022/13.05.2008

от СЕК, свободната енциклопедия

Изх. № 22/13.05.2008 г.

                                                                     До
                                                                     г-н Пламен Вачков 
                                                                     Председател
                                                                     Държавна агенция за информационни технологии и съобщения 
                                                                     София, ул. „Гурко” 6

Относно: Обществено обсъждане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения

Уважаеми г-н Вачков,

Във връзка с процедура по обществено обсъждане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (Проекта), публикуван на Интернет страницата на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, представяме становището на Сдружението за електронни комуникации, както следва:

1. По отношение на пар. 1 от Проекта: С направеното предложение за изменение на ал. 5 и ал. 6 на чл. 11 от ЗЕС на практика се премахва възможността за участие на предприятията и гражданите в процеса на обсъждане и разпределение на радиочестотния спектър за граждански нужди. Намираме, че направените предложения установяват доста неясна и непрозрачна процедура на конкретно разпределяне на радиочестотите и радиочестотните ленти, предвидени за съвместно ползване за граждански нужди и за нуждите на държавните органи и служби, свързани с националната сигурност. Предвидено е, че при непостигане на съгласие въпросът се отнася до СНРС, който предлага на Министерския съвет да приеме решение; в същото време не е посочено при липса на спор кой орган и с какъв акт извършва конкретното разпределение, нито дали този акт се обнародва или прави по друг начин обществено достояние.

Намираме, че следва да се запази сега разписаната в ал. 5 и ал. 6 на чл. 11 от ЗЕС процедура за получаване на становищата на заинтересованите лица чрез провеждане на обществено обсъждане по реда на чл. 18. Нужно е също да се предвиди, че взетите решения за конкретно разпределяне се публикуват на Интернет страницата на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.

Предлагаме следната редакция на чл. 11, като се запазят сега съществуващите ал. 5 и ал. 6, и се добавят нови ал. 7 и 8 на същия член:

Чл. 11. (5) Конкретното разпределение на радиочестотите и радиочестотните ленти, предвидени за граждански нужди или за съвместно ползване за граждански нужди и за нуждите на държавните органи и служби по чл. 3 , свързани с националната сигурност, в частта за граждански нужди, се извършва след провеждане на обществено обсъждане по чл. 18. (6) В 7-дневен срок от изтичане на срока за обществено обсъждане председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения изпраща обсъждания проект и подадените становища на Съвета по националния радиочестотен спектър. Съветът проучва становищата и публикува на страницата в интернет на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения постъпилите становища, както и мотивите за неприетите и приетите предложения. След проучване на становищата съветът предлага на Министерския съвет да приеме решение. (7) Заинтересованите държавни органи съгласуват помежду си конкретното разпределение на радиочестотите и радиочестотните ленти, предвидени за нуждите на държавните органи и служби по чл. 3, свързани с националната сигурност, включително в радиочестотните ленти, предвидени за съвместно ползване. При непостигане на съгласие, въпросът се отнася до съвета, който предлага на Министерския съвет да приеме решение. (8) Съветът разглежда и решава въпроси, свързани с електромагнитната съвместимост и при несъгласие между членовете му, въпросите се отнасят до Министерския съвет, който взема решение.

2. По отношение на пар. 3 на Проекта: В чл.22, ал.3, т.1 считаме, че не следва да се въвежда ограничението за професионален опит в областта на съобщенията за всички членове на КРС. Логично е подобно ограничение и изискване да е установено за лицата с техническо образование, но не е необходимо за юристи или икономисти, при които би било трудно за доказване дали в досегашната си практика са работили в областта на съобщенията – подобно изискване би изключило от кръга на кандидатите за членове на КРС адвокати, магистрати или финансисти със значителен опит в сектора, но формално неотговарящи на посочения критерий.

В тази връзка предлагаме следния текст на т. 1 нa чл. 22, ал. 3: 1. с икономическо, юридическо или техническо образование, с образователно-квалификационна степен „магистър” и най-малко 5 години професионален стаж, който за лицата с техническо образование следва да бъде в областта на съобщенията;

3. По отношение на пар. 12, т. 2 на Проекта: Въвеждането на новото изискване за „декларация от управителя и членовете на управителните органи на лицето, че не са лишени от правото да упражняват търговска дейност” е неоправдано и няма, каквато и да е било практическа стойност, а само допълнително утежнява процедурата за получаване на разрешение за ползване на ограничен ресурс. На първо място такава декларация би била неприложима към членове на управителни органи на търговско дружество, които са юридически лица. На следващо място, лишаването от право да се упражнява търговска дейност е наказание по чл. 37, т. 7 от Наказателния кодекс, налагано от наказателен съд. Съгласно чл. 154, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията, ако осъденият упражнява професия или дейност, от правото за упражняване на която е лишен, ръководителят на учреждението, предприятието или организацията го освобождава незабавно. КРС няма и не следва да има каквито и да е правомощия да следи дали управителите и членовете на управителните органи на предприятията, осъществяващи електронни съобщения, изпълняват всичките си законни задължения по всички закони, включително дали не са в неизпълнение на наложени им осъдителни присъди – това е твърде далеч от функциите на един секторен регулатор. По посочените причини смятаме, че в чл. 83, ал. 2 не следва да се създава нова т. 6 с предложения в Проекта текст.

