020/10.04.2008
от СЕК, свободната енциклопедия
Изх. № 020/10.04.2008 г.
До
Д-р Веселин Божков
Председател
Комисия за регулиране на
съобщенията (КРС)
София, ул. „Гурко” 6
Копие
г-н Валентин Хараламбов
Зам.-председател, КРС
г-н Петър Рендов
Член, КРС
г-н Валентин Георгиев
Член, КРС
г-н Тодор Костурски
Член, КРС
Относно: Обществено обсъждане на проект на Правила за определяне на реда и условията за предоставяне на данни за местоположението на крайните потребители и данни за абоната от предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги при спешни повиквания към центровете за спешни повиквания
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на Комисията за регулиране на съобщенията,
Във връзка с открита процедура по обществено обсъждане на проект на Правила за определяне на реда и условията за предоставяне на данни за местоположението на крайните потребители и данни за абоната от предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги при спешни повиквания към центровете за спешни повиквания („Проекта”/„Правилата”), приети с Решение № 159 от 28.02.2008 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията), представяме своето становище.
Чл. 255, ал. 3 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) предвижда, че редът и условията за предоставяне на данни за местоположението на крайните потребители и данни за абоната при спешни повиквания от предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги към центровете за спешни повиквания, се определят с правила, приети от комисията, в съответствие с приложимото право на Европейския съюз.
Действащите към момента европейските актове (т.е. приложимото право на Европейския съюз), свързани с единния европейски номер за спешни повиквания 112 са:
- Директива 2002/22/ЕО на Европейския Парламент и Съвета за универсалната услуга и правата на потребителите, свързани с електронни съобщителни мрежи и услуги (Директива 2002/22/ЕО); - Директива 2002/58/ЕО на Европейския Парламент и Съвета за обработката на личните данни и защита на неприкосновеността в сектора на електронните комуникации (Директива 2002/58/ЕО); и - Препоръка на Европейската комисия от 25 юли 2003 г. относно обработването на информацията за местоположението на викащия в обществените електронни съобщителни мрежи за целите на услугите по спешни повиквания (Препоръката).
Конкретните ни забележки към проекта са следните:
1.Чл. 1 от проекта предвижда , че правилата уреждат реда и условията за предоставяне освен данни за местоположението на крайните потребители и предоставяне и данни за абонатите на предприятията. Предлагаме израза „и данни за абонатите” да отпадне от предмета на Проекта и чл. 1 да придобие следната редакция:
„Чл.1. Тези правила уреждат реда и условията за предоставяне на данни за местоположението на крайните потребители от предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги (предприятията), при спешни повиквания към центровете за приемане на спешни повиквания към единен европейски номер за спешни повиквания 112 (центрове за спешни повиквания).”
Директива 2002/58/ЕС изисква правото на лична неприкосновеност и защита на личните данни да бъдат напълно гарантирани, като се осигурят адекватни технически и организационни мерки за сигурност. Единственият случай, при който може да се преодолее липсата на съгласие или отказът на лицата и то при осигуряване на прозрачни процедури, които да определят начина на предоставяне на тази информация от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщения, е за обработка на данните за местоположение на викащия, на база на заявка за конкретна линия от националните служби за спешни повиквания с цел обслужване на спешния случай. В тази връзка в Препоръката в чл. 2, б. „б” е предвидена и дефиниция на понятието „местоположение на викащия”, което по отношение на обществени електронни съобщителни мрежи за предоставяне на телефонна услуга се отнася само до информация за физическия адрес на точката на достъп. 2. Чл. 4 на Проекта предвижда, че предприятията осигуряват безвъзмездно технически и програмни средства за маршрутизация на повикванията към центровете за спешни повиквания. Предлагаме думата „безвъзмездно” са се замени с израза „за своя сметка”. Предложението ни цели прецизност на текста и е породено от факта, че използване на понятие като безвъзмездно предполага наличието на облигационно отношение, по което една от страните извършва престация по отношение на другата без да получи възнаграждение. Считаме че в конкретния случай предприятията могат да бъдат задължение да осигуряват единствено и само собствени технически и програмни средства, а не и такива на службите за спешни повиквания.
