да предложат освен гласови услуги чрез мобилните си мрежи и други услуги за предаване на данни и мултимедийни услуги. За тази цел, обаче, капацитет от по 2x5 MHz на мрежите би бил напълно недостатъчен, за да се предоставят качествени услуги по широколентов пренос на данни и други мултимедийни услуги. Предприятията, получили разрешения за 2x5 MHz в обхват 1800 MHz няма да са в състояние да постигнат възвращаемост на направените инвестиции и това поставя под съмнение нуждата от издаване на такива разрешения изобщо.
Считаме, че с евентуалното стартиране на процедура за издаване на разрешения за ползване на ограничен ресурс – едно с капацитет 2x15MHz и едно с капацитет 2x10MHz (или, в случай че в настоящата процедура по издаване на 4-то GSM разрешение, такова не бъде издадено – две с капацитет 2x15MHz), в много по-голяма степен ще се постигне изпълнение на изискванията, разпоредбите и целите на ЗЕС, в частност в съответствие с чл.4 от ЗЕС ще се осигури възможност за потребителите да получат максимална полза по отношение на избор, цени и качество на услугите, като всичко това би имало като краен ефект развитие на конкуренцията при осъществяване на електронни съобщения.
Както е отбелязано в приетата по-рано тази година от КРС Регулаторна политика за управление на радиочестотния спектър за граждански нужди, предстои приемането и влизането в сила на Директива на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на Директива 87/372/ЕИО на Съвета за честотните ленти, които ще бъдат запазени за координираното въвеждане на обществени общоевропейски наземни клетъчни цифрови мобилни комуникации в Общността, и Решение на Европейската комисия относно хармонизирането на радиочестотните обхвати 900 MHz и 1800 MHz за наземни системи за предоставяне на общоевропейски електронни съобщителни услуги в Общността. С отмяната на Директива 87/372/ЕИО и приемането на Решението на Европейската комисия относно хармонизирането на радиочестотните обхвати 900 MHz и 1800 MHz за наземни системи за предоставяне на общоевропейски електронни съобщителни услуги в Общността, се дава възможност тези радиочестотни обхвати да бъдат използвани и от други наземни общоевропейски системи, освен GSM, за предоставяне на съвременни оперативно съвместими широколентови гласови услуги, услуги за предаване на данни и мултимедийни услуги. Ето защо считаме, че след отмяна на Директива 87/372/ЕИО, издаването на две нови разрешения в обхват 1800 MHz не следва да бъде обвързано със стандарт GSM, като е възможно използване и на други технологии (напр. UMTS или друг мобилен стандарт, в случай, че започне производство на оборудване, работещо по съответния стандарт в обхват 1800 MHz). Тъй като в България има наличен свободен спектър и не би се наложило неговото освобождаване с оглед прилагане на Решението на RSC следва да се анализират начините за предоставянето му за посочените в него цели, като и евентуалните задължения, които следва да се наложат на действащите предприятия, в случай на предоставянето на свободния спектър на тях, като и евентуалните други наземни мрежи, на които би могло да се пристави спектъра, с оглед либерализацията му и ползите за потребителите.
II. Необходимост от намаляване на таксите за ползване на радиочестотния спектър в обхват 1800 MHz
Считаме, че съществуващите такси за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез обществени мобилни наземни мрежи с национален обхват в обхват 1800 MHz, са изключително завишени и представляват реална административно-финансова бариера за навлизане на нови участници на пазара.
Съгласно чл. 3, ал. 7 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения (Тарифата), административната такса за издаването на разрешение със срок 20г с ширина на честотната лента 2x10 MHz в обхват 1800 MHz би била (в случай, че не се проведе търг) 76 000 000 лв., докато административната такса за издаването на разрешение със срок 20г с ширина на честотната лента 2x15 MHz в обхват 1800 MHz би била (в случай, че не се проведе търг) - 114 000 000 лв.
