005/11.02.2008
от СЕК, свободната енциклопедия
Изх. № 005/11.02.2008 г.
ДО
Г-н Пламен Вачков
Председател на Държавна агенция за
информационни технологии и съобщения
КОПИЕ
Г-н Стойчо Стойков
Заместник-председател на
Държавна агенция за информационни
технологии и съобщения
Гр. София, ул. „Гурко” № 6
Относно: Обществено обсъждане на проект на Наредба за правилата за разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена
Уважаеми г-н Вачков,
Уважаеми г-н Стойков,
Във връзка с открита процедура по обществено обсъждане на проект на Наредба за правилата за разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена („Проекта/Наредбата”), представяме своето становище и конкретните си предложения, както следва: Конференцията на Международния съюз по далекосъобщения (ITU) включи WiMAX технологията в групата стандарти, включени в IMT-2000. В последствие бе решено да отпадне разделението между IMT-2000 и IMT–Аdvanced (Resol,224) като се очерта една група стандарти, включени в IMT. С оглед на това припознаването на WiMAX, във всички радиочестотни обхвати, като нова IMT спецификация ще позволи на предоставящите WiMAX базирани услуги да се ползват от повече икономии от мащаба, като се включи и VOIP, като и многобройните услуги, за които дава възможност широколентовия достъп до интернет. По този начин WiMAX е поставен при равни условия с доминиращите 3G технологии – UMTS и CDMA - 2000. Редица регулаторни органи излязоха с официални становища и прилагайки решенията на ITU - Ofcom измени индивидуалната лицензия на WIMAX оператора Broadband, като определи спектъра в 3,5 GHz за неутрален по отношение на технологията и услугите. В процедурата по изменение на индивидуалната лицензия на Broadband Ofcom е посочил, че мрежата на дружеството се изгражда съгласно IEEE 802.16, същото важи и за ComReg, като и за Италианския регулатор при формулиране на лицензионните параметри при предстоящото проведжадне на търгове в обхвата 3,4-3,6 GHz. Унгарският регулатор при определяне на своята позиция за използването на спектъра в посочените параметри също се позовава на IEEE 802.16. Предвид изложеното предлагаме в Наредбата да се въведат адекватни текстове, които да уредят следните въпроси, като на съответните места сме предложили и конкретни текстове: 1. Дефиниране на международният идентификатор на WiMAX абонат, на първо място като се определи неговата структура; 2. Предложение на предприятията с издадени индивидуални лицензии от типа 117А да бъдат включени сред субектите, които имат право да ползват номера, които не са част от Националния номерационен план (ННП); 3. Регламентиране на кодовете за идентификация на базовите станции в WiMAX мрежите; 4. Включване на съответните дефиниции в допълнителните разпоредби.
Безспорен е фактът, че Международните идентификатори на мобилни абонати се предоставят съгласно препоръка Е.212 на ITU-T. Предоставянето не зависи от технологията на изграждане на мрежи. В подкрепа на изложеното по-горе може да се посочи и Решение на Комитета за електронни съобщения от 30.03.2007г. за възможностите за хармонизирано използване на честотния спектър в 3400-3800 MHz за въвеждане на системи за широколентов достъп (ECC/DEC/(07)02), където в Анекс 1 е предвидена и дефиниция на “flexible usage mode” (гъвкаво използване), като текстът на Анекс 1 предвижда възможността за ползване на обхват 3,4-3,8 GHz за неподвижни (Fixed Wireless Access - FWA), слабо подвижни (Nomadic Wireless Access -NWA) и мобилни (Mobile Wireless Access - MWA) приложения. С оглед всичко изложено дотук считаме, че не са необходими допълнителни действия, за да се приемат WiMAX мрежите като мобилни мрежи. От друга страна, необходимост от опознаване на абонатите на една мрежа, които гостуват в друга произтича от факта, че роуминг може да се предоставя, като при WiMAX 802.16-2004, така и при 802.16e, но възможностите за роуминг са особено важни при мобилния достъп. Независимо, че към настоящия момент работните групи при WiMAX FORUM обсъждат възможностите за сертифициране на физическо и MAC ниво, се работи и по идентифициране на изискванията за роуминг и установяване на роуминг пратформа (Fixed, nomadic, portable and mobile applications for 802.16-2004 and 802.16e WiMAX networks, November 2005 , Prepared by Senza Fili Consulting on behalf of the WIMAX Forum). Това по своята същност потвърждава функционалните възможности на технологията за поддържане на роуминг услуга. Не на последно място, препоръка на Е.212 на ITU-T в изменената си редакция от 02/2007 при предвиждане на начините за присвояването на MNC от съответния административен орган предвижда, че същото се извършва в случаите, когато заявителят отговаря на определените от администрацията изисквания за мрежата. В Анекс Б, т.9 е определено, че администрацията следва да предостави MNC по справедлив, навременен и безпристрастен начин на всеки, който отговаря на условията за предоставяне. В конкретния случай това е Председателят на ДАИТС самостоятелно или съвместно с КРС. В този смисъл следва изрично да бъдат определени изискванията, на които трябва да отговаря дадена мрежа, за да бъде мобилна. Към настоящия момент такива не са определени и считаме, че поради тази причина, не може да се твърди, че WiMAX мрежите нямат възможност да поддържат мобилни услуги. Още повече, че съгласно т.2 от ДР на Техническите изисквания за работа с електронни съобщителни мрежи от неподвижна радиослужба и съоръженията, свързани с тях(обн. ДВ, бр. 92/2007г) електронна съобщителна мрежа от неподвижната радиослужба от вида "точка към много точки" е електронна съобщителна мрежа, включваща една или повече централни станции (неподвижни), осъществяваща/и електронни съобщения с повече на брой крайни станции(потребителски терминали), разположени в неподвижни или подвижни точки (в зависимост от вида използвана технология).