Считаме, че с оглед разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от Закона за търговския регистър (ЗТР) и във връзка с предстоящото влизане в сила на Закона за електронното управление (ЗЕУ) и преди всичко с цел опростяване на процедурата по издаване на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, е необходимо да бъде ограничен обхвата на данните и документите, които следва да бъдат предоставяни на КРС. Изричните текстове на чл. 23, ал. 4 от ЗТР ) и чл. 2 от ЗЕУ ще позволят на КРС да получава информацията, която и е необходима директно от органите, които биха издали документите по чл. 83, ал. 2 ЗЕС. Нещо повече, с помощта на общодостъпния електронен търговски регистър, информацията, която КРС изисква ще бъде максимално актуална.

Намаляване на нормативните изисквания несъмнено ще намали документооборота, което от своя страна ще ускори не само работата на КРС, но ще позволи на предприятията предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги да оптимизират разходите си по набавяне на излишни документи, удостоверяващи общодостъпни факти и данни.

С ограничаване броя на необходимите документи, които трябва да бъдат предоставени в процедурата по предоставяне на ограничен ресурс, ще се разтовари и работата на администрациите на всички държавни органи, които към настоящия момент отговарят за издаването на документите по чл. 83, ал.2 ЗЕС.

В тази връзка предлагаме текст на чл. 83, ал. 2 от ЗЕС да бъде изменен както следва: (2) Към заявлението се прилага документ за внесена такса за административни услуги, а в случаите, когато заявителят не притежава Единен идентификационен код по чл. 23 от Закона за търговския регистър - и документ, удостоверяващ съществуването и актуалното правно състояние на лицето.

Предложението ни и за лицата, които не притежават ЕИК, да се изисква единствено документ, удостоверяващ тяхното съществуване и актуално правно състояние, е свързано и с направеното предложение за изменение на чл. 84, ал. 1 от ЗЕС, мотивирано в т. 4 на настоящото становище.

Във връзка с това предложение следва да се редактира препратката в чл. 109, като тя препраща само към чл. 83, ал. 2, и да отпадне разпоредбата на чл. 338.

4. По отношение на пар. 13 -15 на Проекта:

4.1. Считаме, че чл. 84 трябва изцяло да бъде преработен, защото по-голямата част от него е практически излишна и неприемлива

Относно изискването по чл. 84, ал. 1, т. 3, б. а): При обявяване на едно лице в несъстоятелност, съдът постановява прекратяване на дейността му (чл. 711, ал. 1, т. 1 от ТЗ) и започва процедура по осребряване на неговото имущество. Ако след постановяване на това съдебно решение синдикът започне процедура по издаване на разрешение по ЗЕС, той ще носи отговорност като длъжностно лице пред кредиторите на дружеството и не е необходимо КРС като секторен регулатор да следи за защита на интересите на тези кредитори – налице са достатъчно други законови механизми за тяхната протекция.

На следващо място, формално, а и практически погледнато не би следвало да има пречка едно лице, което е в производство по обявяване в несъстоятелност или по ликвидация да получи и използва ограничен ресурс. Дадената формулировка на закона е неточна – Търговския закон не дава отговор на въпроса кога започва производството за обявяване в несъстоятелност; ако се приеме че това е моментът, в който някое лице е подало молба за откриване на производство по несъстоятелност на търговец по чл. 625 от ТЗ – тогава напълно неоснователно и при напълно недоказани претенции на трети лица може да се препятства получаването на разрешение по ЗЕС от предприятие, което не е нито неплатежоспособно, нито свръхзадлъжняло – т.е. създава се възможност за злоупотреба от недобросъвестни конкуренти (напр. при провеждане на конкурсна или тръжна процедура).

При процедурата по ликвидация следва да се има предвид, че тя може да отнеме значителен период от време, през който търговецът има право да продължи да упражнява търговската си дейност. Той може да вземе решение за продължаване на дейността си, освен ако е започнало вече разпределението на имуществото му (чл. 274, ал. 1 от ТЗ). Няма причина, ако търговец в ликвидация поиска да получи разрешение, и то за срок, по-кратък от срока на ликвидацията, КРС да бъде длъжна да му откаже на формално основание издаването му.

