017/27.03.2008
от СЕК, свободната енциклопедия
Изх. № 17/27.03.2008 г.
До
Д-р Веселин Божков
Председател
Комисия за регулиране на съобщенията (КРС)
София, ул. “Гурко” 6
Копие
г-н Валентин Хараламбов
Зам.-председател, КРС
г-н Петър Рендов
Член, КРС
г-н Валентин Георгиев
Член, КРС
г-н Тодор Костурски
Член, КРС
Относно: Обществено обсъждане на проект на Правила за условията и реда за предоставяне и ползване на функциите на мрежата „идентификация на линията на викащия”, „идентификация на свързаната линия” и „тонално номеронабиране” и Списък на приложимите препоръчителни стандарти и спецификации използвани при предоставяне и ползване на CLI и DTMF
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на Комисията за регулиране на съобщенията,
Във връзка с открита процедура по обществено обсъждане на проект на Правила за условията и реда за предоставяне и ползване на функциите на мрежата „идентификация на линията на викащия”, „идентификация на свързаната линия” и „тонално номеронабиране” („Проекта/Правилата”) и Списък на приложимите препоръчителни стандарти и спецификации използвани при предоставяне и ползване на CLI и DTMF („Списъка”), приети с Решение № 116 от 15.02.2008 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията), представяме своето становище и конкретните си предложения, както следва:
I. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРАВИЛАТА 1. Предлагаме в чл. 1 след думите „в обществените електронни съобщителни мрежи” след запетаята да бъде добавено „чрез които се предоставят обществени телефонни услуги,”.
Считаме, че корекцията на текста е необходима, тъй като в сегашната му редакция той е твърде широк и необосновано разширява обхвата на Правилата. В чл. 257, ал. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) изрично са посочени предприятията, които имат задължения във връзка с функциите „тонално номеронабиране”, „идентификация линията на викащия” и „идентификация на свързаната линия”, а именно „Предприятия, предлагащи обществени телефонни услуги”. Предвиденият в Проекта текст способства за създаване на задължения за предприятия, които не са обвързани с такива по закон. Следва да се има предвид също, че предметът на Правилата е изключително специфичен и разпоредбите им не могат да се отнасят за всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, защото на практика са неприложими към голяма част от тях. В сходен смисъл е и текстът на чл. 29 от Директива на европейския парламент и съвета 2002/22/ЕС от 07.03.2002 г. относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за универсалната услуга”), който именно предвижда задължение за регулаторно уреждане на национално ниво на разглежданата в настоящото изложение материя, съгласно който тези задължения следва да се отнасят само до предприятия, предоставящи обществени телефонни услуги.
2. Във връзка с изложеното в т. 1 по-горе и на база на аргументите, посочени там, предлагаме чл. 2 на Правилата да бъде изменен по следния начин:
„Чл. 2. Предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи, чрез които се предоставят обществени телефонни услуги, наричани по-нататък „предприятия”, при наличие на техническа възможност осигуряват функциите на мрежата CLI, COL и DTMF dialing.”
3. Предлагаме в чл. 3, ал. 2 от Проекта да бъде внесено следното изменение:
„(2) Към искането си по ал. 1, предприятията прилагат доказателства за изложените в искането обстоятелства.”
Смятаме, че изразът „заверени копия от документи, доказващи” трябва да бъде заменен с термина „доказателства”, защото по този начин ще бъде постигнато терминологично и смислово съответствие на разпоредбата с действащата нормативна уредба. Освен това не е необходимо да се ограничава кръгът на възможни доказателства предварително, въпреки факта, че на практика доказването на обстоятелствата в разглеждания случай ще става предимно именно с писмени доказателства.
4. Считаме, че чл. 10 трябва да бъде изменен редакционно, с оглед постигане на по-прецизен изказ. Предлагаме следния текст:
„Чл. 10. Предприятието, към чиято мрежа е свързана система от обществени телефони, е длъжно да осигури CLI за цялата свързана към неговата мрежа система.”
5. Предлагам следната редакция на чл. 14, ал. 3: (3) За изходящи повиквания от УТЦ, предприятието, към чиято мрежа е свързана УТЦ, осигурява предаване на CLI в съотвествие с ал. 1, като абонатният номер е както следва: 1. за УТЦ с автоматично избиране на вътрешните номера абонатният номер се състои от съкратен номер за автоматичен вход към УТЦ и вътрешен номер; 2. за УТЦ без възможност за автоматично избиране на вътрешните номера се показва абонатен номер, идентифициращ УТЦ.
Считаме, че CLI от УТЦ също следва да спазва формата, определен в чл. 14, ал 1. От предложения от КРС текст се разбира, че CLI от УТЦ представлява само абонатен номер, а не национален/международен префикс плюс национално значим номер.
6. Считаме, че в чл. 15 и чл. 16 следва да се прецизира използваният термин „номер”, като се уточни неговото значение (национално значим номер, CLI и пр.).
7. Считаме, че се налагат изменения в част IV – „Ограничения при предоставяне и ползване на CLI”, както следва:
7.1. Предлагаме сегашният текст на чл. 30 да стане алинея 1 на същия и да бъде редактиран по посочения по-долу начин, а текстът на досегашния член 31 да стане нова алинея 2 и чл. 30 придобие следното съдържание:
„Чл. 30. (1) При писмено искане от абонат за проследяване на обезпокоителни или злоумишлени повиквания, предприятията за длъжни да съхраняват идентификационните данни на викащия абонат и да ги направят достъпни за съответните компетентни държавни органи, при спазване на действащото българско законодателство. (2) При писмено искане от страна на абонат, който получава обезпокоителни или злоумишлени повиквания, предприятията се задължават да предприемат действия за блокиране на тези повиквани.”