1. Предлагаме чл. 3, т. 1 от проекта да бъде допълнен както следва: „1. електронни съобщителни мрежи, включително виртуални мобилни електронни съобщителни мрежи, за предоставяне на обществени телефонни услуги;” След въвеждането на Правна рамка 2002, множество държави в Европейския съюз създават условия за стартиране и успешно развитие на т.нар. мобилни виртуални мрежови оператори (МВМО)/mobile virtual network operators (MVNO). Това са предприятия, които предоставят мобилни телефонни услуги, без да им е предоставен собствен радиочестотен спектър. До момента MBMO модели са стартирали в повечето страни-членски на ЕС – Холандия, Франция, Дания, Великобритания, Финландия, Белгия, Португалия, Испания, Италия, Австрия и Прибалтийските държави. В България стартирането на МВМО предстои, като то е свързано с процеса на либерализация на пазара и насърчаване на развитието на конкуренцията както при фиксираните, така и при мобилните телефонни мрежи и услуги. Считаме, че тъй като мобилните виртуални мрежови оператори (МВМО) притежават отделни мрежови съоръжения и имат собствена мрежа, която отговаря на изискванията на ЗЕС, техните мрежи трябва да бъдат изрично споменати в чл. 3, т. 1 от Наредбата. МВМО могат да определят тарифи, да поддържат билинг и системи за автентичност, да притежават базата данни на абоната, да контролират обслужването на клиенти, разпространението, брендинга и маркетинга. МВМО обикновено също притежават, издават и активират техни собствени SIM карти. Ето защо на предприятията – МВМО трябва да бъде предоставена възможност да получават разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера, както и да получават първично номера от ННП. В множество страни –членки на ЕС катo Испания, Ирландия и др., на МВМО се предоставя първично номерационен капацитет Считаме, че предложението на МВМО да се предоставят собствени номера от ННП трябва да намери отражение и във всички други относими разпоредби на Наредбата- за предоставяне на блокове номера, MNC и др.
2. Предлагаме чл. 15, ал. 1 във всички текстове да бъдат заличени думите „където XY определят предприятието” по следния начин: „1. 10ХУ - кодове за достъп до мрежите, чрез които се предоставя услугата „достъп до гласова телефонна услуга чрез услугата избор на оператор; … 4. 118ХУ - кодове за достъп до телефонни справочни услуги (телефонен указател); 5. 130ХУ - кодове за достъп до „Телефонни повреди”; 6. 131ХУ - кодове за технологични нужди; 8. 700 - код за достъп до услугата „персонален номер” с формат на номерата 700ХУZZZ, чрез която се организира достъпът до тази услуга, а ZZZ е предоставената на предприятието група от номера; 9. 800 - код за достъп до услуги с безплатен достъп с формат на номерата 800ХУZZZ, чрез която се организира достъпът до тези услуги, където ZZZ е предоставената на предприятието група от номера; 10. 90 - код за достъп до услуги с добавена стойност (УДС) с формат на номерата 90ХYТZZZ, където „Т” е индикатор за цената или ценовата зона на таксуване на УДС, определена от предприятието, което предоставя УДС или има сключени договори с доставчици на УДС, а ZZZ е предоставената на предприятието група от номера.”