Относно изискването по чл. 84, ал. 1, т. 3, б. б): Ако едно лице е лишено от правото да упражнява търговска дейност, то изобщо няма да може да има качеството търговец – без това качество няма да може да осъществява обществени електронни съобщения (чл. 69 ЗЕС) и не е нужно втори път това изискване да бъде повтаряно в чл. 84. В допълнение, едно физическо лице може да иска да осъществя електронни съобщения за собствени нужди и да му бъде издадено разрешение за целта и без да се регистрира като търговец – тогава забраната да упражнява търговска дейност по никакъв начин не следва да бъде пречка за получаване на разрешение от КРС.

Относно изискването по чл. 84, ал. 1, т. 3, б. в): Що се отнася до липсата на определени задължения, считаме, че не КРС е подходящ орган, който да бъде натоварен със задачата да следи дали дадено предприятие си е платило всички публични задължения към държавата или задължения към осигурителни фондове. Ако приемем, че дадено предприятие не е изпълнило свои задължения към осигурителен фонд по допълнително доброволно здравно или пенсионно осигуряване, това по никакъв начин не следва да бъде пречка да получи разрешение от КРС за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс (отделен, но немаловажен въпрос е че на практика не съществува възможност да се докаже липсата на задължения към осигурителни фондове по доброволно осигуряване).

Дори да са налице неизпълнени публични задължения на едно предприятие към бюджета, други са механизмите и други са органите за събиране на тези вземания – не може отказът за издаване на разрешение да се използва като санкционна мярка за неплащане на данъчни задължения на данъкоплатците.

Относно нуждата от създаване на нова т. 4 на чл. 84, ал. 1: Считаме, че с оглед насърчаване на конкуренцията и избягване на опитите за „мополизиране” на определени честотни ленти от отделни предприятия следва да се въведе нова условие за издаване на разрешение – а именно, при кандидатстване за разрешение за използване на индивидуално определен ограничен ресурс -радиочестотен спектър, такова да не се издава на лица, които имат издадено разрешение за използване на индивидуално определен ограничен ресурс -радиочестотен спектър в същия радиочестотен обхват с национално покритие, както и на свързани с тях лица.

Въз основа на горното предлагаме в чл. 84 да отпаднат ал. 2 и ал. 3; в ал. 1, т. 3 да отпаднат текстовете на б. а), б) и в) и да бъде добавена нова т. 4: 4. лицето или свързано с него, по смисъл на §1 от Търговския закон лице, което кандидатства за разрешение за използване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, има издадено разрешение за използване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър в същия радиочестотен обхват с национално покритие”

В случай че бъде прието направеното предложение, следва да се направят и съответните изменения в останалите членове на ЗЕС. По конкретно следва да отпадне т.5 на чл. 100, ал. 1 ЗЕС, а препратките към в чл. 117, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 2 следва да се изменят.

4.2. Предлагаме следната редакция на предложената с проекта нова т. 4 на чл. 90, ал. 2 на ЗЕС: 4. Покана за подаване на намерение за ползване на индивидуално определения ограничен ресурс – радиочестотен спектър в определен от комисията срок, който не може да бъде по-кратък от срока за провеждане на обществените консултации.

4.3. Предлагаме следната редакция на чл. 90, ал. 3 на ЗЕС: (3) Комисията обявява резултатите от проведените обществени консултации на страницата си в интернет. В зависимост от обявените резултати, комисията: 1. обявява конкурс или търг по реда на чл. 93, в случай, че броя на подадените по ал. 2 намерения е по-голям от броя на разрешенията, които могат да бъдат издадени от комисията и в случай че в следствие от проведените обществени консултации не се налага промяна в броя на разрешенията, които могат да бъдат издадени от комисията;

Считаме, че предложените по-горе изменения в процедурата по 90, ал. 2 и ал. 3 са по-прецизни по следните съображения: Смисълът на разпоредбите е свързан с факта на ограничаване броя на издадените разрешения за ползване на конкретен свободен ограничен ресурс. При предложената от ДАИТС редакция на текста до известна степен се обезсмисля провеждането на обществени консултации. В следствие на обществените консултации, обаче е възможно КРС да прецени, че е необходимо спектърът да бъде разпределен по различен от подложения на обществени консултации начин. Възможно е дадено лице да обоснове достатъчно обективно необходимостта от разпределяне на спектъра на по-големи или по-малки честотни ленти предвид специфика на оборудване, предоставяне на услуги и т.н. Ако редакцията остане в досегашния си вид, може да се стигне до ситуация, в която на едно лице, което е заявило и обосновало необходимостта от повече спектър, но се включва в броя на разрешенията, които могат да бъдат издадени от комисията, да получи отказ, поради липса на спектър.

