016/17.04.2009
от СЕК, свободната енциклопедия
Изх. № 016/17.04.2009 г.
До
г-н Пламен Вачков
Председател
Държавна агенция за информационни технологии
и съобщения
София, ул. „Гурко” 6
Относно: Обществено обсъждане на проект на Национална програма за развитие на широколентовия достъп в Република България
Уважаеми г-н Вачков,
Във връзка с процедура по обществено обсъждане на проект на Национална програма за развитие на широколентовия достъп в Република България (Проекта, Програмата), представяме становището на Сдружението за електронни комуникации (СЕК, Сдружението), както следва:
СЕК приветства инициативата на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) по създаване на Национална програма за развитие на широколентовия достъп в Република България. Национални програми и стратегии за развитие на широколентовия достъп са приети в почти всички страни-членки на Европейския съюз. Макар и закъсняло, приемането на подобен документ в България се явява важна крачка в развитието на информационното общество и изпълнение на целите на Лисабонската стратегия на Европейския съюз.
Считаме, че Програмата следва да се концентрира върху изграждането на широколентовата инфраструктура и не следва да се изменя нейния обхват, като се добавят въпроси, които не се явяват централни по въпросите за инфраструктурата (регулиране на съдържание, пренасяно чрез мрежите и пр.). Подобни въпроси могат да намерят място в други документи, касаещи ползването на широколентовата инфраструктура, след проведено широко обществено обсъждане и балансиране на интересите на отделните групи в обществото, но не следва да размиват фокуса на предложената програма за развитие на широколентовия достъп, която има един основен приоритет – максимално бързо развитие на широколентовата инфраструктура на цялата територия на страната и предоставяне на възможност на всички български граждани да ползват услугите на електронното управление и електронното общество.
Основните ни забележки към Програмата са в 3 основни посоки:
• Недостатъчно амбициозни цели, поставени с Програмата;
• Липса на набелязване на конкретни мерки, чрез които да бъдат постигнати поставените цели; и
• Необходимост от по-категорично ангажиране на правителството с финансиране на проекти, свързани с изграждането на широколентова инфраструктура
I. ТЕХНОЛОГИЧНИ ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА
На страница 12 от Проекта, в т. 7.2.2. са посочени технологичните цели на Национална програма за развитие на широколентовия достъп в Република България – свързаност, мрежи, инфраструктура.
Считаме, че поставените цели не са достатъчно амбициозни и няма да доведат до достатъчно бързо развитие на предоставяните чрез широколентов достъп разнообразни услуги на информационното общество (електронно управление, електронно здравеопазване, електронно обучение, електронна търговия и пр.). За сравнение, в наскоро приетата Стратегия за широколентов достъп на федералното правителство на Германия се предвижда до 2010 г. да бъде осигурен качествен широколентов достъп в цялата страна, а до 2014 г. 75% от домакинствата да имат достъп със скорост от над 50 MB/sec.
Предлагаме поставените технологични цели да бъдат коригирани както следва:
Вид свързаност
Свързаност в областните и големите градове в страната
Предвидени технологични цели в Проекта:
• До 2013 г. 100% от населението да има достъп (фиксиран, мобилен) в рамките на населеното място, със скорост 10 Mb/s;
• Да се осигури безжичен достъп на обществени места;
• Достигане до домовете: до 2015 г. да се осигури възможност за оптична свързаност в близост до домовете за гражданите на големите градове. Да се създадат условия за взаимна свързаност и роуминг.
Предложение за коригиране на предложените цели:
• До 2012 г. 100% от населението да има достъп (фиксиран, безжичен) в рамките на населеното място, със скорост над 50 Mb/s; • Да се осигури безжичен достъп на обществени места; • Достигане до домовете: до 2014 г. да се осигури възможност за оптична свързаност в близост до домовете за гражданите на големите градове. 90% от домакинствата да имат възможност за ползване у дома със скорост над 50 Mb/s. Да се създадат условия за взаимна свързаност и роуминг.
Свързаност в средноголемите населени места
Предвидени технологични цели в Проекта:
• До 2013 г. 90% от населението да има фиксиран и мобилен достъп в рамките на населеното място със скорост 6 Mb/s;
• Да се осигури безжичен достъп на обществени места най-малко в сградите на общините и кметствата;
• Достигане до домовете: 55% от домакинствата да имат възможност за ползване у дома. Ползването на ИТ и свързаните с тях услуги не трябва да надхвърля 10% от бюджета на всяко домакинство.
