001/03.01.2008
от СЕК, свободната енциклопедия
До
д-р Веселин Божков
Председател
Комисия за регулиране на съобщенията
София, ул. „Гурко” 6
Копие
г-н Валентин Хараламбов
Зам.-председател, КРС
Копие
г-н Петър Рендов
Член, КРС
Копие
Г-н Валентин Георгиев
Член, КРС
Копие
Г-н Тодор Костурски
Член, КРС
Относно: Становище по Проект на Условия и ред за прехвърляне на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс
Уважаеми членове на Комисията за регулиране на съобщенията,
Във връзка с открита процедура по обществено обсъждане на Проект на Условия и ред за прехвърляне на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс („Проекта”), приет с Решение № 1361 от 15 ноември 2007 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС; Комисията), представяме становище на Сдружението за електронни комуникации (СЕК).
I. Общи забележки по Проекта
1. Съгласно чл. 122 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), разглежданият Проект има характер на нормативен административен акт. Ето защо към него са приложими изискванията на Закона за нормативните актове (ЗНА) и Указ № 883 за прилагане на ЗНА, касаещи структурата и съдържанието на акта. В тази връзка е препоръчително Проектът да съдържат в началото си описание на предмета и обществените отношения, които урежда.
2. Считаме също така, предвид разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от ЗЕС, че незаконосъобразно е стеснен обхватът на нормативния акт, като е изключена възможността за прехвърляне на част от правата и съответните задължения, включени в разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера. Според цитираната ал. 1 на чл. 121 от ЗЕС „Предприятие, на което е издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, може да прехвърли разрешението или част от правата и съответните задължения, включени в него, само след предварително разрешение от комисията”. В текста на законовата разпоредба не е предвидено ограничение в това отношение и подобно ограничение не може да бъде предвидено с подзаконов нормативен акт. Предвиждането на подобно ограничение би било противозаконно и би представлявало основание за частична отмяна на разглеждания проект за подзаконов нормативен акт. Ето защо предметът на Проекта следва да включва и случаите на частично прехвърляне на правата и съответните задължения по разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс-номера. Прехвърлянето на част от правата и задълженията, включени в разрешение за ползване на номера е точно толкова важно и необходимо за ефективното ползване на ограничения ресурс, колкото и прехвърлянето на част от правата и задълженията по разрешенията за ползване на радиочестотен спектър. Така ще бъде възможно едно предприятие, което е заявило и придобило първично повече географски или негеографски номера от тези, които може ефективно да използва, да прехвърли тези номера на друго предприятие, което има нужда от тях, без да се преминава през процедура по отнемане и последващо първично предоставяне на тези номера от КРС. Следва да се отбележи, че подобно прехвърляне ще става само след получаване на предварително разрешение на комисията, с което се гарантира, че няма да се наруши конкуренцията в сектора на електронните съобщения. Чрез вторично прехвърляне на номера ще бъдат създадени и условия за навлизане на пазара на предприятия, които биха желали да предоставят мобилни услуги посредством виртуални мобилни мрежи (MVNO). Чрез прехвърляне от мобилните оператори (MNO) на част от предоставения им номерационен ресурс на операторите на виртуалните мобилни мрежи (MVNO), на тях ще се бъдат прехвърлени както права, съответно задължения, свързани с предоставянето на електронна съобщителна услуга. Предложените на вниманието на комисията случаи са частни случаи на необходимостта от обща уредба на условията и реда за прехвърляне на част от правата и съответните задължения, включени в разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс- номера. В тази връзка намираме включването в предмета на разглеждания Проект на прехвърлянето на част от правата и задълженията, свързани с разрешение за ползване на номера, за особено полезно. Предлагаме при приемане на тази бележка да бъдат направени съответните изменения във всички текстове на Проекта на съответните места, като навсякъде от израза „част от правата и съответните задължения, включени в разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър” отпаднат думите „радиочестотен спектър”.
II. Забележки по конкретни текстове на Проекта
1. Забележки по чл. 1 на Проекта 1.1. Във връзка с направения общ коментар по Раздел I, т. 2 на настоящото становище, считаме че ал. 2 на чл. 1 от проекта трябва да отпадне, а чл. 1 да придобие следната редакция: „Чл. 1. (1) „Предприятие, на което е издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, може да прехвърли разрешението или част от правата и съответните задължения, включени в него, само след предварително разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията (Комисията).”
