012/05.03.2008
от СЕК, свободната енциклопедия
Изх. № 012/05.03.2008 г.
До
д-р Веселин Божков
Председател
Комисия за регулиране на
съобщенията (КРС)
София, ул. “Гурко” 6
Копие
г-н Валентин Хараламбов
Зам.-председател, КРС
г-н Петър Рендов
Член, КРС
г-н Валентин Георгиев
Член, КРС
г-н Тодор Костурски
Член, КРС
Относно: Обществено обсъждане на проект на Наредба за условията и реда за осъществяване на достъп и взаимно свързване
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на Комисията за регулиране на съобщенията,
С Решение No. 59 от 31.01.2008г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията) бе открита процедура за провеждане на обществено обсъждане по реда на чл. 36 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) на проект на Наредба за условията и реда за осъществяване на достъп и взаимно свързване (Проекта/Наредбата). В тази връзка представяме следното становище на Сдружението за електронни комуникации (СЕК), съдържащо конкретни забележки и предложения по Проекта:
Уредбата на достъпа и взаимното свързване се съдържа в чл. 158 - чл. 177 и чл. 220 от ЗЕС. С тази законова уредба и предвидената в чл. 163 от ЗЕС Наредба за условията и реда за осъществяване на достъп и/или взаимно свързване на Комисията се цели въвеждане във вътрешното законодателство на разпоредбите на Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно достъп до и взаимно свързване на електронни съобщителни мрежи и прилежащи съоръжения (Директива 2002/19).
I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
1. Предлагаме в целия текст на проекта думите „фиксирана обществена телефонна мрежа” да се заменят с „електронна съобщителна мрежа за предоставяне на фиксирана телефонна услуга”.
Мотиви: Предложението ни е продиктувано от факта, че терминът „фиксирана телефонна мрежа” е неточен и не включва в съдържанието си някои от средствата за предоставяне на фиксирани телефонни услуги – например посредством радиовълни/WiMAX мрежи, при които, макар и да се използва радиочестотен спектър като преносна среда, услугата остава фиксирана, доколкото се предоставя между фиксирани крайни точки на мрежата. По този начин фиксираните телефонни услуги, предоставяни чрез такива средства, биха останали извън обхвата на разпоредбите на наредбата, което с оглед нейните цели е неоправдано. Наред със съображенията за точност, предложението за промяна в израза е продиктувано и от необходимостта от терминологично единство в действащото законодателство, в което лисва дефиниция на понятието.
II. ЗАБЕЛЕЖКИ ПО ГЛАВА ВТОРА - РЕД И УСЛОВИЯ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ВЗАИМНО СВЪРЗВАНЕ И ДОСТЪП
2.1. Предлагаме чл. 7, ал. 1 да се измени както следва: “Чл. 7. (1) Предприятията по чл. 4, при осъществяване на взаимно свързване на мрежите си, предоставят някоя или всички от следните услуги: 1. генериране – пренос и комутация на изходящ трафик, иницииран от потребители на мрежата, до точка за взаимно свързване с друга мрежа; 2. терминиране – пренос и комутация на входящ трафик от точка на взаимно свързване с друга мрежа; 3. транзит – пренос и комутация на трафик между две точки на взаимно свързване. 4. избор на оператор за всяко повикване и на абонаментна основа; 5. услуги за съвместно разполагане; 6. достъп до номера за телефонни справочни услуги; 7. достъп до негеографски номера, чрез които се предоставят национални негеографски услуги; 8. други услуги, необходими за осъществяване на взаимно свързване на мрежите на предприятията.
Мотиви: Предложеното допълване в т. 1-8 в ал. 1 на чл. 7 от проекта е направено с оглед включване на основните услуги по взаимно свързване при тяхното изброяване в наредбата. Очертава се конкретно приложното поле на предвидените в разпоредбата условия за взаимно свързване и се улеснява нейното прилагане. Изричното изброяване на услугите като част от съдържанието на взаимното свързване предотвратява възможността за превратно тълкуване или неприлагане правилата на наредбата в посочените случаи.
2.2. Предлагаме ал. 2 на чл. 7 да стане ал. 3, и да се създаде нова ал. 2 със следното съдържание: (2) Услугите по терминиране се предоставят от предприятията по чл. 4 при недискриминационни условия, без да се поставят ограничения с оглед произхода на трафика, мрежата, от която е генериран, нейното географско покритие или технологията на осъществяване на преноса, доколкото са спазени изискванията на ЗЕС и тази наредба.
Мотиви: С направеното с ал. 2 по-горе предложение за въвеждане на изрично задължение за недискриминация при предоставянето на услугата терминиране се цели гарантиране на задължението на предприятията да терминират в мрежите си всеки подаден им в точка на взаимно свързване трафик, независимо от А-номера. Липсата на дискриминация означава, че трафикът не може да бъде таксуван по различен начин, забраняван, терминиран през различни точки и пр. само на базата на това откъде произхожда (т. е. по А-номер). Опора на това предложение може да бъде намерена в Препоръка 98/195/ЕО за взаимно свързване в условията на либерализиран далекосъобщителен пазар , съгласно която, цените за терминиране на трафик не трябва да бъдат различни в зависимост от това дали повикванията са генерирани от фиксирани или от мобилни мрежи, нито в зависимост от това дали са генерирани от мрежи от същата държава или от друга страна-членка. Когато за обслужването на даден телефонен трафик не са налице различни разходи спрямо тези за обслужване на друг, недопустимо би било дискриминирането на единия от тези видове трафик, например чрез по-високо тарифиране, само с оглед различието на А-номера. В противен случай би се нарушил принципът за равнопоставеност в отношенията между предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, както и този на разходоориентираност на цените за взаимно свързване на предприятията със значително пазарно въздействие (чл. 166, ал. 2, т. 5 от ЗЕС) – при еднакви разходи предприятието осъществяващо терминирането би получило различни суми в зависимост от това какъв е произходът на трафика (международен, от селекция и пр.). Подобни ограничения и неравностойно отношение с оглед произхода на терминирания трафик (дали е първоначално генериран от мрежата на предприятието или от друга мрежа) или технологията на осъществяване на преноса (IP или PSTN), наложени от предприятия с господстващо положение на пазара от позицията на по-голямата им пазарна сила, могат да доведат до невъзможност за осъществяване на дейността на определени предприятия – например оператори с изградени IP мрежи, оператори, предоставящи услугата достъп до гласова телефонна услуга чрез услугата избор на оператор и др. Ето защо считаме за необходимо законоустановеният принцип на равнопоставеност на предприятията да бъде доразвит и уточнен за целите на взаимното свързване, за да не се дава възможност за необосновано ограничаване или отказ от взаимно свързване.