Мотивите ни за посоченото предложение са свързани с възможността предприятията да прехвърлят предоставените им номера на други предприятия – както първично (съгласно чл. 121, ал. 1 от ЗЕС), така и вторично (предвидено в чл. 35, т. 1 от Проекта). При едно такова прехвърляне номерът ще се ползва от приемащото предприятие във вида, в който е ползван от предприятието, на което съответният номер е бил предоставен първоначално, т.е. няма да бъде изменян в частта, в която се явява индентификатор на мрежата, така че да показва мрежата на новия ползвател. По този начин на практика номерът ще идентифицира мрежата на предприятието, на което е бил първично предоставен, а не на предприятието, което реално го ползва. Във връзка с това считаме определянето на цифрите XY като идентификатор на предприятието за лишено от смисъл и в определени случаи дори за подвеждащо потребителите. На следващо място трябва да се има предвид това, че в Проекта е предвидена възможност за предоставяне на дадено предприятие на повече от един код за достъп до някои от услугите (например за телефонни справочни услуги – съгласно чл. 31, ал.1, т.7 на проекта на всяко предприятие могат да се предоставят до 3 кода 118XY). След като на едно предприятие може да бъде предоставен повече от един номер/код за достъп до съответната услуга, то XY не може да определя обслужващата мрежа – ако едно предприятие с една мрежа има 3 кода от вида 118XY, то очевидно е, че XY не служат за идентифициране на обслужващата мрежа, а единствено представляват числови стойности, които допълват кода 118. Заличаването на израза „където XY определят предприятието” няма да промени начина на предоставяне на кодове за достъп до национални негеографски услуги и цели единствено избягване на една нормативна непрецизност.
3. Предлагаме ал. 2 на чл. 16 да отпадне, тъй като КРС предоставя абонатни номера и не определя коя цифра или комбинация от цифри е идентификатор на мрежата. Предприятията сами определят как да организират маршрутизирането в мрежата си и по кои цифри. Редакцията на текста всъщност не създава правно задължение за наличие на такъв идентификатор на мрежата, текстът казва „могат да съдържат”, т.е. на практика е налице една лишена от съдържание разпоредба и нейното запазване в Проекта е ненужно и лишено от всякакъв смисъл.
4. Считаме, че единствената разпоредба от Раздел III на Глава втора – „Пренесени номера”, чието място е в разглежданата наредба, предвид нейния обхват съгласно чл. 137 от ЗЕС, това е разпоредбата на чл. 18, ал. 1. Това е така, защото както ал. 2 на същия член, така и нормата на чл. 19 следва да намерят отражение във функционалните спецификации по чл. 134, ал. 3 от ЗЕС. В ал. 4 на чл. 134 от ЗЕС се съдържа изчерпателно описание на подлежащата на регулиране от тези спецификации материя. Така съгласно чл. 134, ал. 4, т. 5 Функционалните спецификации следва да съдържат задълженията на предприятията, които осигуряват преносимостта. От своя страна ал. 2 на чл. 18 и чл. 19 от разглеждания Проект на наредба, съдържат именно задължения за тези предприятия. В същото време, съгласно чл. 137 от ЗЕС наредбата, предмет на разглеждане в настоящото изложение, трябва да обхваща само и единствено правилата за разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена. Ето защо чл. 18, ал. 2 и чл. 19 следва да отпаднат като неотносими към предмета на наредбата, определен в акт с по-висок ранг в системата на нормативните актове (в ЗЕС). Във връзка с това, предлагаме Раздел III на Глава втора – „Пренесени номера” да бъде изцяло премахнат, поради неоправдано с оглед на нормотворческата техника законодателно разточителство. От своя страна предлагаме разпоредбата на ал. 1 на чл. 18 от Проекта да стане ал. 3 на чл. 30, а чл. 18, ал. 2 и чл. 19 да бъдат заличени. След отпадането на Раздел III на Глава втора от Проекта, останалите членове в него следва да бъдат преномерирани съответно.
5. В чл. 20, ал. 1 предлагаме да се извърши следната промяна. След израза мобилен абонат да се добави, „включително абонат на за електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към много точки” с национално покритие” Предлагаме структура на международния идентификатор на WiMAX абонат да следва структурата на международния идентификатор на мобилен абонат, тъй като по своя характер услугите предоставяне посредством WiMAX мрежата по стандарт 802.16e са мобилни.