1.2. Считаме, че двугодишният „забранителен” срок по ал. 3 на чл. 1 от Проекта е определен произволно и без съобразяване с целите на закона и смисъла вложен в разпоредбата на чл. 121 от ЗЕС. Чл. 4, ал. 1, б. г) на ЗЕС предвижда сред основните цели на закона насърчаването на ефективното използване и управление на ограничените ресурси. Като развитие на тази заложена цел, чл. 121 от ЗЕС урежда възможността за цялостно или частично прехвърляне на издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, след получаване на предварително разрешение от КРС. Законът не прави разлика дали разрешението е получено след провеждане на състезателна процедура (конкурс или търг) или не. Доколкото целта на закона е да не се допусне предоставен ресурс да остава неизползван, именно в случаите, в които е било необходимо провеждане на конкурс или търг за предоставянето му, е нелогично да бъде забранено неговото последващо прехвърляне за определен период от време. Ако едно предприятие е получило разрешение след конкурс или търг за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, и 1 година по-късно е изгубило интерес да ползва този ресурс или е изправено пред съществено финансово затруднение, необходимо ли е да задържи този ресурс неизползван още една година, само за да изтече формалния забранителен двугодишен период, преди да го прехвърли на друго предприятие? Намираме подобно решение за противоречащо на целите на закона, лишено от законово основание и икономически неоправдано. Текстът на ал. 3 на чл. 1 от Проекта е механично привнесен от чл. 82, ал. 3 на отменения Закон за далекосъобщенията от 2003-та година, като подобна нормотворческа техника (връщане с подзаконов нормативен акт на положение от отменен закон, което е преодоляно с по-нов закон) намираме за особено неудачна. На база на горното, предлагаме ал. 3 на чл. 1 от Проекта да бъде отменена.
1.3. В случай, че бъде прието предложението ни за отпадане на ал. 2 и ал. 3 на чл. 1, то ал. 4-6 следва съответно да се преномерират в ал. 2-4.
1.4. Предлагаме да бъде внесено изменение в ал. 4 (нова ал. 2) на чл. 1 от Проекта, като разпоредбата придобие следната редакция: „(2) Издаването на разрешение за прехвърляне на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс или на част от правата и съответните задължения по разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс се извършва при спазване принципите на обективност, пропорционалност, равнопоставеност и прозрачност.” Принципите на обективност, пропорционалност, равнопоставеност и прозрачност са принципи, които следва да бъдат съблюдавани от националния регулаторен орган в неговата работа, а не от предприятията, осъществяващи електронни съобщения. Чл. 80, ал. 2 от ЗЕС предвижда спазване на посочените принципи от КРС при издаване на разрешенията. Същите принципи следва да се спазват от комисията и при издаване на разрешения за прехвърляне на тези разрешения. Предприятията не са длъжни, а и не могат в отношенията си по повод на прехвърлянето на разрешения да спазват посочените принципи. Техните вътрешни отношения са от гражданско-правно естество и за тях се прилагат правилата за постигане на максимална печалба, конфиденциалност и защита на търговската тайна – обратно на задължението на КРС за прозрачност и обективност в осъществяване на дейността си. Наличието на един термин („разрешение”) с две значения в разпоредбата на чл. 121, ал. 1 на ЗЕС – веднъж като разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, и втори път като разрешение за прехвърляне на такова разрешение, води до объркване. В стремеж за избягване на тавтологията на места в Проекта е пропуснат термина с едното му значение, което води до неточности и двусмислия. Считаме, че по-издържано е допускането на повторение, което избягва неяснотите в нормативния акт, с оглед на което предлагаме дадената по-горе редакция на ал. 4 на чл. 1 на Проекта.
1.5. Предлагаме да бъде внесено изменение в ал. 5 (нова ал. 3) на чл. 1 от Проекта, като смятаме, че разпоредбата трябва да придобие следната редакция: „(5) Изискванията за издаване на разрешение за прехвърляне на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс или на част от правата и съответните задължения по разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс са еднакви за всички лица, желаещи да осъществяват електронни съобщения чрез ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.” В настоящия текст на разпоредбата е предвидено, че изискванията за прехвърляне на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс са еднакви за всички предприятия, желаещи да осъществяват едни и същи електронни съобщения. Считаме, че изискванията следва да бъдат еднакви за всички предприятия, независимо от вида електронни съобщения, които те осъществяват, тъй като обратното е в противоречие с принципа за неутралност на предлаганите услуги и използваните технологии. Посоченият принцип е в съответствие с тенденциите за развитие на сектора на електронните съобщения в европейски мащаб. Освен това той е залегнал законодателно и в България (чл. 5 от Закона за електронните съобщения). Същият принцип е предвиден, макар още на ниво „проект” и в Регулаторната политика за управление на радиочестотния спектър за граждански нужди. За да бъде проведен докрай, принципът следва да се съблюдава във всички издавани подзаконови нормативни и други административни актове.