3. Чл. 5 на Проекта предвижда, че всяко предприятие може да маршрутизира повикванията към номер 112 в посока към съответния център за спешни повиквания чрез изградена за негова сметка свързаност или чрез мрежата на друго предприятие. Считаме, че на предприятието със значително въздействие на пазара на фиксирани гласови телефонни услуги (т.е. на „Българска телекомуникационна компания” АД) трябва да бъде вменено като задължение да транзитира спешни повиквания, генерирани в мрежите на останалите оператори, при условията на сключените договори за взаимно свързване. По този начин ще се гарантира в най-голяма степен правото на потребителите на услугите на всички телефонни оператори на достъп във всеки един момент до единния европейски номер за спешни повиквания 112. Предлагаме създаване на нова ал. 4 на чл. 5 на Правилата със следния текст: „(4) Предприятията, предоставящи обществени телефонни мрежи и /или услуги със значително въздействие върху пазарите на дребно, са длъжни, при отправено искане на друго предприятие за маршрутизиране на повикванията по ал. 1, да осъществяват повикванията през мрежата си при ценови условия за транзитиране на трафик, съгласно сключени договори за взаимно свързване.”
4. Считаме, че текста на чл. 6 е неясен. На първо място остава неизяснен адресатът на задължението за насочване на повикванията към физическия център на системата - дали това е предприятието или самата служба за спешни повиквания. Ако това са предприятията думата „насочване” следва да се замени с маршрутизиране и обхватът на географските региони да бъдат изчерпателно дефиниран. Освен това считаме че следва да бъде уточнен субектът на задължение, тъй като видно и от документа „Свързване на телекомуникационни оператори към центровете за спешни повиквания с единен европейски номер 112”, предоставен на предприятията от главна дирекция „Национална система за спешни повиквания”, системата е замислена като затворена и достъп до нея ще има само през две линии за свързване, което най-вероятно означава, че това е задължение за самата служба за спешни повиквания. Ако това е така текстът следва да отпадне, тъй като не касае предприятията.
5. В чл. 8 от Проекта (както и в чл. 17) е използван изразът „службата/организацията, определена да отговаря за системата за спешни повиквания”. Считаме, че този израз е напълно неясен и следва да бъде прецизиран. От предложения запис не се разбира коя точно служба се има предвид – главна дирекция „Национална система за спешни повиквания”, самото министерство, чиято структура включва тази дирекция, или друго ведомство.
6. В чл.9, ал.1 от Проекта следва разпоредбата на същия да бъде прецизирана и съобразена с проекта на Правила за условията и реда за предоставяне и ползване на функциите на мрежата “идентификация на линията на викащия”, “идентификация на свързаната линия” и „тонално номеронабиране”. В него никъде не се използва понятието международен номер, още по-малко като равнозначно на CLI. Освен това са предвидени изрични правила за представяне на номера. В сегашната си редакция разпоредбата е неясна и нееднозначна.
7. По чл. 10 от Проекта следва да се прецизира, че свързаността по чл.10 е различна от тази по чл. 4, тъй като в единия случай се пренася гласовото съобщение, а в другия информация за местоположението на викащия.
8. Считаме, че в чл. 15 и чл. 16, ал. 1 трябва да бъдат внесени изменения, както следва: „Чл. 15. Предприятията, предоставящи обществени фиксирани телефонни услуги са задължени да създадат и поддържат актуална база данни за нуждите на системата за спешни повиквания, съдържаща информацията по чл. 14. „Чл. 16 (1) Предприятията, предоставящи обществени фиксирани телефонни услуги, осигуряват възможност за предоставяне на информацията (данните) по чл. 14 за всяко повикване в реално време или по заявка от центровете за спешни повиквания през комуникационната свързаност по чл. 10.” С предложената промяна, в която е взаимствано понятието съгласно т. 77 от Допълнителната разпоредба на ЗЕС, се цели и единство в терминологията използвана както в самия текст на Правилата, така и в нормативната уредба в сектора като цяло.