За сравнение, за издаване на 3-ти GSM лиценз през 2004г. БТК заплаща 54 160 000 лв. Тогава БТК е получила честотна лента от общо 38,8 MHz в честотни обхвати 900 и 1800 MHz.
Видно е, че платената през 2004г. от БТК цена за MHz е между 2 и 3 пъти по-ниска, от тази, които биха платили предприятия, които желаят да получат 5-ти или 6-ти лиценз. Няма никаква житейска или икономическа логика предприятията, които влизат последни на пазара и имат най-малки възможности да постигнат дори в дългосрочен план разумна възвращаемост на инвестицията си, да заплащат по-високи административни такси от предприятията, започнали работа преди тях.
Ето защо предлагаме размерът на еднократните административни такси за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс по чл. 2, ал. 7 да бъдат значително намалени. Тези такси са административни такси по смисъла на чл. 139 от ЗЕС. Съгласно цитираният чл. 139, ал. 1 от ЗЕС размерите на административните такси съответстват на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им. В допълнение, чл. 142, ал. 1 от ЗЕС предвижда, че еднократната такса за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс е равна на административните разходи за подготовка и издаване на разрешението и включва разходите за: 1. труд и материали; 2. пропорционално разпределена развойна и консултантска дейност, ако такава е необходима във връзка с издаването на разрешението; 3. честотно планиране и национална и международна координация.
Посочената в чл. 2, ал. 7 формула, включваща продължителност на разрешението в години, по никакъв начин не може да се приеме за разходоориентирана. Определянето на размера на административните такси в Тарифата трябва да се извърши изцяло въз основа на административните разходи на КРС и съобразно критериите, заложени в чл. 139, ал. 1 и чл. 142, ал. 1 от ЗЕС. Ето защо и за мрежите, посочени в ал. 3 на чл. 2 трябва да бъдат определени прости такси с фиксиран размер, при спазване на принципа на съответствие на административните разходи за издаване на съответните разрешения за ползване.
Считаме, че при издаване на 5-ти и 6-ти лиценз за мобилни мрежи следва да бъде намалена и годишната такса за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър по чл. 7, ал. 1 от Тарифата. С увеличаване на броя на операторите е нормално да се намалява размерът на дължимите такси, като по този начин се запази общия размер на постъпленията в бюджета на КРС, респ. в държавния бюджет. Същевременно новонавлизащите оператори ще бъдат поставени в една по-благоприятна икономическа среда, в която ще могат да съсредоточат усилията и инвестициите си към изграждане на мрежата си и развитие на своите услуги, вместо в заплащане на държавни такси, които да увеличават съществуващия бюджетен излишък.
Ето защо считаме, че измененията в Тарифата са една задължителна предварителна крачка, която следва да бъда направена, преди да се премине към провеждане на състезателни процедури за нови разрешения за изграждането на мобилни клетъчни мрежи за осъществяване на електронни съобщения в обхват 1800 MHz.
III. Необходимост от въвеждане на задължания за осигуряване на нацинолаен роуминг.
Съгласно Годишния доклад на КРС за 2006 г. сегментът на мобилни мрежи и услуги в България продължи да се развива динамично в условията на насищане на пазара.. Общите приходи от предоставяне на мобилни услуги са нараснали с 19% за едногодишен период и възлизат на 1,8 млрд. лв. през 2006 г. (60% от общия обем на телекомуникационния пазар у нас). Проникването на мобилни услуги се е увеличило с 26 процентни пункта за едногодишен период, като към края на 2006 г. броят на абонатите, които отчитат мобилните оператори, за пръв път надхвърля броя на населението на страната, което означава, че расте числото на потребителите, използващи повече от една SIM карта. В очертаната силно кункурунтна среда един нов мрежови оператор би срещнал особени трудности, като не може да бъде определено със сигурност дали същият би получил очакваната възвръщаемост на инвестицията.