2. Забележки по чл. 3 от Проекта Предлагаме ал. 2 на чл. 3 от Проекта да се допълни както следва: “(2) В случаите по ал. 1 разрешението за ползване на ограничен ресурс преминава автоматично към новоучреденото дружество - правоприемник на преобразуващото се дружество от вписването в търговския регистър на промяната в правната форма.” Предложената промяна е редакционна и отразява нормите на чл. 263з, ал. 1 и ал. 5 от Търговския закон (ТЗ).
3. Забележки по чл. 4 от Проекта 3.1. Считаме, че в ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 на цитирания член изразът „предприятие (търговско дружество)” следва да бъде променен, като остане единствено „търговско дружество”. Разглежданите разпоредби се отнасят до случаи на преобразуване на търговски дружества по смисъла на ТЗ. Предвид това, че преобразуването е институт изключително на търговското право, а самият ТЗ дава съвсем друго определение на термина „предприятие”, смятаме за коректно да бъде възприета терминологията на ТЗ.
3.2. Предлагаме ал. 4 да придобие следната редакция: „(4) В случай на преобразуване чрез разделяне по смисъла на Търговския закон на търговско дружество, на което е издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, титулярът на разрешението е длъжен предварително да иска разрешение от Комисията за прехвърляне на издаденото разрешение на приемащото, респективно новоучреденото дружество, определено с договора или плана за преобразуване.” Предложената по-горе промяна е наложителна поради няколко причини. На първо място в чл. 121, ал. 3 от ЗЕС е регламентиран единственият случай, в който не се изисква разрешение за прехвърляне на издаденото разрешение за ползване на ограничен ресурс, а именно при универсално правоприемство чрез промяна на правната форма на дружеството. Недопустимо е при наличието на изчерпателно изброяване в закона на изключенията от принципа, съгласно който винаги е необходимо разрешение на КРС, да се създават допълнителни такива с подзаконов нормативен акт. Необходимостта от разрешение е предвидена със закон и акт с по-ниска степен в йерархията на нормативните актове не може да му противоречи. Затова не може в разглеждания случай да се предвиди само уведомителен режим. Дори да бъде предвиден такъв, при противоречие между закон и подзаконов нормативен акт КРС ще трябва да прилага закона – т.е. отново ще е необходимо издаване на разрешение. Ако такова не бъде получено съществува риск новоучреденото дружество да не може да се ползва от правата си по разрешението, доколкото не е осъществен законово предвидения фактически състав по прехвърлянето му. На следващо място самата разпоредба на чл. 4, ал. 4 от Проекта се нуждае от прецизиране, тъй като в настоящия си вид не отговаря на регламентацията на преобразуването чрез разделяне, предвидена в Търговския закон – чл. 262б. По-конкретно при разделяне не винаги има новоучредено дружество (какъвто е случаят с разделяне чрез придобиване). Освен това дори имуществото на преобразуващото се дружество да преминава само съм новоучредени дружества (при разделяне чрез учредяване), то тези новоучредени дружества могат да бъдат повече от две. Тъй като действащата норматива уредба трябва да бъде единна и безпротиворечива, сме на мнение, че посочените промени следва да бъдат приети.
3.3. Считаме, че се налага изменение и в ал. 5 на чл. 4, като предлагаме следната редакция: „(5) В случай на преобразуване чрез отделяне по смисъла на Търговския закон на търговско дружество, на което е издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, титулярът на разрешението е длъжен предварително да иска разрешение от Комисията за прехвърляне на издаденото разрешение на приемащото, респективно новоучреденото дружество, в случай че разрешението няма да остане в патримониума на преобразуващото се дружество.” Аргументите ни за исканото изменение са сходни с тези, обосноваващи нашето предложение по т. 2.1 по-горе. Това е така, тъй като сегашният текст на разглежданата разпоредба отново предвижда единствено уведомяване на комисията, докато според нас това е неприложимо, в случай че при преобразуването издаденото разрешението ще премине към друго дружество, независимо дали е новоучредено или приемащо, защото друго е предвидено в чл. 121, ал. 3 от ЗЕС. От друга страна уведомяване на Комисията от преобразуващото се дружество, в случай че разрешението остава като част от неговото имущество, не е необходимо да бъде предвиждано изрично в разглеждания нормативен акт, тъй като по силата на чл. 85 от ЗЕС предприятията, осъществяващи обществени електронни съобщения, са длъжни да уведомяват КРС за настъпили промени в обстоятелствата, подлежащи на вписване в Търговския регистър, в 14-дневен срок от настъпването им. Това последващо уведомяване според нас е напълно достатъчно и не следва преобразуващите се чрез отделяне дружества да уведомяват предварително Комисията за това обстоятелство, при положение че разрешението няма да преминава към друг субект.