5. По отношение на пар. 16 на Проекта: Считаме, че сега действащата уредба на реда за връчване и влизане в сила на разрешението по чл. 91, ал. 5 от ЗЕС е добра. Тя гарантира бързина, сигурност и прозрачност на процедурата, който биха отпаднали с предлаганото изменение, поради което предлагаме заличаване на параграф 16 от Проекта.

6. По отношение на пар. 18 на Проекта Предлагаме следните допълнения към предложените с параграф 18 на Проекта изменения на чл. 93, ал. 1 от ЗЕС: Чл. 93 (1) В случай че наличният свободен ограничен ресурс – радиочестотен спектър не е достатъчен за ползване от всички лица, подали намерение по чл. 90, ал.2, т. 4 или заявеният свободен ограничен ресурс-радиочестотен спектър не е достатъчен за ползване от всички лица, подали заявление в срока по чл. 91, ал. 1, т. 2, комисията уведомява всички заявители за постъпилите намерения или заявления и за техния брой, и с решение обявява конкурс или търг.

7. По отношение на пар. 21 на Проекта: Във връзка с мотивите изложени в т. 3 и т.4 от настоящото становище предлагаме чл. 100 от ЗЕС да бъде изменен по следния начин:

7.1. Чл. 100, ал. 1, т. 1 да се измени както следва: 1. документ, удостоверяващ съществуването и актуалното правно състояние на лицето (в случаите, когато заявителят не притежава Единен идентификационен код по чл. 23 от Закона за търговския регистър).

7.2. Предлагаме т. 5 на чл. 100, ал. 1 да бъде отменена.

8. По отношение на пар. 23 на Проекта Предлаганата формулировка е твърде обща и неясна, защото нито ЗЕС нито някой от подзаконовите актове, чието издаване се предвижда в него, не дават определение за ефективно използване на радиочестотен спектър. Няма яснота за критериите, които КРС ще използва, за да очертае понятието и следователно е трудно предвидимо от стана на предприятията, какви точно изисквания ще бъдат поставени и най-вече как ще бъдат определени.

9. По отношение на пар. 26 на Проекта: Във връзка с т. 4.2 от настоящото становище предлагаме чл. 117, ал. 1 и ал. 2 да придобият следния вид: Чл. 117. (1) Действието на издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс се преустановява след отнемане на издаденото разрешение от комисията в следните случаи: 1. предприятие, на което е издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър или позиции на геостационарната орбита, не е спазило някои или всички от задълженията си по чл. 106, т. 9; 2. при установени системни нарушения на едно и също условие от издаденото разрешение за ползване на предоставения индивидуално определен ограничен ресурс; 3. при системно неплащане на дължимите такси, свързани с издаденото разрешение; 4. при извършена проверка от комисията е установено наличие на някое от обстоятелствата по ал. 2, т. 3 (2) Действието на издаденото разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс може да бъде прекратено в следните случаи: 1. по мотивирано писмено искане на компетентен орган при установени действия на предприятието, които застрашават националната сигурност при ползване на предоставения му с разрешението индивидуално определен ограничен ресурс; 2. по мотивирано писмено искане на предприятието, на което е издадено разрешение; 3. при смърт на физическото лице, при заличаване на юридическото лице или едноличния търговец, в случаите когато са им издадени разрешения; 4. с изтичане срока на действие на разрешението; 5. на основание задължение, произтичащо от ратифицирано и влязло в сила международно споразумение, по което Република България е страна; 6. след уведомление от Съвета за електронни медии за влязло в сила решение за прекратяване на съответната лицензия за радио- или телевизионна дейност на предприятието, осъществяващо електронни съобщения чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване.

10. По отношение на пар. 27 и пар. 28 от Проекта Не приемаме предложението по пар.27 на Проекта. Същото изключва възможността за прехвърляне на разрешения, с които е предоставен индивидуално определен ограничен ресурс номера. В тази връзка, не приемаме и предложението, съдържащо се и в пар.28 от Проекта.

11. По отношение на пар. 30 на Проекта: Предлагаме думите „установяване на други обстоятелства, свързани с конкретен номер” в текста на предложения нов текст на чл. 136, ал. 1, т. 1 да отпаднат. Считаме, че подобен текст е твърде неясен и на практика ще улесни евентуални злоупотреби от страна на някои от предприятията. Подобен текст е пробив в условието цената на преносимостта на номерата да е в размер, който да не препятства използването на тази услуга.

12. По отношение на пар. 33 на Проекта: Споделяме виждането, че методиката по чл. 150, ал. 2 от ЗЕС следва да се приема от Комисията за регулиране на съобщенията след съгласуване с Комисията за защита на конкуренцията. Посочената методика урежда условията и реда за изготвяне на пазарни анализи, което е изцяло в компетенциите на двата специализирани регулаторни органа – КЗК и КРС. Практиката на страните-членки на Европейския съюз сочи, че документите, аналогични на Методиката, са актове на съответните национални регулаторни органи.