6. Предлагаме включването на чл. 28а със следното съдържание: „Чл. 28а. (1) Кодовете за идентификация на базовите станции - кодове в мрежа от вида „точка към много точки” с национално покритие с национален код за достъп са с 48 бита. (2) Кодовете по ал. 1 имат следната структура: 1. двадесет и четирибитов код на мрежа от вида „точка към много точки” с национално покритие с национален код за достъп; 2. двадесет и четирибитов код на базова станция в мрежа от вида „точка към много точки” с национално покритие с национален код за достъп.” (3) Структурата по ал. 2 е показана в приложение 8а.”
Моля да имате предвид, че мрежите от типа „точка към много точки” се изграждат посредством базови станции, видно и от цитиранта по-горе дефиниция за електронна съобщителна мрежа от този вид. В тази връзка за опознаване на абонт на дадена мрежа е безспорно небходимо крайното устройство и базовата станция взаимно да се разпознават, включително с оглед изпълнение на задължинията на предприятията, свързани с националната сигурност и единния номер за спешни повиквания с цел локализиране на потребителя.
7. Предлагаме следните изменения в чл. 31 на Проекта: 7.1. При общественото обсъждане на предишната версия на Проекта, организирано от КРС, след направено от СЕК предложение, в чл. 31., ал. 1, т. 1 на Наредбата бе включена възможност за предоставяне на номерационна група от 100 абонатни номера, но само след четирицифрен географски код. Въвеждането на възможността за предоставяне на групи от по 100 номера е похвална, но е неясно защо е въведено и ограничението подобни групи да се предоставят само след четирицифрен географски код. След като това може да се прави след четирицифрен географски код, с аргумент на по-силното основание може да се прави и след дву- и три- цифрени географски кодове. Същевременно възможността за предоставяне на по-малък брой номера води до по-ефективно използване на ограничения ресурс. Когато едно предприятие не може в рамките на една географска област да ползва ефективно блок от 1000, е по-целесъобразно да получи блок от 100 номера, като по този начин не блокира без да ползва в продължение на години ограничен ресурс, какъвто са номерата. На следващо място, в чл. чл. 31, ал. 1, т. 1 следва да бъде заличено последното изречение – „Не се предоставя ресусрс след петцифрен географски код”. Подобна разпоредба е в грубо нарушение на принципите на ЗЕС за насърчаване на конкуренцията и развнопоставеност на предприятията. С въвеждане на подобно ограничение се препятства конкуренцията, създава се нов изкуствен, при това законов монопол на БТК в определена пазарна ниша и не се дава никаква възможност на алтернативните оператори да предоставят услугите си в населените места с петцифрени кодове. В проекта единствено се съдържа цитираната забрана, като дори няма предложение, в случай че предприятие прояви интерес за предоставяне на услуги в подобни населени места, КРС какво ще му предостави. В Регулаторната политика също не е предвидено решение на проблема. Ето защо категорично считаме, че изречение последно на чл. 31, ал. 1, т. 1 трябва да бъде премахнато от Проекта. Във връзка с горните забележки, предлагаме следния текст на чл. 31, ал. 1, т. 1: „1. за фиксирани мрежи – минималната група е от 100 абонатни номера след съответния географски код за направление.”
7.2. По чл. 31, ал. 1, т. 5 и 6 - за предприятията, които предоставят негеографски услуги след кодове 700, 800 и 90 – предлагаме минималните групи също да бъдат от 100 номера. Предвид сегашното състояние на пазара на негеографски услуги, вкл. липсата на взаимно свързване на алтернативните оператори с БТК, както и самата идеология за използването на тези номера, да се предоставят минимум от 1000 абонатни номера на предприятие, не само че води до неефективно използване на ограничен ресурс, но и до излишни разходи за предприятията (заплащане на годишни такси за ограничен ресурс – номера, които на практика не се ползват). За да има възможност да се предоставят по групи от по 100 номера, следва от чл. 15, ал. 1, т.т. 7, 8 и 9 да отпадне идентификаторът на мрежа (XY) (предложение за което сме направили в т. 2 на настоящото становище), защото отттам идва ограничението минималната група да бъде от 1000 номера. Този идентификатор не носи никаква полезна информация за крайния потребител, тъй като за тези услуги е важно на каква цена са и до каква информация потребителят получава достъп, а не кое предприятие организира повикването. Ето защо предлагаме следните текстове на чл. 31, ал. 1, т. 5 и 6: „1. за негеографски услуги след кодове 700 и 800 - минималната група е от 100 абонатни номера с формат съгласно чл. 15, т. 8 и 9; 2. за УДС след код 90 - минималната група е от 100 абонатни номера за всяка цена или ценова зона, която ще предлага предприятието, с формат съгласно чл. 15, т. 10;”
7.3. Предлагаме текстът на чл. 31, ал. 2 от Проекта да бъде допълнен както следва: „(2) Комисията поддържа публичен регистър на предприятията и на предоставените им за ползване номера, адреси и имена, включително и на номерата за достъп до услуги с добавена стойност, достъпен на страницата на комисята в интернет.”