Предложение за коригиране на предложените цели:
• До 2012 г. 100% от населението да има фиксиран и безжичен достъп в рамките на населеното място със скорост над 50 Mb/s;
• Да се осигури безжичен достъп на обществени места най-малко в сградите на общините и кметствата;
• Достигане до домовете: до 2014 г. 75% от домакинствата да имат възможност за ползване у дома със скорост над 50 Mb/s. Ползването на ИТ и свързаните с тях услуги не трябва да надхвърля 10% от бюджета на всяко домакинство.
Осигуряване на широколентов достъп в отдалечени и слаборазвити райони
Предвидени технологични цели в Проекта:
• До 2013 г. 30% от населението да има фиксиран достъп и 90% мобилен достъп в рамките на населеното място със скорост 1 Mb/s;
• До 2010 г.: 100% от населението на страната трябва да има възможност за достъп до компютър и Интернет в рамките на максимум 20 км от дома си;
• Да се осигурят компютри и безплатен интернет достъп в обществени сгради, библиотеки и читалища за гражданите.
Предложение за коригиране на предложените цели:
• До 2012 г. 50% от населението да има фиксиран достъп и 90% безжичен достъп в рамките на населеното място със скорост над 10 Mb/s;
• До 2010 г.: 100% от населението на страната трябва да има възможност за достъп до компютър и Интернет в рамките на максимум 20 км от дома си;
• Да се осигурят компютри и безплатен интернет достъп в обществени сгради, библиотеки и читалища за гражданите.
Национална свързаност
Предвидени технологични цели в Проекта:
Да се създадат условия до 2011 г. да има устойчиви и конкурентни оптични инфраструктури, предоставящи свързаност между областните и големите градове.
Предложение за коригиране на предложените цели:
Да се създадат условия до 2010 г. да има устойчиви и конкурентни оптични инфраструктури, предоставящи свързаност между областните и големите градове; Да се създадат условия до 2012 г. да има устойчиви оптични инфраструктури, предоставящи свързаност до средноголемите населени места.
Международна свързаност
Предвидени технологични цели в Проекта:
Да се създадат условия до 2015 г. Република България да бъде интегрирана с Европейските оптични инфраструктури с капацитети, равни на тези на развитите европейски страни. Република България може да се превърне в основен разпределителен пункт за свързаност на Балканите и един от мостовете между Европа, Близкия изток и страните от бившия Съветски съюз.
Предложение за коригиране на предложените цели:
Да се създадат условия до 2013 г. Република България да бъде интегрирана с Европейските оптични инфраструктури с капацитети, равни на тези на развитите европейски страни. Република България може да се превърне в основен разпределителен пункт за свързаност на Балканите и един от мостовете между Европа, Близкия изток и страните от бившия Съветски съюз.
Свързаност на университети, училища, изследователски центрове
Предвидени технологични цели в Проекта:
Развитие и разширяване на изследователската и образователна мрежа освен като достъп до Интернет за студенти, ученици, преподаватели, и изследователи, също и като среда за инкубиране на модерни Интернет технологии. До 2010 г. Българската изследователска и образователна мрежа (БИОМ) трябва да осигурява Интернет свързаност за всички университети и училища на територията на България.
Предложение за коригиране на предложените цели:
Развитие и разширяване на изследователската и образователна мрежа освен като достъп до Интернет за студенти, ученици, преподаватели, и изследователи, също и като среда за инкубиране на модерни Интернет технологии. До 2010 г. Българската изследователска и образователна мрежа (БИОМ) трябва да осигурява Интернет свързаност за всички университети и училища на територията на България.
II. ПЪТНА КАРТА ЗА РАЗВИТИЕ НА ШИРОКОЛЕНТОВИЯ ДОСТЪП В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Считаме, че мерките за насърчаване, предвидени в т. 8.1. на Програмата, са недостатъчни, непълни и твърде общо формулирани без набелязване на конкретни стъпки в посока на практическото им осъществяване.
1. Мерки за насърчаване на изграждането на национална и международна свързаност
Измежду мерките за насърчаване в т. 8.1. на Програмата изобщо са изпуснати мерките за насърчаване на предвидената в Глава 7 национална и международна свързаност.
От изключително голямо значение е да се създадат условия за развитие на националната свързаност, чрез изграждане на устойчиви и конкурентни оптични инфраструктури, предоставящи свързаност между всички големи градове и средноголеми селища в страната.
