014/17.03.2008
от СЕК, свободната енциклопедия
Изх. № 14/17.03.2008 г.
До
д-р Веселин Божков
Председател
Комисия за регулиране на съобщенията
(КРС)
София, ул. “Гурко” 6
Копие
г-н Валентин Хараламбов
Зам.-председател, КРС
г-н Петър Рендов
Член, КРС
г-н Валентин Георгиев
Член, КРС
г-н Тодор Костурски
Член, КРС
Относно: Въвеждане на преносимост на номерата във фиксираните мрежи
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на Комисията за регулиране на съобщенията,
Във връзка с Ваше писмо изх. № № 04-04-87/28.02.2008 г. изпратено до членове на Сдружението за електронни комуникации (СЕК/Сдружението), предоставящи обществени телефонни услуги, представяме следното общо становище на Сдружението по поставените от Вас въпроси:
I. Технически въпроси
1. Избор на подходящ метод за маршрутизиране към пренесените номера
Считаме, че най-подходящия метод за маршрутизиране към пренесените мобилни (национално значими), фиксирани (географски) и негеографски номера е т. нар. метод на „търсене за всяко повикване”. Наред с подробно изброените в т. 4.5.2., от публикувания на сайта на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), „Технически анализ на въвеждане на преносимост на номерата и определяне на приложимите стандарти” , предимства на този метод следва изрично да се наблегне на още няколко негови допълнителни положителни аспекта: Методът „търсене за всяко повикване”, съчетан с централизирана база данни е единствения начин, по който може да се постигне ефективно прилагане на преносимостта при наличието на голям брой предприятия, предоставящи обществени телефонни услуги, защото ако се избере някой от другите методи за маршрутизиране на обажданията няма обективна и реално приложима възможност за прозрачност на тарифирането. Прилагането на метода за „търсене за всяко повикване” е реално осъществим при създаването на централизирана база данни, съдържаща информация за всички пренесени номера и данни необходими за рутирането на обаждания директно към приемащата мрежа. Основното преимущество тук е, че повикванията се свързват бързо и при предварително известни цени.
2. База данни за пренесените номера
Считаме за най-разумно и икономически и практически целесъобразно изграждането и поддържането на централизирана база данни (ЦБД), която да съдържа информация за всички пренесени географски, негеографски и национално значими номера. В подкрепа на предложението за използването на такава ЦБД могат да се изтъкнат следните преимущества: • създаването на единна, обща ЦБД за всички номера ще гарантира еднаквото третиране на географските, негеографските и национално значимите номера, за които съгласно чл. 134, ал. 1, т. 1-3, във връзка с § 6 от преходните и заключително разпоредби (ПЗР) от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) следва да се осигури възможност за пренасяне; • ЦБД ще намали риска от загуба или изменяне на информацията по пренасяне на номерата, която предприятията биха обменяли директно помежду се при липсата на ЦБД, особено като се има предвид постоянно увеличаващия се брой на предприятията предоставящи обществени телефонни услуги; • ЦБД ще осигури навременно разпространяване на информацията свързана с пренасянето на номерата до всички предприятия и ще позволи на всички предприятия да правят съответните изменения необходими за правилното рутиране на обажданията към пренесените номера значително по-бързо; • ЦБД ще позволи намаляване на времетраенето на прозореца на преносимостта до 2 часа; • ЦБД ще рационализира и съкрати процедурите по пренасяне на номера като позволи получаването на информация за всички пренасяния, осъществени през деня, да става чрез една или повече регулярно насрочени актуализации, като така ще се елиминира необходимостта от предоставяне и обработване на информация за всяко отделно пренасяне на конкретен номер; • ЦБД ще осигури по-лесно възстановяване на загубената от отделно предприятията информация; • ЦБД ще бъде достоверен и сигурен източник на информация необходим за изчисляване на таксите за използване на пренесени номера.
Наред с въвеждането на ЦБД, като част от нейната функционалност и като отделни задължения за предприятията предлагаме да се предвидят и следните изисквания: • Да се въведат срокове, в които предприятията, различни от даряващия и приемащия доставчик, да активират възможността за рутиране на повиквания към и от пренесените номера с цел осигуряване на потребителите на максимално бърза и ефективна свързаност от край до край; • Когато абонат на пренесен номер се откаже от услугите на приемащия доставчик, номерът да се предоставя обратно на даряващия доставчик, като за определен период от време да не се предоставя на друг абонат. Изрична регламентация на такова задължение бе предвидена и в част V от „Становището на Комисията за регулиране на съобщенията относно съдържанието на процедура за осъществяване на преносимост” прието с Решение на КРС № 2338 от 22.12.2006 г.