2.3. Предлагаме създаване на нова ал. 4 на чл. 7 със следното съдържание: (4) При предоставяне на услугите по взаимно свързване, маршрутизирането на трафика следва да се подчинява на следните общи правила: 1. При терминиране и транзитиране на трафик: Трафикът трябва да преминава през най-близката до търсения потребител точка за взаимно свързване. 2. При услугите избор на оператор за всяко повикване и на абонаментна основа и при генериране на повикванията към негеографски номера: Трафикът трябва да преминава през най-близка до търсещия потребител точка на взаимно свързване.”
Мотиви: Считаме нормативното закрепване на предложените в ал. 4 по-горе принципи на маршрутизиране на трафика в наредбата за препоръчително, тъй като те отразяват технологично и пазарно най-адекватното решение за маршрутизирането на телефонните повиквания, респективно най-подходящия начин за осъществяване на терминирането и транзитирането на трафика. Съобразно тях е нужно терминирането на повикванията да бъде извършено в най-близката до търсения абонат точка на взаимно свързване, която може да бъде и локална – т.нар. „far end handover”. Единствено при предоставяне на услугите за избор на оператор за преносна среда и при повиквания към негеографски номера се прилага друг принцип на маршрутизиране – т.нар „near end handover”. Целта е при набиране на код за избор на оператор трафикът да минава по най-краткия възможен маршрут до мрежата на оператора, предоставящ услугата, поради което той следва да бъде маршрутизиран през точката за взаимно свързване, която е най-близка до крайната точка, от която абонатът започва повикването. Свеждането на начините на маршрутизация до т.нар. принципи на терминиране в далечния и близкия край ще осигури яснота и обективност при прилагането на законодателството и ще осуети възможността да се злоупотребява с начините на маршрутизиране в ущърб на добрата търговска практика, разпространена в ЕС.
2. Предлагаме чл. 8, ал. 3 да бъде изменена по следния начин: “(3) В случаите, когато структурата и йерархията на обществените електронни съобщителни мрежи за предоставяне на фиксирана телефонна услуга позволява използването на различни нива за осъществяване на взаимно свързване, услуги по чл. 7, с изключение на тези по т. 5 се предлагат в следните сегменти: 1. локален сегмент; 2. метро сегмент; 3. единичен сегмент; 4. двоен сегмент.”
Мотиви: Считаме за неприемливо отпадането на метро сегмента, което се наблюдава в представения за обсъждане проект. Този сегмент понастоящем е един от най-използваните и отпадането му може да доведе до значително влошаване на ценовите условия, при които се терминира телефонен трафик в мрежата на БТК. В случай, че при отпадане на метро сегмента регулаторът постанови намаляване на цените за терминиране при единичен сегмент под сегашните цени на метро сегмента, това би било приемливо решение, но не съществува гаранция, че такъв подход би бил възприет, поради което отпадането на метро сегмента на нормативно ниво крие немалко рискове. Сдружението за електронни комуникации и неговите членове биха приели отпадането на метро сегмент единствено при условие, че към датата на влизане в сила на Наредбата регулаторът е предприел ефективни мерки за намаляване на цените на терминиране в мрежата на БТК на единичен сегмент. Ето защо, в случай, че предложението ни за промяна на текста на чл. 8, ал. 3 не бъде прието, настояваме за отлагане на действието на разпоредбата най-малко до 01.01.2009 г. (Вж. т. 30 от настоящото становище) Предложението ни за изключване на услугата за съвместно разполагане от обхвата на разглежданата разпоредба е свързано с практическите аспекти на предоставянето й.
3. Предлагаме чл. 9 от проекта да отпадне. Съображенията ни са свързани с факта, че интерфейсите, предназначени за свързване на крайни електронни съобщителни устройства могат да бъдат крайни успройства за една мрежа, което прави забраната за осъществяване на взаимно свързване чрез тях нежелателна. В случай, че предложението ни бъде прието, всички следващи членове на наредбата следва да бъдат съответно преномерирани.
4.1. Предлагаме в чл. 13 досегашният текст да стане ал. 1, като се добави ал. 2 със следното съдържание:
„(2) Ако в посочения в ал. 1 срок предприятията не сключат договор за достъп или взаимно свързване, всяко едно от тях може да отправи писмено искане до Комисията за съдействие за постигане на съгласие или за даване на задължителни указания по реда, предвиден в Закона за електронните съобщения (ЗЕС)
Мотиви: Предложената разпоредба на ал. 2 на чл. 13 от Наредбата следва да гарантира практическото осъществяване на задължението за взаимно свързване между предприятията, като даде възможност на всяка от страните, пожелала сключването на договор за предоставяне на взаимно свързване или достъп, да защити интереса си в случай на несъдействие на насрещната страна, чрез сезиране на регулаторния орган. По този начин причините за евентуалното нежелание за предоставяне на достъп и/или взаимно свързване ще бъдат подложени на обективна преценка от страна на Комисията с оглед конкретната фактическа и правна обстановка и ще се създадат условия за упражняване правомощията на регулатора по чл. 160 от ЗЕС с оглед предотвратяване на опитите за недобросъвестно ограничаване на конкуренцията във вреда на потребителите.
4.2. Предлагаме в чл. 13 да се добави ал. 3 със следното съдържание: (3) Договорите за взаимно свързване се сключват за неопределен срок, без възможност за едностранно безвиновно прекратяване.”
Мотиви: Предложението за ограничаване възможностите на предприятията за едностранно безвиновно прекратяване на договорите за взаимно свързване се прави с оглед чл. 158 от ЗЕС, който предвижда не само право, но и задължение за предприятията, предоставящи услуги посредством обществени електронни съобщителни мрежи, да осъществяват взаимно свързване между мрежите си. Интересите на потребителите на две мрежи налагат непрекъсваемост на взаимната свързаност. Ето защо е необходимо договорите за взаимно свързване да се сключват като безсрочни. Аргумент в полза на това предложение е и фактът, че дори да прекратят договора по между си, предприятията ще имат не само правото, но и задължението да сключат отново договор за взаимно свързване – чл. 158 от ЗЕС, като междувременно ще се накърнят интересите на техните потребители, които ще бъдат лишени от възможността да ползват услугите, предоставяни от мрежата на другото предприятие. С въвеждане на предложената разпоредба ще се прекрати и порочната практика договори за взаимно свързване да се сключват за определен срок (една или две години), както и да се включва възможност за тяхното едностранно безвиновно прекратяване от всяка от страните. Реализирането на тази възможност би означавало увреждане на интересите на крайните потребители, без да е налице каквото и да било нарушение или неизпълнение на задължение от страна на което и да е от взаимосързаните предприятия.
