021/30.04.2008
от СЕК, свободната енциклопедия
Изх. № 21/30.04.2008 г.
До
д-р Веселин Божков
Председател
Комисия за регулиране на съобщенията
София, ул. „Гурко” 6
Копие
г-н Валентин Хараламбов
Зам.-председател, КРС
Копие
г-н Петър Рендов
Член, КРС
Копие
Г-н Валентин Георгиев
Член, КРС
Копие
Г-н Тодор Костурски
Член, КРС
Относно: Становище по Проект на Методика за определяне на цените и ценовите пакети на универсалната услуга
Уважаеми членове на Комисията за регулиране на съобщенията,
Във връзка с открита процедура по обществено обсъждане на Проект на Методика за определяне на цените и ценовите пакети на универсалната услуга (Проекта/Методиката), приет с Решение № 176 от 06.03.2008 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията), представяме становище на Сдружението за електронни комуникации (СЕК) по Проекта.
I. На първо място считаме, че с оглед на броя на членовете на Проекта е препоръчително в съответствие с чл.28 от Указ N 883 за прилагане на Закона за нормативните актове отделните части на акта, означени в момента със заглавия, да бъдат обособени в раздели.
II. Следващата ни принципна забележка е свързана с предмета на регулиране на Проекта. В поставения на обществено обсъждане Проект са предвидени правила, регламентиращи определянето на цените и ценовите пакети само на част от услугите, включени в обхвата на универсалната услуга, така като е определен той в чл. 182, ал. 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). В чл. 3 от Проекта е предвидено кои цени на предприятията, на които е възложено предоставянето на универсалната услуга, се определят като достъпни, като в него не се съдържат всички услуги, влизащи в универсалната услуга. Освен, че в Методиката цените за част от тези услуги не са определени като достъпни, тези цени въобще не са предмет на регулиране в поставения за обществено обсъждане Проект. Във връзка с това трябва да се има предвид следното:
• Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗЕС, който е и правното основание за приемането на разглежданата Методика, в предметния обхват на последната влиза „начинът за определяне на цените и ценовите пакети на универсалната услуга”. Същото е предвидено и в чл. 1 от самия Проект, т.е. Методиката следва да съдържа уредба, свързана с определянето на цената на всяка една от услугите, включени в обхвата на универсалната услуга.
• В чл. 196, ал. 1 от ЗЕС е предвидено, че „предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, определят цените и ценовите пакети на универсалната услуга въз основа на методиката”, като цените и документите за ценообразуване се предоставят на Комисията за съгласуване. Нещо повече – в ал. 2 на същия член е предвидено, че „Комисията разглежда цените и ценовите пакети по ал. 1 в срок до 30 дни от предоставянето им и може да задължи предприятията по ал. 1 да преработят цените и ценовите пакети в съответствие с изискванията на закона и методиката”.
• На следващо място в определението за универсална услуга, дадено в чл. 182, ал. 1 от ЗЕС, изрично се посочва следното: „Универсалната услуга е набор от услуги с определено качество, предлагани на всички крайни потребители независимо от географското им местоположение на територията на страната на достъпна цена”. В дефиницията на универсалната услуга, съгласно Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. за общата регулативна рамка на електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива), достъпността на цената също е съществена характеристика на универсалната услуга.
• Никъде в Раздел IV от ЗЕС – „Достъпност на цената на универсалната услуга” не се прави разграничение между различните услуги в нейния обхват.
• Съгласно чл.9, т.1 във връзка с чл.5 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) изискването за достъпност на цените се отнася и до цените за достъп до телефонни указатели и телефонни справочни услуги.
Във връзка с горното считаме, че методите за формиране на цените на всички услуги, които съставляват част от универсалната услуга, следва задължително да се съдържат в Методиката. В противен случай ще се стигне до абсурдната ситуация предприятията, на които е възложено предоставянето на универсалната услуга да бъдат задължени от ЗЕС да определят цените си в съответствие с Методиката, а в самата Методика да липсват правила за това. Освен това цените на всички услуги от състава на универсалната услуга, следва да бъдат определени като достъпни.
III. Конкретните ни забележки към Проекта са следните:
1. С оглед на коментара ни по Раздел II, касаещ достъпността на цените на услугите, включени в универсалната услуга, предлагаме чл.3 да придобие следната редакция:
„Чл. 3. Предприятията по чл. 2 определят като достъпни цените за: 1. свързване в определено местоположение към обществената телефонна мрежа, отнасящо се до обосновано искане за свързване, подадено от краен потребител; 2. поддръжка на достъп до обществени телефонни услуги (месечен абонамент/стандартен план); 3. осигуряване на достъп до телефонен указател с номера на всички абонати на обществени телефонни услуги; 4. осигуряване на телефонни справочни услуги, достъпни за всички крайни потребители, включително ползващите обществени телефони; 5. ценови пакет за хора с увреждания; 6. ценови пакет за хора със специални социални нужди; 7. ценови пакет за хора с ниски доходи.”
