008/13.02.2008
от СЕК, свободната енциклопедия
Изх. № 008/13.02.2008 г.
До
д-р Веселин Божков
Председател
Комисия за регулиранe на
съобщенията (КРС)
София, ул. "Гурко" 6
Копие
г-н Валентин Хараламбов
Зам.-председател, КРС
г-н Петър Рендов
Член, КРС
г-н Валентин Георгиев
Член, КРС
г-н Тодор Костурски
Член, КРС
Относно: Обществено обсъждане на проекти на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера, за осъществяване на електронни съобщения
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на Комисията за регулиране на съобщенията,
С Решение No. 38 от 17.01.2008г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) бе открита процедура за провеждане на обществени консултации по проекти на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера, за осъществяване на електронни съобщения, както следва: • Разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена фиксирана електронна съобщителна мрежа и предоставяне на обществена телефонна услуга; • Разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа с предоставен индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър и предоставяне на обществена телефонна услуга; • Разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мрежа за достъп до обществена телефонна услуга чрез услугата избор на оператор; • Разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена електронна съобщителна мрежа за пренос на данни и предоставяне на услуги чрез нея. Представяме следното становище на Сдружението за електронни комуникации (СЕК) по проектите на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера („Проектите”/”Разрешенията”):
1. На титулната страница и на стр. 1 на всички Разрешения е предвидено да се изписва както единният идентификационен код (ЕИК) на предприятието, получило разрешението, така и номера на фирменото дело, по което е регистрирано. След влизане в сила на 01.01.2008г. на Закона за търговския регистър (ЗТР), новорегистрираните търговци при регистрация получават единствено ЕИК, като Агенцията по вписванията не води фирмено дело с отделен номер. Вече регистрираните търговци пък имат задължение за пререгистрация в срок до 31.12.2010г., като при пререгистрация кодът по БУЛСТАТ става ЕИК на търговеца (пар. 4, ал. 9 от ЗТР). Ето защо считаме, че навсякъде в разглежданите Проекти трябва да бъде премахнато споменаването на фирменото дело и номер на предприятията, като наред с ЕИК да бъде предвидено посочване на код по БУЛСТАТ за все още непререгистрираните по реда на ЗТР предприятия.
2. Чл. 107 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) определя изчерпателно съдържанието на разрешенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера. Разрешенията не следва да съдържат нищо извън 15-те елемента, посочени изрично в т. 1-15 на чл. 107 от ЗЕС. Съгласно чл. 108 от ЗЕС предприятията са длъжни да спазват освен задълженията по чл. 107 и приложимите общи изисквания по чл. 73 от ЗЕС. Именно в тези общи изисквания трябва да се съдържат задълженията за предоставяне на достъп (чл. 73, ал. 3, т. 1 от ЗЕС), задължение за предоставяне на информация на КРС (т. 3 от цитирания член); задължение за вторично предоставяне на номера на крайните потребители (т. 4 от цитирания член) и пр. На следващо място, много от клаузите на Проектите буквално преповтарят норми, които се съдържат в подзаконови нормативни актове по прилагане на ЗЕС (или проекти на такива актове). Абсолютно ненужно е подобни задължения, породени от нормативен акт, да бъдат преповтаряни в индивидуален административен акт – независимо какво бъде записано в административния акт, при противоречие предимство ще имат разпоредбите на нормативния акт. В допълнение, всяка промяна в нормативните актове ще води до необходимост от изменения на всички издадени разрешения, което ще натовари излишно работата на администрацията, както и ще създаде излишни неудобства на предприятията. Ето защо считаме, че в Разрешенията трябва да се съдържат единствено реквизитите и изискванията, предвидени в чл. 107 от ЗЕС. В най-голяма степен това е реализирано в Проекта на Разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена електронна съобщителна мрежа за пренос на данни и предоставяне на услуги чрез нея, в който несъобразена с нормата на чл. 107 от ЗЕС е единствено т.2.2., която следва да отпадне. Във всички останали проекти текстовете със задължения на предприятията трябва да бъдат съществено редуцирани, като останат единствено изискванията, предвидени в чл. 107 от ЗЕС. Всички останали изисквания или трябва да бъдат включени в приложимите Общи изисквания, които предстои да бъдат одобрени от КРС, или са или следва да бъдат включени в подзаконовите нормативни актове по прилагане на ЗЕС и е безпредметно да бъдат преповтаряни в разрешенията. С оглед на изложеното считаме, че в Разрешенията следва да фигурират само конкретните условия и параметри на електронната съобщителна дейност, свързана с