9. Предлагаме следния текст на чл. 16 ал. 2: (2) Когато предприятията не са осигурили възможност за предаване на данните, по посочения в ал.1. начин, те са задължени да предоставят копие от информация за адреса на абонатния пост на абонатите си в центровете за спешни повиквания. Информацията се актуализира най-малко веднъж на два месеца. В сегашната редакция на ал. 2 на чл. 16, е предвидено, че предприятията са длъжни да предоставят копие от информацията за абонатите си в центровете за спешни повиквания, както и че следва да актуализират тази информация два пъти месечно, без да се уточни какво съдържа тази информация. Подобно задължение не е предвидено в никой от европейските актовете, уреждащи единния европейски номер за спешни повиквания. Нещо повече, то противоречи на принципа за защита на личните данни в телекомуникационния сектор. В чл. 10 от Директива 2002/58/ЕО са предвидени изрично изключенията от защитните правила, включително в случаи на спешни повиквания. Те се отнасят само до идентифициране линията на викащия и до данни за местонахождението му. Съгласно европейското законодателство, единствено за тези данни е допустимо изключение от правилото, че лични данни на потребителите не могат да се предоставят на трети лица, освен при наличие на тяхното изрично съгласие. Също така, в чл. 255, ал. 1 на ЗЕС и чл. 14, ал. 1 на Правилата е изрично посочено кои данни могат да се предоставят на центровете за спешни повиквания без да се изисква предварително съгласие на абоната, и това са единствено данните за местоположението на крайните потребители (адрес и информация за географското местоположение на адреса). Предоставянето на всякакви други лични данни на абоната би било в противоречие с разпоредбите на Директива 2002/58/ЕО, на Закон за защита на личните данни и би следвало да доведе до намесата на Комисия за защита на личните данни. Ето защо предлагаме прецизиране на редакцията на ал. 2 на чл. 16 от Проекта, като се уточни, че предприятията могат да предоставят на центровете за спешни повиквания само информацията за адреса на техните абонати. Предлагаме също така срокът, предвиден във второто изречение на чл. 2 да бъде променен. Считаме, че в настоящата си редакция, текстът създава твърде обременяващо задължение за предприятията, за изпълнението на което трябва да се отделят изключително големи ресурси, както финансови, така и човешки. Следва да се има предвид също, че съгласно Препоръката, задължените предприятия трябва да поддържат актуална базата данни, но никъде не е посочена периодичността на актуализация, още повече с такава честота. Подобно задължение е на практика неизпълнимо или много трудно постижимо, с оглед средствата, които трябва да се вложат. Затова предлагаме срокът да бъде променен от два пъти месечно на далеч по-разумния срок от веднъж на два месеца. Моля да имате предвид, че съгласно чл. 9 от Препоръката е предвидено в случаите по заявка от центровете за спешни повиквания през комуникационната свързаност да могат чрез използване на функцията call-back да получат актуална информация за местонахождението на викащия, с цел обслужване на повикването. В тези случаи данните не се предават в реално време. Ето защо сме предложили отпадането на думите „в реално време” от текста на ал. 2 на чл. 16.
10. В член 17, в който е предвидено уреждане на реда и условията за предоставяне на данни за местоположението на абонатите, включително финансови отношения да се извърши по споразумение, предлагаме следаната редакция на текста: „Чл. 17. Редът и условията за предоставяне на данни за местоположението на абонатите, се уреждат в споразумения между предприятията и службата/организацията, определена да отговаря за системата за спешни повиквания при спазване на настоящите правила и при условията на прозрачност и равнопоставеност.” Предложението ни за отпадане на израза „финансови отношения» е продиктувано от факта, че съгласно чл. 4 е предвидено, че изграждането на комуникационната свързаност е за сметка на предприятието, т.е. не е налице ситуация, в която една от страните ще следва да дължи плащане на другата, във връзка със маршрутизиране на повикванията.