Предложеното от нас изменение е свързано с необходимостта да бъде внесена яснота в отношенията между и в правата и задълженията на различните участващи в процеса на проследяване и прекратяване на обезпокоителни или злоумишлени повиквания страни. На следващо място тази редакция на чл. 30, ал. 1 е в съответствие с чл. 10 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на тайна в сектора за електронни съобщения (Директива за тайна и електронни съобщения), в който е предвидено посоченото в разглежданата разпоредба изключение.
По отношение на новата алинея втора считаме, че систематичното място на посоченото в нея задължение на предприятията не е в отделен член (както е в Проекта), а следва да бъде предвидено в отделна алинея, но на същия член. Освен това смятаме, че Предприятията не могат да бъдат задължени да предприемат действия за „прекратяването” на обезпокоителни повиквания, това е по-скоро задължение на съответните компетентни държавни органи. Предприятията могат само да съдействат в тази насока по посочения в разпоредбата начин.
7.2. Във връзка с предложенията по т. 5.1. по-горе, предлагаме чл. 31 да отпадне, а следващите да бъдат преномерирани съответно.
7.3. Смятаме, че в чл. 33 от Правилата следва да бъде внесено изменение. Предлагаме следната редакция:
„Чл. 33. (1) Освен в случаите по предходните членове, предприятията временно могат да отменят направените от потребителя настройки само в случай на нарушаване на функционирането и/или управлението на мрежата или на елементи от нея. (2) След възстановяване на нормалното функциониране и/или управление на мрежата, предприятията са длъжни да възстановят направените от потребителя настройки.”
Доводите ни за исканото изменение са следните:
На първо място смятаме, че предложената в Проекта редакция на алинея 1 е некоректна, тъй като в членовете, предхождащи чл. 33, също са уредени случаи на несъобразяване с настройките на абоната и на практика изброените в чл. 33 хипотези не са единствените.
На следващо място е необходимо т. 2 от ал. 1 на разглеждания член да отпадне, тъй като тя визира случай, който е изрично уреден в чл. 30 (така, както е неговият текст, съгласно нашето предложение по т. 5.1. по-горе). Освен това по начина, по който е формулирана разпоредбата на т. 2, се разбира, че на практика предприятията следва да предоставят CLI на самия абонат, който получава обезпокоителни или злоумишлени съобщения, което е некоректно и необосновано. Задължението на предприятията следва да се ограничи до съхраняване на идентификационните данни на викащия абонат, на основата на писмено искане от друг абонат, получаващ такива повиквания, които данни следва да бъдат предоставяни само на компетентните органи, по реда, предвиден в закона.
7.4. Предлагаме в чл. 34 изразът „прекратяване на обезпокоителни и злоумишлени повиквания” да се замени с „блокиране на обезпокоителни и злоумишлени повиквания”. Аргументите ни са същите, както тези по т. 5.1. по-горе.
8. Предлагаме т. 6 на § 1 да бъде изменена, като текстът й бъде приведен в съответствие с определението на термина „идентификация на свързаната линия”, дадено в ДР на ЗЕС.
9. Предлагаме разпоредбата на § 5 да се преведе в съответствие с действащата нормативна уредба, поради което предлагаме следната редакция на текста:
„“БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” АД се задължава при повиквания от абонат на аналогова централа за осъществяване на повиквания чрез „избор на оператор” да предава CLI със следното съдържание: код на населеното място или код на населеното място следвано от първите цифри на аналоговата централа или код на аналоговия възел.”
10. На последно място бихме искали да направим една редакционна забележка. Навсякъде в текста на Проекта изразът „електронно съобщителната мрежа” или „електронно съобщителните мрежи” следва да бъде заменен с „електронната съобщителна мрежа”, респективно с „електронните съобщителни мрежи”. По този начин ще бъде избегнато терминологичното различие в нормативните актове, регулиращи сферата на електронните съобщения.
II. ПО ОТНОШЕНИЕ НА СПИСЪКА
По Списъка на приложимите препоръчителни стандарти и спецификации използвани при предоставяне и ползване на CLI и DTMF имаме следната забележка:
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Правилата предоставянето и ползването на функциите на мрежата CLI, COL и DTMF dialing се извършва при спазване на техническите изисквания, определени в приложимите стандарти и спецификации. В Списъка никой от посочените приложими препоръчителни стандарти и спецификации използвани при предоставяне и ползване на CLI и DTMF не е приложим по отношение на изградените от членовете на СЕК IP базирани електронни съобщителни мрежи, т.е при предоставянето и ползването на функциите на мрежата CLI, COL и DTMF dialing не могат да бъдат съблюдавани същите. В тази връзка с оглед пълнота на документа същият следва да бъде допълнен.
Надяваме, че забележките и предложенията ни ще бъдат взети предвид.
С уважение:
Теодор Захов
Председател на УС
Сдружение за електронни комуникации (СЕК)
София 1000, бул. “Патриарх Евтимий” 36, вх. Б, ап. 13
тел. (+359 2) 9887360, 9887361
факс: (+359 2) 9877096
лице за контакт: Пламена Николаева (Секретар на СЕК)