използване на конкретно определения ограничен ресурс - номера. Същият извод се налага от разпоредбата на чл. 34, т.4. от ЗЕС, съгласно която КРС контролира прилагането на конкретните условия и параметри за ползване на ограничен ресурс, предвидени в разрешенията. Още повече, че с извършването на препратки към нормативни актове, някои от които все още несъществуващи, се разширява необосновано възможността за налагане на сериозни административни наказания с индивидуални административни актове (включително отнемане на разрешението на основание чл. 117, ал. 1, т. 2 от ЗЕС). Принцип в административното наказване е законоустановеност на нарушението, поради което намираме, че е от особено значение съдържанието на Разрешенията да не бъде необосновано разширявано, в нарушение на изрични разпоредби на Закона за електронните съобщения. В тази връзка, предложенията ни за отпадане на конкретни текстове по 4-те Проекта са както следва: 2.1. По Разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена фиксирана електронна съобщителна мрежа и предоставяне на обществена телефонна услуга – да отпаднат текстовете на т.т. 2.2., 2.4., 2.5., 2.6., 2.7., 2.8., 2.9., 2.10., 2.11., 2.12, 2.14, 2.15, 2.16, 2.17., 2.20; 2.2.По Разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа с предоставен индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър и предоставяне на обществена телефонна услуга - да отпаднат текстовете на т.т. 2.2., 2.4., 2.5., 2.6., 2.7., 2.8., 2.9., 2.10., 2.11., 2.12, 2.14, 2.15, 2.16., 2.19.; 2.3. По Разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мрежа за достъп до обществена телефонна услуга чрез услугата избор на оператор - - да отпаднат текстовете на т.т. 2.2., 2.3., 2.4., 2.5., 2.6., 2.7., 2.10.; 2.4. По Разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена електронна съобщителна мрежа за пренос на данни и предоставяне на услуги чрез нея – да отпадне разпоредбата на т.2.2.
3. В Разрешенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена фиксирана електронна съобщителна мрежа и предоставяне на обществена телефонна услуга и чрез електронна съобщителна мрежа с предоставен индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър и предоставяне на обществена телефонна услуга, в т. 1.2. е посочено, че разрешенията дават право на съответното предприятие „Да предоставя обществена телефонна услуга, осигуряваща възможност за осъществяване на национални и международни повиквания”. Дефиницията за обществена телефонна услуга се съдържа в пар. 1, т. 41 на Допълнителната разпоредба на ЗЕС. Доколкото законовата дефиниция е много по-обширна и подробна от съдържащата се в Проектите, считаме, че е достатъчно в Разрешенията да се посочи, че разрешенията дават право да се предоставя обществена телефонна услуга, без да се дават уточнения за нейния характер. Наличието на определение в ЗЕС изключва необходимостта от даване на допълнително такова във всяко отделно разрешение.
4. За предприятията, започнали да осъществяват далекосъобщения при действието на отменения Закон за далекосъобщенията въз основа на издадени индивидуални лицензии, правното основание за служебно издаване на разрешенията следва да бъде разпоредбата на § 9, ал. 3 от ПЗР а ЗЕС. В тази връзка предлагаме в текста на т.1.4., съответно т.1.3. от Разрешенията, да бъде разписана крайната дата на ползване на индивидуално определения ограничен ресурс, като бъде направена връзка и с действащите към момента съответни индивидуални лицензии. От особено значение за предприятията е да се подчертае, че се продължава осъществяването на дадена обществена електронна съобщителна дейност, при променен режим, а не че тепърва се започва нейното развитие
5. В Разрешенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена фиксирана електронна съобщителна мрежа и предоставяне на обществена телефонна услуга и чрез електронна съобщителна мрежа с предоставен индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър и предоставяне на обществена телефонна услуга и техните приложения са включени разпоредби от проекта на още неприетата Наредба за правилата за разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена („Наредбата”). Така в т. 1.3. и на двете Разрешения, касаеща вторичното предоставяне на номера, е буквално възпроизведен текстът на чл. 35 на проекта на Наредбата; в т. 2.2. – чл. 43, ал. 1, т. 1 на проекта на Наредбата, а в т. 2.3 (ефективно използване на предоставения номерационен ресурс) са въведени изискванията и сроковете по чл. 36 от проекта на Наредбата. Считаме за напълно ненужно и недопустимо въвеждането в Разрешенията на текстове от нормативен акт, който към настоящия момент е в процедура по обществено обсъждане, инициирана от приемащия Наредбата орган – Председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. В случай че цитираните текстове останат непроменени в типовите Разрешения и в последствия такива разрешения бъдат издадени на всички предприятия, се обезсмисля провеждането на обществено обсъждане на Наредбата и се предрешава неговият изход. Също така, всяка промяна на Наредбата ще води до необходимост да бъдат преиздадени всички издадени разрешения от съответния вид, което би създало излишно административно регулиране и неудобства както за администрацията, така и за предприятията. Ето защо предлагаме т.2.2. да отпадне, а т. 1.3. и т. 2.3. от цитираните разрешения да бъдат изменени както следва:
„1.3. Да предоставя вторично номера при спазване на съответните изисквания, предвидени в наредбата по чл. 137 от ЗЕС. … 2.3. Да използва ефективно предоставения му номерационен ресурс, съгласно съответните изискванията и сроковете, предвидени в наредбата по чл. 137 от ЗЕС.” По отношение на Разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа с предоставен индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър и предоставяне на обществена телефонна услуга бихме искали да изразим виждането си, че да се иска активиране на 60% от предоставените в блока номера в рамките на 5 години означава, че се предполага, че при 5 WiMAX оператора в страната се очаква общия брой на техните абонати да надмине 3 милиона. При наличие на проникване на пазара от над 100% на GSM операторите в настоящия момент, подобни прогнози изглеждат напълно нереалистични. Ето защо процентът на активиране на номера от милионните блокове при ползване на нова технология като WiMAX не следва да бъде повече от 10%. Считаме също така, че по отношение на заварените случаи не би следвало да се прилагат предвидените в текста изисквания, поради факта че те създават утежняващи изисквания към тяхната дейност, които не са били налице към момента на получаване на съответните индивидуални лицензии/разрешения, а по своята същност са материалноправни, а не процесуални норми и би следвало да се прилагат за в бъдеще. Още повече, че са свързани и с възможност от страна на регулатора да предприема санкционни действия, свързани с отнемане на номера. Не на последно място е неясен момента, от който регулаторът ще счита, че е започва да тече посочения срок.
6. По т. 2.1. от Разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа с предоставен индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър и предоставяне на обществена телефонна услуга предлагаме да отпадне израза „на територията на Република България”. По този начин се стеснява приложното поле на услугите, които могат да се предоставят, а именно роуминг.
7. В т. 2.5. на Разрешенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена фиксирана електронна съобщителна мрежа и предоставяне на обществена телефонна услуга и чрез електронна съобщителна мрежа с предоставен индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър и предоставяне на обществена телефонна услуга е предвидено задължение за предприятието „… да осигурява възможност за пряк или непряк достъп от мрежата по т. 2.1. до всички национално значими номера от НПП”. В много случаи изпълнението на това задължение би било невъзможно за предприятията, доколкото достъпът до отделните национално значими номера зависи от взаимното свързване с мрежите на всички останали предприятия, което може да не бъде реализирано поради причини в останалите предприятия. Съгласно разпоредбата на чл. 158 от ЗЕС договарянето на взаимно свързване на мрежите е право, а не задължение на предприятията; то се превръща в задължение само в случай че едно от предприятията отправи искане до друго предприятие. Възможно е, обаче, подобно искане да не бъде отправяно, както и да бъде отправено, но да не бъде удовлетворено, което да доведе до започване на процедура по решаване на спорове пред КРС. Като пример може да се посочи, че и понастоящем е все още невъзможно избирането от мрежите на алтернативните оператори на номера 0700, 0800 и 090 на БТК, както поради липса на постигнато споразумение между предприятията, така и поради липса на ефективна намеса от страна на КРС за решаване на възникналите спорове. Освен това е неясна какво се влага по израза „пряк или непряк достъп”, особено що се касае до Разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа с предоставен индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър и предоставяне на обществена телефонна услуга, поради което същият следва да се прецизира или да остане само термина достъп. Включването на подобни задължения в Разрешенията трябва да бъде много внимателно обмислено и прецизирано, доколкото системното неизпълнение на задължения по издадено разрешение може доведе до отнемане на същото от КРС (чл. 117, ал. 1, т.2 от ЗЕС). Ето защо предлагаме отпадане на т. 2.5; в случай че т.2.5. се запази, предлагаме следната редакция: „2.5 Да осигурява възможност за достъп от МРЕЖАТА по т. 2.1. до всички национално значими номера от НПП, доколкото е налице взаимно свързване с мрежите на предприятията, обслужващи съответните номера”.