III. ЗАБЕЛЕЖКИ ПО ГЛАВА ТРЕТА - РЕД И УСЛОВИЯ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ ИЛИ ОТКАЗ ЗА ВЗАИМНО СВЪРЗВАНЕ И ДОСТЪП
4. Предлагаме в чл. 15 да бъде създадена нова ал. 3 със следното съдържание: „(3) Отказът по ал. 1 следва да бъде предоставен в писмена форма на засегнатите предприятия и на Комисията.”
Мотиви: Предложението е предизвикано от необходимостта да се осигури прозрачност и равнопоставеност в отношенията между предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, както и информираност на регулатора. Предвид важната роля на предоставянето на достъп и взаимно свързване за развитието на конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни услуги, всеки случай, в който то е било отказано, както и причините за това, следва да бъдат достояние на Комисията с оглед евентуално осъществяване на контролни функции, и на засегнатото предприятие с оглед възможността за отстраняване на причините, довели до отказа.
IV. ЗАБЕЛЕЖКИ ПО ГЛАВА ЧЕТВЪРТА - ДОГОВОРИ ЗА ВЗАИМНО СВЪРЗВАНЕ И ДОСТЪП
5. Предлагаме в чл. 18, ал. 2, т. 1, след думите „услуги по взаимно свързване” да се добави текстът: „които се отнасят до всички видове номера, ползвани от предприятията – географски и негеографски, кодове за достъп до негеографски услуги и кратки национални номера;”
Мотиви: Получавайки от КРС съответния индивидуално определен ограничен ресурс номера, всяко предприятие следва да има правото и задължението да нормира в договорите си за взаимно свързване услугите за трафик към всички видове номера – географски и негеографски, включително кодове за достъп до негеографски услуги и кратки национални номера. Понастоящем уредбата на услугите, свързани с негеографските номера, в типовото предложение на БТК за взаимно свързване и договорите за взаимно свързване е крайно незадоволителна, поради което негеографските номера са в голяма степен неоползотворен ресурс. Наредбата следва да закрепи нормативно императива за уреждане в договорите за взаимно свързване на трафика от и към всички видове номера. Считаме, че обажданията от мрежата на БТК към негеографски номера, започващи с 0700, 0800 и 0900 следва да се определят като основна услуга за взаимно свързване съгласно предложения чл. 7, ал. 1, т. 7 от разглеждания Проект за Наредба, а именно – „достъп до негеографски номера, чрез които се предоставят национални негеографски услуги”. В тази връзка, условията за предоставяне на услуги с безплатен достъп, персонален номер и такива с добавена стойност, достъпни чрез негеографски номера (0700, 0800 и 090) не следва да бъдат изключвани от приложното поле на договорите за предоставяне на взаимно свързване и договарянето им между операторите не следва да бъде оставено единствено на тяхното усмотрение. До настоящия момент такива договори не са сключени с мнозинството от конкурентните на БТК фиксирани оператори и доколкото сключването им (респ. договарянето на цените) е предоставено на свободната воля на страните и не подлежи на регулиране от КРС, такива договори може и никога да не бъдат сключени. По този начин, независимо че множество конкурентни оператори имат получени блокове номера от типа 0700 и 0800 и заплащат годишни такси за тяхното ползване, те не могат да започнат предоставянето им на свои абонати, тъй като тези номера не могат да бъдат избирани от абонатите на БТК. Постигнатият ефект е практически монопол при предоставяне на услуги с безплатен достъп и персонален номер на БТК (негеографски услуги предоставяни чрез номера 0700 и 0800), който без съответна регулаторна намеса не може да бъде преодолян само на база свободно договаряне между страните.
6. Предлагаме в чл. 18, ал. 2, т. 10 след думите „цени за взаимно свързване” да се добави следният текст: „и поделяне на разходите по изграждане и поддържане на взаимното свързване”.
Мотиви: Аргументацията на предложението ни е свързана с наличието на реципрочни задължения за двете свързали мрежите си предприятия да предоставят на своите абонати възможност за осъществяване на повиквания към мрежата на насрещното предприятие. Доколкото взаимното свързване е изпълнение на законови задължения на свързващите мрежите си предприятия, резонно е разходите по изграждането и поддържането му като физическа инфраструктура да се поделят между двете предприятия. Възможно е това да бъде извършвано на базата на трафично зависим коефициент, изразен като съотношение между входящите трафици на двете мрежи. Тъй като обемът на трафика, реализиран в едната или в другата посока между свързаните мрежи се различава, е необходимо на всеки три месеца той да се изчислява и актуализира и въз основа на него да се поделят разходите по изграждане и поддържане на взаимното свързване. Чрез добавянето на предлагания текст ще се преустанови неприемливата практика на някои предприятия да обусловят взаимното свързване с тяхната мрежа от поемането на всички разходи по изграждане и поддържане на взаимното свързване от поискалото свързване предприятие.
7. Предлагаме в чл. 18, ал. 2 да се добави нова т. 12 със следното съдържание: „12. задължение за терминиране на всички видове трафик, независимо от произхода му, при условия на равнопоставеност”
Мотиви: Услугата за терминиране на трафик от други мрежи е една от основните, посочени в ал.1 на чл. 7 от настоящия проект, свързани с и предпоставени от осъществяването на взаимно свързване на мрежите на предприятията услуги. Предвиждането на задължение по т. 12 като част от съдържанието на договорите за взаимно свързване има за цел осигуряване равнопоставеното отношение спрямо всички участници на съответния пазар чрез поемане на изрично договорно задължение за това, с което се утвърждава задължението на предприятията по чл. 7, ал. 2 от проекта и се осигурява ефикасна защита на интересите на предприятията - съконтрахенти по договорите за предоставяне на взаимно свързване и на достъп.
8. Предлагаме текстът на сегашния чл. 19 да се превърне в чл. 19, ал. 1, като от него отпаднат думите „за взаимно свързване” и да се добавят ал. 2 – 4 със следното съдържание:
9.1. „(2) Договорите за взаимно свързване, по които и двете страни са предприятия, които контролират достъпа до крайни потребители и до услуги, предоставяни чрез номера от ННП, както и допълнителните споразумения към тях, се представят от предприятията в Комисията в едномесечен срок от подписването им.
Мотиви: Намираме, че е неоправдано на Комисията да се представят всички договори за взаимно свързване. Съгласно предвиденото в чл. 4 на Проекта ограничение, право и задължение за сключване на договор за взаимно свързване имат само предприятията, на които е предоставено първично право да ползват номера от ННП. Договори за взаимно свързване могат да сключват и други предприятия, които не отговарят на посоченото изискване (VoIP доставчици, чуждестранни предприятия без предоставен номерационен ресурс в България и пр.), но сключването на такива договори не е задължение за предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, нито подлежи на контрол или регулиране от КРС. Необосновано е такива договори да се предоставят на Комисията – това означава нейното затрупване с копия на хиляди договори, като договори за международен роуминг, договори за международно терминиране, договори с и/или VoIP доставчици и пр. Очевидно е, че КРС не е в състояние, нито е необходимо да се запознава и изследва съдържанието на всички тези договори. Считаме, че задължението за предоставяне на договори за взаимно свързване на КРС е относимо само за случаите, в които за страните е налице както право, така и задължение да сключат такива договори съгласно чл. 4 на Наредбата. Такива са договорите, уреждащи отношенията по взаимното свързване на мрежи, достигащи до крайни потребители – подобни договори са от голямо значение, тъй като всяко нарушение на законовите правила, касаещи взаимното свързване на тези мрежи и всеки опит за ограничаване на конкуренцията в тези случаи, биха могли да доведат до неблагоприятни за потребителите последици.
