023/16.05.2008
от СЕК, свободната енциклопедия
Изх. № 035/23.09.2008 г.
До
Д-р Веселин Божков
Председател
Комисия за регулиране на съобщенията (КРС)
София, ул. “Гурко” 6
Копие
г-н Валентин Хараламбов
Зам.-председател, КРС
г-н Петър Рендов
Член, КРС
г-н Валентин Георгиев
Член, КРС
г-н Тодор Костурски
Член, КРС
Относно: Становище относно Проект на правила за изчисляване на нетните разходи за предоставяне на универсалната услуга
Уважаеми членове на Комисията за регулиране на съобщенията,
Във връзка с открита процедура по обществено обсъждане на Проект на правила за изчисляване на нетните разходи за предоставяне на универсалната услуга (Проекта/Правилата), приет с Решение № 282 от 03.04.2008 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията), представяме становище на Сдружението за електронни комуникации (СЕК) по Проекта.
I. На първо бихме искали да представим няколко принципни забележки към Проекта, а именно:
1. Считаме, че с оглед на броя на членовете на Правилата е препоръчително в съответствие с чл. 28 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове отделните части на акта, означени в момента със заглавия, да бъдат обособени в раздели.
2. Следващата ни принципна забележка към Проекта е свързана с използваната в него терминология и по-конкретно с използването на израза „нетни разходи”. На различни места в Правилата посоченият термин е използван с различни значения, както и в различни съчетания. Това води до смислови противоречия и неясноти в текста, които следва да бъдат отстранени с цел избягване на неправилното приложение на Правилата и възникването на евентуални спорове относно тълкуването на текстовете. Така например в чл. 2 се посочва, че на компенсиране подлежат „доказаните нетни разходи”. От друга страна чл. 3 предвижда, че „нетните разходи” за предоставяне на универсалната услуга са равни на „изчислените нетни разходи” съгласно чл. 4, чл. 5, чл. 6, чл. 7, чл. 8, чл. 9 и чл. 10, коригирани с оценката за наличие на нематериални преимущества. В същото време в посочените членове отново се използва терминът „нетни разходи”. По този начин не става ясно кои „нетни разходи” подлежат на компенсиране. Във връзка с това считаме, че е необходимо да се прецизира терминологията по такъв начин, чрез който ще се избегне двусмислената употреба на посочения израз, както и всякаква неяснота относно разходите, към които съответните разпоредби реферират. Конкретните ни предложения в тази насока са посочени по-долу на съответното систематично място на разпоредбата от Проекта, която следва да бъде изменена.
II. Конкретните ни забележки към Проекта са следните:
1. Предлагаме чл. 2 от Проекта да бъде изменен по следния начин:
„Чл. 2. На компенсиране подлежат доказаните нетни разходи, в случай че предоставянето на универсалната услуга представлява несправедлива тежест за предприятията, задължени да предоставят някоя/и от услугите, включени в обхвата на универсалната услуга, включително ценови пакети за хора с увреждания, хора със специални нужди и хора с ниски доходи, но с изключение на услугата по осигуряване на безплатни спешни повиквания.”
Съгласно предложената в Проекта редакция, нетните разходи за предоставянето на част от услугите, включени в обхвата на универсалната услуга, могат да бъдат възстановявани на предприятията, които „осигуряват” тези услуги (ал. 2 от Проекта). В чл. 200, ал. 1 от ЗЕС обаче е предвидено, че само предприятията, задължени да предоставят универсалната услуга могат да искат компенсиране на доказаните нетни разходи, когато предоставянето на универсалната услуга представлява несправедлива тежест за тях. При наличието на противоречие между закон и нормативен акт от по-ниска степен, винаги ще се прилагат разпоредбите на закона. Въпреки това едно такова противоречие внася неяснота в правата и задълженията на адресатите, което от своя страна може да доведе до спорове и противоречива практика. Подобни несъответствия следва да бъдат избягвани, за да се осигури необходимото качество и единство на нормативната уредба.
2. Предлагаме чл. 3 да бъде изменен, както следва:
„Чл. 3. (1) Нетните разходи за предоставяне на всяка от услугите, включени в обхвата на универсалната услуга и за всяко от предприятията, се изчисляват поотделно съгласно правилата, установени в чл. 4 до чл. 10, като сумата от нетните разходи за предоставяне на услугите, включени в обхвата на универсалната услуга, се намали с паричната оценка на съществуващите нематериални преимущества от предоставянето на универсалната услуга.
(2) В случай че на едно предприятие е възложено предоставянето само на една от услугите, включени в обхвата на универсалната услуга, нетните разходи по чл. 2 се изчисляват като нетните разходи за предоставяне на възложената услуга се намалят с паричната оценка на съществуващите нематериални преимущества от предоставянето на тази услуга.
(3) Нетните разходи и нематериалните преимущества по предходната алинея се изчисляват от задължените предприятия за период, отнасящ се до предходната календарна година, приключваща на 31 декември.”