Поддържането на публичен регистър на предоставените за ползване на предприятията номера, адреси и имена от страна на КРС е предвидено в чл. 133, ал. 4 от ЗЕС. В посочения член изрично се изтъква, че Комисията поддържа публичен регистър на предоставените за ползване на предприятията номера, адреси и имена. Не се третира обаче въпросът за достъпността на този регистър, който въпрос следва да бъде доразвит именно в разглежданата наредба (а именно, че регистърът е свободно достъпен на страницата на КРС в Интернет). Номерата за достъп до услуги с добавена стойност са част от номерата, за които трябва да се поддържа регистъра по чл. 133, ал. 4 от ЗЕС и не виждаме никаква логическа причина те да бъдат отделяни в отделен регистър, за който да съществува отделна разпоредба в Наредбата. Всъщност, и към настоящия момент КРС е изпълнила задължението си по чл. 133, ал. 4 от ЗЕС и е публикувало на страницата си в Интернет публичен регистър на предоставените за ползване на предприятията номера, адреси и имена, който включва и номерата за достъп до услуги с добавена стойност - http://www.crc.bg/section.php?id=448&lang=bg. Направеното предложение за допълнение на чл. 31, ал. 2 от Проекта е напълно в съответствие с така публикувания регистър и не виждаме никаква разумна причина цитираната разпоредба да бъде ограничавана само да частта от регистъра, съдържаща предоставените номера за УДС – тези номера не са с нищо по-различно от останалите номера, отразени в регистъра.
8. В разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Проекта се посочва, че с оглед защита на конкуренцията, Комисията може да определи ограничения за предоставяне на недостатъчния номерационен ресурс, както и принципът на разпределение на недостатъчния номерационен ресурс между участниците при провеждане на състезателна процедура. Този текст дава твърде широки правомощия на КРС, без да са посочени някакви конкретни параметри, в рамките на които могат да се простират ограниченията, както и критериите за тях. Ето защо считаме, че с оглед спазване на заложените в чл. 5 на ЗЕС принципи на регулиране, сред които пропорционалност, консултативност и свеждане на регулаторната намеса до минимално необходимото, е необходимо в Наредбата да се предвиди, че подобни ограничения могат да бъдат налагани единствено след провеждане на обществени консултации с всички заинтересовани лица. На следващо място, конкретният вид на възможните ограничения и условията за налагането им трябва да бъдат нормативно закрепени, за да не се допусне непрозрачност и непредвидимост на пазарната среда. В тази връзка предлагаме уточнение, че ограниченията могат да се изразяват единствено в ограничаване на максималния брой номера, респективно групи или блокове, които се предоставят на едно предприятие. Необходимо е също така списъкът на регионите с недостатъчен номерационен ресурс да бъде публично обявен от КРС, за да бъде налице предварителна информираност за предприятията, ползващи номерационен ресурс, относно това в кои райони биха могли да възникнат ограничения при предоставяне на техните услуги.
Предвид това предлагаме в чл. 32 ал. 2 да бъде допълнена и да бъдат добавени нови ал. 3, 4 и 5 както следва: (2) Комисията може, с цел защита на конкуренцията и осигуряване ефективното използване на ограничения ресурс - номера, след провеждане на обществени консултации по чл. 37 от ЗЕС, с мотивирано решение да наложи ограничения при предоставяне за ползване на номерационен ресурс. (3) Ограничения могат да бъдат наложени и при разпределение на номерационен ресурс в региони с недостатъчен номерационен ресурс между участниците, включително при провеждане на състезателна процедура. (4) Ограничения по ал. 2 и ал. 3 могат да се изразяват в ограничаване на максималния брой номера, респективно групи или блокове, които се предоставят на едно предприятие. (5) Комисията поддържа списък на регионите с недостатъчен номерационен ресурс, достъпен на страницата на комисията в интернет.