9.2. (3) Комисията може да се намеси по своя инициатива, в случай че условията на договорите по ал. 1 или ал. 2 противоречат на изискванията на ЗЕС или актовете по прилагането му, като даде задължителни указания на страните за отстраняване на нарушенията, когато това е оправдано с оглед постигане на целите по чл. 4 и при спазване на принципите по чл. 5.
(4) В случай на промяна в законодателство, уреждащо условията и реда за осъществяване на взаимно свързване или достъп, предприятията следва да приведат сключените договори за достъп или взаимно свързване в съответствие с приложимите нормативните изисквания в срок до 30 дни от влизането им в сила, освен ако в нормативен акт не е предвидено друго.”
Мотиви: Допълването на чл. 19 с ал. 3 и ал. 4 по предложения начин е обосновано с оглед по-детайлното установяване контролните правомощия на Комисията при установено от нея противоречие на тези условия със закона. Следва да се отбележи, че информирането на Комисията са сключени договори за достъп или взаимно свързване не се прави самоцелно, а именно с оглед установяване и отстраняване на евентуални нарушения на законоустановения режим, като по този начин се защитават интересите на потребителите и се осигурява нормалното функциониране на конкуренцията на пазара. За реализирането именно на тази функция на Комисията предлагаме текстовете на ал. 3 и 4 – за да не бъде уведомяването й лишено от практически последици, Комисията следва да има изрично предоставено правомощие за намеса със задължителни за страните указания в случаите, когато прецени че е налице противоречие с изискванията на ЗЕС или актовете по прилагането му. Наред с това, евентуалната промяна на законодателните изисквания, предполага съобразяването на договорите по ал. 1 и 2 с новите условия, което логично води до необходимост да се извърши подобна преценка за законосъобразност и на новите договорни клаузи. По този начин се постига на практика един по-ефективен контрол за законосъобразността на посочените споразумения, който е необходим при пазари, при които отношенията между предприятията са тясно обвързани с качеството и цените на услугите, предлагани на потребителите.
V. ЗАБЕЛЕЖКИ ПО ГЛАВА ПЕТА - ПРЕДПРИЯТИЯ СЪС ЗНАЧИТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПАЗАРА
9. С оглед характера и необходимостта от по-добро систематизиране на материята, която следва да се уреди в настоящата глава, предлагаме в нея да се създадат следните раздели: Раздел I – Общи положения и Раздели II – VI, всеки от които е посветен на конкретни изисквания, с които предприятията следва да се съобразяват при осъществяване на някое от специфичните задължения, което са им наложени, а именно: Раздел ІІ – Битстрийм достъп, който следва да обхване и развие материята, изложена понастоящем в чл. 23 от разглежданата проектонаредба; Раздел ІІІ – Взаимно свързване, който следва да обхване и развие материята, изложена понастоящем в чл. 24 от разглежданата проектонаредба; Раздел ІV – Необвързан достъп до абонатната линия, който следва да обхване и развие материята, изложена понастоящем в чл. 25 от разглежданата проектонаредба; Раздел V – Отдаване под наем на абонатни линии – нова разпоредба, която следва да даде уредба на това специфично задължение на предприятия със значително въздействие на пазара; и Раздел VІ – Достъп до каналната мрежа – нова разпоредба, която следва да конкретизира уредбата на тази разновидност на специфичното задължение за предоставяне на достъп до и ползване на необходими мрежови елементи и/или средства, уредено в чл. 22 от разглежданата проектонаредба. Предложенията ни за промени в текстовете на разпоредбите в Глава пета са следните:
10. Предлагаме сегашният чл. 21 да стане чл. 21, ал.1, като се създадат нови ал. 2 – 6 със следното съдържание: „(2) В двумесечен срок от налагане на специфичното задължение за изготвяне на типово предложение за взаимно свързване или за достъп, задълженото предприятие предоставя на Комисията предложение, което се поставя на обществени консултации по реда на чл.37 от ЗЕС. В случай, че на задълженото предприятие е наложено и задължение за ценови ограничения и/или разходоориентирани цени, то предоставя заедно с предложението си и документите за ценообразуване на цените за взаимно свързване или за достъп. (3) С решение по чл. 167, ал. 7 от ЗЕС Комисията одобрява без забележки или задължава предприятието да измени типовото си предложение. Със същото решение Комисията може да наложи ценови ограничения при ползване на някой от методите по чл. 220, ал. 2 от ЗЕС. (4) В случай, че бъде задължено да измени типовото си предложение, в 14-дневен срок от получаване на решението на Комисията предприятието представя на Комисията измененото типово предложение за окончателно одобрение. Комисията одобрява типовото предложение с решение в 14-дневен срок от повторното му представяне. (5) В случай, че предприятието не внесе измененото типово предложение в срока по ал. 4 или Комисията установи, че предприятието не е изменило типовото предложение съгласно дадените указания или не е отразило точно наложените ценови ограничения, Комисията одобрява типовото предложение с измененията, които е изискала с решението по чл. 167, ал. 7 от ЗЕС. (6) След одобряване на типовото предложение по реда на ал. 3, ал. 4 или ал. 5, в едноседмичен срок от получаване на решението на Комисията задълженото предприятие го публикува на официалната си Интернет страница. Комисията публикува в същия срок текста на типовото предложение на официалната си Интернет страница.”