Същевременно считаме, че чл. 150, ал. 3 следва изрично да постановява, че методиката, по която ще става определянето и оценката на съответните пазари, ще бъде приемана след обществено обсъждане и ще бъде обнародвана в „Държавен вестник”. Спазването на подобна процедура е в съответствие с общите принципи за равнопоставеност и прозрачност при осъществяването на електронните съобщения, прогласени в чл. 5 от ЗЕС. С оглед на това предлагаме посочената разпоредба да съдържа следния текст:

Чл. 150. ( 3) Методиката по ал. 2 се изготвя и приема от комисията съгласувано с Комисията за защита на конкуренцията в съответствие с общите принципи на конкурентното право и съобразно правото на Европейския съюз. Методиката се приема след провеждане на обществено обсъждане по чл. 36 и се обнародва в "Държавен вестник".

13. По отношение на пар. 36 на Проекта: От една страна, приветстваме изброяването в новата ал. 4 на чл. 170 от ЗЕС на конкретни начини, по които КРС ще може да наложи ценови ограничения, защото считаме, че това ще улесни работата на комисията.

От друга страна считаме, че подобно изброяване не трябва да бъде изчерпателно, защото по този начин се ограничават правомощията на регулатора, който в конкретен случай може да прецени, че постигането на целите на ЗЕС може да се осъществи с налагането на друг вид ценови ограничения, с които обаче няма да разполага. Още повече никъде в Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. за достъпа до и взаимното свързване на електронни съобщителни мрежи и свързаните с тях съоръжения (Директивата за достъпа) не се споменава за подобно изчерпателно изброяване на конкретни начини за налагане на ценови ограничения. В този смисъл и с цел запазване правомощията на КРС, предлагаме ал. 4 да придобие следния вид: (4) Задължението за ценови ограничения при определени видове достъп и/или взаимно свързване може да включва ограничаване нарастването на цените до предварително определен ценови праг, определяне на цени въз основа на сравнителен анализ между определените от предприятието цени и цените за същите услуги на сравними конкуренти пазари, определяне на план за постепенно намаляване на цените за определен период от време, след което нивото на цените трябва да достигне до предварително определено ниво и/или други задължения по преценка на комисията.

14. По отношение на пар. 40 на Проекта: Считаме, че предлаганата промяна противоречи на разпоредбата на чл. 12, б „а” от Директива на Европейския парламент и Съвета 2002/22/ЕС от 07.03.2002 г. относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (“Директива за универсалната услуга”), която изрично предвижда, че пазарните преимущества, които предприятията, задължени да предоставят универсалната услуга, получават при предоставянето и, се вземат под внимание при определянето на несправедливата тежест. В този смисъл, считаме, че разпоредбата не следва да бъде изменяна.

15. По отношение на пар. 42 на Проекта: Предлагаме следната редакционна поправка в предложения нов текст новата ал. 2 на чл. 208: (2) С решението по ал. 1 управителният съвет определя процента от брутните приходи и размера на вноската във фонда на всяко предприятие по чл. 206, ал.1, като разпределя нетните разходи, възникнали в резултат от изпълнението на задължението за предоставяне на универсалната услуга между предприятията, предоставящи обществена телефонна услуга.

16. По отношение на пар. 43 - 46 на Проекта: Считаме, че предлаганата промяна на уредбата на наетите линии е напълно неприемлива и в тази си част ЗЕС не трябва да бъде изменян. Българският пазар на наети линии все още не е достатъчно либерализиран и продължава да се нуждае от подробно регулиране. Премахването на досега действащия режим ще доведе до влошаване на конкурентното положение на пазара и засилване на значителното въздействие на „Българска телекомуникационна компания” АД върху него.

Предлаганата промяна на регулаторния режим в областта на наетите линии противоречи на изискванията на чл. 18, ал. 1, във връзка с Приложение VII от Директивата за универсалната услуга, която предвижда конкретни и ясни изисквания към предприятията със значително въздействие на пазара на линии под наем от минималния пакет.

17. По отношение на пар. 47 на Проекта: Считаме, че чл. 219 следва да бъде изменен и допълнен. В отделни случаи, като тези по чл. 167 и чл. 176 от ЗЕС, където е предвидено изработването на типово предложение, е напълно излишно веднъж да се съгласуват типови предложения, съдържащи цени и отделно цените отново да бъдат одобрявани по реда на чл. 219. Още повече че наличието на две отделни процедури за регулиране на един и същ процес несъмнено ще доведе до противоречия и неясноти по прилагането на закона.