11. § 1 от ДР на Проекта трябва да бъде изменен, като изразът „центрове на единния европейски номер 112” следва да бъде заменен с „центрове за приемане на спешни повиквания към единен европейски номер за спешни повиквания 112”. Предлагаме това изменение по няколко причини. На първо място никъде в Проекта не е споменат изразът, посочен в сегашната редакция на ДР, а единствено и само в самите ДР, където се дава неговото определение. Очевидно е, че не е необходимо да с дефинира термин, който не е използван в нормативния акт. Използваният в Правилата израз е именно предложеният от нас. На следващо място трябва да се има предвид и това, че пак този е терминът, съдържащ се в Правилника за организацията и дейността на центровете за приемане на спешни повиквания към единен европейски номер за спешни повиквания 112, а единството в терминологията е от изключителна важност за регулацията в сектора.
12. На основание чл. 32, ал.2, т. 4 от Указ №833 за прилагане на Закона за нормативните актове, в Допълнителните разпоредби на нормативния акт следва да се включват разпоредби, които посочват директивите на Европейския съюз, чиито изисквания се въвеждат в българското законодателство със съответния акт. Доколкото с разглежданите правила се въвеждат, между другото, разпоредбите на чл. 26 от Директива 2002/22/ЕО и чл. 10 от Директива 2002/58/ЕО, предлагаме създаването на нов параграф 2 на Допълнителните разпоредби: „§ 2. С тези правила се въвеждат разпоредби на Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и Съвет за универсалната услуга и правата на потребителите, свързани с електронни съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) и на Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и Съвет за обработката на лични данни и защита на неприкосновеността в електронния съобщителен сектор (Директива за неприкосновеността и личните данни).
13. Във връзка с Общата позиция за VоIP услугите на Европейската група на регулаторите – ERG (07) 56rev2 и оотчитайки принципа за технологична неутралност, в съответствие със ЗЕС бихме искали да повдигнем въпроса как КРС ще прилага същата. Проектът следва да уреди прилагането на съответните принципи, а именно да се предвиди, че в случай, че доставящите на VоIP услуги имат взаимно свързване с обществена PSTN те трябва да осигуряват достъп до услуги за спешни повиквания и спазване на следните изисквания: •представяне на информация за местоположението на търсещия потребител, доколкото позволява технологията; •предоставяне на Центъра за спешни повиквания на информация за това дали повикването произхожда от фиксиран или потенциален номадски потребител; •насочване на спешните повиквания към местния пункт за обществена безопасност доколкото позволява технологията; •информиране на своите абонати за ограниченията, които са свързани с ползване на услугите.
Предвид множеството неуредени технически въпроси, свързани с формата на информацията по чл. 11, протоколите за свързване, разминаване между правилата, въведени с настоящия Проект и документите, предоставени на членовете на СЕК от главна дирекция „Национална система за спешни повиквания” молим почитаемата Комисия да инициира организиране на тристранна среща между КРС , СЕК и главна дирекция „Национална система за спешни повиквания”. За решаването на посочените в становището проблеми най-вероятно ще бъде необходимо предприемането на редица технико-организационни мерки, чието въвеждане би отнело значително време, а за някои от тях вероятно и непланирани инвестиции.
Като се надяваме направените забележки и предложение да бъдат взети под внимание от почитаемата Комисия, оставаме
С уважение,
________________________ Теодор Захов
Председател на УС
Сдружение за електронни комуникации (СЕК)
София 1000, бул. “Патриарх Евтимий” 36, вх. Б, ап. 13 тел. (+359 2) 9887360, 9887361
факс: (+359 2) 9877096
лице за контакт: Пламена Николаева (Секретар на СЕК)
e-mail: plamena.nikolaeva@dpc.bg; info@bgsec.org