Мотиви: При решаване на въпроси от обществена значимост за развитие на електронните съобщения е необходимо провеждане на процедура за обществени консултации, тъй като това ще позволи в по-голяма степен отразяването на обществения интерес в конкретните разрешения. Смисълът на изготвянето на Типови предложения от задължените предприятия е именно в предоставянето на възможност както на регулатора, така и на останалите засегнати предприятия да изразят становища и да дадат предложения още в процеса на тяхното изготвяне. Процедурите, разписани в ЗЕС за одобрение на типовите предложения, както и за техните последващи измененията, са непълни и следва да бъдат детайлизирани с наредбата, която урежда условията и реда на осъществяване на достъп и взаимното свързване. Необходимо е на подзаконово нормативно ниво да се създадат еднакви правила за поставяне на проектите за типови предложения на обществени консултации, както и за даване на срок, в който след налагане на съответното специфично задължение предприятията следва да изготвят проект и да го предоставят за консултации. Процедурата дава възможност при установени недотатъци в проекта за Типово предложение, на предприятието да бъде наложено извършването на конкретни промени в него, като за това получава и съответен срок. Предлаганата ал. 5 отразява виждането, че несъобразяването на предприятие с указанията на Комисията не следва да възпрепятства тяхното осъществяване на практика. Разпоредбата гарантира, че независимо от нежеланието на задълженото предприятие да измени Типовото си предложение или да въведе наложените му ценови ограничения, указанията на Комисията ще бъдат приложени и незаконосъобразност няма да бъде допусната. Изискването за публикуване на решението за одобряване на Типовото предложение и самото него е предвидено във връзка с необходимостта от информираност и предназначението на типовото предложение.
11. Предлагаме да бъде създаден нов чл. 21а със следното съдържание: “Чл. 21а (1) Типовото предложение се изменя ежегодно по инициатива на задълженото предприятие или на Комисията по реда на чл. 167, ал. 9 от ЗЕС. Предложението за изменение се внася за одобрение в Комисията не по-късно от 30 септември всяка година. Изменението на типовото предложение се одобрява и публикува по реда на чл. 21, ал. 2-6. (2) След публикуване на измененото типово предложение, в 10-дневен срок от получаване на решението на Комисията задълженото предприятие изпраща проекти на допълнителни споразумения за изменение на сключените индивидуални договори на всички предприятия, с които има сключени индивидуални договори. В едномесечен срок предприятията сключват допълнителни споразумения към индивидуалните договори и ги изпращат за сведения в Комисията. (3) При промяна в приложимата нормативна уредба, касаеща предоставянето на услугите по достъп или взаимно свързване, задължените предприятия изменят типовото предложение и го внася за одобрение в комисията в 30-дневен срок от влизане в сила на приложимите нормативни актове или промените в тях.”
Мотиви: Предлаганият текст отразява необходимостта от актуализиране условията на типовите предложения във връзка с развитието и изменението на пазарните условия. За да се гарантира законосъобразността на измененията, тяхното утвърждаване следва да стане след провеждане на процедурата по обществени консултации на типово предложение, описана по-горе. Тъй като причините, налагащи измененията в типовите предложения, са с свързани с изменения в обективни фактори, както и с оглед продължителния характер на отношенията по договорите, сключени въз основа на типово предложение, считаме за необходимо направените промени да се отразят в тези договори. За да има желания ефект, изискването за прилагане на практика на измененията в типовите предложения чрез включването им в договорите, както и самото задължение за ежегодното им изменение, следва да бъде обвързано с конкретен срок. Посоченият срок за внасяне на предложение за изменение на типовите предложения в КРС до 30 септември дава възможност процесът по обществени консултации и одобрение да завърши до края на съответната календарна година, за да могат новите типови предложения и условията по тях да влязат в сила от 1 януари на следващата година. При промяна в приложимата нормативна уредба определени клаузи на типовото предложение могат да станат нищожни (а аргумент от 168, ал. 8 от ЗЕС), което би довело до неясноти и спорове по прилагането му. В такива случаи не е удачно да се изчаква годишното изменение на типовото предложение, а е нужно в кратък срок то да бъде приведено в съответствие с актуалната нормативна уредба.
12. Във връзка с предложените в т. 10 по-горе изменения в структурата на Глава пета, предлагаме чл. 26 да се преномерира като чл. 23 и да стане част от Раздел I (Общи положения) на Глава пета.
13. Предлагаме чл. 23 да се преномерира на чл. 24 и в ал. 1 думите “принципа на равнопоставеност” да се заменят с “принципите на прозрачност и равнопоставеност “
Мотиви: Тъй като публикуването на типово предложение само себе си води до прозрачност на условията в него, налагането на задължение за типово предложение в случаите, когато на предприятие със значително въздействие на пазара е наложено само задължение за равнопоставеност, на практика би довело до ситуация, в която на всеки, комуто е наложено задължение за равнопоставеност се налага и задължения за прозрачност. Предложеният от нас текст предвижда публикуване на типово предложение да се налага само на предприятия, на които вече е наложено задължение за прозрачност, и това съответства на разпоредбата на чл. 167, ал. 3 във връзка с чл. 167, ал. 1 от ЗЕС. Не се стига до припокриване съдържанието на задълженията, тъй като в това за прозрачност се включва публикуването на разнообразна информация, а не само на типово предложение.
14. Предлагаме чл. 24 да се преномерира на чл. 24а и да се измени както следва: “Чл. 24а (1) Когато на предприятие със значително въздействие върху пазара с решение на Комисията е наложено специфично задължение за публикуване на типово предложение за предоставяне на услуги по взаимно свързване, то съдържа най-малко условията, посочени в чл. 167, ал. 3 от ЗЕС, които са приложими към взаимното свързване. (2) С решението си по ал. 1 Комисията определя кои услуги по чл, 7, ал. 1 задължително трябва да бъдат описани в типовото предложение на задълженото предприятие. Предприятията по чл. 135 от ЗЕС задължително включват в типовото предложение и условията и реда за предоставяне на услугата избор на оператор за всяко повикване и на абонаментна основа.
(3) Задължените предприятия предоставят услуги по изграждане на свързваща линия, съвместно разполагане и съвместно ползване на оборудване, цените за които се поделят между страните поравно или съгласно коефициент, отразяващ съотношението на входящия и изходящ трафик от/към всяка от мрежите през точката за взаимно свързване. Използваният коефициент се осъвременява на всеки три месеца.”
Мотиви: На първо място, предложената първоначално редакция на чл. 24 от Проекта противоречи както на ЗЕС, така и на практиката в страните-членки на ЕС. Задължението за публикуване на Типово предложение за взаимно свързване не възниква автоматично със налагане на задължението за равнопоставеност – чл. 167, ал. 3 от ЗЕС предвижда само възможност за налагане на задължение за публикуване на типово предложение при наложени задължения за прозрачност и равнопоставеност. В практиката на страните-членки на ЕС много последователно е застъпено правилото, че след извършване на пазарните анализи задължение за публикуване на Типови предложения се налагат на мобилните оператори, както и на историческия оператор, но не и на алтернативните оператори, които също биват определяни за предприятия със значително въздействие на пазара на терминиране на телефонни повиквания в собствените им фиксирани телефонни мрежи. Ето защо предлагаме изцяло нова редакция на чл. 24 от Наредбата, съобразена с разпоредбите на ЗЕС и най-добрата регулаторна практика в Европейския съюз. Задължението за предприятията по чл. 135 от ЗЕС, посочено в ал. 2 на предложението ни, произтича от тяхната особена позиция, определена от непосредствената им свързаност с крайните абонати, и от необходимостта да се гарантира на практика изпълнението на законовото им задължение по чл. 135, ал. 1 чрез включване в типовото им предложение на условията за това. Предвидените в ал. 3 изисквания за изграждане на свързваща линия, съвместно разполагане и съвместно ползване на оборудване са свързани с практическите нужди, наложени от естеството на взаимното свързване. Аргументите в полза на предложението за поделяне между страните на разходите по свързването са аналогични на тези относно поделянето на разходите по изграждане и поддържане на взаимното свързване, посочени в т. 7 по-горе, а именно, че са налице реципрочни задължения за двете свързали мрежите си предприятия да предоставят на своите абонати възможност за осъществяване на повиквания към мрежата на насрещното предприятие. Доколкото взаимното свързване е изпълнение на законови задължения на свързващите мрежите си предприятия, резонно е разходите по изграждането и поддържането му като физическа инфраструктура да се поделят между двете предприятия.