Считаме, че предложената от нас корекция на чл. 3 от Правилата е необходима, поради няколко причини. На първо място по този начин се избягва терминологичното объркване, посочено в общите ни забележки към Проекта. Терминът „нетни разходи” е дефиниран изрично в § 1, т. 35 от ДР на ЗЕС. Затова в разглеждания нормативен акт не е необходимо да се дава друго определение. Тук единствено трябва да се регламентира начинът, по който тези нетни разходи следва да бъдат изчислени. От друга страна посоченият в предложения от нас текст начин за изчисляване на нетните разходи, а именно разделно за всяка от услугите, е в съответствие с изискванията на европейското законодателство. Така в Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) и по-конкретно в Приложение № 4, Част А към нея, е посочено, че „Изчисляването на нетните разходи за отделните аспекти на задълженията за предоставяне на универсална услуга трябва да се извършва поотделно, за да се избегне двойното отчитане на преки или косвени ползи и разходи. Общите нетни разходи за предоставяне на универсална услуга за всяко предприятие се изчислява като сбор от нетните разходи на отделните елементи на задълженията за предоставяне на универсална услуга, при отчитане на нематериалните ползи.”. Параграф 20 от същата директива предвижда, че „Отчитането на нематериалните ползи означава, че разчетите в стойностно изражение на непреките ползи за предприятието благодарение на положението му като доставчик на универсална услуга следва да бъдат приспаднати от преките нетни разходи по задълженията за предоставяне на универсална услуга с цел да се определи нетната тежест на разходите”.
3. С цел по-голяма яснота предлагаме чл.4, т.2 от Проекта да се коригира и да придобие следната редакция:
„2. Сумата на очакваните приходи, отнасящи се до броя осъществени свързвания на обикновен телефонен пост, когато тези свързвания не са част от универсалната услуга.”
4. Отново с редакционна цел, предлагаме следната ревизия на чл.6:
Чл. 6. Нетните разходи за ценовите пакети на универсалната услуга се изчисляват като разлика между сумата на приходите от предоставяне на ценовите пакети и сумата на очакваните приходи от услугите, включени в пакетите, когато се тарифират по цени за тези услуги извън универсалната услуга.
5. В чл. 11 са описани факторите, които трябва да се вземат предвид при изчисляването на нематериалните преимущества, но не и измерителите за това. Считаме, че настоящата формулировка дава възможност за субективна и неясна преценка относно това има или не и в какъв размер са нематериалните преимущества, породени от предлагането на универсалната услуга от дадено предприятие, включително да бъдат манипулирани. Поради това следва да бъдат подробно описани отделните измерители за формиране на нематериални преимущества.
6. Смятаме, че ал.2 на чл.13 следва да бъде променена, като от обхвата й отпаднат т.нар. непреки общи разходи, посочени в т.2, буква „б”. Съгласно Приложение IV на Директивата за универсалната услуга компенсирането на нетните разходи обхваща тези разходи, които са свързани с елементите на отделните услуги, включени в универсалната услуга, доколкото те се предоставят при цена извън нормалните търговски стандарти или на загуба, но след отчитане на нематериалните преимущества, които има предприятието, предоставящо универсална услуга. Идеята да бъдат компенсирани предприятията, предоставящи универсална услуга и за непреки разходи - разходи, които по никакъв начин не са относими към предоставянето на услугите, включени в универсалната услуга, считаме не само за нелогична, но и за противоречаща на основните принципи, установени от европейския законодател, а именно обективност, прозрачност, пропорционалност и недискриминация при коменсирането на нетните разходи. Запазването на т.2 на чл.13, ал.2 от Проекта с неясната й редакция и неограничен обхват, създава условия за заобикаляне и директно нарушаване на посочените по-горе принципи, както и предпоставки за злоупотреби и създаване на неоснователно конкурентно предимство на предприятията, предоставящи универсална услуга спрямо алтернативните оператори. Затова считаме, че чл.13, ал.2, т. 2, буква „б следва да отпадне.
Що се отнася до ал.3 на същия член смятаме, че неясната му формулировка създава предпоставки за твърде широко тълкуване и свобода за предприятията, предоставящи универсална услуга чрез самостоятелно установяване на критериите за изчисляване на нетните им разходи. Поради той следва да бъде изменен по начин, който установява еднакви критерии за калкулация на нетните разходи за всички предприятия, предоставящи универсална услуга.
7. Предлагаме да бъде извършена промяна в заглавието на чл. 15, както и в разпоредбите на самия член, като навсякъде изразът „изчислените нетни разходи” бъде променен с „изчислените от предприятието нетни разходи”. Предложението ни е свързано с принципната забележка, отразена в т. I, 2 от настоящото становище, като целта е да бъде избегнато терминологичното объркване.
8. § 1, т. 2 съдържа определение на термина „обичайна печалба”. В същото време обаче в текста на Правилата никъде не е използван този термин, а изразът „обичайна търговска печалба”. Във връзка с това предлагаме т. 2 на § 1 да придобие следната редакция:
„Обичайна търговска печалба” е печалбата, която би била калкулирана от предприятието за съответната услуга, ако тя би се предоставяла извън задължението за универсалната услуга.”
Като се надяваме, че направените от нас предложения и забележки ще бъдат взети предвид, оставаме
С уважение:
Теодор Захов
Председател на УС
Сдружение за електронни комуникации (СЕК)
София 1000, бул. “Патриарх Евтимий” 36, вх. Б, ап. 13
тел. (+359 2) 9887360, 9887361
факс: (+359 2) 9877096
лице за контакт: Пламена Николаева (Секретар на СЕК)
e-mail: plamena.nikolaeva@dpc.bg; info@bgsec.org