1.1.Преди разглеждането на мерки, които да насърчат изграждането на нова инфраструктура би следвало да се изясни положението на вече изградената и съществуваща такава и да се установи доколко тя може да бъде използвана съвместно от няколко предприятия. Това може да стане с изготвянето на бази данни и карти на всички съществуващи мрежи (както линейни, така и за безжичен достъп) и мрежи в строеж, които да бъдат достъпни за всички предприятия, така че операторите да знаят чия вече съществуваща инфраструктура могат да използват за изграждане на собствените си мрежи. Подобна информация може да бъде систематизирана под формата на регистър, карта и/или атлас на широколентовата инфраструктура в България . Доколкото съществуват технологии, които позволяват предоставянето на широколентови услуги посредством електроразпредлителните мрежи, може да се стигне още по-далече като се изработи национален инфраструктурен атлас. Правилата за предоставяне на справки и достъпа до информацията включена в базата данни следва да бъдат изработени в тясно сътрудничество с всички заинтересовани лица. Съществуващите изисквания за водене на регистри и карти (Наредба № 18 от 3 юни 2005 г. за съдържанието, условията и реда за създаване и поддържане на специализираните карти и регистри за изградената от оператори далекосъобщителна инфраструктура) на практика не се изпълняват от значителна част от предприятията, а достъп до информацията включена в тях на липсва. Агенцията по геодезия, картография и кадастър към Министерството на регионалното развитие и благоустройството също не води и не съхранява обобщена информация за съществуващите електронни съобщителни мрежи. С други думи на практика към настоящия момент липсва обобщена информация за точното местонахождение на съществуващата към момента електронна съобщителна инфраструктура.
В допълнение, създаването на централизирана и достъпна за всички оператори база данни за съобщителната инфраструктура ще допринесе за проследимостта на собствеността и подобряване на сигурността при сключването на сделки за придобиване или наемане (договори за дългосрочен наем, на тръби, кабели, тъмни влакна и т.н.) на инфраструктура.
1.2.Най-съществената част от разходите свързани с изграждането на линейни съобщителни мрежи извън градовете включват:
• придобиване на право на ползване (прокарване) върху друга инфраструктура (пътища, мостове, улици и т.н.) - например право на специално ползване на пътища по чл. 18 от Закона за пътищата;
• сервитути за преминаване през имоти държавна и общинска собственост и собственост на физически и юридически лица;
• прокопаване на трасетa и/или сондиране на препятствия за полагане на кабели и/или тръби;
• възстановяване на настилките след полагане на тръбите и/или кабелите.
За да се намалят разходите по изграждане и разгръщане на национални линейни мрежи би следвало да се въведе механизъм, който да насърчава съвместното изграждане не само на съобщителна, но и на всички видове инфраструктура. Това може да стане като се предвиди създаването на централизиран регистър, в който всеки ремонт или изграждане на нов пътен или железопътен участък, на тръбопровод или газопровод да бъде обществено обявяван като на заинтересованите предприятия се предостави възможност срещу заплащане на част от разходите да положат своя инфраструктура едновременно с тази на основния инвеститор.
1.3. Доколкото към настоящия момент държавата изгражда собствена междуградска канална и оптична мрежа (Национална държавна мрежа - НДМ), което я прави един от големите собственици на съобщителна инфраструктура, следва да се уреди възможността за използване на същата от предприятията предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги. При ползване на националната държавна мрежа следва стриктно да се спазват изискванията на Европейския съюз за допустими държавни помощи – като до субсидираната инфраструктура се предвиди отворен достъп на всички оператори, които изразят желание да я ползват, с цел насърчаване на конкуренцията. От изключително значение е ползването на националната държавна мрежа да се извършва при прозрачни и недискриминационни условия, след провеждане на публично обявени състезателни процедури – за наем на влакна, съвместно ползване и пр.
2. Мерки за насърчаване на изграждането на широколентови мрежи в големите градове и средноголеми селища
Не можем да се съгласим с изразеното в Проекта мнение, че поради сравнително добрата наситеност, възможните насърчителни мерки от страна на държавата, които могат да бъдат предприети в тази зона, трябва да бъдат ограничени до осигуряване на услуги, пасивно и активно оборудване единствено за държавните и обществени институции и ведомства с цел създаване и поддържане на интегрирана среда за обществени услуги.
Изграждането на мрежи от ново поколение (NGN) е едва в зародиша си и тяхното развитие следва да бъде подкрепено и насърчено от държавата. В този смисъл предлагаме в програмата изрично да залегнат следните мерки, с които администрацията и различните ведомства да се ангажират:
2.1.Към настоящия момент процедурите по изграждане на електронни съобщителни мрежи и отделни съоръжения са изключително усложнени и не отговарят на специфичните особености на този тип инфраструктура. Макар в последните години да се постигна значим напредък в тази област, все още административните процедури за изграждане, както на кабелни съобщителни мрежи, така и на радио-съоръжения са изключително обременяващи и скъпи. Така например за изтеглянето на оптичен кабел във вече съществуваща канална или тръбна мрежа е необходимо отделно разрешение за строеж, откриване на строителна линия и ниво, приемане на обекта и отделното му въвеждане в експлоатация. Същото се отнася и за монтирането на всяка отделна станция на WiMAX операторите и клетка на GSM операторите.