3.4. В ал. 6 на разглеждания член трябва да се направи едно редакционно допълнение в последната част на разпоредбата, както следва: „... е длъжен преди осъществяване на прехвърлянето да поиска разрешение за прехвърляне на разрешението.” Считаме, че посоченото изменение внася единство и яснота в използваната терминология - един от важните принципи, които трябва да се следват при създаването на нормативни актове.
3.5. Във връзка с направените предложения за изменения в ал. 4 и ал. 5 на чл. 4, предлагаме ал. 3 да стане ал. 7, а досегашните ал. 4, 5 и 6 да се преномерират съответно.
4. Предлагаме в заглавието на Глава втора да отпаднат думите „- радиочестотен спектър” Направеното предложение е във връзка с аргументите по Раздел I, т. 2 на настоящото становище.
5. Забележки по чл. 5 от Проекта 5.1. В чл. 5 в ал. 1, ал. 2, т. 1, 2 и 4, ал. 4 и ал. 6 предлагаме думите „- радиочестотен спектър” да отпаднат. Направеното предложение е във връзка с аргументите по Раздел I, т. 2 на настоящото становище.
5.2. Предлагаме ал. 3 на чл. 5 да бъде допълнена както следва: „(3) Към заявлението предприятието по ал. 1 следва да приложи актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър, издадено не по-рано от един месец преди датата на подаване на заявлението, а за чуждестранни лица - съответен документ, когато е приложимо и документ за платена административна такса за разглеждане на заявлението.” Считаме, че предложеното допълнение е необходимо, доколкото не съществува изискване в ЗЕС предприятията, притежаващи разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс да бъдат местни лица, вписани в търговския регистър; поради тази причина от тях не може да бъде изисквано удостоверение за подобно вписване при прехвърляне на разрешение или права и задължения по него.
5.3. Предлагаме в чл. 5, ал. 4 да бъде заличена т. 5. От лицето, което желае да му бъде прехвърлено разрешение или част от правата и задълженията по разрешение, се искат документите, които се искат и от лицата, искащи издаване на разрешение – такава е логиката на чл. 5 от Проекта. Документите, които се изискват от заявител за издаване на разрешение, са законово закрепени в ал. 2 на чл. 83 от ЗЕС. Сред тези документи не са посочени „декларация от управителя или членове на управителни органи на лицето – приобретател, че не са лишени от правото да упражняват търговска дейност”. Подобно изискване към управителите и членовете на управителните органи на предприятието не съществуват при издаване на разрешение, и с аргумент на по-силното основание не следва да се въвеждат при прехвърляне на разрешение. На следващо място, недопустимо е подобно допълнително изискване да се налага с подзаконов нормативен акт, при условие, че не е установено такова със закон. Ето защо считаме, че т. 5 на чл. 5, ал. 4 на Проекта следва да бъде заличена.