15. Предлагаме в чл. 25, ал. 4 след думата „услуги” да се добави текстът „навсякъде, където е поискано и е технически възможно”. Чрез това допълнение нормираните в ал. 4 услуги ще имат обвързващ предприятието със значително пазарно въздействие характер и предоставянето им ще бъде факт, за разлика от сегашната ситуация, при която нито backhaul, нито отдалечено колокиране се предоставят за нуждите на необвързания достъп.
16. Предлагаме в чл. 25, ал. 4 да се измени както следва: „(4) При предоставяне на необвързан достъп предприятието по ал.1 трябва да осигури ползването най-малко на следните услуги, навсякъде където е поискано и е технически възможно: 1. самостоятелно ползване на достъп до абонатната линия; 2. съвместно ползване на достъп до абонатната линия; 3. съвместно разполагане при необвързан достъп; 4. услуга за пренос (Backhaul) при необвързан достъп; 5. дистанционно съвместно разполагане 6. съвместно разполагане извън сградата на главния репартитор (sub loop)”
Мотиви:
Считаме, че не е препоръчително изброяването на възможните за предоставяне услуги да бъде изчерпателно, какъвто би бил случаят ако в чл. 25, ал. 4 не бъдат добавени думите “най-малко на”. Целта на разпоредбата е да посочи онези услуги, които задължително трябва да бъдат осигурени, а не да ограничава предприятията, желаещи да предоставят и други.
Във връзка с предложените текстове на т. 1 – 3, считаме че тези услуги следва да бъдат включени при описанието на обхвата на услугата “предоставяне на необвързан достъп до абонатната линия”, доколкото те отразяват основна част от възможностите й и липсата им, особено в случай че се възприеме изчерпателното изброяване на услугите, може да доведе до неоправдано ограничаване и изместване съдържанието на услугата за предоставяне на необвързан достъп.
17. Предлагаме в чл. 25 да се измени ал. 5 и да се добавят нови ал. 6 и ал. 7 със следното съдържание: “(5) Предоставянето на информация за местата за съвместно разполагане следва да включва и информация относно: местоположение и точен адрес на главните репартитори и уличните шкафове и районите, които покриват; брой на абонатните линии, обслужвани от съответните главни репартитори и улични шкафове, броя на предприятията и местата, на които и където вече е предоставен самостоятелен и съвместен достъп до абонатната линия, данни за незаетите и нови линии, диференцирани съответно като абонатни линии за самостоятелен необвързан достъп и такива за предоставяне на съвместен достъп. (6) В случай, че по време на действието на сключени договори за необвързан достъп, предприятието по чл. 1 планира да премести главни репартитори или улични шкафове, то е длъжно да информира за това засегнатите предприятия най-малко 12 месеца преди започване на планираните дейности, като ги уведоми и за възможните начини и условия за продължаване на изпълнението на задълженията си по сключените договори. Всички технически изменения, свързани с преместването, са за сметка на предприятието по чл. 1. (7) В случай, че до предприятието по ал. 1 бъде отправено искане за самостоятелно ползване на достъп до абонатната линия и за прехвърляне на номера, свързани със същата абонатна линия, то е задължено едновременно да предостави ползване на абонатната линия и да извърши прехвърлянето на номерата.”
Мотиви: Намираме информацията, която допълнително сме посочили в ал. 5, за изключително важна с оглед практическото осъществяване на услугите по необвързан достъп. Предложената ал. 6 касае случаите на планирани промени в инфраструктурата и техническите съоръжения с които се осигуряват услугите. Считаме, че в такива промени не би следвало да се осъществяват без да се държи сметка за правата на предприятията, чиято възможност да изполват и предоставят услуги ще бъде временно ограничена. Минимално изискване в такава ситуация следва да бъде навременното уведомяване и посочване на временна алтернатива за използване или предоставяне на съответната услуга. Изричното посочване, че извършените измененията са за сметка на задълженото предприятие по ал. 1 на същия чл. 25 е предложено с цел предотвратявне на опити за изискване от и без това засегнатите предприятия да поемат и разходи във връзка с техническите преустройства. Ал. 7 установява връзката между посочените две услуги, поради която предоствянето на едната от тях, когато е налично искане и за двете често би било в противоречие както с интересите на предприятието, което иска да му бъдат предоставени, така и на крайните потребители, които желаят да се ползват от тях.
18. Предлагаме след чл. 25 да бъде създаден нов Раздел V, както и нов чл. 25а със следното съдържание: „Раздел V Отдаване под наем на абонатни линии
Чл. 25а (1) Когато на предприятие със значително въздействие върху пазара е наложено специфично задължение за отдаване под наем на абонатни линии при спазване на принципите на прозрачност и равнопоставеност, предприятието следва да публикува типово предложение. (2) Типовото предложение съдържа най-малко условията, посочени в чл. 167, ал. 3 от ЗЕС, които са приложими за реализиране на услугата отдаване под наем на абонатни линии. (3) Цените, определени в типовото предложение за отдаване под наем на абонатни линии, следва да отговарят на изискването за разходоориентираност и да бъдат съобразени с пазарните цени на дребно за предоставяните чрез отдадената под наем абонатна линия услуги, така че да не се допуска създаване на ценова преса.”