Липсата на изрична препратка към ал. 2 в ал. 4 води до неяснота, какво се случва след изтичането на едномесечния срок по ал. 2 и дали КРС разполага с възможностите по ал. 4 за въздействие върху предприятията, чиито цени не отговарят на изискванията на чл. 219.

От съществуващите разпоредби не става ясно какво се случва след изтичане на 6- месечния срок по ал. 4. Запазването на сегашния вариант на текста би довело до абсурдната ситуация предприятието със значително въздействие върху пазара да може след изтичането на срока да предлага цени, различни от наложените ценови ограничения, докато отново се премине през цялата процедура по предходните алинеи. В допълнение, ценовите ограничения могат да включват определяне на план за постепенно намаляване на цените за определен период от време, който да надхвърли шест месеца. Ето защо считаме, че 6-месеченият срок от ал. 4 на чл. 219 следва да отпадне.

Предлагаме следния изменения и допълнения в отделните алинеи на чл. 219 от ЗЕС::

17.1. Предложение за допълнение на чл. 219, ал. 1 от ЗЕС: Чл. 219. (1) В случаите, когато цените не са включени в типовите предложения по чл. 167 и чл. 176 и общите условия по чл. 213, предприятията по чл. 217, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, представят цените на регулираните електронни съобщителни услуги в комисията един месец преди публикуването им заедно с документите за тяхното ценообразуване.

17.2. Предложение за изменение и допълнение на чл. 219, ал. 4 от ЗЕС: (4) В случай че в едномесечния срок по ал. 2 и ал. 3 предприятията по ал. 1 не преработят цените или съответно не докажат разходоориентираността им, комисията може да определи ценови ограничения съобразно наложените специфични задължения или предвиденото в закона.

18. По отношение на пар. 49 на Проекта: Предлагаме ал. 1 да бъде запазена в досегашната и редакция, като кръгът на лицата, на които може да бъде наложено задължение да разработят система за определяне на разходите, се ограничи до посочените в чл. 217, т. 1 от ЗЕС – тези, на които с решение по реда на ЗЕС е наложено задължение за ценови ограничения и/или разходоориентираност. Задължението за разработване на система за определяне на разходите е специфично задължение и може да бъде налагано единствено на предприятия с установено значително въздействие на пазара. Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл. 13 от Директивата за достъпа, където задължението за разработване на система за определяне на разходите е изброено сред задълженията, които могат да се наложат на предприятия със значително въздействие на съответния пазар, по реда, предвиден чл. 8 от същата директива.

Също така считаме, че премахването на обществените консултации във връзка с приемането на системата за определяне на разходите накърнява общия принцип за прозрачност в работата на регулатора залегнал в ЗЕС и чл. 3, ал. 3 на Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г.за общата регулативна рамка на електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива). Поради тази причина предлагаме ал. 4, предвиждаща провеждането на консултации, да бъде запазена в чл. 222.

19. По отношение на пар. 50 на Проекта: Считаме, че текстът на чл. 251, ал. 1 е необходимо да бъде изменен, както следва: Чл. 251. (1) За нуждите на националната сигурност, както за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 12 месеца определени категории данни. Данни, разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.

С разпоредбата на чл. 251, ал. 1 от ЗЕС в българското законодателство се въвеждат изискванията на Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/ЕС (Директива 2006/24/ЕО).

Според чл.1, ал. 1 на Директива 2006/24/ЕО, определящ нейния предмет и обхват, целта на Директивата е хармонизиране на законите на държавите-членки, свързани със задълженията на определени доставчици (на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или обществени съобщителни мрежи) да съхраняват някои данни с цел гарантиране на тяхната достъпност за разследването, разкриването и преследването на сериозни престъпления, както са дефинирани последните от всяка страна членка в националното й законодателство.

Съгласно чл. 93, т. 7 на Наказателния кодекс, еквивалентният на „сериозни” престъпления в националното ни законодателство е терминът „тежки” престъпления – а именно, престъпления, за които се налага наказание лишаване от свобода повече от 5 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

С оглед съобразяване с предмета на регулиране на Директива 2006/24/ЕО е необходимо и предложеното в чл. 251, ал. 1 от ЗЕС допълнение, а именно, че данните се съхраняват от доставчиците единствено с цел разкриване и преследване на тежки престъпления – т.е. престъпления, за които законодателят е преценил, че са с изключително висока степен на обществена опасност и затова е определил като по-тежко наказуеми.

20. По отношение на пар. 52 на Проекта: Приветстваме създаването на нова ал. 7 на чл. 258 на ЗЕС, с която се въвежда в българското законодателство разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Директива 2002/22/ЕО. Посочената разпоредба е от изключително значение за създаване на условия за развитие на конкуренцията при изготвяне на телефонни указатели и предоставяне на телефонни справочни услуги. Въвеждането на тази норма означава създаване на условия за развитие на конкуренция при изготвяне на телефонни указатели и предоставяне на телефонни справочни услуги с информация за абонатите на всички телефонни оператори.