2. В чл. 6, ал. 1 от Проекта се съдържа формулата, на базата на която се изчислява изменението на действащите цени. Като компонент от тази формула е посочен ценови коригиращ индекс, който съгласно ал. 3 от същия член, се определя от Комисията за всяко предприятие по отделно. В същото време обаче не са посочени никакви критерии, на базата на които КРС следва да определи този индекс. Предвидено е единствено, че при определяне на неговата стойност, Комисията „отчита” общите принципи по чл. 4 от Проекта, както и в какви граници може индексът да варира. Тези разпоредби обаче не са достатъчни за създаването на яснота в регулираните отношения. Напротив, дават се твърде широки правомощия на Комисията, без наличието на обективни критерии, на базата на които КРС да осъществява предоставената й компетентност. Ето защо сме на мнение, че тези правила следва да бъдат детайлизирани, за да може посочените критерии да са нормативно закрепени.
3. Считаме, че чл.6, ал.4 от Проекта следва да бъде коригиран, доколкото не намираме причина за увеличаване на диапазона на ценовия коригиращ индекс от (-2.5 на сто) до (+2.5 на сто), установен в действащата в момента Методика за условията и реда за определяне на цената на универсалната далекосъобщителна услуга, приета с ПМС N 229/31.08.2004 г. на (-3.5 на сто) до (+3.5 на сто), установен в Проекта. Считаме, че следва да се запазят настоящите стойности. Нещо повече, считаме, че по –големия ценови диапазон предоставя по-голяма свобода за предприятията предоставящи универсална услуга при определяне на цените си на дребно, което предвид на факта, че при цените на едро към алтернативните оператори трайно няма промяна, може да счете за ограничаващо конкуренцията.
4. Предвид на предложението ни по т.1, чл.8 следва да се измени така:
„Чл. 8. Цените на услугите по чл. 3, т. 1, 2, 3 и 4, определени от предприятията по чл. 2 към момента на възлагане на задължението от страна на комисията, не могат да надхвърлят цените на съответните услуги, действащи към момента на обявяване на намерение за провеждане на конкурс за избор на предприятия и за възлагане предоставянето на универсалната услуга от страна на комисията по реда на Наредбата.”
5. Считаме, че заглавието на чл. 9 и следващите от Методиката следва да бъде променено, тъй като в сегашния си вид не дава ясна представа за регламентираната материя. Във връзка с това предлагаме то да бъде изменено, както следва:
„Определяне на цени на ценови пакети за хора с увреждания, хора със специални нужди и хора с ниски доходи”
6. Предлагаме текстът на чл. 10 от Проекта да бъде изменен, тъй като в сегашната си редакция е неясен и във връзка с това – трудно приложим. На практика от разпоредбата не става ясно кой определя обема на месечното потребление на ценовите пакети по чл. 3 от Проекта. Затова смятаме, че чл. 10 трябва да придобие следното съдържание:
„Чл. 10. Обемът на месечно потребление, включен в ценовите пакети по чл. 3, т. 5, 6 и 7, се определя ежегодно от предприятията по чл. 2 след консултации с комисията, извършени по тяхно мотивирано предложение.”
7. Считаме, че чл.11, ал. 2 от Проекта и параграф 1, т.1 от ДР на Проекта са в противоречие, доколкото установяват различни дефиниции на понятието „хора с увреждания”. Според чл.11, ал.2 от Проекта това са лица с установена степен на намалена работоспособност или намалена възможност за социална адаптация над 50 на сто. В сравнение, параграф 1, т.1 от ДР на Проекта предвижда, че лица с увреждания са лица, за които този процент е 50 или над 50 на сто. С цел уеднаквяване на режима и доколкото дефиницията в ДР съответства на дефиницията на „човек с трайно увреждане”, установена в параграф 1, т. 2 от ДР на Закона за интеграция на хората с увреждания, предлагаме чл.11, ал.2 от Проекта да отпадне и да се запази дефиницията в параграф 1, т.1 от ДР на Проекта.
8. Предвид на предложението ни по т.1 за промяна в чл. 3 от Проекта, препратките в чл. 9- 14 от Проекта следва да се променят съответно.
Като се надяваме, че направените от нас предложения и забележки ще бъдат взети предвид, оставаме
С уважение:
Теодор Захов
Председател на УС
Сдружение за електронни комуникации (СЕК)
София 1000, бул. “Патриарх Евтимий” 36, вх. Б, ап. 13
тел. (+359 2) 9887360, 9887361
факс: (+359 2) 9877096
лице за контакт: Пламена Николаева (Секретар на СЕК)
e-mail: plamena.nikolaeva@dpc.bg; info@bgsec.org