Мотиви: В Наредбата следва да се уреди изрично възможност за налагане от КРС на специфично задължение за предоставяне на wholesale line rental (WLR) – отдаване под наем на абонатни линии от предприятията с господстващо положение, притежаващи съществено съоръжение – изградената електронна съобщителна мрежа за предоставяне на фиксирана телефонна услуга с покритие в цялата страна. WLR позволява на алтернативните оператори да предоставят едновременно различни видове съобщителни услуги (например линия под наем и фиксирана гласова телефонна услуга) под собствена марка, на един абонат, който получава една сметка и заплаща целия пакет от услуги на един доставчик. Във връзка за предоставянето на услугата за наем на абонатна линия е и услугата за избор на оператор за всяко повикване или на абонаментна основа – условията за предоставянето й са изрично предвидени като съдържание на типовото предложение по чл. 167, ал. 3 от ЗЕС. Съчетаването им дава възможност крайният потребител да има отношения единствено с алтернативния оператор. Господстващото предприятие има отношения единствено с алтернативния оператор, а те следва да се уреждат по еднакъв начин с всички алтернативни оператори, като така им позволяват да имат конкурентно поведение помежду си и спрямо господстващото предприятие. Практиката в европейските държави (Великобритания, Холандия, Австрия, Белгия, Дания, Франция, Ирландия, Италия, Португалия и Швеция и др.), обаче, показва, че налагането на задължението за предоставяне на WLR е съпроводено със силно противодействие от страна бившите монополисти, които благодарение на различни пропуски в новата рамка забавят налагането на това задължение, което от своя страна се отразява отрицателно на конкуренцията върху съответните пазари. С оглед предотвратяване на подобни затруднения за българския регулатор и ускоряване на развитието на пазара, предлагаме в Наредбата изрично да се предвиди възможност за налагане на задължение за WLR, като по този начин се утвърди една добра европейска практика, както и да се посочат условията, при които задълженото предприятие следва да публикува Типово предложение. Следва да се отбележи, че задължение за публикуване на Типово предложение за предоставяне на WLR е наложено на и изпълнено от историческите оператори в голяма част от европейските държави – Дания, Франция, Гърция, Словения, Италия, Испания, Швеция и др. Цената за услугата отдаване под наем на абонатни линии следва да е разходоориентирана с оглед нуждите за преустройване на съществуващата мрежа за целите на предоставяне на WLR услугата, и съобразена с изискването господстващият оператор да не прилага ценова преса. За тази цел е препоръчително определяне на цени за отдаване под наем на абонатна линия, което да бъде извършено при определяне съотношението им с тези за съответните услуги, предлагани чрез отдадената под наем абонатна линия на пазара на дребно. Този подход е възприет в не малка част от държавите-членки на Европейския съюз, като Португалия, Швеция, Холандия, Италия, Гърция, Германия, Франция, Австрия и др.
19. Предлагаме след чл. 25а да бъде създаден нов Раздел VI и чл. 25б със следното съдържание: „Раздел VI Достъп до каналната мрежа Чл. 25б (1) Когато на предприятие със значително въздействие върху пазара е наложено специфично задължение за предоставяне на достъп до каналната мрежа при спазване на принципите на прозрачност и равнопоставеност, предприятието следва да публикува типово предложение. (2) Типовото предложение съдържа най-малко условията, посочени в чл. 167, ал. 3 от ЗЕС, които са приложими за реализиране на достъп до каналната мрежа. (3) Цените, определени с типовото предложение за предоставяне на достъп до каналната мрежа, следва да отговарят на изискването за разходоориентираност с оглед нуждите за поддръжка и подобрения на каналната мрежа и съоръженията, необходими за осъществяване на достъп до нея. (4) Задълженото предприятие следва да предоставя на заинтересувалите се оператори информация за всички нововъведения, касаещи възможностите на каналната мрежа с оглед нейния обсег, капацитет или характер на предоставяните чрез нея услуги, включително при оборудване на уличния шкаф с DSLAM.”
Мотиви: Съгласно чл. 164 на ЗЕС, с разглежданата наредба следва да се определят условията и редът за осъществяване на достъп и/или взаимно свързване. Дефиницията за достъп се съдържа в т. 8 на пар. 1 от ДР на ЗЕС и гласи, че достъпът включва, между другото, и „ … достъп до физическа инфраструктура, включително сгради, канали, шахти, кули, мачти и стълбове;”. Считаме, че сред изброените случаи на достъп от особено значение е при какви условия господстващия оператор ще предоставя достъп до каналната си мрежа на конкурентните предприятия. Известно е огромното значение, което има достъпът до каналната мрежа за изграждане на мрежите от ново поколение (Next Generation Networks/NGNs), съответно установяването и конкурентното развитие на пазарите на предлаганите чрез тях услуги. Считаме, че предвид липсата на алтернативно средство, чрез което операторите на кабелни мрежи за разпространение на телевизионни програми или за предоставяне на фиксирани обществени телефонни услуги и широколентов достъп до Интернет да осъществяват дейността си, реализирането на задължението за равнопоставеност при предоставяне на достъп до каналната мрежа, е от решаващо значение както с оглед навлизането на пазара, така и с оглед състоянието на конкуренцията между участниците на него. Предвид съществуващите проблеми при реализирането на този тип достъп – недобра поддръжка на каналната мрежа на БТК, чести откази на направените от конкуренти искания за достъп до нея и спорове относно цената, сме на мнение, че налагането на задължение за публикуване на Типово предложение за достъп до каналната мрежа в най-голяма степен ще допринесе за реално прилагане на принципа на равнопоставеност на операторите, предоставящи електронни съобщителни услуги. Ето защо считаме, че е от изключително значение да се предвиди възможност за вменяване на задължение на господстващия оператор при определени условия да публикува Типово предложение за достъп до каналната си мрежа. Подобен подход не би бил изолиран – в Португалия чл. 26 на Закон No 5/2004 изрично урежда задължението на водещия оператор да сключва споразумения за предоставяне на достъп до канална си мрежа, мачти и други инсталации срещу съответно разходоориентирано заплащане, както и да публикува типово предложение, съдържащо условията за достъп до и използване на посочената инфраструктура. Това задължение на господстващото предприятие съществува по силата на закона, без да са необходими предварителен анализ на пазара и преценка в този смисъл на националния регулаторен орган. В Полша част от съдържанието на аналогичното типово предложение на “Телекомуникация Полска” е императивно определена от националния регулатор. Направеното по-горе предложение за ал. 3 относно разходоориентираността на цените за достъп, също е възприето в други европейски държави – Франция, Италия, Португалия, Испания, и има значение както с оглед осъществяване на задължението за прозрачност, така и за справедливото разпределение на ползите от използването и тежестите от поддръжката на каналната мрежа. Задължението за предоставяне на информация, предвидено по-горе, е тясно свързано с необходимостта от прозрачност и равнопоставеност в отношенията между операторите, както и с интензивността и конкурентното развитие на пазарите на електронни съобщителни услуги.
20. В поставения на обществено обсъждане проект за наредба не се съдържат никакви правила за съвместно разполагане при взаимно свързване. Чл. 167, ал. 1, т. 2 от ЗЕС изрично предвижда, че в Типовото предложение трябва да се включат “услуги по съвместно разполагане” Въпросът за съвместното разполагане е от съществено значение за уреждане на материята за осъществяване на взаимно свързване на мрежите на предприятията. С оглед на горепосоченото, считаме че е нужна регулаторна намеса, като в Наредбата се включат разпоредби, касаещи и съвместното разполагане.