Големият брой и често излишните и твърде времеемки административни процедури, наред с трудностите по съвместно ползване на вече изградената канална мрежа на БТК, са една от причините за все още съществуващите въздушно изградените кабелни мрежи в големите градове.
С цел насърчаване развитието на широколентова инфраструктура и в тясно сътрудничество с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и общините предлагаме да бъдат опростени процедурите по изграждане на отделни елементи на електронната съобщителна инфраструктура (например изтегляне на кабел в съществуваща тръба, монтиране на базова станция на WiMAX оператор на покрива на съществуваща сграда и т.н.).
2.2.Съществен фактор за незабавното изграждане на широколентови мрежи е практическото реализиране на съвместно ползване на вече изградената селищна тръбна мрежа - собственост на БТК, при разходоориентирани цени, които да позволят реалното навлизане на нови участници на този пазар. Съвместното ползване на съществуващите селищни тръбни мрежи от повече от едно предприятие следва да се осъществява при ясни и подробно разписани правила, които да не дискриминират отделните кандидати за достъп до такава инфраструктура. Същото се отнася и до съвместното ползване на кули, мачти др. елементи на електронната съобщителна инфраструктура. Необходимо е Комисията за регулиране на съобщенията, като компетентен секторен регулатор, да извърши анализ на пазара за достъп до каналната мрежа и достъпа до съоръженията и кулите като част от пазара на предоставяне на (физически) достъп до мрежова инфраструктура (включително напълно необвързан и споделен достъп) – пазар 4 от Препоръката на ЕК за съответните продуктови пазари от 2007 г., и да наложи необходимите специфични задължения на БТК като предприятие със съществено въздействие на пазара.
2.3.Съществен проблем, с който се сблъскват доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги, е прокарването на връзката между входа на съответната сграда и апартамента на отделния абонат. Липсват ясни правила, регламентиращи достъпа до сградните инсталации, които да гарантират на всеки собственик на имот в дадена сграда свободен избор на доставчик на електронни съобщителни услуги при запазване на конституционно закрепените принципи за неприкосновеност на частната собственост.
Изход от ситуацията е предвиждането на изрична възможност на законово ниво за гарантиран безвъзмезден достъп на предприятията до общите части на сградите в режим на етажна собственост за инсталирането на разпределителни кутии и кабели до отделните апартаменти.
За новостроящите се сгради следва да се предвиди изграждането на самостоятелна връзка на всеки отделен апартамент до разпределителен шкаф или помещение, разположено в общите части на сградата, до което да имат достъп всички предприятия.
3. Мерки за насърчаване на изграждането на широколентови мрежи в слабонаселени места и селски райони
Изграждането на инфраструктура до и в слабо населените места в България е затруднено и оскъпено от специфичните географски особености, а именно предимно планинския характер на такива градчета и села. В допълнение ниските доходи и изключително ниската гъстота на населението в тези райони са сериозен недостатък, който обуславя липсата на интерес у предприятията в сектора да инвестират в тези части от страната. Подобни проблеми съществуват в множество други европейски държави, от чийто опит може да се почерпят полезни идеи и информация.
Една от възможностите е компенсиране от държавни фондове на инвестициите на средствата, вложени за изграждане на широколентова инфраструктура в отдалечените и слабонаселени места.
Друг възможен вариант е организирането на публично-частни партньорства между предприятията и съответните общини или изграждането на общински мрежи в такива райони.
Конкретна информация за вече реализирани проекти, финансирани от държавата и/или общините на други държави членки на Европейския съюз са изброени в част IV по-долу.
III. ИЗПЪЛНЕНИЕ И МОНИТОРИНГ
Проекта предвижда в т. 9.1., че осъществяването на мониторинг по изпълнението на заложените в Програмата цели да се извършва от работна група към Координационния съвет по информационно общество (КСИО) към МС. Считаме, че в Проекта изрично следва да се отбележи, че в тази работна група ще бъдат включени представители на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги – БТК, мобилни оператори и алтернативни предприятия.