В тази ситуация единствено възможен изход е налагане на задължение на настоящите мобилни оператори да осигурят възможност за сключване на национални роуминг споразумения.. Подобна стъпка е необходима и с оглед на честотната лента, коята се обсъжда за предоставяне, а именно 1800 MHz. Предвид спецификата в този обхват, същият е неподходящ за изграждане на електронна съобщителна мрежа извън населените места, поради по-слабото проникване на радиовълните.
IV. Необходимост от въвеждане на MVNO
Независимо от процеса на издаване на нови разрешения за изграждане на мобилни клетъчни мрежи за осъществяване на електронни съобщения, поддържаме нееднократно изразяваната позиция на СЕК, че от особено значение за насърчаване на конкуренцията и защита интересите на потребителите е КРС да осигури възможност за достъп до мрежите на съществуващите мобилни оператори на мобилни виртуални мрежови оператори (mobile virtual network operators - MVNO) - предприятия, които предоставят мобилни телефонни услуги, без да им е предоставен собствен радиочестотен спектър. До момента MVNO модели са стартирали в повечето страни-членски на ЕС – Холандия, Франция, Дания, Великобритания, Финландия, Белгия, Португалия, Испания, Италия, Австрия и Прибалтийските държави. В България стартирането на MVNO е свързано с процеса на либерализация на пазара и насърчаване на развитието на конкуренцията както при фиксираните, така и при мобилните телефонни мрежи и услуги.
В действащата Регулаторна политика за управление на радиочестотния спектър за граждански нужди, е предвидено изрично, че … „С оглед създаване на предпоставки за насърчаване и развитие на конкуренцията на пазара на мобилни мрежи и услуги при необходимост Комисията за регулиране на съобщенията може да изиска от мобилните предприятия осигуряване на възможност за достъп до мрежите им по модела на MVNO (Mobile Virtual Network Operator).”
Членовете на СЕК се обединяват около позицията, че при предстоящия анализ на пазарите на едро в областта на електронните съобщения и налагането на задължения на мобилните предприятия, определени за предприятия със значително въздействие на пазара, трябва да се включи и задължението за осигуряване на възможност на други предприятия за достъп до мрежите им по модела MVNO. Налагането на подобно задължение не е алтернатива на издаването на нови разрешения за изграждане на мобилни клетъчни мрежи за осъществяване на електронни съобщения, а независим процес със самостоятелно значение за развитието на конкуренцията при мобилните клетъчни телефонни мрежи и услуги. Докато създаването на една нова мобилна мрежа би отнело години, стартът на MVNO може да бъде реализиран в рамките на няколко месеца след сключване на договори с мобилните мрежови оператори. Наред с това MVNO може да избегнат много от фиксираните разходи, които евентуални нови мобилни мрежови оператори би трябвало да направят, като еднократни и годишни такси за издаване на разрешения/ползване на радиочестотен спектър, изграждане на мрежова инфраструктура и платформи за нови услуги. Това обикновено води до две важни предимства за MVNO: • значително по-ниски нива на капиталови разходи; • много по-кратко време за достигане на положителни парични потоци в сравнение с мрежовия оператор.
Предвид на изложеното по-горе считаме, че за ефективно развитие на конкуренцията, защита на интересите на потребителите и насърчаване на инвестициите на пазара на електронни съобщителни услуги от значение е допускането не само на възможност за издаване на разрешения за изграждане на мобилни клетъчни мрежи за осъществяване на електронни съобщения, но и налагане на специфични задължения на съществуващите мобилни предприятия, притежаващи значително въздействие на пазара, за осигуряване на възможност за достъп до мрежите им по модела на MVNO.
Като се надяваме направените бележки и предложения да бъдат взети под внимание от почитаемата Комисия, оставаме
С уважение:
Теодор Захов
Председател на УС
Сдружение за електронни комуникации (СЕК)
София 1000, бул. “Патриарх Евтимий” 36, вх. Б, ап. 13
тел. (+359 2) 9887360, 9887361
факс: (+359 2) 9877096
лице за контакт: Пламена Николаева (Секретар на СЕК)
e-mail: plamena.nikolaeva@dpc.bg; info@bgsec.org