6. Забележки по чл. 6 от Проекта Предлагаме чл. 6 да бъде допълнен, както следва: „Чл. 6. (1) Комисията проучва основателността на искането по чл. 5 и се произнася с решение в 30-дневен срок от постъпване на искането, респективно от отстраняване на нередовностите по подаденото заявление, в съответствие с чл. 6, ал. 7.” (2) В случай, че Комисията разреши прехвърлянето на част от правата и съответните задължения, включени в разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, с решението по ал. 1 Комисията изменя първоначалното разрешение на прехвърлящото предприятие, и издава ново разрешение, респективно изменя вече издадено разрешение на лицето, заявило желание да му бъдат прехвърлени съответните права и задължения. Предложението ни по ал. 1 е свързано с принципната логика, възприета и в много други нормативни актове, които предвиждат дадена процедура, че е нормално даден срок за произнасяне да започне да тече от момента, в който са отстранени формалните нередности и въпросът може да се разглежда по същество. Предложеният 30-дневен срок следва да съвпадне със срока, предвиден в чл. 116 от ЗЕС за изменение на издадено разрешение. В случаите, в които Комисията разреши прехвърлянето на част от правата и съответните задължения, включени в разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, тя трябва да измени първоначалното разрешение на прехвърлящото предприятие. Ето защо считаме, че срокът за произнасяне на Комисията при прехвърляне на разрешение трябва да съответства на срока, предвиден от закона за изменение на разрешение по искане на предприятието. Във връзка с посочената хипотеза – прехвърляне на част от правата и съответните задължения, включени в разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, сме предложили и нова ал. 2 на чл. 6 от Проекта. При подобно прехвърляне са възможни 2 хипотези: 1. Правата се прехвърлят на лице, което няма издадено разрешение за осъществяване на електронни съобщения чрез съответния вид електронна съобщителна мрежа; 2. Правата се прехвърля на лице, което има издадено разрешение за осъществяване на електронни съобщения чрез съответния вид електронна съобщителна мрежа. И в двете хипотези, разрешението на прехвърлящото предприятие следва да бъде променено, като се отрази намаления обем права, включени в него. Относно лицето, на което се прехвърлят част от правата по издаденото разрешение – за него в първата хипотеза ще е необходимо издаване на ново разрешение (с нов номер на разрешението), съответно то ще трябва да бъде вписано в регистъра, поддържан от КРС съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЕС. Във втората хипотеза, трябва да бъде изменено вече издаденото му разрешение, за да се отрази по-големия обем права, които то ще инкорпорира. С оглед на тези две хипотези сме предложили текста на нова ал. 2 на чл. 6 от Проекта.
7. Забележки по чл. 7 от Проекта
Считаме, че чл. 7 следва да бъде допълнен, за да включи някои необходими уточнения. Предлагаме следния текст: „Чл. 7. Комисията издава разрешение за прехвърляне на разрешението или част от правата и съответните задължения, включени в разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, когато са налице следните условия: 1. прехвърлянето не нарушава по какъвто и да е начин конкуренцията в сектора на електронните съобщения в частта ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, включително не води до преминаване на разрешението към предприятие с отнето разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс за същия вид електронни съобщения за срока, определен от комисията; 2. прехвърлянето не води до промени в условията за ползване на индивидуално определения ограничен ресурс, включително при разрешение за ползване на радиочестотен спектър – не води до промяна в използването на съответния радиочестотен спектър, при условие че този спектър хармонизиран на общностно ниво чрез приложението на Решение № 676/2002/EC на Европейския парламент и Съвета от 7 март 2002 относно регулаторната рамка за политиката на Европейската общност по отношение на радиочестотния спектър (Решение за радиочестотния спектър) или друга мярка на Общността ; 3. прехвърлянето на разрешение за осъществяване на електронни съобщения чрез използване на налични и/или нови аналогови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване не води до промяна на разпространяваните от предприятията, лицензирани от Съвета за електронни медии, радио- и телевизионни програми на обществените оператори, субекти на публичното право.” Разглежданата по-горе разпоредба, в редакцията на предложения от КРС Проект, повтаря буквално текста на чл. 121, ал. 2 от ЗЕС, който изброява изчерпателно условията, които трябва да са налице за издаване на разрешение за прехвърлянето, т.е. други изисквания не могат да бъдат въвеждани с подзаконови нормативни актове. Независимо от това, считаме, че допълването на тази разпоредба, с цел доуточняване на критериите, е допустимо и не би се явявало въвеждане на допълнителни ограничения. Дори напротив – предвид това, че условията, посочени в чл. 121, ал. 2 на ЗЕС, са общо формулирани, то те могат да бъдат доразвивани и доуточнявани. Така например уточнението в т. 1 е необходимо, тъй като в чл. 84, ал. 1, т. 3, б. г от ЗЕС е предвидено същото изискване при първоначално предоставяне на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, а критериите при първоначалното предоставяне на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс и при последващото му предоставяне чрез прехвърляне на издаденото разрешение следва да бъдат едни и същи. В противен случай може уредбата ще даде възможност за заобикаляне на законовите изисквания, което ще доведе до нарушение на принципа за равнопоставеност на предприятията и в крайна сметка до нарушаване на конкуренцията в сектора. Макар да може да се предполага, че КРС ще прилага еднакви критерии при първоначалното издаване на разрешение и при разрешаването на прехвърляне на вече издадено разрешение, въпросът трябва да бъде решен изрично на нормативно ниво, защото в противен случай разпоредбата на чл. 121, ал. 2 на ЗЕС (чл. 7 от Проекта) може да се тълкува погрешно. От своя стана т. 2, така както е предложена от нас, е в съответствие с чл. 9, т. 4 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за от 7 март 2002 г. за общата регулативна рамка на електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива). Поради това смятаме, че е добре тази хипотеза да бъде изрично регламентирана в разглеждания нормативен акт, за да се избегне неправилното тълкуване на разпоредбата в посока, че такова прехвърляне не води до промени в условията за ползване на индивидуално определения радиочестотен спектър. Считаме за удачно да бъдат посочени и критериите, от които КРС най-общо ще се ръководи при преценка дали прехвърлянето на дадено разрешение или част от правата и задълженията, предвидени в него биха нарушили, застрашили или изкривили конкуренцията на пазара на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, а също така какво би означавало, според КРС „промени в условията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс”. Същото се налага именно с оглед яснота и с цел преди започване на каквито и да било преговори между отделни предприятия да са ясни параметрите, в рамките на които би могъл да се развие един законосъобразен процес. По този начин ще бъде развити на практика принципните постановки на чл. 1, ал. 4 от проекта, в предложената от нас редакция.