IV. ФИНАНСОВА ЧАСТ
Необходимо е по-категорично ангажиране на правителството с финансиране на проекти, свързани с изграждане на инфраструктура (т. 10.1. на Проекта). Значителни средства трябва да се заделят за предвидения Национален фонд за развитие на широколентовия достъп в България, особено в посока осигуряване на широколентов достъп в слабонаселените места и селски райони.
Могат да се посочат множество европейски страни, в които изграждането на широколентова инфраструктура среща сериозната финансова подкрепа на държавата.
В периода 2002 – 2006 г. шведското правителство отделя 560 милиона евро за създаване на широколентова инфраструктура, финансирана от общините.
Относно Ирландия Европейската комисия през март 2006 г. допуска, в съответствие с правилата на ДЕО за държавни помощи, програма за създаване на градски оптични MAN мрежи с отворен достъп в над 120 ирландски града на стойност над 170 милиона евро.
В Холандия в много градове общините финансират разгръщането на оптични мрежи, спазвайки правилата за държавните помощи. Моделът, който се ползва, е на амстердамския CityNet (http://www.citynet.nl/). Пасивната инфраструктура (канали и оптични кабели) се изгражда след публични търгове и се притежава от съвместни предприятия на местните власти и частни компании. Активното ниво се управлява от един оператор на едро, който дава отворен и недискриминационен достъп на доставчиците на услуги. През декември 2007г. Европейската комисия решава , че финансовото участие на град Амстердам при изграждането на оптичната инфраструктура не представлява държавна помощ, доколкото кметството участва при условия, при които би участвал пазарен инвеститор.
Във Великобритания се реализира проектът „Digital Region” за изграждане на FTTC мрежа в периода 2009 – 2011 г., която да предостави свързаност от над 50 Mbps на около 550 000 домакинства и 40 000 бизнес потребителя в южен Йоркшир. След проведен търг е избрана компанията Thales, която да изгради и оперира мрежовата инфраструктура. Компанията ще продава достъп до мрежата на доставчици на услуги.
Thales участва в съвместно предприятие с общините от региона, като размерът на цялата инвестиция е над 120 милиона евро.
В Гърция през м. септември 2008 г. Министерството на транспорта и комуникациите обявява национална FTTH стратегия с цел да свърже 2 милиона домакинства (50% от домакинствата в страната) в периода 2009-2016 г. Предвижда се инвестициите в пасивна инфраструктура да бъдат извършени от 3 частни инвеститора, които да сключат договори за публично-частни партньорства след провеждане на международен търг. Проектът ще бъде разделен на 3 части, като всяка една част ще покрива част от територията на страната и общо ще включва над 50 от най-големите градове в страната. Управлението на пасивната мрежа ще бъде предоставено на контракторите по публично-частните партньорства за 30 годни, за да могат те да възстановят направените инвестиции. Скоростта до крайните потребители трябва да бъде най-малко 100 МB/sec.
Предвижда се всеки един от 3-те контрактора по публично-частните партньорства да продава тъмни влакна на доставчиците на електронни съобщителни услуги в съответните географски области. Тези доставчици ще управляват собствено активно оборудване и ще могат да включват всички потребители, живеещи в районите, в които е разгърната новата инфраструктура. Цялата стойност на проекта по изграждане на пасивната инфраструктура се оценява на около 2,1 милиарда евро, от които гръцкото правителство ще предостави 700 милиона.
През 2008 г. Европейската комисия разрешава 4 случая на предоставяне на държавна помощ за развитие на широколентовата инфраструктура в селските области в Германия на обща стойност 186 милиона евро, значителна част от които се покриват от Селскостопанския фонд за регионално развитие на ЕС. ЕК приема, че предложените схеми са в съответствие с правилата за предоставяне на държавни помощи, понеже са насочени към райони, в които пазарът сам по себе си не може да осигури широколентов достъп и по този начин не се изкривява конкуренцията. В допълнение, наличието на отворен, недискриминационен достъп на едро до новите мрежи ще позволи на множество доставчици на услуги да предложат на потребителите конкурентни услуги.
Всички дадени по-горе примери сочат, че е необходимо да се предвиди обществено финансиране за развитие на широколентовия достъп, особено що се касае до осигуряването на достъп в слабонаселените места и селските райони.
Като се надяваме направени предложения да бъдат взети предвид от ДАИТС, оставаме
С уважение:
Теодор Захов
Председател на УС
Сдружение за електронни комуникации (СЕК)
София 1000, бул. “Патриарх Евтимий” 36, вх. Б, ап. 13
тел. (+359 2) 9887360, 9887361
факс: (+359 2) 9877096
лице за контакт: Пламена Николаева (Секретар на СЕК)
e-mail: plamena.nikolaeva@dpc.bg; info@bgsec.org