9. Предлагаме в текста на чл. 33 да бъде допълнена т.1 по следния начин: „1. за цифрови мобилни клетъчни мрежи и мрежи от вида „точка към много точки” с национално покритие, с национален код за достъп - един код за достъп до мрежа”
Алтернативно, в случай, че не възприемете горното предлагаме да бъде добавена нова т. 5 със следното съдържание: „ т.5. за мрежи от вида „точка към много точки” с национално покритие, национален код за достъп – един код на мрежа”
10. Считаме, че чл. 35 трябва да бъде изменен, като отпадне текстът, изискващ първично предоставените номера да могат да се предоставят вторично само на предприятия, които нямат разрешение за ползване на номера. На първо място това ограничение е в противоречие с чл. 121, ал. 1 от ЗЕС, съгласно който предприятие, на което е издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, може да прехвърли разрешението или част от правата и съответните задължения, включени в него, само след предварително разрешение от КРС. Законово са определени и критериите, които Комисията трябва да прилага при взимане на решение дали да разреши такова прехвърляне или не. След като е допустимо едно предприятие, получило разрешение да ползва първично предоставени номера от НПП, да прехвърли първично тези номера по реда на чл. 121, ал. 1 от ЗЕС (като част от правата, включени в разрешението), с аргумент на по-силното основание би трябвало да може и вторично да предоставя номера на други предприятия, имащи разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера. Въвеждането на изискване в наредбата да се предоставят вторично номера само на предприятия без разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера е недопустимо дописване на закона и следва да отпадне от Проекта. На следващо място това ограничение е ненужно и необосновано, като въвеждането му би попречило на търговските отношения между предприятията, извършващи електронни съобщения. Въвеждането на това ограничение е израз на ненужна и напълно неоправдана регулация в сектора, която следва да бъде сведена само в рамките на наистина необходимото. Тази намеса води единствено до затрудняване на търговският оборот и няма никакви положителни последици. Не на последно място следва да се има предвид, че цитираната разпоредба води и до ограничаване на конкуренцията, като се поставят в неравноправно положение помежду си предприятия, които вече ползват първично ограничен ресурс - номера и предприятия, на които такива не са предоставяни. От своя страна се ограничава възможността на прехвърлящото предприятие да избира на базата на търговски принципи, като предложена цена и т.н., предприятието, на което да предостави вторично ползваните от него номера.
Във връзка с гореизложеното предлагаме следната редакция на чл. 35, ал. 1: „Чл. 35 Предприятията, получили разрешение да ползват първично предоставени номера от ННП по чл. 31, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6 и кодове за достъп до телефонни справочни услуги - 118ХУ, имат право да ги предоставят вторично за: 1. Предоставяне на услуги от предприятия, които осъществяват електронни съобщения: 2. Ползване от крайни потребители.”
11. Чл. 36 следва да бъде съществено изменен: 11.1. Ал. 1 на чл. 36 следва да придобие следната редакция: „Чл. 36. (1) Предприятията по чл. 3 следва да спазват следните изисквания за ефективно използване на първично предоставените номера: 1.за фиксирани електронни съобщителни мрежи а.) в региони с недостатъчен ресурс - активиране на 70% от предоставените номера; б.) за останалите региони - активиране на 50% от предоставените номера. 2. за цифрови мобилни наземни мрежи по чл. 14, ал. 1, т. 1 - активиране на 60% от предоставения блок; 3. за други мобилни наземни мрежи по чл. 14, ал. 1, т. 3 - активиране на 20% от предоставения блок; 4. за електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към много точки” с национално покритие по чл. 14, ал. 1, т, 2– активиране на 10% от предоставения блок; 5. за негеографски номера от обхват „700” и „800”- активиране на 20% от предоставените групи от номера.
Направеното изменение на изречение първо на ал. 1 е необходимо, доколкото е ненужно изискванията за ефективно използване на номера, които веднъж са установени в нормативен акт (разглежданата наредба) след това да бъдат преповтаряни във всяко едно новоиздадено или допълнено разрешение. Предложеното изменение в т. 2 е редакционно. В т. 3 и т. 4 сме предложили изисквания за първично предоставени номера, които по-адекватно да отговарят на действителните възможности на използваните технологии. Така например при електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към много точки” с национално покритие се предоставят блокове от най-малко 1 000 000 номера. Да се иска активиране на 60% от предоставените в блока номера в рамките на 5 години означава, че се предполага, че при 5 WiMAX оператора в страната се очаква общия брой на техните абонати да надмине 3 милиона. При наличие на проникване на пазара от над 100% на GSM операторите в настоящия момент, подобни прогнози изглеждат напълно нереалистични. Ето защо процентът на активиране на номера от милионните блокове при ползване на нова технология като WiMAX не следва да бъде повече от 10%.