8. Забележки по чл. 8 от Проекта 8.1. В чл. 8, ал. 1, т. 4, 5 и 6 следва да се направят следните изменения: „4. Прехвърли за временно ползване предоставения радиочестотен спектър за териториалния обхват, за който е издадено разрешението за определен период от време по-кратък от срока на издаденото разрешение; 5. прехвърли за временно ползване предоставения радиочестотен спектър за част от териториалния обхват, за който е издадено разрешението за определен период от време по-кратък от срока на издаденото разрешение; 6. прехвърли за временно ползване част от предоставения радиочестотен спектър за част от териториалния обхват, за който е издадено разрешението за определен период от време по-кратък от срока на издаденото разрешение.”
В настоящата редакция е предвидено срокът да бъде не по-дълъг от срока на издаденото разрешение. Това обаче е лишено от смисъл в контекста на разглежданата разпоредба, защото ако имаме прехвърляне на целия предоставен радиочестотен спектър за целия предоставен териториален обхват и за целия (макар и не за по-дълъг) срок на издаденото разрешение, то на практика ще е налице прехвърляне на цялото издадено разрешение, а не само на отделни права от него и на кореспондиращите им задължения. Добавянето на израза „за временно ползване” има уточняващ характер и подчертава, че в посочените 3 хипотези става въпрос не за окончателно прехвърляне, а за предоставяне за временно ползване на радиочестотния спектър или част от него. 8.2. Считаме, че в ал.2 на чл. 8 се стеснява приложното поле на възможността за прехвърляне на част от правата и съответните задължения по отношение на редица други предприятия, които имат, издадени разрешения за ограничен ресурс-радиочестотен спектър за изграждане на обществени мрежи, напр. GSM, CDMA, UMTS. Към управлявания от тях радиочестотен спектър би могло да им особен интерес, що се касае до възможност за пакетно предлагане на услуги, предоставяне посредством различни технологични платформи. Поради изложеното предлагаме да се допълни текстът на чл. 8 с нови алинеи, които да уредят приложените хипотези, съобразно техните специфики. 9. Предложение за нов чл. 9 на Проекта Във връзка с направения коментар в Раздел I, т. 2 на настоящото становище, считаме, че трябва да бъде създаден нов чл. 9 на Проекта, в който да се уредят хипотезите, при които предприятие, на което е издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера може да прехвърли част от правата и съответните задълженията по разрешението на трето лице. Структурата и съдържанието на чл. 9 трябва да повтарят структурата и съдържанието на чл. 8, който разглежда съответните хипотези при които се прехвърля част от предоставения радиочестотен спектър. Чрез нормативна уредба на условията за прехвърляне на част от предоставените номера (минимален брой номера/номерационни блокове; разграничаване между географски и негеографски номера и пр.) ще се постигнат и заложените в чл. 1, ал. 4 на Проекта принципи на регулиране – обективност, равнопоставеност и прозрачност.
Като се надяваме направените предложения да бъдат взети предвид от почитаемата Комисия, оставаме
С уважение:
Теодор Захов
Председател на УС
Сдружение за електронни комуникации (СЕК)
София 1000, бул. “Патриарх Евтимий” 36, вх. Б, ап. 13 тел. (+359 2) 9887360, 9887361 факс: (+359 2) 9877096 лице за контакт: Пламена Николаева (Секретар на СЕК) e-mail: plamena.nikolaeva@dpc.bg; info@bgsec.org