Предлагаме ЦБД да бъде изработена и поддържана от КРС, като гарант за сигурността и независимостта на ЦБД от отделен или отделни доставчици. Финансирането на ЦБД ще се осъществява чрез годишните такси за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера, заплащани от предприятията. Съгласно предвижданията на чл. 139, ал. 1 ЗЕС, таксите следва да покриват административните разходи на КРС по създаване и поддръжка на ЦБД.
II. Икономически въпроси
1. Разпределение на разходите
На първо място считаме, че следва да се предвидят конкретни правила, които да уредят въпроса със заплащането на годишните такси за ползване на пренесени номера. Считаме за логично и разумно размерът на таксата да отговаря на периода, за който даден брой пренесени номера се използва от един доставчик. На второ място предлагаме изрично да бъде предвидено, че приемащият доставчик не дължи заплащане на просрочени парични задължения на абоната към даряващия доставчик. Това не следва да прегражда правото на даряващия доставчик да откаже да оторизира пренасянето на номера при условие, че към момента на подаване на заявката абоната има просрочени и неплатени задължения към даряващия доставчик. В допълнение предлагаме по подобие на част ІІ, т. 12, изречение последно от „Становището на Комисията за регулиране на съобщенията относно съдържанието на процедура за осъществяване на преносимост” прието с Решение на КРС № 2338 от 22.12.2006 г. да се предвиди възможност операторите да си съдействат по всякакъв законен начин за събирането на такива просрочени плащания. На трето място следва изрично да се регламентира, че административната такса за осъществяване на преносимостта, дължима на даряващия оператор, следва да се определя на база заявка, а не на база брой заявени номера за пренасяне. Мотивите за създаването на подобна разпоредба са свързани с факта, че на практика, когато един абонат подаде една обща заявка за пренасяне на няколко номера, на който той е титуляр, административната дейност по приемане, проверка и одобряване на заявката на практика е същата като в случаите, когато в заявката е посочен само едни номер.
2. Прозрачност на тарифите
Преди всичко следва да се отбележи, че единственият начин за осигуряване на прозрачност на тарифите и на цените на обаждания към пренесени номера е прилагането на метода на „търсене за всяко повикване” при съществуването на ЦБД. Във всички останали случай на маршрутизиране на обажданията към пренесен номер, при които началната мрежа не разполага със собствен или предварително договорен достъп до информация за пренесените номера, задължително ще се използва допълнителна услуга за транзит на даряващия доставчик или друга негова услуга или услуга на трети оператор, като цените на тези допълнителни услуги няма как да бъдат прекалкулирани и сведени до знанието на викащия абонат към момента на иницииране на повикването. С оглед информирането на абонатите за пренасянето на търсения от тях номер предлагаме да се организира безплатна информационна услуга, на която всяко заинтересовано лице да може безплатно да получи информация за статуса на конкретен номер. Считаме, че известяването на иницииращия обаждането потребител, че търси пренесен номер със звуков сигнал е неприложимо по следните причини. • Цените на взаимно свързване между предприятията могат да се различават. Това означава, че викащият абонат ще заплаща различна цена за повикването в зависимост от това, в коя мрежа е пренесен викания номер. В този смисъл е обективно невъзможно всеки абонат да бъде уведомяван, за цената която ще плаща за всяко повикване. • Когато един абонат търси даден пренесен номер всеки ден, той всеки ден ще чува съобщение или звуков сигнал, че търси пренесен номер, а това може да е доста неприятно и дори досадно. • Не на последно място въвеждането на звуков сигнал за всяко обаждане изисква значителни и според нас практически неоправдани инвестиции от страна на всеки оператор.
III. Административни въпроси
1. Административно обслужване на абонатите и подаване на заявките за пренасяне
Считаме, че при регламентирането на ред за подаване на заявките за пренасяне на номера следва да се предвиди правилото, че заявленията за преносимост се подават само и единствено при приемащия доставчик. Тази процедура е в унисон с добрите европейски практики и е значително по-благоприятна за потребителите. Също така следва да се предвиди забрана за даряващият доставчик или свързаните с него лица да осъществят контакти с абонат, заявил желание за пренасяне на номера му, в посока мотивиране на абоната да се откаже от намерението му. Считаме, че при бъдещо изменение на ЗЕС тази забрана следва да бъде скрепена с изрична административнонаказателна разпоредба. Считаме, че разпоредбата на част ІІІ, т. 7, последен абзац от „Становището на Комисията за регулиране на съобщенията относно съдържанието на процедура за осъществяване на преносимост” прието с Решение на КРС № 2338 от 22.12.2006 г. , която изрично предвижда, че договор с абонат не може да бъде основание за отказ за одобряване на заявление за пренасяне на номер от страна на даряващия оператор следва да залегне в регламентацията на преносимостта, както на географски и негеографски номера, така и на национално значими номера. Възможността абонатът да прекрати срочния договор с даряващия доставчик като плати предвидените в договора неустойки и/или обезщетения за неизпълнение и да сключи нов договор с нов доставчик е в унисон с принципите на пазарната икономика, свободата на договарянето и правата на потребителите и не би следвало да бъде ограничавана по какъвто и да е начин.