11.2. Предлагаме ал. 2 на чл. 36 да бъде изменена, с цел постигане на по-голяма прецизност на нормативната разпоредба: (2) При предоставяне на индивидуално определения ограничен ресурс по ал. 1, комисията определя, съгласно чл. 107, т. 12 от ЗЕС, срокове за достигане на ефективното ползване на ограничения ресурс - номера, както следва : 1.за фиксирани електронни съобщителни мрежи а.) в региони с недостатъчен ресурс - до 2 години от издаване, съответно допълване на разрешението; б.) за останалите региони - до 5 години от издаване, съответно допълване на разрешението. 2. за мобилни наземни мрежи и електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към много точки” с национално покритие - до 5 години от издаване, съответно допълване на разрешението; 3. за негеографски номера от обхват „700” и „800”- до 5 години от издаване, съответно допълване на разрешението.
11.3. Предлагаме настоящият текст на ал. 3 на чл. 36 да бъде заличен, и на негово място да бъде създадена нова ал. 3 със следния текст: „(3) Изискванията за ефективно използване на първично предоставените номера по ал. 1 и ал. 2 не се прилагат за предприятия, чиито разрешения, респ. индивидуални лицензии са издадени преди влизане в сила на тази наредба, относно номерата, предоставени с тези разрешения, респ. индивидуални лицензии. За тях важат изискванията, предвидени в нормативните актове, действали към момента на издаване на първоначалните индивидуални лицензии/разрешения.” На първо място, не намираме никаква обосновка за въвеждането на изключението за ефективно използване на индивидуално определен ограничен ресурс за предприятията, предоставящи универсална услуга, предвидена в сегашния текст на ал. 3. Ноторно известно е, че към настоящия момент именно предприятието, на което е наложено задължение за предоставяне на универсална услуга - БТК, ползва най-значителна част от предоставените географски номера в страната. В случай, че единствено за БТК не важат изискванията за ефективно използване на индивидуално определен ограничен ресурс, с които са обвързани всички останали предприятия, предоставящи фиксирани обществени телефонни услуги, то налице ще бъде неравнопоставеност на предприятията. Подобна неравнопоставеност създава условия за изкривяване на конкуренцията в сектора, в нарушението на основните цели и принципи на ЗЕС – чл. 4, ал. 1, т. 1, б. б) и чл. 5. Считаме също така, че по отношение на заварените случаи не би следвало да се прилагат предвидените в текста изисквания, поради факта че те създават утежняващи изисквания към тяхната дейност, които не са били налице към момента на получаване на съответните индивидуални лицензии/разрешения, а по своята същност са материалноправни, а не процесуални норми и би следвало да се прилагат за в бъдеще. Още повече, че са свързани и с възможност от страна на регулатора да предприема санкционни действия, свързани с отнемане на номера. В тази връзка предлагаме и новия текст на ал. 3 на чл. 36 от наредбата.
12. По предложената редакция на чл. 43 имаме следните забележки: 12.1. Съгласно чл. 137 от ЗЕС, който е и правното основание за издаване на разглежданата наредба, тази наредба трябва да регулира обществените отношения, свързани с правилата за разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена. От това следва, че определеният и лимитиран от закона обхват на регулиране на наредбата са процедурните правила за предоставяне, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена. В чл. 43 от Проекта обаче се съдържат материалноправни задължения за предприятията, което е в противоречие с предмета на Наредбата. Приемането на нормата на чл. 43 е извън материалната компетентност на издаващия орган, определена с чл. 137 от ЗЕС, поради което предлагаме отпадане на целия текст на чл. 43.
12.2. В случай че Председателя на ДАИТС не възприеме предложението ни за цялостно отпадане на текста на чл. 43 от Проекта, следва да се обърне внимание върху обстоятелството, че настоящата редакция на чл. 43, ал. 1 съдържа известни неточности и текстът следва да бъде допълнен по следния начин: „Чл. 43. Предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, имат, доколкото са приложими, следните задължения, свързани с ползването на първично предоставените им номер /или адреси:
Съществуват различни хипотези, при които предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, да са получили разрешение да ползват първично предоставени номера и/или адреси, без да ползват географски номера – напр. при получени разрешения за ползване единствено на кодове за достъп до негеографски услуги – 10XY, 118XY, 700, 800, 90 и пр. Във всички тези хипотези част или всички от задълженията по ал. 1 ще бъдат неприложими; ето защо е нужно да се уточни, че тези задължения следва да се изпълняват само доколкото това е приложимо към съответните предоставени номера. Липсата на подобен текст би могла да доведе до превратно тълкуване на разглежданата разпоредба в посока кумулативното съществуване на тези задължения за всички предприятия, получили органичен ресурс номера и/или адреси.