8. По т. 2.6. от Разрешенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена фиксирана електронна съобщителна мрежа и предоставяне на обществена телефонна услуга и чрез електронна съобщителна мрежа с предоставен индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър и предоставяне на обществена телефонна услуга считаме, че при положение, че в проекта на Наредбата е допусната възможност за предоставяне на минимална група от 100 номера след четирицифрени географски кодове (и евентуално може да се приеме подобна възможност и след трицифрени и двуцифрени кодове), следва предприятията да осигуряват възможност за маршрутизация на повикванията към други мрежи и услуги по първите шест цифри от национално значимия номер. Тази промяна се налага и с оглед на спазване на основните цели и принципи на ЗЕС и осигуряване на възможност за алтернативните фиксирани оператори да предоставят фиксирана телефонна услуга и в населените места с петцифрени географски кодове. Ето защо предлагаме следната редакция на т. 2.6: „2.6. Да осигуряват възможност за маршрутизация на повикванията към други мрежи и услуги по първите шест цифри от национално значимия номер.”
9. Последните точки и на 4-те Проекта (т. 2.20 от Разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена фиксирана електронна съобщителна мрежа и предоставяне на обществена телефонна услуга и т.2.21. от Разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена електронна съобщителна мрежа, с предоставен индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър и предоставяне на обществена телефонна услуга, т. 2.11. от Разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мрежа за достъп до обществена телефонна услуга чрез услугата избор на оператор и т. 2.5. от Разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена електронна съобщителна мрежа за пренос на данни и предоставяне на услуги чрез нея –) предвиждат започване на дейността по разрешението в срок от 6 месеца от датата на издаването му.
Считаме, че е нереалистично да се съкращава срока за започване на дейност по разрешението на 6 месеца. За да се започне реално предоставяне на услуга е необходимо сключването и реалното изграждане на взаимно свързване, което е сравнително сложен и продължителен процес, който не зависи единствено от предприятието, получило разрешението. Поради това предлагаме да се запази предвиденият съгласно издадените до момента индивидуални лицензии срок от 9 месеца.
10. По отношение на раздел II от Приложение 2 „Изисквания за качество на обществената телефонна услуга” към Разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа с предоставен индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър и предоставяне на обществена телефонна услуга, моля да имате предвид, че посоченото Ръководство (ETSI guideline EG 201 769-1), е неприложимо по отношение на обществената телефонна услуга, предмет на разрашението. Както в дефиниициите, така и в т. 4.1. «Предоставяни услуги» от същото Ръководство се определя, че същото се отнася само до фиксирана обществена телефонна услуга. В тази връзка предлагаме текста на раздел II от Приложение 2 „Изисквания за качество на обществената телефонна услуга” да придобие следния вид: „ІI. ПРЕДПРИЯТИЕТО предоставящо обществена телефонна услуга осигурява качество на УСЛУГАТА, както следва: а) вероятност за успешно установяване на връзка в район с покритие на Мрежата - повече от 90% б) неуспешни повиквания, дължащи се на претоварване или повреди на Мрежата - по-малко от 5%.”
11. Чл. 107, т. 8 от ЗЕС изрично предвижда, че в разрешенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера следва да бъдат уредени условията за прехвърляне на разрешението. В представените за обществени консултации Проекти липсва клауза, уреждаща условията за прехвърляне на разрешенията. С оглед императивния характер на чл. 107, т. 8 считаме, че е необходимо и в 4-те проекта да се предвидят подобни разпоредби, които най-малкото да препращат към все още неприетия от КРС нормативен административен акт по чл. 122 от ЗЕС.
Като се надяваме направени предложения да бъдат взети предвид от почитаемата Комисия, оставаме
С уважение:
Невен Дилков
Зам. председател на УС
Сдружение за електронни комуникации (СЕК)
София 1000, бул. “Патриарх Евтимий” 36, вх. Б, ап. 13
тел. (+359 2) 9887360, 9887361
факс: (+359 2) 9877096
лице за контакт: Пламена Николаева (Секретар на СЕК)
e-mail: plamena.nikolaeva@dpc.bg; info@bgsec.org