VI. ЗАБЕЛЕЖКИ ПО ГЛАВА ШЕСТА - ЦЕНИ, ЦЕНОВИ КОНТРОЛ И ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ОТЧИТАНЕ НА РАЗХОДИТЕ
21. Предлагаме текстът на чл. 28 да се измени както следва: “Чл. 28. (1) В съответствие с правомощията си по чл. 150, ал. 1 от ЗЕС и когато анализите на пазара показват липса на ефективна конкуренция, Комисията може да наложи на предприятията със значително въздействие върху пазара задължения за осигуряване на разделно счетоводство, ценови ограничения и/или разходоориентираност, както и задължение за прилагане на система за определяне на разходите. (2) При налагане на задължението за ценови ограничения и/или разходоориентираност Комисията може да вземе предвид и нивото на цените на съпоставими пазари, на които има ефективна конкуренция.”
Мотиви: Предложението е свързано със замяна на израза “възвръщаемост на разходите” с легалното понятие „разходоориентираност”. Като цяло предложеното изменение има цел конкретизиране на задълженията, които Комисията може да наложи, и определяне на част от критериите, въз основа на които тя ще се ръководи в преценката си. Предложените текстове кореспондират с изискванията на чл. 13 от Директива № 19/2002 на Европейския парламент и Съвета относно достъпа и взаимното свързване на електронните съобщителни мрежи и свързаните с тях съоръжения.
22. Предлагаме в чл. 29 да се добави нова ал. 3 със следното съдържание: “(3) Цените за предоставяне на достъп и взаимно свързване на предприятията по ал. 1 трябва да бъдат определени по начин, който да позволява достатъчна норма на печалба на останалите предприятия, която да им позволи да предлагат конкурентни услуги на потребителите, като не се допуска налагането на ценова преса.”
Мотиви: Липсата на предложения текст би дала възможност за завишаване на цените за достъп и взаимно свързване към мрежата на БТК до степен, при която за алтернативните оператори е невъзможно да предложат конкурентни цени на крайните потребители и да реализират каквато и да било печалба – явление, което не е непознато на българските пазари на телекомуникационни услуги. Подобна ситуация създава сериозни прегради за навлизане на нови участници на пазара и прави съществуването на конкуренция на него почти невъзможно, което би било в грубо противоречие с целите, заложени в чл. 4 от ЗЕС.
VII. ЗАБЕЛЕЖКИ ПО ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ РАЗПОРЕДБИ
23. В пар. 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба по граматически съображения след думата „мрежата” следва да се добави думата „на”.
24. Предлагаме в пар. 1, т. 2 от ДР да се измени както следва: „2. „Дистанционно съвместно разполагане” – услуга по изграждане и поддържане на свързващ кабел, за нуждите на необвързания достъп, между главния репартитор на селищната централа, уличен шкаф или друго еквивалентно съоръжение в електронна съобщителна мрежа за предоставяне на фиксирана телефонна услуга на предприятието по чл.25, ал.1, и съоръжение на предприятието, което ползва необвързан достъп извън помещения на предприятието по чл. 25, ал. 1.”
25. Предлагаме в пар. 1, т. 5 от ДР след думите „селищната централа” да се добавят думите „или друго еквивалентно съоръжение в електронна съобщителна мрежа за предоставяне на фиксирана телефонна услуга”
Мотиви: Доводите в подкрепа на предложенията по т. 25 и т. 26 по-горе са свързани с необходимостта от уточняване на терминологията и даване на максимално точно и ясно легално определение.
26. Предлагаме в пар. 1 от ДР да се добавят нови т. 9, 10 и 11 със следното съдържание: “9. „Предоставяне под наем на абонатна линия” означава предоставяне на целия капацитет на определена абонатна линия за предаване на информация между определени крайни точки на мрежата, което не включва маршрутизирането на съобщенията. 10. „Достъп до канална мрежа” означава възможност за използване капацитета на изградена подземна тръбна мрежа, използвана за изграждане на кабелни електронни съобщителни мрежи и изтегляне на съобщителни кабели в защитни и/или канални тръби. 11. „Избор на оператор за всяко повикване и на абонаментна основа” означава услуга, предоставяно от предприятие, предоставящо обществени телефонни мрежи и/или услуги, чрез която потребителите на мрежата му получават достъп до обществени телефонни услуги на предприятия, чиито мрежи са взаимно свързани, за всяко повикване посредством код за достъп и/или на абонаментна основа.”
Мотиви: Включването на посочените легални определения дава яснота и уеднаквява разбиранията относно съдържанието на тези услуги и използваните термини, като едновременнно с това спомага за правилното разбиране и прилагане на разпоредбите на закона и наредбата.
VI. ЗАБЕЛЕЖКИ ПО ПРЕХОДНИТЕ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
27. Във връзка с т. 19 по-горе, предлагаме да се създаде нов пар. 4 на Преходните и заключителни разпоредби със следното съдържание: § 4. Тази наредба влиза в сила от датата на обнародване, с изключение на разпоредбата на чл. 25, ал. 7, която влиза в сила от 01.01.2009г.
Мотиви: Направеното предложение е във връзка с пар. 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за електронните съобщения, според който чл. 134, ал. 1, т. 1 и 2, уреждащи възможността за прехвърляне на номера, свързани със дадена абонатна линия, се прилагат от 01.01.2009 г.
28. Във връзка с предложението ни по т. 3 по-горе, предлагаме в случай, че последното не бъде прието, текстът на пар. 4 на Преходните и заключителни разпоредби, предложен в т. 28 по-горе, да получи следната редакция: § 4. Тази наредба влиза в сила от датата на обнародване, с изключение на разпоредбите на чл. 8, ал. 3 и чл. 25, ал. 7, които влизат в сила от 01.01.2009г.
Мотиви: Направеното предложение за отлагане влизането в сила на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 е във връзка с необходимостта от време за извършване на регулативно определяне на цените за терминиране в мрежата на БТК на единичен сегмент, което в случай на отпадане на метро сегмента, би могло да се окаже необходимо.
Надяваме се, че изложените предложения ще бъдат разгледани и взети под внимание с оглед подобряване текста на предложената за обществено обсъждане Наредба.
Като се надяваме направените предложения да бъдат взети предвид от почитаемата Комисия, оставаме
С уважение:
Теодор Захов
Председател на УС
Сдружение за електронни комуникации (СЕК)
София 1000, бул. “Патриарх Евтимий” 36, вх. Б, ап. 13
тел. (+359 2) 9887360, 9887361
факс: (+359 2) 9877096
лице за контакт: Пламена Николаева (Секретар на СЕК)
e-mail: plamena.nikolaeva@dpc.bg; info@bgsec.org