13. С оглед хармонизиране на разпоредбата на чл. 58 от Проекта с чл. 115 от ЗЕС, който дава правното основание за правомощието на Комисията да измени даденото разрешение за ползване на ограничен ресурс, считаме, че в чл. 58, ал. 1 in fine трябва да отпаднат думите „както и когато ползването на номера и/или адреси и вторичното предоставяне на номера се извършва в несъответствие с нормативно установените изисквания”. Чл. 115, ал.1, т. 4 изчерпателно изброява случаите, в които по инициатива на КРС може да бъде изменено издадено разрешение за използване на индивидуално определен ограничен ресурс. Сред тези хипотези никъде не фигурира възможността разрешение да се изменя поради несъответствие с нормативно установените изисквания на ползването или вторичното предоставяне на номера и/или адреси. Единствената приложима хипотеза от чл. 115, ал. 1, т. 4 е изменение на разрешението поради причини, произтичащи от ефективното ползване на ограничения ресурс – а именно случаите, в които предоставеният ресурс се използва неефективно. Ето защо предлагаме следната изменена редакция на чл. 58, ал. 1 от Проекта:
„58. (1) Комисията може да измени разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс на основание чл. 115, ал. 1, т. 4 от ЗЕС, като отнеме част от първично предоставените номера и/или адреси, когато предприятието не е изпълнило определените в разрешението срокове за започване на ползването на индивидуално определен ограничен ресурс или сроковете за достигане на ефективното му ползване.”
14. Предлагаме отпадане на т. 8 на § 1 от допълнителните разпоредби. Предложението се прави с оглед направеното по-горе предложение за отпадане на ал. 2 на чл. 16 от Проекта.
15. Предлагаме включването на нови точки в §1 от Допълнителната разпоредба, а именно - дефиниции за: • код за идентификация на базова станция в мрежа от вида „точка към много точки” с национално покритие с национален код за достъп • международен идентификатор на абонат мрежа от вида „точка към много точки” с национално покритие с национален код з достъп.
„т.11а "Кодове за идентификация на базовите станции мрежа от вида „точка към много точки” с национално покритие с национален код за достъп" са кодове, с помощта на които крайно устройство, намиращо се в зона, обслужвана от няколко базови станции може да различи базовата станция от собствената си мрежа. Структурата на кода за идентификация на базовите станции е определена съгласно IEEE 802.16-2005”
„т.14а "Международен идентификатор на абонат на мрежа от вида „точка към много точки” с национално покритие с национален код за достъп” е уникален международен идентификатор, чрез който се осъществява обслужването на абоната във всички мрежи по стадната 802.16 по света, с които мрежата, на която е абонат, има подписано роуминг споразумение и в частност сигнализацията, свързана с него.”
16. В чл. 22 от Проекта е използван терминът „мрежи за данни”. Считаме, че той е неясен, поради което е необходима дефинирането му в нова т. 33 от ДР.
17. Считаме за необходимо да бъде дадена дефиниция в нова т. 34 от ДР на Проекта на термина „виртуална мобилна мрежа”. На първо място следва да се изтъкне, че именно такава е тенденцията в световен мащаб. Известно е, че в редица страни голяма част от услугите се предоставят именно от оператори на виртуални мобилни мрежи, което би допринесло за насърчаването и развитието на конкуренцията и е само и единствено в полза на потребителите.
18. Предлагаме Приложение 8а, към чл. 28а със следното съдържание: Код за идентификация на базовата станция : 47 24 23 8 7 0 Код на Мрежа (operator ID) Код на Сектор (sector ID) Код на Клетка (cell ID)
Код на мрежа (24 бита) Код на базовата станция (24 бита)
Код за идентификация на базовата станция ( 48 бита )
IEEE 802.16-2005
Като се надяваме направени предложения да бъдат взети предвид от Председателя на ДАИТС, оставаме
С уважение:
Теодор Захов
Председател на УС
Сдружение за електронни комуникации (СЕК)
София 1000, бул. “Патриарх Евтимий” 36, вх. Б, ап. 13
тел. (+359 2) 9887360, 9887361
факс: (+359 2) 9877096
лице за контакт: Пламена Николаева (Секретар на СЕК)
e-mail: plamena.nikolaeva@dpc.bg; info@bgsec.org