2. Процедура за осъществяване на преносимост
Предлагаме процедурата по осъществяване на преносимостта да бъде изградена около следните основни параметри: • След получаване на заявлението за пренасяне на номер, приемащият доставчик запитва даряващия дали има пречки за осъществяване на преносимостта; • Даряващият доставчик отговаря като изпраща удостоверение за потвърждаване на заявката на приемащия доставчик не по-късно от следващия работен ден; • След получаването на удостоверението получаващият доставчик го препраща на ЦБД и определя времето на пренасяне на номера и очаквания прозорец на преносимост; • ЦБД уведомява всички останали предприятия предоставящи обществени телефонни услуги за предстоящото пренасяне и за прозореца на преносимост; • В така определеното време приемащият доставчик активира номера, а даряващият го деактивира; • Приемащият доставчик уведомява ЦБД за успешното пренасяне на номера; • ЦБД уведомява всички останали предприятия предоставящи обществени телефонни услуги за завършилата процедура по пренасяне; Предлагаме срокът за реализация на преносимост да бъде 7 дни от представянето на удостоверението за пренасяне при приемащия доставчик. Считаме, че така описаната процедура е максимално прозрачна, ефективна и разходо-спестяваща. Залегналото в сега действащите Функционални спецификации за осъществяване на преносимост в мобилните мрежи изискване удостоверението за преносимост да се издава на абоната, без да има изрична разпоредба, че след издаването му същото се изпраща директно на приемащия доставчик е неприемливо. Такава процедура е твърде тромава и несъмнено ще демотивира и затрудни абонатите да се възползват от преносимостта. Нещо повече, по този начин се оскъпява и услугата по преносимостта, защото се увеличава документооборота и необходимостта от служители, които постоянно да издават и получават удостоверения за преносимост.
Моля, да имате предвид, че представените по-горе препоръки и бележки, са едва първоначална позиция на СЕК, която ще бъде конкретизирана и допълвана в процеса на изготвяне на проекта за функционални спецификации за преносимост на номерата при фиксираните мрежи. Като представители на Сдружението за електронни комуникации в работата по обсъждане на всички въпроси, свързани с изготвяне на проекта на функционални спецификации, ще участват следните представители:
1. Христо Нихризов Адвокат АДД „Димитров, Петров и Ко.” Тел.988 73 60 e-mail: miroslav.ognyanov@dpc.bg
2. Янко Касабов Директор „Право и регулация” „Орбител” ЕАД Тел. 4004 840 e-mail: ykassabov@orbitel.bg
3. Боян Йорданов Мрежови инженер „Орбител” ЕАД Тел. 4004 723 e-mail: bjordanov@orbitel.bg
4. Мирослав Димов Старши мрежови инженер „Некском България” ЕАД Тел: 4900425 E-mail: mdimov@nexcom.bg
В допълнение към горното и във връзка с предстоящото стартиране на преносимостта на номерата в мобилните телефонни мрежи, считаме че е от особена важност незабавно да бъдат проведени консултации между доставчиците на фиксирани телефонни услуги – членове на СЕК – и мобилните оператори относно изграждането и ползването на бази данни, необходими за преносимостта. Считаме, че най-удачният формат е спешното свикване на консултативна структура (консултативен съвет) по чл. 39, ал. 1 от ЗЕС, с участие на мобилните оператори, БТК и алтернативните оператори – членове на СЕК. Подобен консултативен съвет ще съдейства за по-бързо и консенсусно решаване на съществуващите проблеми, свързани с преносимостта на мобилните номера и касаещи взаимоотношенията с останалите оператори, предоставящи телефонна услуга в интерес на всички оператори.
С уважение:
Теодор Захов
Председател на УС
Сдружение за електронни комуникации (СЕК)
София 1000, бул. “Патриарх Евтимий” 36, вх. Б, ап. 13
тел. (+359 2) 9887360, 9887361
факс: (+359 2) 9877096
лице за контакт: Пламена Николаева (Секретар на СЕК)
e-mail: plamena.nikolaeva@dpc.bg; info@bgsec.org