Същевременно, предлагаме следното допълнение на ал. 8 на чл. 258, което цели прецизиране на текста на тази разпоредба във връзка с приемането на новата ал. 7 на чл. 258: (8) Условията и редът за издаване на телефонни указатели, включително работата с базите данни, тяхното прехвърляне, предоставяне и ползване, се определят с наредба на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, която се обнародва в "Държавен вестник".

21. По отношение на пар. 53 на Проекта: Напълно подкрепяме предлаганата промяна, като в допълнение предлагаме чл. 259. (1) да бъде редактиране по следния начин: Чл. 259. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, предоставят телефонни справочни услуги в съответствие с данните, включени в телефонни указатели в печатна или електронна форма.

Предложението е свързано с факта, че базите данни, използвани за предоставянето на справочни услуги, са динамични и се актуализират по-често от самите телефонни указатели. В този смисъл изискването на досегашния текст предоставяната информация да съответства на публикуваните данни на практика означава, че предприятията, предоставящи телефонни справочни услуги, трябва да изчакат публикуването на съответния указател преди да започнат да предоставят актуалната информация.

22. Наред с предложените изменения в административнонаказателните разпоредби на ЗЕС, считаме че е от изключително значение да бъде направена една промяна, която да позволи на КРС ефективно и своевременно да упражнява своите регулаторни правомощия.

Предлагаме навсякъде в Глава двадесет и първа, където се предвижда санкция за неизпълнение на влязло в сила решение на КРС (чл. 331, ал. 3, 5, 7), след думите „влязло в сила решение на комисията” да се добавят думите „или решение на комисията, подлежащо на незабавно или на предварително изпълнение”.

Законът предвижда възможност незабавно изпълнение, респ. предварително изпълнение на даден акт, да се постановява тогава, когато продължителното обжалване, респективно отложеното от обжалването изпълнение, ще доведе до сериозни последици или до безполезност или невъзможност актът да бъде изпълнен. Изпълнението на такъв акт се вменява в задължение на лицето, срещу което е постановено. Всяко едно задължение следва да бъде скрепено със санкция поради неговото неизпълнение. В противен случай то се обезсмисля и губи характера си на правно задължение, тъй като не съществува правен механизъм, чрез който задълженото лице да бъде заставено да го изпълни.

С други думи, адресатите на решенията на КРС, на които комисията е дала предварително изпълнение, на практика не изпълняват тези решения, защото знаят, че нито ще бъдат глобени за неизпълнението, нито ще претърпят някакви други неблагоприятни последици. Те изпълняват решението няколко години по-късно, едва когато то влезе в сила след приключване на продължителните съдебни дела по обжалването му. В динамичния електронен съобщителен сектор подобно забавяне напълно обезсмисля предварителното изпълнение и в преобладаващия брой случаи не отговаря на нуждите на новите реалности, настъпили през периода на обжалването.

За да се избегне този абсурд, считаме, че правните последици на невлязлото в сила решение на КРС, ползващо се от предвиденото от закона незабавно изпълнение или постановено от КРС предварително изпълнение, следва по-скоро да се приравнят към правните последици на влязло в сила решение. Ето защо предлагаме неизпълнението на решение, подлежащо на незабавно или предварително изпълнение, да бъде санкционирано по същия начин като неизпълнение на влязло в сила решение. Продължаването на досегашната практика и липсата на санкция, с която задължението за изпълнение на такова решение да бъде скрепено, обезсмисля изобщо даването на незабавно/предварително изпълнение.

23. В чл. 331, ал. 7 следва да се предвиди и възможност за изчисляване на глобата като процент от годишните приходи на предприятието със значително въздействие върху пазара. Дори предвиденият в момента максимален размер на глобата (до 1 000 000 лв.) е несъразмерно малък в сравнение с вредите, които могат да бъдат нанесени от предприятието със значително въздействие на пазара, и с финансовата изгода, която то би имало, ако продължи противозаконно да не изпълнява наложените му от КРС задължения. Някои от предприятията със значително въздействие на пазара към момента имат годишен оборот от над 1 млрд. лева и глоба дори в размер на 1 000 000 лв. не би могла да има превантивен и дисциплиниращ ефект за тях. Ето защо, на комисията трябва да се предостави възможност да изисква ефективно изпълнение на своите решения, включително чрез налагане на адекватни санкции, в размери, определени от самата комисия. При определяне на размера на окончателната санкция, следва да се има предвид, че тя трябва да е съизмерима с икономическото състояние на предприятието и да му позволи, след заплащането й, да е в състояние да оперира пълноценно на пазара в конкурентни условия. Като наложил се световен стандарт е прието санкцията да не превишава 10 % от оборота на предприятието през предходната календарна година. В тази връзка предлагаме следния текст на чл. 321, ал. 7:

Чл.331(7) Предприятие със значително въздействие върху пазара, което не изпълнява влязло в сила решение на комисията или решение на комисията, подлежащо на незабавно или на предварително изпълнение, отнасящо се до специфичните му задължения като предприятие със значително въздействие върху пазара, се наказва с имуществена санкция в размер до 5% от оборота на предприятието през предходната календарна година, но не по-малко от 100 000 лв.

24. По отношение на пар. 57 на Проекта Считаме, че санкциите предвидени в новия чл. 334а са прекомерно високи и не съответстват на използвания в закона стандарт. За целта предлагаме санкцията по ал. 1 да бъде „до 10 000” лв., а тази по ал. 2 – „до 200 000 лв.”

25. По отношение на пар. 61 на Проекта Предлагаме пар. 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗЕС да бъде изменена, както следва: 2. "Абонатна линия" е физическата верига, която свързва крайна точка на обществена електронна съобщителна мрежа в помещенията на абоната с главния репартитор или друго еквивалентно съоръжение.

Предлаганото изменение е свързано с факта, че с развитието на технологиите абонатната линия вече не е необходимо винаги да бъде „усукана метална двойка”. Доказателство за това е все по широкото разпространение на оптични кабели и т. нар. “fibre to the home”.

Дефиницията на понятието „абонатна линия” (local loop), залегнало в чл. 2, б. „е” на Директивата за достъпа не включва текст, който да казва, че абонатната линия по необходимост е „усукана медна двойка”. Напротив, с цел да включат в обхвата на понятието „абонатна линия” и новите технологични решения европейските органи не въвеждат изрично изискване преносната среда на абонатната линия да се състои от „усукана медна двойка”. Поради тази причина считаме, че дефиницията за „абонатна линия”, залегнала в ЗЕС, следва да бъде приведена в съответствие с дефиницията, залегнала в Директивата за достъпа.

В допълнение следва да се отбележи, че настоящата дефиниция на термина абонатна линия на практика може да доведе до ограничаване на възможността КРС да регулира цял един пазар на достъп до абонатни линии, изградени от оптични кабели. През 2007 г. подобен проблем е възникнал в Германия, където оптичните абонатни линии са били изключени от обхвата на понятието и регулаторният орган не е могъл да наложи необходимите специфични задължения за предоставяне на достъп до тях. Това от своя страна е довело до намесата на Европейската комисия, която видно от Работния доклад за напредъка на единния европейски пазар на електронни съобщения през 2007 г. (13-ти доклад) е завела дело по този въпрос срещу Германия пред Европейския съд .

26. По отношение на Преходните разпоредби: С цел предотвратяването на евентуален вакуум в уредбата на важни материи като предоставянето и отнемането на номера и адреси и процедурите за анализи и оценка на пазарите и определяне на предприятия със значително въздействие предлагаме в преходните и заключителните разпоредби на Проекта да се добави нов текст който да предвижда, че нормативните актове по чл. 137, ал. 2 и чл. 150 ал. 3 ЗЕС запазват действието си, докато не бъдат изрично отменени с приемането на нови такива актове от КРС.

Предлаганата разпоредба ще позволи и по-лесното прилагане на новите разпоредби, въвеждани с пар. 31 и 33 от Проекта, които предвиждат тези актове да се издават от КРС, а не както досега от ДАИТС или от Министерския съвет. Без подобна изрична разпоредба няма как КРС да отмени актовете на други държавни органи като ДАИТС и МС. Същевременно, ако не бъде предвиден специален ред за отмяна на приетите от ДАИТС и МС актове, може да се стигне до ситуация, в която една и съща материя се регулира от актове, издадени от различни държавни органи и ползващи се с различна правна сила. Това несъмнено би довело до хаос в регламентацията и би могло да затрудни работата на КРС.

27. По отношение на пар. 62 от Проекта: Предлагаме преходната разпоредба да се допълни с текста „освен ако не отговарят на изискванията по чл.22”. По този начин законовите изисквания за заемане на длъжността член на КРС ще бъдат спазени в пълна степен.

Като се надяваме направени предложения да бъдат взети предвид от ДАИТС, оставаме

С уважение:

Теодор Захов

Председател на УС

Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

София 1000, бул. “Патриарх Евтимий” 36, вх. Б, ап. 13

тел. (+359 2) 9887360, 9887361

факс: (+359 2) 9877096

лице за контакт: Пламена Николаева (Секретар на СЕК)

e-mail: plamena.nikolaeva@dpc.bg; info@bgsec.org